Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Първата половина на четиринадесетото столетие е евентуално един от най-колоритните интервали в човешката история. Средновековието е достигнало двоя културен и политически зенит. Учени, адвокати, философи и пътешественици кръстосват света на длъж и простор, следвайки добре отъпканите търговски и поклоннически направления. Картографи рисуват детайлни атласи на познатия свят, мисионери пътуват до краищата на земята с цел да разнасят свещените слова на своите религии.

Снимка: By Léon Benett – Verne, Jules (1878). Les Grands voyages et les grands voyageurs. Découverte de la Terre. Paris: J. Hetzel. Page 81 available from Gallica.Immediate source: http://www.artfinder.com/work/ibn-battuta-in-egypt-hippolyte-leon-benett/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17332982

Огромната Монголска империя, разграничена на няколко свързани по сред си ханства, ръководи всички земи от Корея до Унгария, създавайки за първи път в историята едно обединено културно и политическо пространство. Във напредък е и Светът на исляма (дар ал ислам). В този вселенски свят, концепциите с придвижват от кервани, поклонници и търговци, мистици, учени и професионални администратори-фрийлансъри. Погледнат от вероятността на глобализацията, светът при започване на XIV век много припомня на нашият личен, с единственото изключение на високите технологии.

Консерватизъм и демократизъм, културна последователност и ксенофобия – човешките общества и тогава се люшкат сред приемането и отхвърлянето на „ другия “, било то на база религия, цвят на кожата, пол или обществен статус. И тогава, както и през днешния ден, високо образованите експерти в света на правото, лингвистиката и „ високите технологии “ са търсени на всички места, без оглед на техния генезис. Владетели, губернатори и религиозни водачи дават обещание несметни благосъстояния и разточителен живот на надарените чиновници.

Световният трудов пазар ври и кипи. Занаятчии от Палестина обслужват двора на монголските владетели в Централна Азия. Духовници от Арабия стават имами в Мали, а търговци от Венеция внасят артикули от Индонезия в Дания. Всеки, който е задоволително дръзновен, интелигентен и съобразителен, може да получи светът в краката си.

Снимка: By Imre Solt – Dubai Construction Update Part 5 Page 14 at Post 278, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2954584

В този глобализиран, вселенски свят, през 1304 година се ражда момче, чието цялостно име е Шамс пъкъл Дин Абу Абдалла Мухаммад ибн Абдалла ал Лауати ат Танги ибн Батута. Разбира се, за историята, той остава прочут единствено с късото си, последно име. Роден е в огромното мароканско пристанище Танжер. Родът му произлиза от берберите-амазиги, населяващи Северозападна Африка.

Баща му и предците му са ислямски адвокати, движимости познавачи на религиозното право, което в тогавашният ислямски свят е и светско. Танжер е многолюдно пристанище, в което стопират кораби от цялото Средиземноморие на път за Атлантическия океан и Северно море. Италиански търговци разнасят стоките си паралелно с сътрудници от гръцки, еврейски, арменски и арабски генезис. Само на няколко километра оттатък Проливът на ал Тарик се намира Андалусия – розата на ислямската просвета, побрала в себе си някой от най-великите учени и поети на онази ера.

В това космополитно комерсиално средище, където е роден ибн Батута, разказите за приказни земи на края на света са честа тематика за диалог на пътешественици, бизнесмени и моряци. Самият Батута поема по стъпките на татко си и следва в обучение за религиозно право (мазхаб), подчинено на правилата на Малик ибн Анас (живял VIII век – б.а.). Малките възприемат Корана за най-висша правна инстанция, следван от хадисите (притчи за живота на Мухаммад – б.а.), а по-късно и правната система, съществуваща в Медина по време на пребиваването на Мухамад там. Учението на Маликите се популяризира в цяла Африка и е доминантното правно направление в по-голямата част от ислямските общности на Черния континент, като се изключи Египет и на земите към Рогът на Африка.

След като приключва базовото си образование, ибн Батута, тогава 21-годишен, взема решение да замине зад граница и да потърси реализация на своите правни умения. Благодарение на общото единение на ислямското право, той може да откри реализация като, казано на актуален език, юрист-фрийлансър. С цел струпване на опит и опознаване и на другите правни посоки в Исляма, ибн Батута взема решение да съчетае пътуването си със наложителното за всеки мохамеданин поклонение до Мека (хадж). Планът му е да замине на дългото към 16 месеца поклонение, следвайки сухопътния маршрут по крайбрежието на Северна Африка. Подобно на Монголската империя в Азия, в Северна Африка съществува система от няколко обвързани по сред си династии, които владеят цялата територия от Атлантика до Ирак. Най-могъщи измежду тях са Мамелюците в Египет, само че и владетелите на Либия, Тунис, Алжир и Мароко съумяват да поддържат сигурни пътищата в своите земи.

