Иван Костов. Снимка: БГНЕС Твърдението на бившия главен прокурор Никола

Иван Костов. Снимка: БГНЕС

Твърдението на някогашния основен прокурор Никола Филчев, че от страната са " приватизирани/откраднати 30 милиарда $ " против приходи от едвам " 3 милиарда $ ", се повтаря през последните години под разнообразни политици. В актуалните изявления се потвърждава, че това не е истина, без да се разчита на доверието на читателя. Всеки може да ревизира изнесеното, като изследва цитираните публични документи.

Какво е приватизация?

Тук под приватизация се схваща единствено регламентираният от законите на страната развой. Комунистическото раздържавяване в България бе узаконено при започване на 1989 с Указ №56 За стопанската активност. Доверени лица на Българска комунистическа партия и на нейния наказателен уред, бяха сложени на входа и изхода на държавните предприятия, с цел да присвояват облагите и да национализират загубите им. Така се сътвори каста, която оказа и продължава да оказва мощна опозиция на промените. Първото демократично държавно управление се опита да спре това в началото струпване на капитали със Закона за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия от 8 май 1992. След свалянето на държавното управление законът беше саботиран.

Източването на предприятията продължи и ескалира при започване на 1997 година до рекетиране и плячкосване и на десетки хиляди дребни бизнесмени. В процеса се включиха кредитните милионери, които станаха спомагателна причина за източването на банките. Комунистическото раздържавяване е една от аргументите България да бъде доведена до цялостна злополука в края на 1996 година и до днешното обедняване.

Във втората част ще бъде показано, че има и по-дълбоки аргументи за това.

По смисъла на закона, приватизация е възмездно (срещу пари, вдишване и/или погашение на отговорности, капиталови и други обезщетителни бонове) прекачване на благосъстоятелност от страната и общините на частни физически или юридически лица. Сделките са за цели предприятия, за обособени елементи и незавършено строителство, за дялове и акции от търговски сдружения и за магазини, ателиета, хранилища, сервизи, цехове и други употребявани за икономически цели.

Процесът протича по два метода. Масовата приватизация започва през 1996 година и става на два стадия. " През 1996 - 1997 година (Центърът за всеобща приватизация) извърши приватизация на държавни предприятия посредством капиталови бонове. За продажба бяха препоръчани пакети акции от 1050 предприятия, вследствие на което са раздържавени активи в размер на 14.58 % от общите активи на държавни предприятия или 22.08 % от подлежащите на приватизация държавни активи. " 1 Собственици стават всички български жители поискали да вземат участие в процеса. Те получават бонови книжки за 25 000 лв. или тогавашни 350 $.

През 2017 година простата междинна стойност на добитите от всяка бонова брошура активи в 28 приватизационни (сега капиталови фонда) е 190.87 лв. или настоящи 113.61 $. Вследствие на тази съвсем повсеместна загуба участниците в всеобщата приватизация са изгубили интерес към добитите от тях активи 2,3.

Касовата приватизация се организира съгласно законите от 1992 и 2002 година В нея вземат участие при равни условия всички физически и юридически лица.

Първоначално право на преференциално присъединяване е обещано на служащите и чиновниците в приватизиращото се дружество, които са работили в него не по-малко от 2 години преди датата на оповестяване на решението за приватизация и други приравнени към тях пенсионирани служащи и чиновници. При ръководството на Българска социалистическа партия и Жан Виденов през 1994 и 1995 т. преференции получават и лицата, които без трудов контракт са шефове, контрольори, членове на препоръките на шефовете и на управителните препоръки на приватизиращото се дружество в продължение на повече от една година преди датата на оповестяване на решението за приватизация. Така част от тях - участници в комунистическото раздържавяване, вземат участие и в работническо-мениджърска приватизация (РМД).

Колко държавна благосъстоятелност и за какви приходи е приватизирана?

На Фиг. 1 е показан ходът на процеса на приватизация в годините.

Фиг. 2 демонстрира с струпване приватизирането на държавните индустриални активи до 66.31% от всички.

Източник Агенция за приватизация и следприватизационен надзор 4.

