Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Отминалото двадесето столетие е век на превратности за еврейския народ. В рамките на тези 100 години, евреите минават през всички вероятни социално-политически категории – обект на геноцид, бежанци, бегълци, емигранти, заселници, жители, завоеватели, агресори…

Започвайки от първите години на XX век, народът на Израил минава бодлив път от нация без татковина, до народ борещ се да откри своята власт и наличие над тези антични територии, наричани в Библията „ Обетована земя “. Вървейки по този дълъг, лъкатушещ път, евреите са водени напред от редица забележителни и спорни персони. Мнозина от тях им се постанова да съчетават безчет функции в отбрана на своята идея и хрумвания. Само един обаче е определян като най-великият военачалник в историята на Израел – Моше Даян.

Историята на Моше Даян стартира в градчето Жажкив, Украйна. Там през 1890 година се ражда неговият татко Шмуел Даян. Семейството е оскъдно, с три деца. Към оня миг Украйна е едно от местата в Руската империя с най0голяма централизация на евреи. Причината за това е, че фамозната Екатерина II Велика не разрешава на евреите да живеят в земите на същинска Русия и ги прокужда към пограничните региони на царството по границите с Прусия и Австрия.

Тези земи приютяват огромен брой еврейски фамилии още от XV век, когато Полша се трансформира в безвреден кей за бежанците от цяла Централна и Западна Европа, подгонени към религиозните разпри и надигането на инквизицията.

Моше Даян в ляво

Млад, безпаричен и решен да направи освен това с живота си, Шмуел Даян елементарно се увлича по концепциите на ционизма. Тази теория поражда когато Шмуел е едвам на 6 – през 1896 година Неин „ татко “ е Теодор Херцел – публицист и юрист в Австро-Унгария, който разгласява фамозния си пасквил „ За еврейската страна “, в който приканва евреите от целия свят да се насочат към Палестина, където на народа на Израил да бъде възобновено античното им политическо завещание. Течението поражда изцяло в духа на епохата на национализма (в политически план) и (романтизма) в нравствен, обвързвана с преоткриването на националните идеали и полезности, както и потреблението на античните легенди за построяването на актуалната еднаквост.

Едва навършил 18, Шмуел, двамата му братя и сестра му отпътуват за Одеса, а от там хващат транспортен съд за Палестина, където идват през 1908 година Онова, което посреща преселниците няма доста общо с визиите им за новата Обетована земя. Пристанището на Яфа (Хайфа) е изпълнено с народ, мръсно и шумно. Лятната горещина подгонва новодошлите из тесните, прашни улички, в които се носи арабска шум и миризма на камили.

В последна сметка фамилията се открива в кибуц (специално селище-комуна, каквито евреите основават в Палестина – б.а.), наименуван Дагания Алеф, ситуиран при сливането на р. Йордан с Галилейското езеро. Там Шмуел се среща със брачната половинка си Дебора, а на 20 май, 1915 година им се ражда наследник, който кръщават Моше. Името не е определено инцидентно – момчето е кръстено на Моше Барски – другар, който две години по-рано избавя живота на Шмуел.

Струва си да се кажат няколко думи и за Дебора Даян. Тя също е родена в Украйна през 1890 година, като рода й са единствените евреи в цялото село. За разлика от Шмуел, Дебора приключва висше обучение – една от първите еврейки, приключили Киевския университет. На млади години, Дебора е предан съветски родолюбец и буен фен на съветската литература.

Едва навършила 15, тя се записва като част от лявото Народническо придвижване и взе участие в революцията от 1905г. През 1910 година напуща родното си място с цел да взе участие в погребалното шествие на Лев Толстой. През 1912 година отпътува за България, където се записва като здравна сестра-доброволец в хода на Балканската война. По време на престоя й в София, Дебора става обект на редица анти-семитски нападки в границите на съветската военна задача, към която е зачислена. Това радикално прекатурва концепциите и светогледа й, и през 1913 година тя идва в Палестина в търсене на своите еврейски корени.  През 1914 година Дебора се дами публично за Шмуел, с който живеят дружно още от събирането им в Дагания през есента на 1913 година

Моше Даян израства в среда на родители, за които всеки ден е борба  за оцеляване, сравнимо с новите заселници на Америките през XVII век. Въпреки това, фамилията е ревниво в своята концепция за изковаване на нова татковина, учредена на полезностите на юдаизма и надалеч от антисемитската вълна, която се надига в Европа от края на XIX век, изключително след фамозната спекулация Драйфус. В тази среда на „ фанатична еврейска просвета “ (както написа Даян в записките си), Дебора със своето университетско обучение и обич към съветската класическа прозаичност, изпъква и мъчно се вписва.

