Да преследваш Чудовището от Лох Нес
Историята за Неси стартира от VI век. И до през днешния ден няма безапелационни доказателства " за " или " срещу " съществуването му Змиорка, костенурка или воден динозавър са част от версиите за чудното творение
Чудовището от Лох Нес е един от най-старите и неумиращи легенди в Шотландия. То живее в сладководно езеро в Шотландската планина. Водите му са тъмни, студени и тук-там доближават 250 метра дълбочина, което съществено затруднява всяко проучване.Разгорещени са разногласията за правдоподобността на легендата. Учените-традиционалисти отхвърлят всички сведения за Неси, наричайки ги фалшификации, мечти или подбудени от слаба видимост. Но други учени и фенове на мистериите упорстват, че и за други именити създания е имало сходни подозрения - двойнодишащата риба целакант и гигантският калмар дълго време са третирани като " моряшки суеверия ", само че се оказали изцяло действителни същества. 86 година след първата " фотография " на чудовището от Лох Нес, към момента не е изрично ясно дали става въпрос за действително животно или просто за хубав мит. Но същинско или не, Неси е въодушевило голям брой изследвания, книги, филми и е магнит за туристите.
Слуховете за голямо създание, живеещо в езерото Лох Нес, се носят от епохи. Мнозина настояват, че са го виждали. Но доказателства няма. Първото споменаване за страшилище, което населява водите на ледниковото езеро, е от 6-ти век в описа на Свети Колумбия - ирландски духовник. Той заварил локалните хора да погребват мъж, за който твърдели, че е бил влачен под водата в река Нес и погубен от звяр. Съвременната легенда за Лох Нес датира от 1933 година Тогава по брега на езерото е приключен нов път, предлагащ ясна панорама от северната страна. Един априлски следобяд локална двойка се прибира по този път вкъщи. Изведнъж виждат " голямо животно, което се появява на повърхността и след това се потапя във водата ". Историята е оповестена от сътрудник на Inverness Courier, чийто редактор употребява думата " страшилище ", с цел да опише животното. Оттогава гигантското творение от Лох Нес става медиен феномен. Славата му потегля по света. Британски цирк предлага премия от 20 000 лири за залавянето на звяра. Пристигат стотици бойскаути и любопитни зяпачи, някои се осмеляват да влязат в езерото с дребни лодки, други лежат с часове на шезлонгите в очакване чудовището да се появи.Но не всеки има шанс. Тези, които настояват, че са го виждали, разказват огромно създание с една или повече гърбици, стърчащи над повърхността като корпус на обърната лодка. Най-забележителното е, че доста от очевидците са трезвомислещи, високопоставени хора: юристи и свещеници, учени и учители, служители на реда и риболовци, има даже притежател на Нобелова премия.
" Снимката на хирурга "
Тъй като обществеността жадува за безапелационни доказателства за съществуването на чудовището, направената фотография от Робърт Кенет Уилсън на дълга шия, излизаща от водата, става емблематична след публикуването й през 1934 година Наречена " Снимката на хирурга ", тя се употребява като доказателство за съществуването на чудовището в продължение на 60 години. На смъртното си легло през 1994 година обаче Уилсън прави разбиващо самопризнание - фотото в действителност е направено благодарение на подводница играчка и модел за главата на чудовището.През 50-те години локалният доктор Констанс Уайт стартира да събира разкази на очевидци дружно със скици на видяното от тях и ги разгласява през 1957 година под заглавието " Повече от легендата ". Книгата на Уайт въодушевява ново потомство ловци на чудовища, в това число Тим Динсдейл - при първото си посещаване на езерото през 1960 година той снима завладяващ филм за нещо, което се движи през езерото. И неотложно се отхвърля от кариерата си на авиоинженер, с цел да посвети живота си на преследването на чудовището.През 1958 година започват четири обособени експедиции - първо от BBC, по-късно от три уважавани английски университета: Оксфорд, Кеймбридж и Университета в Бирмингам. Вместо да сканират повърхността с бинокли и камери, каквито имат откривателите дилетанти, тези експедиции са оборудвани със сонар - военна технология, която употребява тон за търсене на подводната среда. Въпреки че експедициите не намират нищо изключително, операторите на сонари откриват огромни, движещи се подводни обекти, които не могат да обяснят.През 1975 година друга експедиция комбинира сонарна и подводна снимка в Лох Нес. Получава се фотография, която след усъвършенстване демонстрира нещо, което неясно наподобява на гигантския плавник на водно животно. По-нататъшните сонарни експедиции през 80-те и 90-те години довеждат до по-неубедителни резултати.
