„Ти си грешка на природата. Трябваше да направя аборт“, каза ми собствената ми майка
Ива и Румен започнаха да се срещат още от учебно заведение. И двамата бяха още деца, както като държание, по този начин и като външен тип. Въпреки това, на 16 години момичето към този момент очакваше дете.
Младите родители не бяха подготвени за тази стъпка. След раждането на детето двамата се разбягаха в разнообразни направления. Ива остави бебето при родителите си и отиде да живее в различен град.
Новоизпечените баба и дядо не потърсили щерка си, към този момент било късно да я учат на мъдрост. И се ядосвали, че щерка им е постъпила толкоз безразсъдно.
Те сами почнали да гледат бебето. Баба Люба и дядо Борис не жаллеи сили и пари за внучето си. Те създали всичко, с цел да порасне внучето им като добър и интелигентен човек.
И дребният Тодор в действителност израснал като едно будно и положително дете.
По това време майка му към този момент била омъжена два пъти, като и двата пъти родила по едно момиче на съпрузите си.
Веднъж към този момент порасналият Тодор срещнал майка си на женитба на родственици. Въпреки че баба му и дядо му се грижели добре за момчето, към момента му липсвала майчината топлота.
Майката не серпантина да се хвали на околните какъв брой прелестни дъщери има и какъв брой доста ги обича.
– Мамо, ами аз? Мен обичаш ли ме? – ненадейно попитал Тодор.
– Ти? Ти си неточност на природата. Баща ти явно е бил прав, като сподели, че би трябвало да направя аборт “, споделила подпийналата му майка през смях.
Тодор си тръгнал насълзен от сватбеното празненство. Колкото и непозната да била тази жена, тя въпреки всичко била негова майка и той имал потребност от любовта й.
Минали години. Тодор се оженил. Вече имал личен апартамент и семейство. Една заран ненадейно някой позвънил на вратата.
Отсреща стояла личната му майка. Била схванала къде живее от баба му и дядо му.
— Извинявай, скъпи, че те трежова толкоз рано, само че нямам къде да отида. Мъжът ми ме изгони от у дома, а дъщерите ми са в чужбина. Може ли да остана известно време при теб? Докато си стъпя на краката?
— Сбъркали сте номера – споделил Тодор без да изслуша жалния монолог до дъно.
Той към този момент имаше собствен личен наследник – дребния Велко. Татко облече бебето и отиде да посрещне мама от работа. А след това всички отидоха при баба и дядо на село. Имаше доста работа в градината. Пролетта беше в разгара си.
