Съвременният разкол в световното православие
Иван Симеонов
Ще стартира ексцентрично - със следните наложителни обяснителни бележки:
1. Поместна православна черква е самостоятелна автокефална самоуправляваща се черква. Поместните православни църкви са 14 на брой. В това число влиза и Вселенската (Константинополската) патриаршия.
2. Думата “автокефална”, която е от гръцки генезис (в дословен превод “самоглавна”), не би трябвало да ни подвежда. Този, който е отпред на поместната черква и я съставлява, не се назовава глава, а “предстоятел”. Глава на Православната черква взета в целокупност е самият Исус Христос.
3. Титулът на предстоятеля на съответната поместна черква може да е патриарх, архиепископ или митрополит.
4. Всяка поместна черква има своя географска област или част от обитаемо място, наречени диоцез. Границите на диоцеза съвсем в никакъв случай не съответстват с политическите граници на страната, където е седалището на поместната черква. Последната разгръща своята пълномощия върху целия си диоцез.
5 . В някои случаи диоцезите, които са отвън границите на страната, където е седалището на висшия управителен църковен орган, се назовават екзархии.
6 . Висшият управителен орган е постоянно групов - Св. Синод, Архиерейски събор или някоя друга форма на Поместен събор. В него предстоятелят на църквата е единствено “пръв сред равни”. В Гръцката (Еладската) православна черква управителният орган се назовава “Йерархия”
7 . Автономна поместна черква - нейният статут в детайли е организиран в едно от решенията на православния Свят и Велик събор, състоял се от 18 до 26 юни 2016 година на остров Крит. В най-общи линии самостоятелната черква има разнообразни форми и степени на взаимозависимост от една съответна автокефална черква.
Малцина у нас имат ясна визия за одиозния ерес (разцепление), настъпил в “едната света, съборна и апостолска Църква”, както се изповядва в 9-тия член на Символа на вярата. Разколът е сред двата най-влиятелни центъра на Православието - Московската патриаршия и Вселенската патриаршия. “Ябълката на раздора” е определянето на каноничния статут (автокефалията) на Украинската черква. Разбира се, първопричината е външните, отвън Православието, международни сили, които инспирираха нестихващия геополитически спор сред Русия и Украйна. Тези сили се явяват справедливи аргументи за разкола. Оттам нататък сме си отговорни самите ние, православните! В какво се състои нашата виновност, която е индивидуален фактор за разкола?
Голямата историческа, морално-етична и църковно-канонична виновност тежи на съвестта на 4 поместни църкви: Руската, Българската, Антиохийската и Грузинската, тъй като те в последния миг изненадващо взеха решение да не участват на упоменатия нагоре Събор в Крит. По-точно казано - съзнателно бойкотираха Събора.
Св. Синод на нашата Българска православна черква (БПЦ) с Решение от 1.06.2016 година съобщи безапелационното си безучастие. Изброените в Решението съображения бяха безпочвени и дори напълно дребнави.
Грузинската черква реши да не взе участие в Събора на 10.06.2016-а. Докато Антиохийската черква още в края на м. април 2014 година разгласи ерес (преустанови евхаристийното общение) с Йерусалимската черква, поради разногласието за каноническата принадлежност на територията на Катар. Това послужи и като мотив за безучастие в Критския Събор.
Св. Синод на Руската православна черква (РПЦ) отпред с предстоятеля Негово светейшество патриарх на Москва и цяла Русия Кирил, доста се “потрудиха” за неуспеха на Критския Събор още през подготвителния му стадий. Патр. Кирил (за страдание подкрепян от БПЦ), настойчиво поставяше неизпълнимото изискване, че всички въпроси, обсъждани на предсъборните заседания и конференции, следва да бъдат одобрявани с цялостно единогласие (консенсус), а не с нормално болшинство! РПЦ не отиде в Крит без авансово документално публично решение.
Първоначално, предсъборно, бяха посочени 10 тематики с наболели през вековете проблеми. Под натиска на РПЦ 4-ри от тях отпаднаха авансово от дневния ред, в това число тематиката “Процедура за признание на църковна автокефалия”. Разбира се, задачата на РПЦ беше да не се одобряват правила за прокламиране на автокефалност.
