Иван-Асеновият храм Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, където на

Иван-Асеновият храм „ Свети 40 мъченици “ във Велико Търново, където на 22 септември 1908 година княз Фердинанд Първи афишира независимостта на България , да стане мавзолей на българските владетели. Тази концепция лансираха преди 15 години починалият към този момент историк професор Божидар Димитров и историкът от Великотърновския университет професор Пламен Павлов. Сред историците продължава и полемиката дали в църквата „ Св. 40 мъченици “ е редно да бъде заровен и самият цар Фердинанд, поискал приживе тленните му остатъци да намерят безконечен покой в България.  

Така историческата реликва във Велико Търново ще стане обединителното място, съхраняващо историческата памет за българските владетели от Първото, Второто и Третото българско царство.
 България няма мавзолей на своите владетели , а най-подходящото място е точно Иван-Асеновия храм, разяснява пред БНР историкът професор Пламен Павлов :  

„ Когато Иван Асен Втори построява храма “Св. 40 мъченици “, доста постоянно се споделя от сътрудниците, че това е фамилна гробница. Аз не съм доста сигурен, че е тъкмо фамилна гробница, защото Иван Асен е имал извънредно мощно възприятие за държавност. Не инцидентно в нея имаме колона на Крум, колоната със популярния надпис на Омуртаг, който може би бележи началото на нашата литература. Там е самият победоносен надпис на Иван Асен Втори за борбата при Клокотница. Така че още, когато Иван Асен Втори построява църквата „ Св. 40 мъченици “, той има концепцията да бъде и мавзолей и на държавността. Няма монумент, сакрално място в България, което да е натоварено с толкоз доста история и с толкоз доста историческа памет като „ Св. 40 мъченици “. Така че концепцията на Божидар Димитров, Бог да го елементарни, е доста хубава. Той имаше също по този начин упоритост да се върнат костите на цар Самуил, да бъдат положени там. Ние не трябва да изпадаме в някакви крайности и да желаеме да съберем всичко на едно място. То не е и допустимо, защото ние не знаем гробовете на множеството от нашите владетели “. 

Началото беше сложено с държавни и военни почести през 2007 година с препогребването на костите на цар Калоян и на трима от търновските боляри. Традиция е при честването на независимостта, всяка година на 22 септември да бъдат поднасяни цветя на гроба на владетеля, разгромил латините при Одрин.  

В църквата „ Св. 40 мъченици “ за пантеона на българските владетели са донесени и частици от лобните места на още няколко канове и царе, споделя историкът проф. Пламен Павлов:  

„ Там починалият народен представител Павел Чернев донесе пръст от гроба на Михаил Трети Шишман Асен . Неговият гроб е в Старо Нагоричане в днешна Република Северна Македония. Аз донесох от лобното място на Ивайло от града Исакча от старобългарската Облучица, през днешния ден в Северна Добруджа в Румъния, алегорично малко пръст. Знаем къде е умрял Аспарух, при Вознесенка, част от огромния град Запорожие, от там донесох една шепа пръст. И от могилата на Кубрат. И от гроба на Георги Първи Тертер в Ивановските скални църкви. Имаше упоритост да се потърсят и други “. 

Саркофазите с късчетата историческа памет са положени в гробниците от династията на Асеневци . След кончината на проф. Божидар Димитров няма продължение на концепцията за уголемение на пантеона на българските владетели в църквата „ Св. 40 мъченици “, разяснява още в " 12+4 " проф. Пламен Павлов: 

„ Идеята да има подобен мавзолей е хубава концепция и тя би трябвало да се доразвие. В момента тя е в някакъв неподвижен миг, само че тя би трябвало да се развие и най-малкото да се покаже тази просторност на българската държавна територия , мощта на българската страна, възприятието за история. Не инцидентно там има една плоча в двора на църквата. Там пробата е мой и са дадени всички български владетели, водачите на огромните въстания, с цел да се види каква история имаме ние. По-добро въплъщение на нашата история, на нашата историческа памет от „ Св. 40 мъченици “ няма, просто няма “.  

Още една от концепциите на проф. Божидар Димитров вълнува и през днешния ден българските историци – цар Фердинанд да бъде заровен в България и тъкмо в църквата „ Св. 40 мъченици “ във Велико Търново, където на 22 септември 1908 година прогласява независимостта. Дървеният ковчег с останките на царя е положен в криптата на църквата „ Св. Августин ” в Кобург, Германия.  

„ Божидар Димитров също беше последовател на концепцията, че тленните остатъци на цар Фердинанд би трябвало да бъдат върнати в България и да бъдат тъкмо в „ Св. 40 мъченици “. Това срещна известни реакции, приказки по адрес на Фердинанд. Фердинанд несъмнено има доста грехове и избрани исторически вини, само че той има и доста огромни заслуги. Ние значително си патим в световен мащаб от геополитиката, а не толкоз от грешките на нашите политици. Първата международна война, която хвърля тази мощна сянка върху Фердинанд. Освен това не трябва да хвърляме цялата виновност върху един човек. Не бива да забравяме, че той дава мощен подтик на модернизацията на България. Той има извънредно възприятие за история.  В манифеста за Първата международна война той споделя: „ Заповядвам на нашата храбра армия да изгони противника  от рамките на царството “, т.е. от изконните български земи. Нека да напомним, че това е първият държавен глава в цялата планета, който се качва в самолет. Той има извънредно възприятие за рационализация. Той е оставил своето наследство да бъде заровен в България. Заветът, който са ни оставили бащите на независимостта, е да пазим българските национални ползи “, уточни историкът от ВТУ проф. Пламен Павлов.