Николай Овчаров: Не предавайте България като Георги Димитров в Блед
„ Историята се повтаря два пъти – първо като покруса, след това – като фарс! ” – написа идеологът на комунизма Карл Маркс. Не е зле да си напомним тази крилата фраза, преди наближаващия финален рунд в изтощителната борба за Северна Македония. Защото след няколко месеца се навършват 75 години от една от най-срамните страници в българската история – подписването на контракта от Блед.
Подписване на контракта от Блед от Тито и Димитров
Ще поясня, че става дума за едно от най-големите закононарушения на Българската комунистическа партия – измяната на българите от Македония. Именно с контракта от Блед публично е приета македонска нация, език и всичко останало. Споразумението е подписано на 1 август 1947 година от държавните ръководители на Югославия и България Йосиф Броз Тито и Георги Димитров.
Тито има проект за анексирането на България още до края на 1944 година Това би трябвало да стане под формата на обединяване в страна на южните славяни. Слава-Богу, че това в един миг не съответствува с проектите на Сталин, който желае да държи България като правилен спътник против растящото въздействие на югославския водач. Именно по този начин се стига до контракта в Блед, чиито сюжет е писан в Кремъл.
Мизата в този покер сред Тито и Сталин става Пиринския край. Според контракта той ще да бъде предаден на Югославия и ще влезе в рамките на новосъздадената Народна Република Македония! Цената е опрощаване на 25 милиона $ контрибуции към Тито за присъединяване на България във войната на страната на нацистка Германия.
Още от есента на 1944 година българите край Вардар и в Пиринско са подложени на всеобщи репресии с цел да бъдат приобщени към новоизлюпената „ македонска нация ”. През 1946 година у нас се прави така наречен „ броене ”, като хората от Пиринския край са задължени да се дефинират за „ македонци ”. Несъгласните са преследвани и хвърляни в пандизите, което надлежно Тито прави край Вардар. Впрочем там обстановката е доста по-страшна и хиляди българи губят живота си единствено за това, че не предават своя народ.
Нещата отиват към анексирането от Югославия на Пиринска Македония, когато ориста дава късмет на България. През юли 1948 година настава тежък ерес сред Сталин и Тито, което дава опция да не се извърши клаузата от контракта за предаването на Пиринска Македония.
Въпросът през днешния ден е – ще се повтори ли всичко това през днешния ден? България е подложена на голям външен напън, който е не по-малък от този след Втората международна война. Не е загадка, че край Вардар чакат трепетно основаването на ново държавно управление у нас с вярата България да промени своята политика във връзка с влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз.
До този миг всички български партии отстояват националния интерес. За страдание към този момент се чуват към момента с половин уста, само че несъмнено засилващи се апели за някакви отстъпки. Призиви, в които се твърди, че би трябвало да се загърби историята, че било по-важно да се гледа напред. Да се развиват стопански връзки, а да не се занимаваме с „ мухлясалите ” исторически разногласия.
В този смисъл желая да напомня на бъдещите ръководещи признатата от Народното събрание на Р България Рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз и присъединението на Северна Македония от 09.10.2019 година Всъщност тя е построена върху постулатите на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония, подписан от двете страни на 1 август 2017 година от министър председателите на Р България и Р Македония Бойко Борисов и Зоран Заев (Забележете – тъкмо 70 години след измяната в Блед!). Основните точки в рамковата позиция са:
България следва да не позволява интеграцията на Република Северна Македония в Европейски Съюз да бъде придружена от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 година е измежду стълбовете на антибългарската идеологическа структура на югославския тоталитаризъм.
Република Северна Македония следва да прекрати и да се въздържа от осъществяване на политика, без значение под каква форма, на поддръжка и поощряване претенциите за признание на така наречен „ македонско малцинство “ в България.
задействане на развой на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани заради българското им съзнание.
предприемане на систематични ограничения за унищожаване от табели и надписи върху монументи, паметни плочи и здания на текстове, насаждащи намерено ненавист към България, да вземем за пример такива, съдържащи квалификации като „ българския фашистки окупатор “.
езиковата норма, оповестена за парламентарен език в Република Северна Македония, е обвързвана с еволюцията на българския език и неговите наречия в тогавашната югославска република след кодифицирането им след 1944 година
явен ангажимент и времева рамка за реализиране на договореност по други значими персони и събития от общата ни история до 1944 година
Тук съм изнесъл единствено няколко основни пункта от Рамковата конвенция. В нея има и редица други моменти като смяната на учебниците по история, общи празнувания, прекъсване на езика на омразата и т. н. На 10.01.2019 година Народното събрание на Р. България приема документа със 129 гласа „ за “, 4 – „ срещу “ и 1 – „ въздържал се “, като излиза със специфична Декларация.
Съзнавайки, че в 47-я парламент влизат доста нови политици, нямащи още нужната подготовка и знания по този въпрос, ще дефинирам двата съществени постулата, от които по никакъв метод не би трябвало да се отстъпва:
. До 1944 година България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е призната въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).
Езикът, на който се приказва в днешната РМС до 1944 година, е български и е изменен по неестествен метод, като е трансфорат в нова езикова норма.
Всичко това по никакъв метод не нарушава днешния „ идентитет “ на жителите в Република Северна Македония. Ние признаваме, че в този момент там има самостоятелен народ и обособен език, построен върху българската езикова норма. Същевременно изрично призоваваме да спре кражбата на българска история и просвета. Ето това може да бъде единствена основа за съглашение! Защото в противоположен случай ние, българите, ще би трябвало да обясняваме на децата си, че Самуил е македонски цар, а братя Миладинови са събирали македонски песни.