Никога не би трябвало да забравяме, че правилото на съборността е “душата на Православието”. Ние се гордеем с нея и я противопоставяме на единоначалието в Католическата черква, където папата не е “пръв сред равни” и е почетен с примат (първенство, главенство). Също по този начин той е Наместник на ап. Петър на земята и има точност (незаблудимост), когато се изрича ex catherda (от катедрата). Съвсем погрешно е думата “безпогрешност” да се схваща като “непогрешимост”!
Именно въз основа на съборността, ние православните претендираме, че най-грижливо пазим без нововъведения непрекъсващата последователност от самите Христови Апостоли. В същото време обаче, ние православните не съумяваме да упражним на процедура правилото на съборността в неговата цялост към този момент.... 13 века! (Последният Вселенски събор е бил през VIII век).
Подготовката за въпросния Свят и Велик Критски събор се е провеждала в Шамбези, предградие на Женева, Швейцария. Първото предсъборно заседание е било през ноември в далечната 1976-а! Там е имало и наши представители. Четирите църкви, бойкотирали Събора, с лека ръка задраскаха 40-годишния труд на генерации учени-богослови и свещенослужители!
Най-сетне можем да създадем бърз обзор на настоящото положение на разкола:
Три от църквите-отцепници - РПЦ, БПЦ и Антиохийската, дадоха доста сходни оценки за Събора. Не го признаха за всеправославен и не признаха легитимността на признатите от него документи. На всичкото от горната страна Антиохийската черква и РПЦ окачествиха Събора като подготвителна среща за различен нов Велик всеправославен събор.
Грузинската черква замълча.
През октомври 2018 година стана най-лошото - Подобно на Антиохийската черква РПЦ прекрати евхаристийното общение с Вселенската патриаршия. Преведено на всемирски език - РПЦ скъса всевъзможни верови и църковни връзки с Вселенската патриаршия.
Без да се допита до поместните църкви, на 6 януари 2019 година Негово Всесветейшество патриарх Вартоломей тържествено връчи на митрополит Епифаний (Думенко) томос за автокефалия на Православна черква на Украйна (ПЦУ). Съответно митр. Епифаний стана неин предстоятел. Досегашната “казионна” Украинска правосл. черква (УПЦ) е митрополия към Московската патриаршия с предстоятел Киевския митр. Онуфрий. По този метод в този момент ПЦУ и УПЦ водят война за украинския диоцез. Истинска църковно-гражданска война!
През ноември 2018-а Вселенската патр. напълно изненадващо разпусна Архиепископията на съветските енории в Западна Европа, чийто център е в Париж. Тази църковна конструкция беше екзархия в диоцеза на Вселен. патр. и е била основана от съветски емигранти след болшевишката гражданска война. В последна сметка предстоятелят на екзархията архиепископ Йоан (Жан Ренето) по свое предпочитание мина в диоцеза и под юрисдикцията на РПЦ! Този маньовър на Всел. патриарх Вартоломей, най-малко за мен остана мистерия.
На 12 октомври 2019 година стана значимо събитие - Гръцката черква призна автокефалността на новата ПЦУ!
На 8 ноември същата година Александрийската патриаршия също призна автокефалността на ПЦУ.
На 21 ноември 2019-а Йерусалимският патр. Теофил беше на публично посещаване в Москва и насочи покана към предстоятелите на поместните църкви да се съберат в Аман, Йордания, с цел да обсъдят въпросите за запазването на православното единение. Атинският архиепископ Йероним и Албанският архиепископ Анастасий незабавно реагираха на предлагането и обявиха, че самодейността за разрешаване на рецесията би трябвало да пристигна от Вселенската патриаршия. Много бих желал високо да се провикна: Нима не е явно, че православната съборност е към този момент бездействена, неефективна, в сегашната си вкаменена форма! Нима Православието ще стане разкол, в случай че се даде на Вселенския патриарх главенство до известна рационална степен и той да стане ефикасен канонично-първенствуващ йерарх? Също по този начин още през 30-те години на предишния век доста добре се е възприемала концепцията да се сътвори Всеправославен непрекъснат синод или съвет, несъмнено друг от Синода на Вселенската патр. Той е трябвало да се състои от представители на всички поместни църкви. Бих добавил, че сходен орган би трябвало да има опция да заседава на постоянни сесии, а при потребност да взема решение зародили проблеми ad hoc (специално за даден съответен случай).
