Пасивно агресивни
Историята на актуалните финанси е осеяна с хрумвания, които работят добре в дребен мащаб - железопътни облигации, японски небостъргачи, ипотечни бумаги - само че се трансформират в чудовища, откакто към тях се натрупат прекалено много играчи. Когато става въпрос за размер, нито една фикс идея не може да се съпостави с пасивното вложение. Фондовете, които наблюдават целия пазар, купувайки акции от всички компании от американския S&P 500, вместо да проучват коя ще се показа по-добре от междинното, към този момент доближават големи мащаби. Над 40% от общите чисти активи, ръководени от фондове в Съединени американски щати, са пасивни вложения, пресмята Институтът за капиталови компании. Налага се явлението да бъде деликатно тествано.
Индексните фондове са нарастнали заради валидността на главното изказване, което ги поддържа: стандартните капиталови фондове като цяло са ужасна опция. По-голямата част от тях не съумяват да победят пазара през годините. Солидните такси за ръководство, плащани от вложителите в такива фондове, постоянно са към 1-2% годишно (и повече за някои хедж фондове), единствено прибавят още към гигантските бонуси за брокерите. Индексните фондове, въпреки това, не начисляват съвсем нищо (0.04% за огромен финансов фонд) и правят добра работа, проследявайки определения от тях бенчмарк. С времето те съвсем неизбежно захвърлят дейните мениджъри в прахта.
Новата книга на журналиста от Financial Times Робин Уигълсуърт " Трилиони ", споделя за повишаването на пасивните фондове - от академично любознание към тях през 60-те години през комерсиалния им неуспех през 70-те години, до невероятният им триумф през 21 в. Той пресмята, че над 26 трлн. $ - повече от годишния Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати - все още са вложени в такива фондове. Това е повече от задоволително, с цел да се издигнат някои паники, като се има поради, че в предишното огромните финанси са изграждали структури, които се оказват прекомерно огромни, с цел да се провалят (too big to fail).
Уигълсуърт, въпреки и искрено да приветства тази пасивна гражданска война, също по този начин дефинира и къде може да се крият клопките. Очевидно е, че индексните фондове усилват властта на фирмите, които сформират показателите. Някога скучните финансови услуги, които отразяваха представянето на пазарите, като MSCI, S&P и FTSE, в този момент оказват помощ за тяхното оформяне. Включването на акциите на дадена компания в показател може да принуди вложителите по целия свят да купуват. Силата на показателя в действителност е и евентуален минус. Но като цяло слабостта е задоволително явна, с цел да могат регулаторите и вложителите да се предпазят от нея.
Друго терзание е обвързвано с корпоративното ръководство. BlackRock, State Street и Vanguard, трите титана на пасивното вложение, общо имат над 20% от огромните американски компании, регистрирани на борсата (както и доста други активи). Въпреки че гласът на един човек няма значение, дейните мениджъри, които избират акции в шепа компании, държат те да бъдат добре ръководени. Пасивните вложители, чието портфолио включва няколкостотин имена, може да не са толкоз заинтригувани. Това е притеснително, като се има поради, че те биха могли да управляват изхода от доста борби на корпоративните съвещания.
Пасивните колоси дават отговор, че са грижовни акционери, със чиновници, отдадени в насърчаването на ръководството на фирмите, които имат. Още по-добре би било въздействие им да бъде разпръснато по-широко. Това се случва: BlackRock, който на 13 октомври разгласи, че в този момент ръководи активи в размер на 9.5 трлн. $, възнамерява да съобщи някои права за гласоподаване посредством прокурист към вложителите във фондовете си. Това би могло да облекчи и друго безпокойствие, че фирмите, притежавани от еднакъв голям въздържан фонд, не се конкурират толкоз пламенно, да не би триумфът им да навреди на други дялове в гигантските портфейли на техните акционери.
