Кой е най-богатият българин за всички времена?
Историята от живота на най-богатия българин живял в миналото наподобява на приказка. Той е Благодетел от Копривщица и историята му в действителност е доста забавна
Той се споделя Ненчо Палавеев и бил извънредно богат човек. Живял през 19-ти век. Тогава той тръгнал да прави търговия по необятния свят. Бързо открил, че родината му България е прекомерно дребна за капацитета му, споделя
Мотивацията, упоритостите и желанията му нямали край и не се спирал пред никакви лимити. Той разпрострял огромно бизнеса си като се разположил на територии достигащи до Египет. По тези места в миналото преди него татко му бил отворил свои адвокатски фирми.
И по този начин Ненчо Палавеев работел с търговски сътрудници от Индия и чак до Иран. Бизнесът и търговията му вървели добре и по този начин той решил да се уголемява и да не стопира. Закупил огромни територии обработваема земя към Кайро. Там направил портокалови градини и изнасял плодовете за студената и мрачна Англия. От този собствен ход спечелил милиони, а родственици и околните споделят, че бил доста свидлив човек. Може би това било разковничето да успее да се трансформира в най-богатия българин за всички времена.
Ненчо Палавеев бил остроумен. Той съхранявал златото си на цели три континента. Когато се отпуснел на маса разказвал какъв брой е популярен и че има благоприятни условия да купи цяла една страна.
Както всяко хубаво нещо има и неприятна страна. Копривщенецът останал ерген. Покрай него постоянно имало красиви дами, само че малко и съвсем никоя не се задържала около него, тъй като бил прекомерно спестовен и не развързвал кесията си даже за жена.
Хорските приказки споделят, че до момента в който бил в Египет, Ненчо Палавеев закръглил благосъстоянието си на десетки милиона британски лири. Такова изобилно благосъстояние, в случай че се пресметна към днешна дата, сумата става главозамайваща, съизмерима единствено със суми на международните финансови „ акули “.
Къщата на чорбаджията от Копривщица, преместил се в Кайро, се равнявала на същински дворец. Вътре стените ѝ били украсени с картини от италиански майстори художници. Хаджията купувал и движимости от аукциони на Сотбис.
Когато било изграждано сдружение за прокопаване на Суецкия канал, Ненчо взел участие с капитали и там, а когато през 1869 година приключили плана, българинът трансферирал акциите си в английска банка. Последната експлоатирала оборудването и по този метод хитрият българин натрупал още повече пари, единствено от прекосяването на стотиците кораби през канала Суец.
В 1925 година хаджи Палавеев се върнал в родна Копривщица. Това е и годината, когато положил основите на дарителски акции за родния си града. Със лични средства построил паметника на Априлското въстание /костницата/, ситуиран в центъра на града, издигнал параклис “Св. Архангел”, отделил средства за изграждане на чешма при устието и гробница при църквата ‘Св. Богородица’.
Най-богатия българин за всички времена Хаджи Ненчо спонсорирал още водоснабдителната система за града, издигнал главно учебно заведение, наречено на него, залесил един връх с иглолистни дървета.
Всички хора в града го наричали хаджия ‘Благодетел’. Той заделил 6000 златни английски лири, равни на 47 кг злато и ги отпуснал на Министерство на националното просвещение с контракт с градската администрация и по този начин поддържал цялостна гимназия. Последната била открита в 1932 година и била оборудвана с всичко значимо. За нея копривщенския Благодетел наел учители, на които персонално плащал.
Най-богатия българин за всички времена направил още куп неща:
На 31 май 1934 г, той основал благотворителна фондация, която била кръстена на него. Целта на фондацията била ‘икономическо и културното израстване’ на града, в който е роден. Фондацията набирала средства от главния капитал на своя Благодетеля, както и от всичко завещано ѝ от него. Когато умрял Хаджи Ненчо, датата била 18 септември 1936 година, фондацията пресметнала цялото му имущество, което се равнявало на:
- личната му къща, която се намирала в Ламбовската махала, ¼ идеална част от бащини 2 къщи, четири яхъра в Александрия, 150 облигации от Националната банка в Египет и 57 облигации от банката Деджил унифие в Египет.
Всички значими и скъпи бумаги били съхранявани в Базел. За родния си град Палавеев завещал и своите влоговете от Българска земеделска банка – София, Българска народна банка, Известната банка в Копривщица, цялата мебелировка и една касетка полезности, в която имало кюлчета злато и златни наполеони. Всичкото това имане се равнявало на към 450 кг злато и 40 милиона златни лв..
Съгласно наследството на донора, правата на фондацията били да изразходва частта от ¾ от годишния доход, а останалите 1/4 да капитализира. Всичко трябвало да се спазвало до 1946 година.
След тази година новата власт и Министерство на националната култура, което имало контрол над фонда, почнали да се харчат както целият годишен капитал, по този начин и главният. Това траяло до 1980 година, когато фондация ‘Ненчо Палавеев’ изразходила парите и прекратила активността си.
Когато умрял в 1936 година, Ненчо Палавеев’ - най-богатият българин, бил заровен в солидна гранитна гробница с доста почести. Според надписа на надгробната плоча, там хаджията трябвало да откри покой.
Уви, легендите описват друго:
Легендата за най-богатият българин на всички времена
В тях се приказва, че огромният българин не намира покой, тъй като парите му не са разходвани съгласно заръките му. Разказва се, че всяка вечер, след среднощ, капакът на саркофага от гранит се отмества и излиза духът на Ненчо Палавеев. Смята се, че хаджията броди из кривите копривщенски улички, преглежда постройките, които са издигнати с негови пари и всичко, което е направено или не е за града с наследството му. Казват, че духът на хаджията Ненчо се заканва да потърси равносметка един ден на всички, които са злоупотребили с наследството му!
