Иван Налбантов: Моите студенти ме заразяват с младост
Иван Налбантов е роден на 5 август 1940 година Завършва ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на проф. доктор Кръстьо Мирски. Играл е в Държавния спектакъл в Сливен (1965-1967), от 1967 година е артист в Театър " Българска войска ". Има над 150 функции на сцената, на дребния и огромния екран. Удостоен е с почетното звание " Заслужил актьор ". Носител е на български и задгранични награди. Лауреат е на национални състезания за художествено слово. В свободното време написа лирика и прозаичност. Преподавал е театрална тирада в НАТФИЗ, доцент. Води клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". Член е на Съюза на българските писатели. Тази година му бе връчен " Аскеер " за изцяло творчество.
- Господин Налбантов, имате и други значими награди - тази, присъдена от сътрудниците ви, с какво е друга?
- Тази премия е от хората, с които ежедневно се срещам и на сцената, и в живота, обядвам с тях, работя, някои от тях са ми скъпи другари, някои съвсем съм осиновил въображаемо. Най-трудната премия, тъй като ми знаят и кътните зъби, както се споделя. Освен това е и най-старото и най-престижно театрално отличие за България.
- 52 години играете в Театър " Българска войска ". Какво е той за вас - дом, уют, възприятие за принадлежност, убеденост в това, което вършиме..?
- Опитът ми за отговор на премията беше като Радините безредици, припомних си положението ми на кандидатстудентските изпити. Това ми сподели за прощален път, че актьорът не може да се владее. Някакъв различен човек са обади в мен и ми умъртви самочувствието, станах спокоен, неуверен. Общо взето, съм внезапен вид, да не кажа изострен, който ме е изтърпял - знае. Но внезапно се почувствах мек, без скелет. Моля да ме извинят, в случай че на някого е досадило. " Раковски " 98 - факсимиле е, само че няма по-хубаво, това е втори дом. По брой часове, които човек прекарва тук, с всичките възторзи и премеждия. Това не е да плуваш в тихи води, актьорското изкуство е комплицирано, физически дори мъчно издържимо. Да играеш " Крал Лир " от началото до края - значи да теглиш локомотив на доста дълга комбинация от вагони.
- Опитали сте си от всичко по доста - спектакъл, кино, тв спектакъл, тв сериали... Сита ли е креативната ви същина?
- Не, не мога да кажа: Стига ми, това е до сетния мирис. Понякога мислят, че пенсионират актьора, като го махат от щата. Той у дома пред огледалото ще стои и отново ще играе. Дали домакински спектакъл, дали в кръчмата на две ракии ще притегли вниманието на близките... Това е метод на живот.
- Известен сте като най-хубавия рецитатор измежду актьорите. Стигат ли гений и солидно обучение, с цел да бъде един актьор добър рецитатор?
- Много комплицирана материя е това. Особен вид актьорско майсторство. Броят на съумелите в него е по-малък от броя на съумелите в класическия спектакъл. Първо, се желае да си чел доста лирика, с цел да можеш да избираш. Второ, да предпочиташ лирика, в която лирическият воин приказва от свое име. Тогава става монолог, а не стихотворение. По отношение на класификацията " най " - не я одобрявам. Сега е малко по-лесно, тъй като образците на високото художествено слово са в небесните селения - няма ги Трандафилов, Кисимов, Йордан Матев, Спас Джонев, Мила Павлова, Славка Славова... Там надпреварата беше неистово, инцидентен човек не можеше да се промуши. Днес младите бягат от поезията, самият живот ги принуждава. Те странят от потвърдени типичен творби. Защото не е едно и също да застанеш самичък и да владееш една зала или площад, и един спектакъл да застане до теб с най-хубавите си актьори. Ако един от тях не успее, другите ще съумеят. И не е тъкмо да се споделя рецитатор, а реализатор онлайн слово.
- Сред толкоз доста създатели в тази част от работата ви има ли някои, които повече са ви вълнували?