Шотландците желаят да го брани закон
През 1993 година англичани възнамеряват да открият и убият чудовището от Лох Нес, а препарираното му тяло да бъде изложено в музей. Но Неси е част от шотландската национална еднаквост и сходна концепция въобще не подхожда на локалните. Затова шотландците упорстват да бъде признат закон, който да пази Неси. И този път обаче не се стига до политическо решение по въпроса.ДНК изследване на езерото през 2018 година не открива огромни риби или влечуги. Професорите, провеждащи проучването, обаче откриват доста ДНК на змиорки. Те признават, че е допустимо чудовището от Лох Нес да е в действителност доста огромна змиорка. Биологът Хенри Бауер прави малко по-различно съмнение. Той изследва дълго време чудовището от Лох Нес и излиза с версия какво тъкмо би могло да бъде то. Според Бауер в продължение на епохи хората са се страхували от големите праисторически костенурки, дребен брой от които са оживели в Лох Нес и до през днешния ден. Професорът е на мнение, че костенурките са попаднали в езерото инцидентно заради обстоятелството, че равнището на водата е било доста по-високо. Когато спаднало, костенурките се оказали в капан, само че съумели да се приспособяват към новите условия на живот. Морските костенурки могат да доближат впечатляващи размери. В антични времена е имало даже великански екземпляри. Версията за праисторическата костенурка наподобява на Бауер и други експерти по-правдоподобна от тази за незнаен воден динозавър.Изследователите обаче са безапелационни в едно - в езерото Лох Нес се следи така наречен резултат " сейши ". Това са невидими за окото подводни течения, които са провокирани от измененията в атмосферното налягане, вятъра и сеизмични феномени. Теченията повличат след себе си огромни предмети, а за наблюдаващите може да се сътвори илюзията, че те плават сами.Тези, които не имат вяра в съществуването на Неси, се аргументират с изискванията на живот в езерото, за които се допуска, че са пагубни за огромно животно и изключително за влечуго. Но съперниците показват богатия ресурс от риба в Лох Нес, която задоволява потребността от храна. Факт в поддръжка на тезата за Неси е оцеляването на други едри животни в конюнктура, сходна с тази в езерото. Това кара някои учени да имат вяра, че фактически в езерото има неизмеримо създание, мъчно за разкриване и наблюдение, тъй като рядко или напълно за малко се демонстрира над водата и може би прекарва дълго време в заспалост. Допълнителен аргумент в интерес на съществуването на чудовището от Лох Нес някои виждат в съществуването на митове за разнообразни други водни същества в всякакви краища на света - Мокеле Мбембе, Огопого, Моргар, Чампи, Тианчи... Според доста други хора обаче Неси е просто един от актуалните легенди на известната просвета. Но даже чудовището от Лох Нес да не е същинско, историята е жива от епохи и се предава на поколенията. Има нещо особено в това по какъв начин истории като тази могат да въздействат на хората в продължение на стотици години.
Чудовището от Лох Нес е един от най-старите и неумиращи легенди в Шотландия. То живее в сладководно езеро в Шотландската планина. Водите му са тъмни, студени и тук-там доближават 250 метра дълбочина, което съществено затруднява всяко проучване.Разгорещени са разногласията за правдоподобността на легендата. Учените-традиционалисти отхвърлят всички сведения за Неси, наричайки ги фалшификации, мечти или подбудени от слаба видимост. Но други учени и фенове на мистериите упорстват, че и за други именити създания е имало сходни подозрения - двойнодишащата риба целакант и гигантският калмар дълго време са третирани като " моряшки суеверия ", само че се оказали изцяло действителни същества. 86 година след първата " фотография " на чудовището от Лох Нес, към момента не е изрично ясно дали става въпрос за действително животно или просто за хубав мит. Но същинско или не, Неси е въодушевило голям брой изследвания, книги, филми и е магнит за туристите.
Слуховете за голямо създание, живеещо в езерото Лох Нес, се носят от епохи. Мнозина настояват, че са го виждали. Но доказателства няма. Първото споменаване за страшилище, което населява водите на ледниковото езеро, е от 6-ти век в описа на Свети Колумбия - ирландски духовник. Той заварил локалните хора да погребват мъж, за който твърдели, че е бил влачен под водата в река Нес и погубен от звяр. Съвременната легенда за Лох Нес датира от 1933 година Тогава по брега на езерото е приключен нов път, предлагащ ясна панорама от северната страна. Един априлски следобяд локална двойка се прибира по този път вкъщи. Изведнъж виждат " голямо животно, което се появява на повърхността и след това се потапя във водата ". Историята е оповестена от сътрудник на Inverness Courier, чийто редактор употребява думата " страшилище ", с цел да опише животното. Оттогава гигантското творение от Лох Нес става медиен феномен. Славата му потегля по света. Британски цирк предлага премия от 20 000 лири за залавянето на звяра. Пристигат стотици бойскаути и любопитни зяпачи, някои се осмеляват да влязат в езерото с дребни лодки, други лежат с часове на шезлонгите в очакване чудовището да се появи.Но не всеки има шанс. Тези, които настояват, че са го виждали, разказват огромно създание с една или повече гърбици, стърчащи над повърхността като корпус на обърната лодка. Най-забележителното е, че доста от очевидците са трезвомислещи, високопоставени хора: юристи и свещеници, учени и учители, служители на реда и риболовци, има даже притежател на Нобелова премия.