Капитал - брой 42
Най-големият проблем на мениджърите на активи е, че фондът, който наблюдава показател печели безплатно от напъните на някои различен. Дори посредствените дейни фондове оказват помощ за насочването на капитал към стойностни компании (и надалеч от неприятно управляваните). Иниго Фрейзър Дженкинс от брокера Bernstein един път дефинира пасивното вложение като " по-лошо от марксизма ": руските плановици свършиха неприятна работа, разпределяйки запаси за обещаващи инициативи, само че най-малко се пробваха. Индексните фондове обаче се любуват на своята бездейност.
Какво да вършим с този риск? Пазарът, доминиран от пасивни вложители, в действителност би провокирал опасения дали капиталът отива на верните места. Активните мениджъри обаче към момента играят огромна роля на пазарите. Инвестициите на дребно се раздвижват (дори от време на време са прекомерно големи). Компаниите за дялов капитал поддържат оценките на обществените и частните компании като цяло в сходство. Рисковите капиталисти се стичат към стартъпи.
Освен това хипотетичните дефекти на пасивните фондове би трябвало да се опълчват на действителните спестявания, които вложителите са създали от идването си на сцената. Ефектите от възходящата бездейност заслужават размисли, само че не и отстъпления.
Историята на актуалните финанси е осеяна с хрумвания, които работят добре в дребен мащаб - железопътни облигации, японски небостъргачи, ипотечни бумаги - само че се трансформират в чудовища, откакто към тях се натрупат прекалено много играчи. Когато става въпрос за размер, нито една фикс идея не може да се съпостави с пасивното вложение. Фондовете, които наблюдават целия пазар, купувайки акции от всички компании от американския S&P 500, вместо да проучват коя ще се показа по-добре от междинното, към този момент доближават големи мащаби. Над 40% от общите чисти активи, ръководени от фондове в Съединени американски щати, са пасивни вложения, пресмята Институтът за капиталови компании. Налага се явлението да бъде деликатно тествано.Индексните фондове са нарастнали заради валидността на главното изказване, което ги поддържа: стандартните капиталови фондове като цяло са ужасна опция. По-голямата част от тях не съумяват да победят пазара през годините. Солидните такси за ръководство, плащани от вложителите в такива фондове, постоянно са към 1-2% годишно (и повече за някои хедж фондове), единствено прибавят още към гигантските бонуси за брокерите. Индексните фондове, въпреки това, не начисляват съвсем нищо (0.04% за огромен финансов фонд) и правят добра работа, проследявайки определения от тях бенчмарк. С времето те съвсем неизбежно захвърлят дейните мениджъри в прахта.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Индексните фондове са нарастнали заради валидността на главното изказване, което ги поддържа: стандартните капиталови фондове като цяло са ужасна опция. По-голямата част от тях не съумяват да победят пазара през годините. Солидните такси за ръководство, плащани от вложителите в такива фондове, постоянно са към 1-2% годишно (и повече за някои хедж фондове), единствено прибавят още към гигантските бонуси за брокерите. Индексните фондове, въпреки това, не начисляват съвсем нищо (0.04% за огромен финансов фонд) и правят добра работа, проследявайки определения от тях бенчмарк. С времето те съвсем неизбежно захвърлят дейните мениджъри в прахта.
Новата книга на журналиста от Financial Times Робин Уигълсуърт " Трилиони ", споделя за повишаването на пасивните фондове - от академично любознание към тях през 60-те години през комерсиалния им неуспех през 70-те години, до невероятният им триумф през 21 в. Той пресмята, че над 26 трлн. $ - повече от годишния Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати - все още са вложени в такива фондове. Това е повече от задоволително, с цел да се издигнат някои паники, като се има поради, че в предишното огромните финанси са изграждали структури, които се оказват прекомерно огромни, с цел да се провалят (too big to fail).
Уигълсуърт, въпреки и искрено да приветства тази пасивна гражданска война, също по този начин дефинира и къде може да се крият клопките. Очевидно е, че индексните фондове усилват властта на фирмите, които сформират показателите. Някога скучните финансови услуги, които отразяваха представянето на пазарите, като MSCI, S&P и FTSE, в този момент оказват помощ за тяхното оформяне. Включването на акциите на дадена компания в показател може да принуди вложителите по целия свят да купуват. Силата на показателя в действителност е и евентуален минус. Но като цяло слабостта е задоволително явна, с цел да могат регулаторите и вложителите да се предпазят от нея.