- Обичам да използвам израза " от моята кръвна група " - който като четец ме притегля и като качество на поезията. Още в детството си в моето село Каравелово знаех наизуст Иван Вазов и Христо Ботев. Част от тези стихове ги рецитираха и хора, приключили IV поделение, те знаеха повече, в сравнение с в този момент приключили висше обучение. И учителите, нашите " селски " учители по български език и литература и по история, умишлено са ни наливали в главата тези познания, за което им благодаря. Неуморими патриоти, тази специалност беше генералска, кметът нямаше такова почитание като учителите. Оттам нататък попаднах в Сопотската гимназия, след това в Хасково (учих в техникума по минна и рудна промишленост), където срещнах млади поети - Пеньо Пенев, Никола Инджов, Иван Николов... Към актуалните поети нещата са по-сложни, желанията са към някои доста мощно потвърдени като Павел Матев, към други - недоказани или потвърдени, към трети - впечатлили ме персонално.
- Преподавали сте театрална тирада в НАТФИЗ, водите клас в ПУ " Паисий Хилендарски ". Гледате ли спектакли, филми с сериозно око и преценка дали е изпипано всичко?
- Сценична тирада преподавах в екипа на Стефан Данаилов, имах невероятни студенти, изключително първият и вторият випуск - от клас 14-15 души приключили, 12 остават в софийски театри. Сред тях са Блатечки, Башар, Валката Йорданов, Иван Бърнев, Ненчо Илчев, Стефания Колева, несъмнено изпускам мнозина... След това идват Ани Пападопулу, Нети... до Сашо Кадиев. Трудолюбиви до безумство. Това са деца, които към този момент командват театралния и киновкус. Преподавах и в " Любен Гройс ". Сега пътувам до Пловдив всяка седмица. Казвам си една и съща имитация: Защо го върша? Не е единствено поради парчето самун, само че те ме заразяват с младост и техните триумфи ме принуждават да пребивавам по-дълго, с цел да им се веселя. Канят ме на свои представления и аз го усещам като прелестно обвързване. Много е хубаво по-късно, знаейки, че си им бил учител, някой да ти стисне ръката - не поради твоите триумфи, а поради това, че си споделил опита си и си им дал всичко, което имаш. То не е толкоз доста, само че в избрани моменти е потребно. Никога не съм желал да се обръщат към мен с господин или доцент, наричали са ме Фадър. Данаилов беше Мастер, Илия Добрев беше Тийчър, Ивайло Христов беше Брадър.
- Как ви звучат артистите в днешното кино?
- Конвейерът, който се върти, в който се въртя и аз, бързото снимане, това, че филмите не се озвучават в допълнение, а на терен, където има и външни шумове, провокира неодобрение у доста хора, че речта не се схваща. За това съм написал в последната ми книга - половината са мои стихове, втората част е " Другото съществуване на словото ". В нея споделям по какъв начин тези черни букви, написани на бял лист, може да оживеят от дишането, от говоренето на един жив човек, който застава в лъч от светлина и с думите рисува картини. Значи, първо би трябвало да се чуе, второ, безусловно да се разбере и трето, най-малко един човек да развълнува. Ако и това не може - най-малко себе си.
- Най-скоро ви гледахме в " Дяволското гърло ". Обичате ли камерата или повече - да усещате хората в залата?
- Повече обичам театъра, само че киното, особено телевизионните поредици, основават известност. Ако е качествена продукция, за една вечер може да се гледа от 2 млн. души. Два милиона в театъра ще ги групирам 10 години. Но това, което актьорът усеща, изключително на финала, е несравнимо. Паметта за актьора е доста къса. Когато си отиде от тоя свят (а си отива от тоя свят, когато слезе от сцената), той към този момент е пропуснат. Но е получил всичко, на всяко зрелище са му ръкопляскали. Духът на актьора е нежен, неговото здравословно положение е нежно, той е пожертвал нещо, с цел да бъде добър актьор. Театърът може по-лесно да излъже индивида, че животът е по-хубав, в сравнение с е. Защо? Защото първо актьорът се е излъгал - за тази заплата кой е вманиачен да работи?! Но той е благополучен, че работи това, което обича.
- Играейки в разнообразни спектакли, сменяте жанрове, тематики, партнирате си с разнообразни сътрудници. Как всичко това подхранва интелекта, душата, физиката, креативното дългоденствие?
- Участието допълнително спектакли и заетостта повече вечери са здравословни. Ако че има отмалялост, пренасищане, само че това поддържа формата. И тогава възрастта може да се отдалечи и може да се получи, благодаря на Бога, както с мен - годините да не пречат. Разбира се, аз апелирам сътрудниците да ми дават по-малки по размер задания, с цел да мога да се оправям.