Той се споделя Ненчо Палавеев и бил извънредно богат човек. Живял през 19-ти век. Тогава той тръгнал да прави търговия по необятния свят. Бързо открил, че родината му България е прекомерно дребна за капацитета му, споделя
Мотивацията, упоритостите и желанията му нямали край и не се спирал пред никакви лимити. Той разпрострял огромно бизнеса си като се разположил на територии достигащи до Египет. По тези места в миналото преди него татко му бил отворил свои адвокатски фирми.
И по този начин Ненчо Палавеев работел с търговски сътрудници от Индия и чак до Иран. Бизнесът и търговията му вървели добре и по този начин той решил да се уголемява и да не стопира. Закупил огромни територии обработваема земя към Кайро. Там направил портокалови градини и изнасял плодовете за студената и мрачна Англия. От този собствен ход спечелил милиони, а родственици и околните споделят, че бил доста свидлив човек. Може би това било разковничето да успее да се трансформира в най-богатия българин за всички времена.
Ненчо Палавеев бил остроумен. Той съхранявал златото си на цели три континента. Когато се отпуснел на маса разказвал какъв брой е популярен и че има благоприятни условия да купи цяла една страна.
Както всяко хубаво нещо има и неприятна страна. Копривщенецът останал ерген. Покрай него постоянно имало красиви дами, само че малко и съвсем никоя не се задържала около него, тъй като бил прекомерно спестовен и не развързвал кесията си даже за жена.
Хорските приказки споделят, че до момента в който бил в Египет, Ненчо Палавеев закръглил благосъстоянието си на десетки милиона британски лири. Такова изобилно благосъстояние, в случай че се пресметна към днешна дата, сумата става главозамайваща, съизмерима единствено със суми на международните финансови „ акули “.
Къщата на чорбаджията от Копривщица, преместил се в Кайро, се равнявала на същински дворец. Вътре стените ѝ били украсени с картини от италиански майстори художници. Хаджията купувал и движимости от аукциони на Сотбис.
Когато било изграждано сдружение за прокопаване на Суецкия канал, Ненчо взел участие с капитали и там, а когато през 1869 година приключили плана, българинът трансферирал акциите си в английска банка. Последната експлоатирала оборудването и по този метод хитрият българин натрупал още повече пари, единствено от прекосяването на стотиците кораби през канала Суец.
В 1925 година хаджи Палавеев се върнал в родна Копривщица. Това е и годината, когато положил основите на дарителски акции за родния си града. Със лични средства построил паметника на Априлското въстание /костницата/, ситуиран в центъра на града, издигнал параклис “Св. Архангел”, отделил средства за изграждане на чешма при устието и гробница при църквата ‘Св. Богородица’.
Най-богатия българин за всички времена Хаджи Ненчо спонсорирал още водоснабдителната система за града, издигнал главно учебно заведение, наречено на него, залесил един връх с иглолистни дървета.
Всички хора в града го наричали хаджия ‘Благодетел’. Той заделил 6000 златни английски лири, равни на 47 кг злато и ги отпуснал на Министерство на националното просвещение с контракт с градската администрация и по този начин поддържал цялостна гимназия. Последната била открита в 1932 година и била оборудвана с всичко значимо. За нея копривщенския Благодетел наел учители, на които персонално плащал.
Най-богатия българин за всички времена направил още куп неща:
На 31 май 1934 г, той основал благотворителна фондация, която била кръстена на него. Целта на фондацията била ‘икономическо и културното израстване’ на града, в който е роден. Фондацията набирала средства от главния капитал на своя Благодетеля, както и от всичко завещано ѝ от него. Когато умрял Хаджи Ненчо, датата била 18 септември 1936 година, фондацията пресметнала цялото му имущество, което се равнявало на:
- личната му къща, която се намирала в Ламбовската махала, ¼ идеална част от бащини 2 къщи, четири яхъра в Александрия, 150 облигации от Националната банка в Египет и 57 облигации от банката Деджил унифие в Египет.
Всички значими и скъпи бумаги били съхранявани в Базел. За родния си град Палавеев завещал и своите влоговете от Българска земеделска банка – София, Българска народна банка, Известната банка в Копривщица, цялата мебелировка и една касетка полезности, в която имало кюлчета злато и златни наполеони. Всичкото това имане се равнявало на към 450 кг злато и 40 милиона златни лв..
Съгласно наследството на донора, правата на фондацията били да изразходва частта от ¾ от годишния доход, а останалите 1/4 да капитализира. Всичко трябвало да се спазвало до 1946 година.
След тази година новата власт и Министерство на националната култура, което имало контрол над фонда, почнали да се харчат както целият годишен капитал, по този начин и главният. Това траяло до 1980 година, когато фондация ‘Ненчо Палавеев’ изразходила парите и прекратила активността си.
Когато умрял в 1936 година, Ненчо Палавеев’ - най-богатият българин, бил заровен в солидна гранитна гробница с доста почести. Според надписа на надгробната плоча, там хаджията трябвало да откри покой.
Уви, легендите описват друго:
Легендата за най-богатият българин на всички времена
В тях се приказва, че огромният българин не намира покой, тъй като парите му не са разходвани съгласно заръките му. Разказва се, че всяка вечер, след среднощ, капакът на саркофага от гранит се отмества и излиза духът на Ненчо Палавеев. Смята се, че хаджията броди из кривите копривщенски улички, преглежда постройките, които са издигнати с негови пари и всичко, което е направено или не е за града с наследството му. Казват, че духът на хаджията Ненчо се заканва да потърси равносметка един ден на всички, които са злоупотребили с наследството му!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