Друго терзание е обвързвано с корпоративното ръководство. BlackRock, State Street и Vanguard, трите титана на пасивното вложение, общо имат над 20% от огромните американски компании, регистрирани на борсата (както и доста други активи). Въпреки че гласът на един човек няма значение, дейните мениджъри, които избират акции в шепа компании, държат те да бъдат добре ръководени. Пасивните вложители, чието портфолио включва няколкостотин имена, може да не са толкоз заинтригувани. Това е притеснително, като се има поради, че те биха могли да управляват изхода от доста борби на корпоративните съвещания.
Пасивните колоси дават отговор, че са грижовни акционери, със чиновници, отдадени в насърчаването на ръководството на фирмите, които имат. Още по-добре би било въздействие им да бъде разпръснато по-широко. Това се случва: BlackRock, който на 13 октомври разгласи, че в този момент ръководи активи в размер на 9.5 трлн. $, възнамерява да съобщи някои права за гласоподаване посредством прокурист към вложителите във фондовете си. Това би могло да облекчи и друго безпокойствие, че фирмите, притежавани от еднакъв голям въздържан фонд, не се конкурират толкоз пламенно, да не би триумфът им да навреди на други дялове в гигантските портфейли на техните акционери.
Капитал - брой 42
Най-големият проблем на мениджърите на активи е, че фондът, който наблюдава показател печели безплатно от напъните на някои различен. Дори посредствените дейни фондове оказват помощ за насочването на капитал към стойностни компании (и надалеч от неприятно управляваните). Иниго Фрейзър Дженкинс от брокера Bernstein един път дефинира пасивното вложение като " по-лошо от марксизма ": руските плановици свършиха неприятна работа, разпределяйки запаси за обещаващи инициативи, само че най-малко се пробваха. Индексните фондове обаче се любуват на своята бездейност.
Какво да вършим с този риск? Пазарът, доминиран от пасивни вложители, в действителност би провокирал опасения дали капиталът отива на верните места. Активните мениджъри обаче към момента играят огромна роля на пазарите. Инвестициите на дребно се раздвижват (дори от време на време са прекомерно големи). Компаниите за дялов капитал поддържат оценките на обществените и частните компании като цяло в сходство. Рисковите капиталисти се стичат към стартъпи.
Освен това хипотетичните дефекти на пасивните фондове би трябвало да се опълчват на действителните спестявания, които вложителите са създали от идването си на сцената. Ефектите от възходящата бездейност заслужават размисли, само че не и отстъпления.
Историята на актуалните финанси е осеяна с хрумвания, които работят добре в дребен мащаб - железопътни облигации, японски небостъргачи, ипотечни бумаги - само че се трансформират в чудовища, откакто към тях се натрупат прекалено много играчи. Когато става въпрос за размер, нито една фикс идея не може да се съпостави с пасивното вложение. Фондовете, които наблюдават целия пазар, купувайки акции от всички компании от американския S&P 500, вместо да проучват коя ще се показа по-добре от междинното, към този момент доближават големи мащаби. Над 40% от общите чисти активи, ръководени от фондове в Съединени американски щати, са пасивни вложения, пресмята Институтът за капиталови компании. Налага се явлението да бъде деликатно тествано.Индексните фондове са нарастнали заради валидността на главното изказване, което ги поддържа: стандартните капиталови фондове като цяло са ужасна опция. По-голямата част от тях не съумяват да победят пазара през годините. Солидните такси за ръководство, плащани от вложителите в такива фондове, постоянно са към 1-2% годишно (и повече за някои хедж фондове), единствено прибавят още към гигантските бонуси за брокерите. Индексните фондове, въпреки това, не начисляват съвсем нищо (0.04% за огромен финансов фонд) и правят добра работа, проследявайки определения от тях бенчмарк. С времето те съвсем неизбежно захвърлят дейните мениджъри в прахта.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