Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в

Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 година в София. Журналист, стихотворец, редактор, критик, журналист, издател. Завършил е публицистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Бил е редактор и заместител основен редактор на в. " Пулс " и в. " Литературен фронт ", основен редактор на сп. " Черно и бяло ", общоприет шеф на Българската национална телевизия. В интервала 1992-1995 година е шеф на ИК " Христо Ботев ", по-късно основава издателство " Захарий Стоянов ". Главен редактор е на сп. " Везни ". Автор е на над 25 книги с лирика, рецензия и журналистика.

" Стигнахме до честен разпад "

" Заради по този начин наречения преход станахме нещо като бананова република "

" Дървото на България освен няма да изсъхне, а ще продължи да се разлиства и в бъдеще "

" Опасявам се, че по-младото потомство все по-малко чете "

- Иване, честваме Деня на националните будители. Какво значи този празник за теб?

- Първи ноември е един от най-светлите български празници, тъй като емблематизира величието и издръжливостта на българския дух.

- Кои имена в безсмъртната кохорта на будителите от Възраждането до през днешния ден съгласно теб се открояват най-ярко?

- Без подозрение ще посоча Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, основателите на книжовното сдружение, както и Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Захарий Стоянов, Иван Вазов... Но техните имена са цялостен легион.

- Помним ли през днешния ден тези хора, избрали безусловно да служат на Отечеството, спомняме ли си техните завещания?

- За страдание май обществото ни се сеща за будителите единствено на публични празници и дати. А най-важните завещания на възрожденците са позабравени или напряко отречени в общата каша на нихилизма и безродието, на отцеругателството и майкопродавството, шумно пропагандирани от трубадурите на неолиберализма.

- Какво ни завещават будителите през днешния ден?

- Те ни завещават възвишени цели и задания. Но се оказва, че обществото ни не е готово да следва тези цели по разнообразни аргументи. Може би най-съществената е, че политическият ни хайлайф няма национално достолепие, а като папагал следва това, което ни споделят от Вашингтон и Брюксел. Този по този начин наименуван " хайлайф " няма персонален интерес народът да следва тези възвишени цели.

- А има ли потребност обществото ни от будители през днешния ден? Не е ли по-удобно и елементарно да спиш бездънен сън?

- Днешното българско общество, съгласно мен, има обезверена потребност да бъде събудено от този бездънен сън. Да се възродят съзидателните му сили, приспани или напряко убити през годините на по този начин наречения преход, който ни докара до това, че през днешния ден сме нещо като бананова република, единствено че без да отглеждаме банани.

- Кои са актуалните будители и в какво виждаш тяхната задача? Ще съумеят ли да разсънят народа или той все ще си отсрочва и отсрочва алармата?

- И през днешния ден има будители, които самоотвержено и безкористно правят своята родолюбива активност, без да се бият в гърдите като множеството днешни пишман политици. Това са писатели, художници, актьори, учени, архитекти. А дали те ще съумеят в събуждането на гражданската сила на обществото, зависи от способността им и решимостта им да сложат отечествените ползи над всичко и да не се опасяват.

- Да създадем една дисекция на обществото ни през днешния ден: какво е то, какви полезности изповядва, накъде върви? Не мислиш ли, че сме в морална рецесия?

- Според мен сме напряко в честен разпад. Дори след злополуките от Междусъюзническата и Първата международна война обществото ни не е било толкоз обезверено и разединено. И за това са отговорни всички лица, които се изредиха на политическата сцена през последните 30 години. Те не откриха у себе си сили и решителност да прочетат тези страници от историята, които са свързани с трагически преврати и разтърсвания, да осмислят и схванат и с разсъдъка, и със сърцето си поуките от историята. Да осъзнаят, че умните и национално виновни политици слагат над всичко общите национални цели, цели и полезности, а не тясно партийните, корпоративните или персонални изгоди.

- " Свестните у нас смятат за луди,/ глупецът вредом всеки уважава " е споделил преди 150 години Ботев. Не е ли по този начин и в този момент?

- Уви, по този начин е, само че разликата е, че в този момент нямаме Христо Ботев или сходни нему поети и националреволюционери. Няма и гражданско общество, което да изиска смяната.

- Водиш културно предаване по БСТВ. Наясно си с процесите в българската просвета. В какво положение е сега тя? И по какъв начин я виждаш в бъдеще?

- Процесите в българската просвета не зависят от политическата обстановка. Културата се развива по свои лични закони. Творците и във времена на напредък, и във времена на мъка, основават своето творчество. Въпросът е в това формалните културни институции (пак опираме до политиците) да имат ясна дълготрайна тактика за поддръжка на българската просвета, да се откажат от мисленето в мандати и тогава ще се трансфорат от политици с преходен небосвод в същински държавници.