В своите мемоари, обобщаващи неговите пътешествия, ибн Батута споделя: „ Напускам дома си без да имам до себе си сателит, който да ме утешава, нито пък кортеж, към който да се причисля. Води ме само отдавнашното ми влечение, което изгаря гърдите ми – да посетя тези фамозни места. За това намирам очакване в този собствен блян, с цел да намеря сили да напусна своите близки по този начин, както птица напуща гнездото си. Беше ми тежко да се разделя с тях и всички бяхме обзети от огромна тъга от тази раздяла…. “

Батута изминава общо 3200 километра за няколко месеца и напролет на 1526 година доближава до едно от най-големите пристанища в тогавашният свят – Александрия. След неколкоседмичен престой, странстващият правист се насочва към Кайро – перлата на Египет, където преглежда локалните забележителности, посещава знаковите джамии и се среща с някои от най-изтъкнатите експерти по ислямско право. Първоначалният му проект е да пътува нагоре по р. Нил, да прекоси пустинните области и да се добере до град Айдаб на Червено море, от където да вземе транспортен съд за Хиджаз. Избувахнето на протест в югоизточен Египет г принуждава да се върне назад в Кайро и да предприеме обходно пътешестване през Дамаск.

По пътя към основният град на южна Сирия, той минава през Витлеем и Йерусалим и посещава локалните мюсюлмански и християнски светини. Ибн Батута прекарва светия за мюсюлманите месец Рамадан в Дамаск, след което поема на дългото 1300 километра пътешестване през пустините към Медина. След като прекарва четири дни там, отпътува за Мека, където прави своя хадж и заслужава купата хаджия.

Посещение в Тебриз 1327 година

Снимка: By AnonymousOriginal uploader was Евгений Ардаев at ru.wikipedia – Transferred from ru.wikipedia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7849944

В този миг, пътуването на Батута би могло да завърши и той да поеме по противоположният път към Мароко – още към 4000 километра. Дори по този начин, той би бил един много пропътувал за времето си човек. Но духът на ибн Батута е разтревожен, постоянно търсещ. В Дамаск е чул историите за могъщата монголска страна на Илханидите, които владеят Кавказ, Ирак и Иран. В средата на ноември, 1326 година, Батута поема на север към Ирак, присъединявайки се към кортеж, който прекосява пустинята Недж на път за Наджаф. Пристигайки там две седмици по-късно, Батута посещава фамозната гробница на халифът Али, зетят на Мухаммад и основополагаща фигура за шиизма.

От Наджаф, Батута взема решение да не посети непосредствено Багдад, а първо да се насочи към Персия. За задачата, пътешественикът поема на юг по река Тигър и доближава Басра, от където пресича Загроските планини и доближава до фамозното комерсиално средище Исфахан. Градът е един от дребното, пощадени от монголските нашествия и поради това се издига като главен възел по Пътя на Коприната. От Исфахан, Батута поема още веднъж на запад, посещава Шираз и в следствие доближава Багдад през юни, 1327 година По това време градът към момента се възвръща от опустошението, породено от монголите през 1258 година При все това, Багдад остава един от най-забележителните градове в тогавашният свят.

Успява да се включи във владетелския кортеж, с който Илханидъд Абу Саид поема към северните си владения. Под закрилата на монарха, Батута прекосява централен Ирак, само че в следствие взема решение да направи отклоняване на североизток и посещава различен от огромните персийски градове – Табриз. От там, Батута пътува се Джизре (дн. Турция) и Мосул, след което още веднъж се насочва към Багдад. Междувременно се възползва от професионалните си умения с цел да завоюва пари, а съприкосновението с локалните правни школи му разрешава да обогати познанията си и да натрупа забележителен авторитет.

След неколкомесечния си престой в Мека, Батута отпътува за Йемен. Пътува до огромното пристанище Джеда, от където взема транспортен съд, който го откарва на юг. В Йемен, Батута посещава градовете Забид и Таиз, след което се насочва към огромното пристанище Аден – една от перлите на Индийския океан. След като се любува на чудесата на Аден, Батута взема нов транспортен съд и се насочва към пристанището Зейла в северна Сомалия. След две седмици в тези земи, той потегля към Могадишу – днешната сомалийска столица и тогавашно комерсиално средище.

Батута отбелязва че в Могадишу се произвеждали тъкани, които се изнасяли на длъж и простор в Арабско море и достигали чак до Египет. След като опознава локалните нрави и забележителности, Батута поема на юг по така наречен бряг Суахили. Там той посещава огромните пристанища Момбаса и Килуа. Последното място го впечатлява със своята неповторима джамия, построена от „ коралови камъни “ – варовикови блокове, запазили в себе си вкаменелости от коралови рифове край крайбрежията на Африка. И в двата града го впечатлява отличния градоустройствен проект и спретнатите здания, построени от дървен материал с покриви, покрити с тръстикови снопове.

