Историята на фашизма, нацизма и комунизма в България, може да

Как България от покровител и освободител на Македония се превърна във Фашистка окупационна сила

Историята на фашизма, нацизма и комунизма в България, може да се счита за една изключително сантиментална тематика. Още след обединяването на България с Източна Румелия ще открием, че съветските сътрудници считат, че последната стъпка за осъществяването на националния блян може да бъде единствено и само прибавянето на Македония в рамките на България.

Това би сложило заветния завършек на Българския въпрос, само че малко след освобождението ще открием, че великите сили не могат да си разрешат построяването на толкоз мощна страна, а още по-важното е, че развиването на армията ще накара някои от западните публицисти да споделят по какъв начин 5-те века обратно са съумели да изпекат националния блян и силата на българина като пещ, в която се нагрява най-хубавото желязо.

С оглед на всичко това ще открием, че Македония постоянно е била непрежалима територия, чийто сексапил се демонстрира още към края на XIX век. Дори няма да разясняваме броя на въстанията, осъществявани от българи в опит да се изхвърли османското господство. Няма смисъл да посочваме народността на Димитър Талев, и още доста други разнообразни дейци. Темата на този материал е ориентирана към обстоятелството, че днешните македонци не престават да назовават българите – фашисти, нацисти и всичко друго обидно, което може да бъде обвързвано с този интервал.

Нека не забравяме, че Социалистическа Република Македония се ражда през 1944 година благодарение на Съюз на съветските социалистически републики и съществува към 2 години, като по-късно се причислява към толкоз мечтаната Югославия на сърбите. Големите югославски пристрастености до някаква степен се пробват най-сетне да изпълнят бленуваната руска фантазия, която в този случай приказва за по този начин наречената Панславска концепция – основаването на съюз сред всички славянски нации на Балканския полуостров, а водач на въпросната коалиция би трябвало да бъде точно Съюз на съветските социалистически републики.

Въпросните маневри не престават да се извършват години наред, а осъществените зверства умерено могат да надминат Хитлер и Мусолини. Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики постоянно са се хващали за гушите в предишното и са твърдели, че комунизмът е уродливото дете на фашизма, както и противоположното.

Нека обаче се върнем на македонските слогани и обвиняването на България, че в миналото по време на Втората Световна война е била фашистка или нацистка страна. Посочваме и двете, заради простата причина, че фашизмът е придвижване, зародило в Италия и имащо за цел да затвори своите граници за външни артикули, да даде на цялото население военна подготовка и при обща опасност да му разреши да се пази.

С други думи, тук приказваме за една държава-армия. Покрай главните хрумвания има и други отрицателни последици като цензура, централизиране на властта и безспорен диктаторски надзор. При нацизма можем да открием сходни трендове и белези, само че с една детайлност, че култът към личността може да прерасне в фетиш към чистата нация. След като българската политика претърпява една изключително вълнуваща случка, включвайки гибелен танц сред изтока и запада, дано обърнем малко повече внимание на събитията, които през днешния ден ни показват като фашисти.

Руското въздействие е тъкмо толкоз засилено, колкото и западното – въпреки всичко точно Австро-Унгария заплашва България, че би трябвало да спре своето нахлуване по време на Сръбско-българската война, с цел да не бъде посрещната от тяхната войска в Белград. От друга страна не би трябвало да забравяме, че Сърбия и по-късно Югославия ще упражни безусловно същата технология, с цел да подчини останалите нации, обединявайки ги само посредством славянството, употребявайки принуждение и изтриване на значими исторически обстоятелства. Лъжата рухна през 90-те години с осъществяването на невъобразим геноцид и експанзия, която за следващ път ще сложи Балканите на международната сцена.

Нека стартираме с присъединението на България на страната на Нацистка Германия по време на Втората Световна война. Една легенда споделя, че Хитлер е желал единствено да реши Полския въпрос и по-късно в никакъв случай повече няма да води война. Тази закана по този начин и не се случва. На 1 септември 1939 година Германия атакува, до момента в който Съюз на съветските социалистически републики удря същата страна от изток, с което сагата завършва доста бързо. Веднага по-късно се подписва пакта Молотов-Рибентроп, Германия продължава своята реваншистка война на запад, до момента в който Съюз на съветските социалистически републики се насочва към Финландия. Всяка една от двете сили има своите съществени апетити за деяние и разгръщане.