От друга страна Шмуел е във вихъра си – работлив, деятелен и изцяло предан на ционистките хрумвания, Даян-баща елементарно се вписва в новата среда. От друга страна, Шмуел е представител на по-капиталистически насочените представители на кибуца. Тук Даян влиза в несъгласие с тези, които проповядват социалистическите хрумвания за цялостно тъждество и отвод от частната благосъстоятелност. Шмуел упорства, че не комуната, а фамилията би трябвало да бъдат ядрото на новата общественост и че всяко семейство би трябвало да се грижи за личния си разцвет, до момента в който оказва помощ на останалите в общността.

Ранните мемоари на Даян са фокусирани върху взаимоотношенията на новите заселници с локалните араби – палестинците. От една страна общностите търгуват по сред си и съжителстват. От друга, арабите реагират остро както против евреите-заселници, по този начин и против английските управляващи, които поемат контрола над Палестина от османците през 1918 година През 1920 година кибуцът Дагания Бет в който семейство Даян се мести е изгорял по време на набег на няколко стотин палестинци.

Тази двоякост предопределя отношението на Даян към арабите през остатъка от живота му. През 1921 година, следвайки своите стопански хрумвания, Шмуел мести фамилията в Нахалал – населено място от нов вид (мошав), в което фамилията, а не комуната се трансформира в съществена градивна единица на обществото.

Въпреки тежкия живот и целодневната работа на полето, фамилията изпраща Моше да учи в близкия град Назарет, а скоро им се ражда и щерка Авива. Успоредно с началното си обучение, Даян се научава да дои крави, да пасе добитък и да прави всички съществени действия, свързани със земеделието. Учението му върви мъчно, защото постоянно му се постанова да съчетава работата на полето с визитите в учебно заведение.

Въпреки това развива буйна обич към литературата и чете всичко, което може да откри като книги, вестници и списания. Липсата на татко му вкъщи дистанцира Моше от Шмуел. Същевременно младият Даян се записва доброволец в отряд 14-15 годишни младежи, които охраняват нивите и домовете в Нахалал от офанзивите на локалните бедуини, които се пробват да прогонят евреите. От тук стартира и кариерата му във въоръжените сили.

През 1932 година Моше Даян и други негови връстници се записват в тайната паравоенна организация Хагана (ивр. „ защита “), основана още през 1920 година за запазване на преселниците от похищенията на локалното население.  След един конфликт с арабски младежи, в който Даян е ранен след удар със тояга в главата, той попада под грижите на младо момиче, две години по-млада от него – Рут Шварц.

Портрет от Лудвиг Блум

Двамата се влюбват и се женят през 1935 година Бракът и продължава до 1971 година и от него се раждат три деца – Яел – политик и някогашна заместител кметица на Тел Авив, писателят Ехуд и филмовият продуцент Асаф. Самата Рут е основател на първата фешън къща в Израел през 1954 година Достигайки забележителните 103 години, Рут умира през 2021 година, а дългият й и изпълнен с превратности живот е разказан в обособена автобиография.

През 1938 година Даян постъпва в локалните еврейски полицейски елементи, проведени от Англия. Едновременно с това той продължава активността си за хагана, като през 1939 година е повдигнат в старши инструктур на настрана поделение. В навечерието на Втората международна война, той и група бойци на Хагана са задържани от локалните английски управляващи, само че макар първичната присъда от 10 години, са помилвани. Причината за това са избухналите военни дейности в Европа и устрема на британците да употребяват локалното население за битка против режима на Виши, който тогава управлява Сирия и Ливан.

Даян е причислен към особено поделение от евреи, проведено в състава на 7-ма австралийска дивизия. По време на военната си подготовка, Даян служи под командването на Орде Уингейт – предстоящ воин от английските акции против японците в Бирма. От Уингейт, Моше усвоява скъпи уроци, които в следствие играят значима роля в издигането на Даян в армията на Израел.

Даян е част от авангардния отряд, който стартира английските дейности против французите в Сирия на 7 юни, 1941 година Докато заемат предни позиции до един основен мост, бинокълът, с който Даян следи, е изумен от противников снайпер. Парчета стъкло и осколки засягат лявото му око, което той губи непрестанно. Пораженията са такива, че слагането на стъклено око става невероятно.