Смятам, че отстъплението от тази позиция ще бъде самоубийство за всяка партия, излъчила народни представители в 47-то национално заседание. А надали някой от тях ще желае да го запомнят в историята с облик, сходен на предателя от Блед! Лошото е, че следствията за българския народ този път ще бъдат непоправими.
Подписване на контракта от Блед от Тито и Димитров
Ще поясня, че става дума за едно от най-големите закононарушения на Българската комунистическа партия – измяната на българите от Македония. Именно с контракта от Блед публично е приета македонска нация, език и всичко останало. Споразумението е подписано на 1 август 1947 година от държавните ръководители на Югославия и България Йосиф Броз Тито и Георги Димитров.
Тито има проект за анексирането на България още до края на 1944 година Това би трябвало да стане под формата на обединяване в страна на южните славяни. Слава-Богу, че това в един миг не съответствува с проектите на Сталин, който желае да държи България като правилен спътник против растящото въздействие на югославския водач. Именно по този начин се стига до контракта в Блед, чиито сюжет е писан в Кремъл.
Мизата в този покер сред Тито и Сталин става Пиринския край. Според контракта той ще да бъде предаден на Югославия и ще влезе в рамките на новосъздадената Народна Република Македония! Цената е опрощаване на 25 милиона $ контрибуции към Тито за присъединяване на България във войната на страната на нацистка Германия.
Още от есента на 1944 година българите край Вардар и в Пиринско са подложени на всеобщи репресии с цел да бъдат приобщени към новоизлюпената „ македонска нация ”. През 1946 година у нас се прави така наречен „ броене ”, като хората от Пиринския край са задължени да се дефинират за „ македонци ”. Несъгласните са преследвани и хвърляни в пандизите, което надлежно Тито прави край Вардар. Впрочем там обстановката е доста по-страшна и хиляди българи губят живота си единствено за това, че не предават своя народ.
Нещата отиват към анексирането от Югославия на Пиринска Македония, когато ориста дава късмет на България. През юли 1948 година настава тежък ерес сред Сталин и Тито, което дава опция да не се извърши клаузата от контракта за предаването на Пиринска Македония.
Въпросът през днешния ден е – ще се повтори ли всичко това през днешния ден? България е подложена на голям външен напън, който е не по-малък от този след Втората международна война. Не е загадка, че край Вардар чакат трепетно основаването на ново държавно управление у нас с вярата България да промени своята политика във връзка с влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз.
До този миг всички български партии отстояват националния интерес. За страдание към този момент се чуват към момента с половин уста, само че несъмнено засилващи се апели за някакви отстъпки. Призиви, в които се твърди, че би трябвало да се загърби историята, че било по-важно да се гледа напред. Да се развиват стопански връзки, а да не се занимаваме с „ мухлясалите ” исторически разногласия.
В този смисъл желая да напомня на бъдещите ръководещи признатата от Народното събрание на Р България Рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз и присъединението на Северна Македония от 09.10.2019 година Всъщност тя е построена върху постулатите на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония, подписан от двете страни на 1 август 2017 година от министър председателите на Р България и Р Македония Бойко Борисов и Зоран Заев (Забележете – тъкмо 70 години след измяната в Блед!). Основните точки в рамковата позиция са:
България следва да не позволява интеграцията на Република Северна Македония в Европейски Съюз да бъде придружена от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 година е измежду стълбовете на антибългарската идеологическа структура на югославския тоталитаризъм. Република Северна Македония следва да прекрати и да се въздържа от осъществяване на политика, без значение под каква форма, на поддръжка и поощряване претенциите за признание на така наречен „ македонско малцинство “ в България. задействане на развой на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани заради българското им съзнание. предприемане на систематични ограничения за унищожаване от табели и надписи върху монументи, паметни плочи и здания на текстове, насаждащи намерено ненавист към България, да вземем за пример такива, съдържащи квалификации като „ българския фашистки окупатор “. езиковата норма, оповестена за парламентарен език в Република Северна Македония, е обвързвана с еволюцията на българския език и неговите наречия в тогавашната югославска република след кодифицирането им след 1944 година явен ангажимент и времева рамка за реализиране на договореност по други значими персони и събития от общата ни история до 1944 година Тук съм изнесъл единствено няколко основни пункта от Рамковата конвенция. В нея има и редица други моменти като смяната на учебниците по история, общи празнувания, прекъсване на езика на омразата и т. н. На 10.01.2019 година Народното събрание на Р. България приема документа със 129 гласа „ за “, 4 – „ срещу “ и 1 – „ въздържал се “, като излиза със специфична Декларация.
Съзнавайки, че в 47-я парламент влизат доста нови политици, нямащи още нужната подготовка и знания по този въпрос, ще дефинирам двата съществени постулата, от които по никакъв метод не би трябвало да се отстъпва:
. До 1944 година България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е призната въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).
Езикът, на който се приказва в днешната РМС до 1944 година, е български и е изменен по неестествен метод, като е трансфорат в нова езикова норма.
Всичко това по никакъв метод не нарушава днешния „ идентитет “ на жителите в Република Северна Македония. Ние признаваме, че в този момент там има самостоятелен народ и обособен език, построен върху българската езикова норма. Същевременно изрично призоваваме да спре кражбата на българска история и просвета. Ето това може да бъде единствена основа за съглашение! Защото в противоположен случай ние, българите, ще би трябвало да обясняваме на децата си, че Самуил е македонски цар, а братя Миладинови са събирали македонски песни.
Смятам, че отстъплението от тази позиция ще бъде самоубийство за всяка партия, излъчила народни представители в 47-то национално заседание. А надали някой от тях ще желае да го запомнят в историята с облик, сходен на предателя от Блед! Лошото е, че следствията за българския народ този път ще бъдат непоправими.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