- Споделяли сте, че пишете наброски, които ще оставите на внучката си Ивана. Казвате: Искам да й приказвам за моите неточности, с цел да не ги повтаря.
- Написал съм ги, подвързал съм тома - по-голям е от " Илиада " по думи. Описал съм всички нейни първи докосвания до нещо, да вземем за пример до водното колело - тъй като за нея водното колело е по-голямо от кораба " Дръзки ". Да стъпиш на вода, а не на твърда земя - това е прекарване, каквото Гагарин е имал в Космоса. И несъмнено, споделям къде в моето детство съм бил по-щастлив, къде съм сбъркал. Аз изгубих брачната половинка си, тя загуби баба си. Наскоро преглеждах тези мемоари и на едно място написа: Не бива да забравяме, че би трябвало да споделяме в точния момент положителните думи, тъй като след това става късно... То по този начин се получи и тя един ден ще го прочете. Тази книга е единствено за нея. Тя е на 12 години - още малко, към 15 години към този момент може да я чете.
- Имате ли пропуски или заблуди, които са оставили у вас страдание или мъка?
- Няма човек, който да ги няма. Проблемът е дали можеш да преодолееш тези грапавини, да не мислиш постоянно за тях, очевидно Бог ме е дарил с такава дарба. Ако помниш единствено неуспеха, а не помниш един равносилен триумф, ще си повредиш душeвността.
- А кои са грешките от последните години, които биха попречили на Ивана да реализира тук фантазиите и качествата си, да живее добре и щастливо в България?
- Такова безвремие е в този момент, че отговор на този въпрос никой не може да даде. Расте потомство, което, в случай че не се образова, както би трябвало, няма никакви шансове. А за какво се появи това неуважение към нашето обучение, което е построило нас? Да оставим театралното обучение, тъй като матерният език не се учи в Англия. Мен ме храни българският и различен език не ми би трябвало. Но по други специалности, доста от големците в България подценяват образованието у нас и гледат да пратят децата си да учат в чужбина, да се върнат и да станат министри. Но те не се връщат, тъй като и заплатата на министрите не е за хвалене, с изключение на по отношение на нашите заплати... Непоправимо е. Не са отговорни нашите хора, нито ръководещите, нито тези, които ще ръководят. България е дребна страна, която в случай че не прави благи очи на някого, отива на кино. Само че едните оказват помощ по-безвъзмездно, а другите си взимат и лихвите.
- Господин Налбантов, имате и други значими награди - тази, присъдена от сътрудниците ви, с какво е друга?
- Тази премия е от хората, с които ежедневно се срещам и на сцената, и в живота, обядвам с тях, работя, някои от тях са ми скъпи другари, някои съвсем съм осиновил въображаемо. Най-трудната премия, тъй като ми знаят и кътните зъби, както се споделя. Освен това е и най-старото и най-престижно театрално отличие за България.
- 52 години играете в Театър " Българска войска ". Какво е той за вас - дом, уют, възприятие за принадлежност, убеденост в това, което вършиме..?
- Опитът ми за отговор на премията беше като Радините безредици, припомних си положението ми на кандидатстудентските изпити. Това ми сподели за прощален път, че актьорът не може да се владее. Някакъв различен човек са обади в мен и ми умъртви самочувствието, станах спокоен, неуверен. Общо взето, съм внезапен вид, да не кажа изострен, който ме е изтърпял - знае. Но внезапно се почувствах мек, без скелет. Моля да ме извинят, в случай че на някого е досадило. " Раковски " 98 - факсимиле е, само че няма по-хубаво, това е втори дом. По брой часове, които човек прекарва тук, с всичките възторзи и премеждия. Това не е да плуваш в тихи води, актьорското изкуство е комплицирано, физически дори мъчно издържимо. Да играеш " Крал Лир " от началото до края - значи да теглиш локомотив на доста дълга комбинация от вагони.
- Опитали сте си от всичко по доста - спектакъл, кино, тв спектакъл, тв сериали... Сита ли е креативната ви същина?
- Не, не мога да кажа: Стига ми, това е до сетния мирис. Понякога мислят, че пенсионират актьора, като го махат от щата. Той у дома пред огледалото ще стои и отново ще играе. Дали домакински спектакъл, дали в кръчмата на две ракии ще притегли вниманието на близките... Това е метод на живот.