На 31.12.1995 година Световната банка (СБ) прави оценка на държавните индустриални активи по собствен одобрен способ. Правителството на Жан Виденов приема тази оценка за 580 милиарда лв., които по курса на този ден са 8 203.7 млн. $. Впоследствие с деноминацията тази оценка става в деноминирани лв..

През 2004 година Националният статистически институт (НСИ) регистрира по този начин приватизацията: " Общо за интервала 01.01.1993 – 31.12.2004 година, от органите по член 3 от ЗППДОП, са раздържавени дълготрайни активи в размер на 333.2 млн. лева, което съставлява 57.5% от 580-те млн. (деноминирани – бел. авт.) лева . активи на държавните предприятия и 87% от цената на подлежащите на приватизация държавни активи (изчислени по метода на Световната банка по балансова стойност на дълготрайните активи към 31.12.1995 година. " 5 Таблица 1 на цитирания документ Национален статистически институт сочи че, за тези активи от 333.2 млн. лв. са контрактувани заплащания, поети и изплатени отговорности за 8 727.82 млн. лв. 6, които са 5 780 млн. $ съгласно курса на лв. към щатския $, употребен от Национален статистически институт.

Към 31.12.2016 Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор (АПСК) регистрира приватизацията по този начин: " Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 66.31% по отношение на размера на всички държавни активи (изчислени на 580 млн. (деноминирани –бел. авт.) лв. по балансова стойност към 31.12.1995 г.). … Продадени са дялове и акции от 5278 държавни предприятия – 2939 цели предприятия и 2339 обособени елементи. Извършени са 4253 продажби на миноритарни пакети и 20 продажби на парцели – частна държавна благосъстоятелност. Общият финансов резултат от подписаните покупко-продажби възлиза на 12 552 млн. $, в това число 6 502 млн. $ контрактувани заплащания по покупко-продажбите, 1 192 млн. $ поети или изплатени отговорности от купувачите, 4 857 млн. $ поети задължения за вложения. " 7

АПСК регистрира, че са приватизирани активи за 384.6 млн. лв. , против което са получени заплащания и са поетите или изплатени отговорности за 7 694 млн . $ .

Както се вижда, формалните отчетни документи опровергават изцяло популяризираните и до през днешния ден изказвания за това какъв брой държавни активи и против какво са приватизирани. (Дори да не се съобразим с цитираната публична оценка в деноминирани лв., а да използваме оценката на активите в щатски долари от 1995 година от 8 203.7 млн., тя е 3.7 пъти по-ниска от изказванието за 30 000 млн. долара; а директният финансов резултат от приватизацията е 7 694 млн. $ и е 2.5 пъти по-висок от изказванието за 3 000 млн.)

Към кого е отправено обвиняването за " незаконната приватизация "?

Приватизацията е договорка сред продавачи и купувачи.

Продавачи. Според закона решенията за приватизация са вземани и реализирани от органи, а не от физически лица. Органите са Агенцията за приватизация, министерства и ведомства, и общинските препоръки. Действията на посочените органи са нормирани от двата закона и от обвързваните с тях към 30 наредби и правилници. Според задгранични консултанти българската приватизация е протекла като свръх регламентирана. Макар и да не е безусловно невероятно, нарушаването на посочените нормативи изисква незаконен сговор на огромни групи лица, излъчени от всички политически сили, които дружно извършват функционалността на продавачи или ръководят и съставляват по друго време органите-продавачи.

Купувачи. Според докладите на Национален статистически институт до 2004 година купувачи, това са позволените съгласно закона 8: приватизационни фондове, 162 задгранични лица, 1436 работническо -мениджърски сдружения, 530 служащи и чиновници и други лица с преференции, 614 наематели и арендатори с контракти отпреди 1993 и 2 432 други.

От закона и докладите следва, че обвиняването за " незаконна приватизация " е отправено към стотици държавни и общински институции, образувани и ръководени от всички политически партии, към хиляди юридически и физически лица, в това число задгранични, които са придобили обществени активи след договорка против парични заплащания и поети или погасени отговорности, и отговорности за вложения. Има обществена информация, че прокуратурата е разследвала към 500 приватизационни покупко-продажби, само че е повдигнала единствено няколко обвинявания. По тях няма неоправдателни присъди.