Ще стартира ексцентрично - със следните наложителни обяснителни бележки:
1. Поместна православна черква е самостоятелна автокефална самоуправляваща се черква. Поместните православни църкви са 14 на брой. В това число влиза и Вселенската (Константинополската) патриаршия.
2. Думата “автокефална”, която е от гръцки генезис (в дословен превод “самоглавна”), не би трябвало да ни подвежда. Този, който е отпред на поместната черква и я съставлява, не се назовава глава, а “предстоятел”. Глава на Православната черква взета в целокупност е самият Исус Христос.
3. Титулът на предстоятеля на съответната поместна черква може да е патриарх, архиепископ или митрополит.
4. Всяка поместна черква има своя географска област или част от обитаемо място, наречени диоцез. Границите на диоцеза съвсем в никакъв случай не съответстват с политическите граници на страната, където е седалището на поместната черква. Последната разгръща своята пълномощия върху целия си диоцез.
5 . В някои случаи диоцезите, които са отвън границите на страната, където е седалището на висшия управителен църковен орган, се назовават екзархии.
6 . Висшият управителен орган е постоянно групов - Св. Синод, Архиерейски събор или някоя друга форма на Поместен събор. В него предстоятелят на църквата е единствено “пръв сред равни”. В Гръцката (Еладската) православна черква управителният орган се назовава “Йерархия”
7 . Автономна поместна черква - нейният статут в детайли е организиран в едно от решенията на православния Свят и Велик събор, състоял се от 18 до 26 юни 2016 година на остров Крит. В най-общи линии самостоятелната черква има разнообразни форми и степени на взаимозависимост от една съответна автокефална черква.
Малцина у нас имат ясна визия за одиозния ерес (разцепление), настъпил в “едната света, съборна и апостолска Църква”, както се изповядва в 9-тия член на Символа на вярата. Разколът е сред двата най-влиятелни центъра на Православието - Московската патриаршия и Вселенската патриаршия. “Ябълката на раздора” е определянето на каноничния статут (автокефалията) на Украинската черква. Разбира се, първопричината е външните, отвън Православието, международни сили, които инспирираха нестихващия геополитически спор сред Русия и Украйна. Тези сили се явяват справедливи аргументи за разкола. Оттам нататък сме си отговорни самите ние, православните! В какво се състои нашата виновност, която е индивидуален фактор за разкола?
Голямата историческа, морално-етична и църковно-канонична виновност тежи на съвестта на 4 поместни църкви: Руската, Българската, Антиохийската и Грузинската, тъй като те в последния миг изненадващо взеха решение да не участват на упоменатия нагоре Събор в Крит. По-точно казано - съзнателно бойкотираха Събора.
Св. Синод на нашата Българска православна черква (БПЦ) с Решение от 1.06.2016 година съобщи безапелационното си безучастие. Изброените в Решението съображения бяха безпочвени и дори напълно дребнави.
Грузинската черква реши да не взе участие в Събора на 10.06.2016-а. Докато Антиохийската черква още в края на м. април 2014 година разгласи ерес (преустанови евхаристийното общение) с Йерусалимската черква, поради разногласието за каноническата принадлежност на територията на Катар. Това послужи и като мотив за безучастие в Критския Събор.
Св. Синод на Руската православна черква (РПЦ) отпред с предстоятеля Негово светейшество патриарх на Москва и цяла Русия Кирил, доста се “потрудиха” за неуспеха на Критския Събор още през подготвителния му стадий. Патр. Кирил (за страдание подкрепян от БПЦ), настойчиво поставяше неизпълнимото изискване, че всички въпроси, обсъждани на предсъборните заседания и конференции, следва да бъдат одобрявани с цялостно единогласие (консенсус), а не с нормално болшинство! РПЦ не отиде в Крит без авансово документално публично решение.
Първоначално, предсъборно, бяха посочени 10 тематики с наболели през вековете проблеми. Под натиска на РПЦ 4-ри от тях отпаднаха авансово от дневния ред, в това число тематиката “Процедура за признание на църковна автокефалия”. Разбира се, задачата на РПЦ беше да не се одобряват правила за прокламиране на автокефалност.