- Известен сте като най-хубавия рецитатор измежду актьорите. Стигат ли гений и солидно обучение, с цел да бъде един актьор добър рецитатор?
- Много комплицирана материя е това. Особен вид актьорско майсторство. Броят на съумелите в него е по-малък от броя на съумелите в класическия спектакъл. Първо, се желае да си чел доста лирика, с цел да можеш да избираш. Второ, да предпочиташ лирика, в която лирическият воин приказва от свое име. Тогава става монолог, а не стихотворение. По отношение на класификацията " най " - не я одобрявам. Сега е малко по-лесно, тъй като образците на високото художествено слово са в небесните селения - няма ги Трандафилов, Кисимов, Йордан Матев, Спас Джонев, Мила Павлова, Славка Славова... Там надпреварата беше неистово, инцидентен човек не можеше да се промуши. Днес младите бягат от поезията, самият живот ги принуждава. Те странят от потвърдени типичен творби. Защото не е едно и също да застанеш самичък и да владееш една зала или площад, и един спектакъл да застане до теб с най-хубавите си актьори. Ако един от тях не успее, другите ще съумеят. И не е тъкмо да се споделя рецитатор, а реализатор онлайн слово.
- Сред толкоз доста създатели в тази част от работата ви има ли някои, които повече са ви вълнували?
- Обичам да използвам израза " от моята кръвна група " - който като четец ме притегля и като качество на поезията. Още в детството си в моето село Каравелово знаех наизуст Иван Вазов и Христо Ботев. Част от тези стихове ги рецитираха и хора, приключили IV поделение, те знаеха повече, в сравнение с в този момент приключили висше обучение. И учителите, нашите " селски " учители по български език и литература и по история, умишлено са ни наливали в главата тези познания, за което им благодаря. Неуморими патриоти, тази специалност беше генералска, кметът нямаше такова почитание като учителите. Оттам нататък попаднах в Сопотската гимназия, след това в Хасково (учих в техникума по минна и рудна промишленост), където срещнах млади поети - Пеньо Пенев, Никола Инджов, Иван Николов... Към актуалните поети нещата са по-сложни, желанията са към някои доста мощно потвърдени като Павел Матев, към други - недоказани или потвърдени, към трети - впечатлили ме персонално.
- Преподавали сте театрална тирада в НАТФИЗ, водите клас в ПУ " Паисий Хилендарски ". Гледате ли спектакли, филми с сериозно око и преценка дали е изпипано всичко?
- Сценична тирада преподавах в екипа на Стефан Данаилов, имах невероятни студенти, изключително първият и вторият випуск - от клас 14-15 души приключили, 12 остават в софийски театри. Сред тях са Блатечки, Башар, Валката Йорданов, Иван Бърнев, Ненчо Илчев, Стефания Колева, несъмнено изпускам мнозина... След това идват Ани Пападопулу, Нети... до Сашо Кадиев. Трудолюбиви до безумство. Това са деца, които към този момент командват театралния и киновкус. Преподавах и в " Любен Гройс ". Сега пътувам до Пловдив всяка седмица. Казвам си една и съща имитация: Защо го върша? Не е единствено поради парчето самун, само че те ме заразяват с младост и техните триумфи ме принуждават да пребивавам по-дълго, с цел да им се веселя. Канят ме на свои представления и аз го усещам като прелестно обвързване. Много е хубаво по-късно, знаейки, че си им бил учител, някой да ти стисне ръката - не поради твоите триумфи, а поради това, че си споделил опита си и си им дал всичко, което имаш. То не е толкоз доста, само че в избрани моменти е потребно. Никога не съм желал да се обръщат към мен с господин или доцент, наричали са ме Фадър. Данаилов беше Мастер, Илия Добрев беше Тийчър, Ивайло Христов беше Брадър.
- Как ви звучат артистите в днешното кино?