Следователно, обвиняването за незаконна приватизация " е безусловно голословно. Това разкрива неговата цел. Тя не е търсене на правораздаване. Целта е политическа машинация. От заключенията не следва, че всички приватизационни покупко-продажби и всеобщата приватизация са протекли без нарушавания, че приватизацията е обективна по социалистически " на всички по равно " (масовата приватизация, стартирала с бонове по равно, след 20 години демонстрира, че всички, като се изключи малко на брой, са изгубили 9). Заключенията се основават на безспорни доказателства, че приватизацията е обществено-икономически развой, осъществен по закон от стотици органи и хиляди участници. Затова последствията от определянето този развой на преструктуриране на българската стопанска система за " незаконен " са:

Смесване на комунистическото раздържавяване с осъществената по закон приватизация, с цел да се прикрие по какъв начин някогашният комунистически и наказателен хайлайф е направил първичното струпване на своя капитал преди приватизацията ;

Заблуждаване на гласоподавателите, че за изоставането на България и бедността са отговорни тези, които посредством приватизация са избавили страната от икономическата катастрофа;

Създаване на злоба към частна благосъстоятелност и към всяко предприемачество;

Рушене на престижа и намаляване на българските институции пред олигархията.

Предложения против политическите измами и злоупотреби

Българското общество следва да зададе следните въпроси на всички ръководители на Национален статистически институт и на АПСК от 2002 година до момента: Първо, срещнали ли са посочените лица с докладите за българската приватизация? И второ, за какво не са уведомили обществеността, че овластени лица злоупотребяват с формалните доклади за приватизацията? Това ги прави съучастници в машинация.

Да се разпореди на АПСК и на всички органи, които са упълномощени по закон да извършат приватизация на обществени активи, да създадат приключителни салда . Да създадат проверката по единна, употребена в другите страни методология, под наблюдението на интернационална институция или профилирана компания. Да ревизират всички покупко-продажби и на тази база да изготвят своя приключителен баланс. Преди заключенията: да създадат интернационално съпоставяне на резултата от тяхната приватизация с осъществената от съответните органи в други някогашни социалистически страни; да оценят инициираното и осъществено от разнообразни държавни управления, съгласно количествата и качествата на приватизираните обществени активи. Ако открият нарушавания на законите и наредбите, да осведомят обществеността и способените органи. Ако не се създадат приключителни салда от АПСК и от съответните министерства и ведомства, това ще значи, че изпълнителната и законодателната управляващи са заинтригувани да поддържат и подхранват измамите за българската приватизация.

С едно допълнение към ЗПСПК да се разгласят за обществени всички приватизационни документи, включително контракти, оценки, разбори на правното положение и други (За тези документи, които засягат националната сигурност, би трябвало да се създадат изключения.) Тогава всеки ще може да види, какви са били активите и пасивите, облагите и загубите, личния капитал и задълженията на приватизираните предприятия.

________________________________________________________________________

1 Агенция за приватизация и следприватизационен надзор

2 www.investor.bg

3 От всеобщата приватизация... до всеобщата балонизация юни 2009, от Ина Михайлова, Монд дипломатик издание за България

4 www.priv.government.bg/statistics

5 ПРИВАТИЗАЦИЯТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (към 31.12.2004 г.), Национален статистически институт

6 ПРИВАТИЗАЦИЯТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (към 31.12.2004 г.), Национален статистически институт, Таблица 1

7 Иформация за приватизационния развой в България (актуализация към 31.12.2016 година – доклад)

8 член 5 от Закона за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) (Доп. - Дъждовни води, бр. 51 от 1994 г.)

9 www.priv.government.bg

* Публикуваме първата от трите публикации на Иван Костов, министър -председател (1997-2001 г.) и сегашен началник на съдружие " Център за разбори и ръководство на опасности " http://riskmanagementlab.com/, отдадени на дебата за приватизацията в България.