Точно тук идва и основният миг, разказан точно от в Нюрнберг. Влизането във война със Съюз на съветските социалистически републики идва от обстоятелството, че малко след пречупването на Западна Европа от Германия, Съюз на съветските социалистически републики публично стартира да приказва за своята втора война с Финландия. Амбициите са ориентирани към разгръщане по северната линия, както и установяването на бази на Балканите – ориентирани напълно към Румъния, България и Гърция. Не е загадка, че от Финландия е доста по-лесно да се продължи настъплението към Швеция, където се намират някои от най-ценните залежи на желязо.

В този миг е повече от ясно за Гьоринг, че Германия може да бъде ударена на европейски фронт, както централно, по този начин и по фланговете. Това е и повода за предприемане на военна акция на изток, включваща точно и България. В края на 1940 година ще упорства за активирането на въоръжена битка против властта за отклоняването на България от опцията да се включи на страната на Тристранния пакт. Малко по-късно същият ще се приготвя и за прелом, изпълнявайки руските наредби.

Всичко завършва при започване на 1941 година Немската войска се намира на Дунав и към този момент е съумяла да покори Румъния. Единственият избор на България е да реши дали ще се включи в тази война като съдружник или като следващата жертва, която да бъде премазана. Последната стъпка на Богдан Филов е най-малко да изисква някакви територии, с които да има изгода от самата насила. Впрочем на 25 март 1941 година и Югославия се включва на страната на Тристранния пакт, а това по пътя на логиката би трябвало да ги сложи на същата везна – фашистката.

Единствената причина, заради която Югославия може да се счита за помилвана от ориста е обстоятелството, че английските секрети служби се задействат съумяват да оказват помощ за осъществяването на държавен прелом. Малко по-късно немската войска демонстрира своите качества. В опит да показват мощ, точно сърбите ще създадат няколко въздушни офанзиви над България, като даже те не могат да се считат за изключително сполучливи. Немската военна машина прегазва Югославия и разгромява Гърция за малко време, срещайки нулева опозиция. Тук е момента, в който не би трябвало да забравяме, че сходни опити на английското разузнаване са направени и в България, само че не на време, а може би и за положително, изключително откакто окупацията на Югославия не минава без никакви жертви.

Изборът по това време на България е повече от явен. Никой не желае война, никой не желае да става пушечно месо на най-силната военна промишленост към този миг. не инцидентно се заклева, че по време на неговото ръководство няма да разреши на нито една жена да постави черна кърпа, тъй като е изгубила детето си или брачна половинка си на фронта. Нещо повече, българският държател е бил участник в Първата Световна война и е имал време да се отврати от всичко протичащо се, наричайки войната – най-грозното човешко лице.

Фашистка Италия с Мусолини афишира, че ще окупира цяла Албания с прилежащите албанци. Борис III съумява да контракти изискванията за приемането на Поморавието и Вардарска Македония, акцентирайки изконно историческите и прочувствени аргументи. Желанието за Централна и Западна Егейска Македония са отхвърлени, само че обърнете внимание, че въпреки всичко точно там българите основават свои лични организации и автономии, с цел да управляват своята територия.

На 19 април българските армии влизат в Югославия и на 20 април минават границата в Гърция. Боевете са повече от мижави. Предоставени са единствено териториите, където живеят българи. Борис III остава в историята като обединител с тази си политика, а след това и като зложелател през идващия идеологически строй. Нека още веднъж проследим фашистката линия на България в окупираните български територии – един хубав оксиморон, разбираме.

Гърците не могат да се радват на толкоз добра орис.

Генерал Йоанис Метаксас не разрешава проучването на български език, говоренето свободно на улицата или използването му вкъщи. Да, тук България работи в интерес на българското население и затваря гръцки учебни заведения, както и приключва проучването на езика. Завзетите тогавашни български земи се връщат назад на първичните им притежатели. Гръцките партизани приготвят Драмското въстание през септември 1941 година и с това са пречупени. Политиката на България в този интервал е ориентирана само и единствено към българите, а заселилите се гърци заплащат една сурова цена за своята смелост.