Поради тази причина, Моше е заставен до края на живота си да носи превръзка – продукт, който в началото му носи съществени психически проблеми, само че в следствие се трансформира в негова запазена марка. До края на войната Даян остава настрани от военните дейности, занимавайки се със своята плантация в Нахалал и разрастващото се семейство.

През 1944 година, Хагана още веднъж се обръщат към Даян. Мисията е неблагодарна – залавяне на членове на „ Иргун “ – радикална организация от някогашни членове на Хагана, ръководена от Манехем Бегин, която се пробва да провежда протест против английските управляващи в Палестина. През 1947 година в подтекста на решаването на еврейския въпрос от Организация на обединените нации, Даян още веднъж е деен в редиците на Хагана.

През 1948 година, на база на предходния му опит, негови познати в Хагана му издействат предопределение като пълководец на бранша към родния му кибуц Дагания. С експлоадирането на войната от 1948 година, Даян започва дейната си военна работа в състава на израелските въоръжени сили. Под негово управление локалните отряди, въоръжени с пушки от Първата международна война и с небрежно забъркани коктейли „ Молотов “ съумяват да спрат настъплението на сирийската войска, снабдена с танкове, бронирани коли и картечници.

Победата издига престижа на Даян и под негово командване е подложен моторизиран батальон. Оръжието е закупено на американския черен пазар, където Съединени американски щати продават залежалите остатъци, създадени за Втората международна война.

Издигането на Моше Даян в редиците на израелската войска е директно обвързвано с верността му към Давид Бен-Горион. През 1948-49 година, Даян управлява няколко не изключително сполучливи военни интервенции в региона на Йерусалим и е съден от боен арбитражен съд за несъблюдение на директни заповеди от генералния щаб.

Въпреки че е разжалван от подполковник в майор, Бен-Горион му поверява управлението на военната делегация по време на договарянията с арабите през 1949 година, а по-късно го покачва в чин генерал-майор и му поверява Южното командване, където измества от управителна позиция военачалник Игал Алон (командир на елитното стремително звено на Хагана – Палмах – б.а.). Красноречиво за обстановката приказва обстоятелството, че целия щаб на Южното командване подава оставка в символ на митинг против назначението на Даян.

На новата си позиция, Даян дава отговор за сигурността по южната граница на Израел. Той постанова твърда и неведнъж брутална политика за справяне с всевъзможни неуредици с арабите. На граничните елементи е дадена зелена светлина за осъществяване на наказателни нападения в линията Газа и останалите арабски зони. Често армията употребява мощ с цел да прогонва бедуини и уседнали палестинци от домовете им в демилитаризираната зона.

Даян позволява на патрули на израелските Военновъздушни сили да откриват огън против стада и пастири по хълмовете към кибуца Бейт Гуврин. До преместването му отпред на Северното командване през 1952 година, Даян е апетитен като провинен за още няколко случая с голям брой жертви, осъществени от израелската войска против популацията в Газа. Краткият отговор на Даян към тези обвинявания, е че за него тези интервенции следват остарелия еврейски принцип „ око за око “ предвид на честите офанзиви от арабска страна против израелски заселници и бойци.

През 1953 година Давид Бен-Горион се отдръпва от премиерския пост. Последният му акт на настоящ министър председател е да назначи Моше Даян за шеф на Генералния щаб (раматкал). На тази позиция, Даян се заема да реформира израелската войска (Цахал – кратко от „ Сили за защита на Израел “ – б.а.). Промените включват укрепване на кадровия състав с повече бойци за сметка на редуциране на административните звена и предаване на цивилните логистични интервенции под управлението на Министерство на защитата.

Даян осъзнава, че израелската войска би трябвало да е подготвена за действя не толкоз в огромни всеобщи войни, що се касае за ударни, профилирани интервенции, в които огневата мощност и бързината да са по-важни от числеността на войските. С тази цел той се заема да реорганизира и усъвършенства Военновъздушни сили и бронетанковите елементи. Създадени са профилирани звена командоси, както и е засилена ролята на военното разузнаване. С цел да подсигури добре тренирани бъдещи фрагменти, Даян създава подготвителните батальони ГАДНА, който образоват по няколко хиляди младежи от всяко потомство, настрана от последващата наложителна военна тегоба.