- Няма по какъв начин в Деня на националните будители да избегнем и една друга тематика: за чуждопоклонничеството. Чуждиците навлизат в българския език и го подменят. Копираме непознати на нас модели на държание. Сякаш забравяме, отсичаме славянските си корени. Накъде отиваме? Няма ли да изсъхне без корени дървото на България?

- Надявам се, че дървото на България освен няма да изсъхне, а ще продължи да се разлиства и в бъдеще, само че пътят за това е да се върнем към корените си, да знаем, че точно с помощта на уважението към нашата история, минало и фундаментални исторически и културни полезности, можем да бъдем почтени членове на обединена Европа. А когато нашите пишман политици слушат покорно всевъзможни глупотевини, идещи от Брюксел, те не могат да се надяват на почитание от останалите страни, членки на Европейския съюз. Най-яркият образец тук е Унгария и политик като Орбан, както и останалите страни от Вишеградската четворка. Те ни демонстрират по какъв начин можем да бъдем заслужен член на Европейския съюз, без да се унижаваме и заемаме лакейски пози.

- В навечерието сме на една много противоречива за историята ни дата - 10 ноември. Какво се случи с нас за тези 30 години?

- Тридесет години са много дълъг исторически интервал. За същото време след Освобождението България се основава като една съвременна и просперираща страна, възкръснала след петвековния мъртвешки сън. Сега след първите тридесет години на безкрайния и непосилен преход ние сме отстъпили обратно по всички значими индикатори и показатели за общественото и икономическото развиване по отношение на началната дата на прехода. И никакви усуквания и увъртания на политиците не могат да обяснят за какво след три десетилетия сякаш либерален преход сме най-бедната, най-нещастната, най-болната и най-изостаналата страна в Европейския съюз.

- Ти си създател и шеф на издателство " Захарий Стоянов ", което се утвърди като едно от водещите у нас, както и като едно от дребното, издаващи стойностна българска литература. Как и за какво се захвана с издателска активност и каква е равносметката досега?

- Приели сме като служение и върховен дълг към Отечеството да издаваме най-вече класическа българска литература, само че и модерни създатели - поети, белетристи, критици, учени, режисьори, композитори и така нататък Разбира се, издаваме и преводна литература - философия, културантропология, художествени творби и прочие, само че главната сила е към поддръжка на българското Слово. За двадесет години са оповестени над 1500 заглавия от български създатели.

- Чете ли българинът? И какво?

- Опасявам се, че по-младото потомство все по-малко чете, тъй като е превзето от електронните средства, само че хората над 40 години все по-често и повече се насочват към книгата. Доказателство за това е увеличеният брой читатели в по-големите, а и по-малките библиотеки в страната. През последните години виждам засилен интерес към творбите на Иван Вазов, Захарий Стоянов, Пейо Яворов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Йордан Йовков, Елин Пелин, Димитър Талев, Атанас Далчев...

- Поезията... Кога намираш време за нея и какво те въодушевява?

- По всяко време, от време на време и нощем и доста постоянно, когато съм на път. Вдъхновява ме на първо място божествената българска природа.

- Кога стартира да пишеш стихотворения?

- Още в средата на 70-те години, само че дълго време не разгласих лирика. В мен надделяваше критическото мислене, публицистиката. Осмелих се да обявявам при започване на 90-те.

- Ти си и един от ценителите на изобразителното изкуство у нас. Имаш богата сбирка от картини. Как се възпламени по това?

- Провидението бе обилно към мен и ме подари през годините с скъпи другарства: освен с най-големите български писатели и учени, само че и с редица изключителни художници. Тук ще си разреша да изредя единствено няколко имена, с чието дългогодишно другарство се гордея - Любен Зидаров, Борислав Стоев, Светлин Русев, Христо Танев, Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Милко Божков, Димитър Рашков, Димитър Чолаков, Владимир Пенев. В края на ХIХ и през целия ХХ век в България творят художници, които са на европейско и международно ниво. Вдъхновява ме тяхното майсторство, както и възприятията на хубост, величественост, състрадание, излъчващи от творбите им. Неща, които са нужни на всеки човек.

- Какво не знаят хората за Иван Гранитски?

- Едва ли хората се интересуват чак толкоз от моята скромна личност. Освен това движещ мой принцип е повече да приказвам за другите, в сравнение с за себе си.

- Ще я има ли България?

- Ще я има. Надявам се да просъществува най-малко още 1500 години.