След като посещава основните градове на брега Суахили, Батута взема транспортен съд и употребявайки мусонните ветрове плава на север към Оман. Преминава през Мускат и пролива Ормуз, след което пресича Недж и за трети път отива на хадж в Мека. След къс престой там, Батута още веднъж поема на път. Прекосява Червено море, пътува до Кайро и от там се насочва на север към Анадола. Пътят му минава по крайбрежието на Синай, Палестина и Сирия. Най-сетне, в Латакия, Батута взема транспортен съд, който го откарва до Анталия. В Анадола, Батута се свързва с братствата на ахиите – братства, съчетаващи в себе си свещенически и обществени функционалности, които изобилстват в градовете на Селджушкия султанат Рум. Използвайки тяхната мрежа, през 1330 година, Батута обикаля огромна част от Мала Азия.

В последна сметка, от Синоп пътува още веднъж с транспортен съд до Тана (Азов) и от там посещава Крим. От Крим се насочва към процъфтяващият търговски център Маджар – едно от основните търговски средища на Златната орда (днес градът е опустошен, руините му се намират близо до Будьоновск – б.а.). От там, Батута пътува на югоизток, където посещава мобилният владетелски Двор на хан Узбек.

Там през нощта, те оставяли стоката си на снега и се прибирали в лагера си. На сутринта, стоката я нямало, само че на нейно място били оставени скъпи кожи, които в следствие се употребявали за изработката на скъпи дрехи и декорации. Тази търговия без директен контакт сграбчила въображението на Батута, само че той по този начин и не съумял да пътува толкоз на север и да я види с очите си.

Снимка: By Alaexis – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2888419

От Болгар, мароканският странник отпътува по Волга за Астрахан – огромното средище и врата на търговията сред Централна Азия и източна Европа. От Астрахан, Батута пътува дружно с една от съпругите на хан Узбек към нейната татковина – Византия. Принцесата е противозаконна щерка на Андроник III Палеолог и по нейно гледище, един кортеж отпътува за Константинопол, където тя желае да роди своето дете от Узбек. Батута идва в Константинопол през 1332 година и прекарва към месец в града, посещавайки Св. София.

След нов престой, Батута поема на изток. Прекосява степта северно от Каспийско и Аралско море и завива на юг, посещавайки перлите на централноазиатската степ – Бухара и Самарканд. Древните степни средища пленяват въображението на генерации пътешественици и самият Батута не остава апатичен към техните благосъстояния, архитектура и традиции. В Самарканд, пътешественикът съумява да посети двора на хан Тармаширин – държател на Чагатайското ханство. Славата му на странстващ познават на ислямските канони и право му отварят доста порти и той е добре признат от хана. Любовта на Батута към пътешествията още веднъж взима връх и той потегля към Индия през Афганистан, прекосявайки смъртоносните проходи на Хиндокуш, в които по личните му думи, стотици търговци и плебеи намират гибелта си, застигнати от ледения яд на планината.

Трябва да се означи, че с изключение на нормалната мотивация за нови места, гледки и чудеса, Батута е притеглен към Индия и от славата на делхийския султан Мухаммад бин Туглук. Смятан за най-богатият мюсюлмански държател, бин Туглук афишира, че търси начетени мъже, движимости в администрацията и ислямското право с цел да построи своето притежание измежду населяваните от неверници плодородни земи по поречието на р. Ганг. Пътешественикът прекосява Пакистан и Раджастан, след което доближава Делхи. Там той прекарва идващите 6 години, служейки на разнообразни позиции в двора на бин Туглук. Неговите религиозни и морални визии постоянно го слагат в неуместна обстановка по отношение на мощните на деня и към 1341 година, Батута търси метод да напусне Делхи и да се отърве от властта на бин Туглук.

Достигайки Каликут в южна Индия, свитата му е застигната от злощастие. Докато той се моли в локална джамия, единият от двата му кораба е потънал от неочаквана стихия, а другият отплава без него. Страхувайки се да се върне в Делхи без да е извършил задачата си, Батута остава в южна Индия, където постъпва при един от локалните владетели – Джамал уд Дин, султан на Науаят. След като прекарва няколко месеца там, Батута е заставен още веднъж да бяга, този път поради свалянето на Джамал уд Дин от власт. Мароканецът напуща Субконтинента и отпътува за Малдивите.