- Конвейерът, който се върти, в който се въртя и аз, бързото снимане, това, че филмите не се озвучават в допълнение, а на терен, където има и външни шумове, провокира неодобрение у доста хора, че речта не се схваща. За това съм написал в последната ми книга - половината са мои стихове, втората част е " Другото съществуване на словото ". В нея споделям по какъв начин тези черни букви, написани на бял лист, може да оживеят от дишането, от говоренето на един жив човек, който застава в лъч от светлина и с думите рисува картини. Значи, първо би трябвало да се чуе, второ, безусловно да се разбере и трето, най-малко един човек да развълнува. Ако и това не може - най-малко себе си.
- Най-скоро ви гледахме в " Дяволското гърло ". Обичате ли камерата или повече - да усещате хората в залата?
- Повече обичам театъра, само че киното, особено телевизионните поредици, основават известност. Ако е качествена продукция, за една вечер може да се гледа от 2 млн. души. Два милиона в театъра ще ги групирам 10 години. Но това, което актьорът усеща, изключително на финала, е несравнимо. Паметта за актьора е доста къса. Когато си отиде от тоя свят (а си отива от тоя свят, когато слезе от сцената), той към този момент е пропуснат. Но е получил всичко, на всяко зрелище са му ръкопляскали. Духът на актьора е нежен, неговото здравословно положение е нежно, той е пожертвал нещо, с цел да бъде добър актьор. Театърът може по-лесно да излъже индивида, че животът е по-хубав, в сравнение с е. Защо? Защото първо актьорът се е излъгал - за тази заплата кой е вманиачен да работи?! Но той е благополучен, че работи това, което обича.
- Играейки в разнообразни спектакли, сменяте жанрове, тематики, партнирате си с разнообразни сътрудници. Как всичко това подхранва интелекта, душата, физиката, креативното дългоденствие?
- Участието допълнително спектакли и заетостта повече вечери са здравословни. Ако че има отмалялост, пренасищане, само че това поддържа формата. И тогава възрастта може да се отдалечи и може да се получи, благодаря на Бога, както с мен - годините да не пречат. Разбира се, аз апелирам сътрудниците да ми дават по-малки по размер задания, с цел да мога да се оправям.
- Споделяли сте, че пишете наброски, които ще оставите на внучката си Ивана. Казвате: Искам да й приказвам за моите неточности, с цел да не ги повтаря.
- Написал съм ги, подвързал съм тома - по-голям е от " Илиада " по думи. Описал съм всички нейни първи докосвания до нещо, да вземем за пример до водното колело - тъй като за нея водното колело е по-голямо от кораба " Дръзки ". Да стъпиш на вода, а не на твърда земя - това е прекарване, каквото Гагарин е имал в Космоса. И несъмнено, споделям къде в моето детство съм бил по-щастлив, къде съм сбъркал. Аз изгубих брачната половинка си, тя загуби баба си. Наскоро преглеждах тези мемоари и на едно място написа: Не бива да забравяме, че би трябвало да споделяме в точния момент положителните думи, тъй като след това става късно... То по този начин се получи и тя един ден ще го прочете. Тази книга е единствено за нея. Тя е на 12 години - още малко, към 15 години към този момент може да я чете.
- Имате ли пропуски или заблуди, които са оставили у вас страдание или мъка?
- Няма човек, който да ги няма. Проблемът е дали можеш да преодолееш тези грапавини, да не мислиш постоянно за тях, очевидно Бог ме е дарил с такава дарба. Ако помниш единствено неуспеха, а не помниш един равносилен триумф, ще си повредиш душeвността.
- А кои са грешките от последните години, които биха попречили на Ивана да реализира тук фантазиите и качествата си, да живее добре и щастливо в България?
- Такова безвремие е в този момент, че отговор на този въпрос никой не може да даде. Расте потомство, което, в случай че не се образова, както би трябвало, няма никакви шансове. А за какво се появи това неуважение към нашето обучение, което е построило нас? Да оставим театралното обучение, тъй като матерният език не се учи в Англия. Мен ме храни българският и различен език не ми би трябвало. Но по други специалности, доста от големците в България подценяват образованието у нас и гледат да пратят децата си да учат в чужбина, да се върнат и да станат министри. Но те не се връщат, тъй като и заплатата на министрите не е за хвалене, с изключение на по отношение на нашите заплати... Непоправимо е. Не са отговорни нашите хора, нито ръководещите, нито тези, които ще ръководят. България е дребна страна, която в случай че не прави благи очи на някого, отива на кино. Само че едните оказват помощ по-безвъзмездно, а другите си взимат и лихвите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