" Снимката на хирурга "
Тъй като обществеността жадува за безапелационни доказателства за съществуването на чудовището, направената фотография от Робърт Кенет Уилсън на дълга шия, излизаща от водата, става емблематична след публикуването й през 1934 година Наречена " Снимката на хирурга ", тя се употребява като доказателство за съществуването на чудовището в продължение на 60 години. На смъртното си легло през 1994 година обаче Уилсън прави разбиващо самопризнание - фотото в действителност е направено благодарение на подводница играчка и модел за главата на чудовището.През 50-те години локалният доктор Констанс Уайт стартира да събира разкази на очевидци дружно със скици на видяното от тях и ги разгласява през 1957 година под заглавието " Повече от легендата ". Книгата на Уайт въодушевява ново потомство ловци на чудовища, в това число Тим Динсдейл - при първото си посещаване на езерото през 1960 година той снима завладяващ филм за нещо, което се движи през езерото. И неотложно се отхвърля от кариерата си на авиоинженер, с цел да посвети живота си на преследването на чудовището.През 1958 година започват четири обособени експедиции - първо от BBC, по-късно от три уважавани английски университета: Оксфорд, Кеймбридж и Университета в Бирмингам. Вместо да сканират повърхността с бинокли и камери, каквито имат откривателите дилетанти, тези експедиции са оборудвани със сонар - военна технология, която употребява тон за търсене на подводната среда. Въпреки че експедициите не намират нищо изключително, операторите на сонари откриват огромни, движещи се подводни обекти, които не могат да обяснят.През 1975 година друга експедиция комбинира сонарна и подводна снимка в Лох Нес. Получава се фотография, която след усъвършенстване демонстрира нещо, което неясно наподобява на гигантския плавник на водно животно. По-нататъшните сонарни експедиции през 80-те и 90-те години довеждат до по-неубедителни резултати.
Шотландците желаят да го брани закон
През 1993 година англичани възнамеряват да открият и убият чудовището от Лох Нес, а препарираното му тяло да бъде изложено в музей. Но Неси е част от шотландската национална еднаквост и сходна концепция въобще не подхожда на локалните. Затова шотландците упорстват да бъде признат закон, който да пази Неси. И този път обаче не се стига до политическо решение по въпроса.ДНК изследване на езерото през 2018 година не открива огромни риби или влечуги. Професорите, провеждащи проучването, обаче откриват доста ДНК на змиорки. Те признават, че е допустимо чудовището от Лох Нес да е в действителност доста огромна змиорка. Биологът Хенри Бауер прави малко по-различно съмнение. Той изследва дълго време чудовището от Лох Нес и излиза с версия какво тъкмо би могло да бъде то. Според Бауер в продължение на епохи хората са се страхували от големите праисторически костенурки, дребен брой от които са оживели в Лох Нес и до през днешния ден. Професорът е на мнение, че костенурките са попаднали в езерото инцидентно заради обстоятелството, че равнището на водата е било доста по-високо. Когато спаднало, костенурките се оказали в капан, само че съумели да се приспособяват към новите условия на живот. Морските костенурки могат да доближат впечатляващи размери. В антични времена е имало даже великански екземпляри. Версията за праисторическата костенурка наподобява на Бауер и други експерти по-правдоподобна от тази за незнаен воден динозавър.Изследователите обаче са безапелационни в едно - в езерото Лох Нес се следи така наречен резултат " сейши ". Това са невидими за окото подводни течения, които са провокирани от измененията в атмосферното налягане, вятъра и сеизмични феномени. Теченията повличат след себе си огромни предмети, а за наблюдаващите може да се сътвори илюзията, че те плават сами.Тези, които не имат вяра в съществуването на Неси, се аргументират с изискванията на живот в езерото, за които се допуска, че са пагубни за огромно животно и изключително за влечуго. Но съперниците показват богатия ресурс от риба в Лох Нес, която задоволява потребността от храна. Факт в поддръжка на тезата за Неси е оцеляването на други едри животни в конюнктура, сходна с тази в езерото. Това кара някои учени да имат вяра, че фактически в езерото има неизмеримо създание, мъчно за разкриване и наблюдение, тъй като рядко или напълно за малко се демонстрира над водата и може би прекарва дълго време в заспалост. Допълнителен аргумент в интерес на съществуването на чудовището от Лох Нес някои виждат в съществуването на митове за разнообразни други водни същества в всякакви краища на света - Мокеле Мбембе, Огопого, Моргар, Чампи, Тианчи... Според доста други хора обаче Неси е просто един от актуалните легенди на известната просвета. Но даже чудовището от Лох Нес да не е същинско, историята е жива от епохи и се предава на поколенията. Има нещо особено в това по какъв начин истории като тази могат да въздействат на хората в продължение на стотици години.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