Проблемът обаче е, че рано или късно Хитлер желае освен това – изпращането на български бойци на Източния фронт. Точно тук Борис III съумява да избегне сходни претенции, обяснявайки, че когато неговата войска се изправи пред съветската, те неизбежно ще преминат на страната на руснаците, освен това с оркестъра. Обвиненията във фашизъм не престават с това, че България остава единствената страна по време на Втората Световна война, където прираста на евреи е позитивен, а не негативен – от България не потегля нито един трен с евреи.

До през днешния ден македонци и гърци настояват, че обстановката е била по-различна в техните земи и това е реалност. Има и рационална причина – нито един човек там не демонстрира самодейност, с цел да спре извозването на евреи в този интервал. Българското общество обаче е на друго мнение по този въпрос, както сме разглеждали доста пъти.

Сагата продължава до 9 септември 1944 година с влизането на руските войски в България. е разказал тази история на място и до през днешния ден неговите свидетелства са със сериозна историческа полезност. След като Чърчил, Рузвелт и Сталин към този момент са се разбрали за въздействието на Балканите, българската войска би трябвало да освободи всички окупирани територии, което значи, че се напуща дефинитивно Беломорието, а послушният Георги Димитров следва всяка команда сляпо.

На 28 октомври е подписано Московското помирение, с което България прекратява своето съдействие с Тристранния пакт и минава на страната на Съюзниците. Проблемът е, че България в никакъв случай не е водила сражения с едната или другата страна от Втората Световна война. За интервала сред септември и ноември 1944 година България стартира да води военни дейности на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. Изпратени са Първа, Втора и Четвърта войска, а трета не се включва в интервенции против Райха. Общата готовност на територията на страната към 1 октомври 1944 година доближава към 445 000 души.

На 9 септември българската войска със руски елементи съумява да спре напора на немски бойци по линията Кюстендил-София. На 18 септември родните бойци минават под командването на маршал Фьодор Толбухин. Мисията е да бъдат разгромени силите в Сърбия и Вардарска Македония. За 6 дни – 8 до 14 октомври, българските войски извършват Нишка интервенция и се изправят против елитната 7-ма SS дивизия в Ниш. Градът е овладян и немците са изтласкани. Следват да бъдат освободени Страцин, Куманово и Скопие.

Немски войски са изтласкани и от Царево село, Кочани, Щип, Струмица и Велес. Косовската интервенция се организира от 21 октомври до 30 ноември и освободените градове са Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. От декември до май 1945 година българската войска води сражения в Северна Югославия, навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Армията наброява 110 000 боеца. Някои от най-кървавите борби се водят на територията на река Драва. От 15 април до капитулацията на 9 май 1945 година българските войски минават в нахлуване в Австрия и в района на Клагенфурт, както и Босна, не престават да се бият до последно.

На 9 май българските бойци се намират в Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи. Военните дейности на България не престават до 15 май, когато и последните нацистки сили капитулират. Докато приказваме за фашизъм и обстоятелството, че точно българските бойци съумяват да отхвърлен немските сили от разнообразни територии, можем да си спомним и някои от добре известните притчи, казвани от другите за българския боец. Пример е Сърбия, където във втората фаза на войната точно те ще споделят:

Една друга легенда споделя, че постоянната българска армия е изпратена толкоз надалеч от България, с цел да разреши на Съюз на съветските социалистически републики и новото държавно управление да наложат новата идеология, без да срещат друга опозиция. Георги Димитров е в своя разцвет в този миг. Златният запас на България е публично предаден на Съюз на съветските социалистически републики, а в това време не би трябвало да забравяме, че завърналите се бойци и офицери не се гледат с положително око. Тези, които нямат благосклонности към новия режим са изпратени в лагери и отстранени. Сталин просто няма потребност от герои, а от послушници, каквито към този момент си е обезпечил.

За десерт, когато към този момент е ясно, че партизани и партизански сили в Македония в никакъв случай не е имало, оттова са минали българските войски, а що се отнася до партизани, те се намират в Западна Сърбия и Босна, подкрепяни напълно от Югославия. Нещо повече, в случай че България е била на страната на фашистите, то някой може ли да изясни по този начин наречената „ Охридска балада “?

В случай, че не сте осведомени, това е книга на Серафим Северняк. Събитията на 10 септември 1944 година слагат България в публична война с Нацистка Германия и то във време, в което български бойци се намират в Битоля-Охрид.