Моше Даян и Ричард Никсън

Едно от най-успешните инициативи на Даян е образуването на отряд 101 – първото звено за осъществяване на профилирани интервенции в границите на Цахал. Отрядът реализира редица триумфи, извършвайки трансгранични задачи на арабска територия. Това кара Даян да заповяда разпускането му и сливането на членовете на 101 с няколко други бойни групи, за предаване на скъпия военен опит. В последна сметка, към 1955 година, специфичните звена оформят цяла бригада. В този подтекст се появява потребността от основаване на независима, малобройна единица, която да извършва най-важните задачи на Генералния щаб. Така, през 1957 година се стига до образуването на Сайерет маткал – разследващото звено на Генералния щаб на Цахал.

Междувременно, забележителното превъоръжаване на армията, осъществено от Даян се оказва навременно. През 1956 година избухва Суецката рецесия, в границите на която Израел съумява единствено за една седмица да завладее и окупира целия Синайски полуостров. Операцията е съгласувана с Англия и Франция, само че среща съпротивата на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, което слага израелската външна политика на тестване. През 1957 година Организация на обединените нации съблюдава прекратяването на израелската окупация. От военна позиция, завладяването на Синай, ръководено персонално от Даян, е ясно доказателство за нарасналото качество на Цахал.

През 1959 година Даян публично се пенсионира, напускайки армията. Същата година той влиза в политиката, заемайки поста Министър на земеделието, който извършва до 1964 година в границите на няколко поредни държавни управления на Давид Бен-Горион, който се завръща към дейна политическа кариера. През 1963 година, ръководещата партия Мапай стартира да се разпада, като Даян е измежду опозиционерите, несъгласен с политическата линия на тогавашния министър председател Леви Ешкол.

Въпреки несъгласията сред двамата, Даян е назначен за Министър на защитата в навечерието на Шестдневната война (1967 г.) Новината за експлоадирането на спора го застига във Виетнам, където Даян е на обход с елементи от американската Морска пехота. Мисията на Даян във Виетнам е обвързвана колкото с партньорството сред Тел Авив и Вашингтон, толкоз и с желанието му от първа ръка да се запознае с модерните постижения на военното дело и да реши до какъв брой способите на американците могат да бъдат употребявани от израелската войска. По време на Шестдневната война Даян командва войските, които окупират източен Йерусалим, което му носи спомагателен авторитет и известност.

Моше Даян остава министър на защитата и в държавните управления на Голда Майер. На този пост, Даян посреща и експлоадирането на войната Йом Кипур (октомври, 1973 г.). Първоначалните триумфи на арабската коалиция, подкрепяна от Съюз на съветските социалистически републики и Съвет за икономическа взаимопомощ, са последвани от сполучливо контранастъпление на Израел. Този път военният нюх на Даян го предава – в началото, в навечерието на войната, той не счита за нужно да афишира спомагателна готовност на войските.

След първичните загуби след първите два дни, министърът изпада в обезсърчение и пропагандира за евакуиране от Голанските възвишения и Синай. Предложенията му са отхвърлени от началника на Генералния щаб – Давид Елазар. Скоро по-късно израелската войска си връща самодейността, а страховете на Даян не са оправдани.

През 1977 година Моше Даян напуща своята политическа партия – Маарах. Съюзявайки се със старите си политически съперници от десните Ликуд, Даян е определен за министър на външните работи. На този си пост, Моше управлява делегацията, която подписва контракта от Кемп Дейвид с Египет. Година по-късно Даян подава оставка предвид на възходящото противоречие сред него и премиера Манехем Бегин.

Година по-късно, през 1980 година Моше Даян основава своя лична партия – Телем. Политическата му кариера на лидер не трае дълго – същата година му е сложена диагноза рак на стомаха, а няколко месеца по-късно, на 16 октомври, 1981 година, Моше Даян умира от сърдечен удар, евентуално разследване от мощно влошеното му здраве.

Моше Даян остава спорна фигура в историята. Личната му смелост и способността му да стимулира бойците в борба не могат да се слагат под подозрение. Въпреки това, той постоянно е обект на рецензия от страна на останалите си сътрудници във връзка с прибързаните си дейности, импулсивността си и неспособността да поема отговорност.

Верността му към Бен-Горион е ключът за доста от покачванията и назначенията му. В доста от случаите енергичният Даян оправдава вложеното доверие, само че нееднократно държанието му е надалеч от безукорно. За него сътрудника му Ариел Шарон споделя „ Моше Даян беше човек, на който вкупом хрумват 100 хрумвания. Деветдесет и пет от тях са рискови, други три също би трябвало да се отхвърлят като неприложими, само че оставащите две са постоянно брилянтни. “