Никога не би трябвало да забравяме, че правилото на съборността е “душата на Православието”. Ние се гордеем с нея и я противопоставяме на единоначалието в Католическата черква, където папата не е “пръв сред равни” и е почетен с примат (първенство, главенство). Също по този начин той е Наместник на ап. Петър на земята и има точност (незаблудимост), когато се изрича ex catherda (от катедрата). Съвсем погрешно е думата “безпогрешност” да се схваща като “непогрешимост”!
Именно въз основа на съборността, ние православните претендираме, че най-грижливо пазим без нововъведения непрекъсващата последователност от самите Христови Апостоли. В същото време обаче, ние православните не съумяваме да упражним на процедура правилото на съборността в неговата цялост към този момент.... 13 века! (Последният Вселенски събор е бил през VIII век).
Подготовката за въпросния Свят и Велик Критски събор се е провеждала в Шамбези, предградие на Женева, Швейцария. Първото предсъборно заседание е било през ноември в далечната 1976-а! Там е имало и наши представители. Четирите църкви, бойкотирали Събора, с лека ръка задраскаха 40-годишния труд на генерации учени-богослови и свещенослужители!
Най-сетне можем да създадем бърз обзор на настоящото положение на разкола:
Три от църквите-отцепници - РПЦ, БПЦ и Антиохийската, дадоха доста сходни оценки за Събора. Не го признаха за всеправославен и не признаха легитимността на признатите от него документи. На всичкото от горната страна Антиохийската черква и РПЦ окачествиха Събора като подготвителна среща за различен нов Велик всеправославен събор.
Грузинската черква замълча.
През октомври 2018 година стана най-лошото - Подобно на Антиохийската черква РПЦ прекрати евхаристийното общение с Вселенската патриаршия. Преведено на всемирски език - РПЦ скъса всевъзможни верови и църковни връзки с Вселенската патриаршия.
Без да се допита до поместните църкви, на 6 януари 2019 година Негово Всесветейшество патриарх Вартоломей тържествено връчи на митрополит Епифаний (Думенко) томос за автокефалия на Православна черква на Украйна (ПЦУ). Съответно митр. Епифаний стана неин предстоятел. Досегашната “казионна” Украинска правосл. черква (УПЦ) е митрополия към Московската патриаршия с предстоятел Киевския митр. Онуфрий. По този метод в този момент ПЦУ и УПЦ водят война за украинския диоцез. Истинска църковно-гражданска война!
През ноември 2018-а Вселенската патр. напълно изненадващо разпусна Архиепископията на съветските енории в Западна Европа, чийто център е в Париж. Тази църковна конструкция беше екзархия в диоцеза на Вселен. патр. и е била основана от съветски емигранти след болшевишката гражданска война. В последна сметка предстоятелят на екзархията архиепископ Йоан (Жан Ренето) по свое предпочитание мина в диоцеза и под юрисдикцията на РПЦ! Този маньовър на Всел. патриарх Вартоломей, най-малко за мен остана мистерия.
На 12 октомври 2019 година стана значимо събитие - Гръцката черква призна автокефалността на новата ПЦУ!
На 8 ноември същата година Александрийската патриаршия също призна автокефалността на ПЦУ.
На 21 ноември 2019-а Йерусалимският патр. Теофил беше на публично посещаване в Москва и насочи покана към предстоятелите на поместните църкви да се съберат в Аман, Йордания, с цел да обсъдят въпросите за запазването на православното единение. Атинският архиепископ Йероним и Албанският архиепископ Анастасий незабавно реагираха на предлагането и обявиха, че самодейността за разрешаване на рецесията би трябвало да пристигна от Вселенската патриаршия. Много бих желал високо да се провикна: Нима не е явно, че православната съборност е към този момент бездействена, неефективна, в сегашната си вкаменена форма! Нима Православието ще стане разкол, в случай че се даде на Вселенския патриарх главенство до известна рационална степен и той да стане ефикасен канонично-първенствуващ йерарх? Също по този начин още през 30-те години на предишния век доста добре се е възприемала концепцията да се сътвори Всеправославен непрекъснат синод или съвет, несъмнено друг от Синода на Вселенската патр. Той е трябвало да се състои от представители на всички поместни църкви. Бих добавил, че сходен орган би трябвало да има опция да заседава на постоянни сесии, а при потребност да взема решение зародили проблеми ad hoc (специално за даден съответен случай).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