Наскоро приелите исляма земи се нуждаят от хора със съответната ислямска юриспруденция и Батута вижда късмет да припечелва и живее добре на приказните острови. Оказва се обаче че разкрепостените локални нрави не са му по усета. Той по този начин и не привиква с обичая на локалните дами да вървят голи от кръста на горе, както и със запазването на доста от пред-ислямските обичаи и ритуали. След малко пътешестване до Шри Ланка и Южна Индия, Батута още веднъж се връща на Малдивите, само че през 1345 година дефинитивно напуща островите и отпътува за Бенгал. Там, той се среща с именитият мюсюлмански суфи Шах Джалал – една от водещите религиозни фигури по това време, уважаван и до през днешния ден от мюсюлманите в Индия.

Първият огромен град, който посещава е Цюанджоу в провинция Фудзиен. Батута е впечатлен от доковете за сглобяване на огромни кораби, локалното произвеждане на коприна и порцелан, както и на обстоятелството, че локалните употребяват хартиени пари. По време на престоя си, Батута е подслонен от компактната общественост мюсюлмански търговци, която живее там.

Мюсюлманите имали личен квартал с джамия, пазар и болница. След като прекарва известно време в Цюанджоу, Батута отпътува към Ханджоу – един от най-големите градове в тогавашен Китай. За следващ път изумен от мащабите на китайските градове, Батута е подслонен от египетски търговци, които живеят в обособен квартал на града. В следствие, Батута пътува по Големия канал до Пекин, където е признат в двора на император Тогон-темур. След като прекарва близо година в Китай, ибн Батута стартира своето назад странствуване през 1346 година

Снимка: By Anonymous (Turkey) – Walters Art Museum: Home page Info about artwork, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18791209

Пристига в Дамаск през 1348 година, а по стъпките му върви Смъртта. Чумната зараза опустошава тогавашния свят, предизвиквайки крах в мащаби, невъобразими за човешкия разум. Светът на космополитността, невиждания продан на артикули и хрумвания рухва. Империите, които са направлявали античните пътища, свързващи Мароко с Корея се срутват една след друга. Десетилетията след експлоадирането на чумата са белязани от затваряне на доста от познатите направления и залез на огромния културен продан. Ще мине повече от половин век, преди пътищата, които Батута употребява, с цел да обиколи целия прочут свят, да стартират да се отварят още веднъж.

Преди да се завърне вкъщи, Батута посещава още един път Мека и доближава Мароко едвам през 1349 година, преминавайки през Сардиния, Тунис и Тлемцен. Завръщайки се вкъщи, Батута не намира доста от това, което е оставил зад себе си. Баща му е умрял 15 години по-рано, а мнозина са починали от Черната гибел. След едвам няколко седмици в Танжер, ибн Батута още веднъж замисля по какъв начин да поеме на път. Възможност му се отдава, когато излиза наяве че кастилският крал Алфонсо XI приготвя кръстоносен поход против Гранада.

След завръщането си в Танжер, неуморният странник замисля нова експедиция. Този път задачата му е да посети Мали. Батута се причислява към кортеж, който прекосява безбрежните пясъци на Сахара и доближава долината на р. Нигер. По време на своите обиколки в Субсахарна Африка, ибн Батута посещава всички огромни градски и търговски центрове в тази част на света, измежду които Тагаза, Гао и Тимбукту. По време на престоя си в оазиса Такедда, Батута е свикан от султана на Мароко, Абу Инан Фарис от династията на Маринидите.

Следвайки повелята на своя държател, ибн Батута приключва своето последно странствуване и се завръща в Мароко през 1354г. На идната година, по предписание на султана, неговите мемоари са записани от книжовника Мухаммад ибн Джузай. Тъй като не разполага с персонални бележки от пътуванията си, Батута постоянно употребява подготвени пасажи от други модерни пътеписи с цел да попълни празнините при описанието на страните и обитаемоте места, които е посетил. Година по-късно, отново по разпореждане на Абу Инан Фарис, ибн Батута е назначен за осъждам (кадия) – пост, който заема до края на живота си – 1368 или 1369 година

Пътуванията му се разгръщат върху интервал от четвърт век, в който той съумява да обиколи над 80% от познатия тогавашен свят. По пътя си се дами най-малко 6 пъти, развежда се четири пъти и оставя след себе си незнаен брой деца, плод на непрекъснатите му връзки с наложници, конкубинки, робини, проститутки и флиртове със знайни и незнайни дами. Среща се с императори, ханове, султани, емири и религиозни водачи и опознава света по метод, немислим преди великата индустриална гражданска война и появяването на телекомуникациите.

Снимка: By Ruben – Photograph from a friend., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6002015

Неговите спомени- Пътешествията (ал Рила), са инцидентно открити от европейците едвам при започване на XIX век. Преведен са за първи път от арабски през 1829 година от английския ориенталист Самюел Лий. Година по-късно, по време на окупацията на Алжир от Франция, Френската национална библиотека се снабдява с ръкопис, за който в следствие е потвърдено, че е истинският текст, написан от ибн Джузай.