Историята на Непал е една от особено цветните, но някои

Историята на Непал е една от изключително цветните, само че някои от най-големите и безумни сражения идват точно във времето на Англо-непалската война. Колонизаторите са привикнали да постановат своята воля в Азия и дълго време съумяват. След покоряването на огромна част от Индия, британците се насочват към Непал, където считат, че в границите на година ще съумеят да прибавят още територия към короната си. Точно тук се демонстрира и Бакти Тапа – последният формален народен воин в историята на страната. Той се ражда през далечната 1741 година и архивите не могат да опишат доста за него. Една непокътната легенда е, че до момента в който е бил бебе, неговата майка се занимавала с гледането на кози.

Веднъж го взела на паша и го оставила на една от огромните скали, където слънцето да го топли. Някъде към обяд вижда, че към бебето се е увила змия, която също се топли на слънцето. Жената не знае какво да направи, само че когато влечугото се разсънва, постепенно стартира да се развива и без да разсъни детето, просто си потегля. С тази история има и две версии, старейшините на селото имат вяра, че това е знак, доказващ, че момчето е извънредно особено, от него се чакат велики каузи. Историята му се споделя из цялото село. Бакти израства тъкмо по този начин – почитан и предстоящ за огромните каузи на Непал. Тази настройка сигурно му е помогнала и той самият вярвал, че може да реализира всичко. През 1789 година Непал влиза в съществени спорове с кралство Джумла.

С войска от близо 22 хиляди души, кралството се насочва към съперника. В рамките на 2 години, сраженията са блокирани в една съответна точка и точно там Бакти демонстрира извънреден взор към войната. Неговата тактика е да води бързи гневни офанзиви против съперника, а по-късно да търси прикритието на планините. Бакти освен съумява да обърне сражението, само че скоро минава в нахлуване, разширявайки границите на страната, достигайки до река Султез, която през днешния ден е в територията на Индия. Когато Китай атакува от север, освен това с благословията на император Чианг Лунг, той още веднъж е на линия, с цел да охлади пристрастеностите. Инвазията е ориентирана непосредствено към Катманду. Непал е заставен да изтегли бойци и командири за отбрана на столицата. Някои архиви и до през днешния ден считат, че това е била една от огромните рискове на кралството.

По това време Бакти стартира да се мести от район в район, вършейки същите чудеса. Благодарение на него, силите се концентрират в верните точки на стълкновение, само че преди да се стигне до по-тежки кръвопролития, двете страни стигат до невероятното умозаключение, че продължителната война ще коства доста повече, а и съгласно историците през днешния ден, действителен победител в никакъв случай не е имало. Разрастването на кралството продължава с невероятна скорост и това не остава неусетно от страна на Източноиндийската компания. Официалните настройки в никакъв случай не са били ориентирани към основаването на икономическо и политическо въздействие, прочее те в никакъв случай не желаят даже да оказват помощ, надявайки се, че в близко бъдеще някой ще успее да охлади въздействието на Непал в тази територия.

Британците схващат, че кралството се разраства и терзанията на компанията не престават да се разрастват. Хималаите стартират да се пречупват под силата на кралството и това продължава да не се харесва на английската корона. Англо-непалската война стартира на 1 ноември 1814 година, въпреки и импровизирано военните дейности да се водят от средата на октомври. Силите на британците се разпростират на вражеска територия в границите на 1500 километра и атакуват няколко точки по едно и също време. Източният фланг на британците се спуска от север в територията на Теста, до момента в който западният форсира река Сутлеж. За разлика от непалците, британците идват с цялостно бойно снаряжение и разполагат с конница, офицери, 10 пъти по-голяма пехота и 100 пъти по-голяма артилерия.

Предимството е за тяхна страна и в процеса на военни маневри. В първите месеци от сражението, британските армии са изправени пред някакво безумство. Причината е, че европейските закони на войната не важат за Непал. Атаката на британците освен е цялостен неуспех, само че и коства доста. Непалци освен съумяват да се окопаят извънредно добре в своите замъци и дълго време не им се постанова да излизат. В средата на 1815 година силите на Непал са принудени да влязат в борба.

По това време военачалник Хестингс желае да откри цялостен надзор над територията. Плановете са да я трансформира или във васал или да откри търговски връзки, откакто най-сетне сътвори задоволително главоболия на всички. Единственият проблем е, че Бакти Тапа е претрупан, с цел да подскаже на нападателите какво ще се случи с тях и какви са желанията на Непал. Малко след залеза, неговите бойци идват в Суражгарх, без да бъдат видяни от съперника и се разпростират към Малаунската цитадела. На идната заран, Бакти – на 74-годишна възраст – повежда една страховита контра-атака против врага. Около 400 души излизат от форта и бият барабана за нахлуване. В този миг към 6 оръдия са скрити, британците разполагат с войска от близо 3500 боеца.

Въпреки численото предимство, преди потегляне, Бакти оставя своя внук на командващия и по-късно потегля с бойците. Историята споделя, че преди да изоставен, бойците са тръгнали в грубо нахлуване. Ранните часове изненадват британците. Бакти дава клетва, че ще се бие до гибел и извършва тъкмо тази закана. Форсирането на британците дава много жертви и преди пушките да влязат в приложимост, непалците стартират едно изключително цветно кръвопролитие.

В рамките на 2 часа, британците съумяват да извърнат нападението и да убият всеки един от бойната бригада. Въпреки успеха, множеството британци се замислят какво може да се случи, когато не дъртак, а млад пълководец поведе непалците против тях. Историците го подреждат до някои от най-смелите пълководци в историята. Бакти Тапа също влиза в тази ранглиста, като в последното десетилетие се води и акция, която да го трансформира в страдалец.

Неговият образец се придвижва и измежду останалите бойци, като до края на войната излиза наяве, че британците могат да завоюват войната, само че ще платят доста съществени жертви – никой не знае какъв брой тъкмо са те и на двете страни. Непал резервира своята самостоятелност, само че също по този начин се съгласява да се сложи английски губернатор, който да служи в полза на Източноиндийската компания. Това е най-големият им триумф, получават и малко територии, които по-късно се връщат. Британците резервират суровия спомен на по-сериозния и тежък пердах, който се стоварва върху тях, по-нататъшни опити за подчинение на страната се провалят. Нека не забравяме, че точно нападателите са с доста по-свирепа войска, доста по-добро снаряжение и вместо победа, доближават до изключително съществено примирение, което няма по какъв начин да не се отрази.

Снимки: Wikipedia