Докато към момента са изпълнявали заповедите по предходната конвенция, в този момент се трансформират в пленници и са натоварени в камиони, с цел да се извозят назад в Германия и да запълнят нечий лагер. Интересното е, че точно локалните поданици съумяват да оказват помощ на българските пленени бойци да избягат, като им дават цивилни облекла и ги крият по домове и паланки.

Майор Баумгартнер е виновен за извозването на пленниците и дава ултиматум на жителите на Охрид, че в случай че до 9 часа не се върнат българите, квартал Вароша ще бъде разпален и погубен. Целият град се изпразва, облечен с новите си облекла и чака прочистващия огън. Баумгартнер си мисли за екзекуция, само че в последния миг взема решение, че за 24-мата избягали българи ще изиска по половин кг злато.

Тоест той желае 12 кг чисто злато или в най-лошия случай е подготвен да одобри 10 кг. В края на Втората Световна война е повече от ясно, че Германия е фалшифицирала английски лири, с цел да продължи да се финансира, като след войната има прекалено много шпиони, които осъзнават, че са изтеглили късата съчка. е тъкмо подобен кадър, който съумява да изнесе прекалено много данни от Британското посолство в Турция, само че те в никакъв случай не доближават до Хитлер, това обаче е друга тематика. Връщаме се назад на Охрид и настояването на немския майор.

За негова изненада, цялото население в Охрид стартира да събира всички златни предмети и да ги дава на локалния златар, който да ги претегля. Освен украшения и полезности, някои от жителите дават своите зъбни протези, ордени от войната и други. Писарят на града написа тъкмо и ясно кой-какво е дал. Последният подарък е златния кръст на църквата, който да помогне за достигането на 10-те кг злато.

Кмет на Охрид по това време е Илия Коцарев – български бунтовник, охридски челник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, деятел и на Вътрешна македонска революционна организация и Българските акционни комитети. Различни източници показват, че няколко грама не доближават до последно и точно Коцарев смъква халката си, с което да откупи Охрид.

Немският майор публично декларира, че градът е изплатен. Никога не потегля със златото, тъй като комендантът на града ще съобщи, че пътищата са прекомерно рискови, с цел да се пътува с подобен товар. Златото е оставено на предпазване в Охрид, а малко по-късно група побеснели албански партизани ще преследват въпросната немска колона, с цел да я избият до крайник и да търсят плячката. Те в никакъв случай не намират златото, тъй като същото е било върнато на жителите.

Историята и до през днешния ден се споделя в Охрид, а това значително още веднъж слага по-важния въпрос: в случай че българите са били фашисти и окупатори в толкоз съкровената и самостоятелна Македония, то за какво локалните им поданици са се опитвали да избавят български бойци? Кому е било нужно всичко това?

Илия Коцарев по-късно е наказан за подкрепяне на нацистите, макар всички митинги и осъден със гибел. До този миг всички българи в Македония, позната през днешния ден още като Северна Македония, са имали правото да живеят и да пазят своето българско съзнание. Проблемите идват със основаването на Югославия и прибавянето на новите територии. Заличаването на българското съзнание става с общителното подпомагане на Тито и неговите доближени, които принудително трансформират поданството от българско на македонско, извършвайки чутовни репресии.

Още преди Първата Световна война ще открием, че точно сърбите приказват за обединяването на славяни и осъществяването на Панславската концепция като допустимо най-съвършената, следвайки рекомендациите на тогавашния Александър III. Именно ще даде началото на двата световни спора, уверен в своята справедливост и тази на сръбските сътрудници, които не стопират да настояват, че Македония постоянно е била изконно тяхна.

Не на последно място ще напомним и за биографичната история на Марко М. Георгиев. Неговата книга „ Ние бяхме в Дахау “ ще опише историята на всички българи, които след 9-и септември 1944 година се намират в Германия и от другари, бързо се трансформират във врагове. Разбира се, не е комфортно да се приказва, че такива е имало, никой няма да ги уточни, само че предлагаме въпросната биография, която доста тъкмо и ясно разказва ориста на тези забравени „ фашисти “, които свършват в концентрационен лагер.

Причина за толкоз злокобната злоба от страна на западната ни съседка, позната още като Северна Македония, не забравяйте, че години наред точно там се е правила нечовешка агитация и насила за потъпкване на всички корени, като и през днешния ден демонстрациите не са завършили.

Снимки: Wikipedia