Историята на бронзовата русалка от Копенхаген. Символът на Копенхаген вече

Историята на бронзовата русалка от Копенхаген

Историята на бронзовата нимфа от Копенхаген. Символът на Копенхаген към този момент над 100 години безшумно стои на гранитната морена на пристанището и чака своя принц. Статуята, с размери близки до човешкия растеж, е изваяна в символ на респект към Ханс Кристиян Андерсен, радвал с вълшебните си приказки милиони дребни читатели.

Местните поданици имат вяра, че скулптурата носи шанс. Едно от поверията споделя, че в случай че докоснете статуята, тогава ще срещнете любовта си. Поради това от време на време я назовават монумент на безконечната обич . С особена респект към паметника се отнасят и моряците. Вероятно по тази причина красиви букети съвсем постоянно лежат на пиедестала на Малката нимфа.

В приказката на Андерсен дъщерята на морския цар се влюбва в принц, само че би трябвало да чака 300 години до момента в който се трансформира от морско творение в госпожица.

Андерсен написа за Малката нимфа през 1836 година, а през 1909 година е подложен едноименният балет от Кралския датски спектакъл – “Русалка ”. Синът на притежателя на пивоварната Карлсберг Карл Якобсен е удивен от спектакъла и любовта го връхлита в лицето на балерината Елен Прайс, която извършва основната роля в балета. Тя изглеждала прелестна и неподражаема освен на сцената, а и отвън нея.

Влюбеният Карл се обръща към надарения ваятел Едвард Ериксен с поръчка да извае скулптура на обичаната му Елен – излята от бронз нимфа. Първоначално балерината се съгласява да театралничи, поласкана от предлагането.

Но се случва нещо непредвидимо: Елен е омъжена и брачният партньор й упорства Елен да се откаже, другояче ще се разведе с нея. Тогава Едвард Ериксен намира и предлага компромисно решение – вместо балерината, да му театралничи неговата жена Елина, като дава обещание главата на русалката да е тъкмо копие на Елен. Карл Якобсен нямал различен избор, с изключение на да се съгласи.

На 23 август 1913 година скулптурата била показана пред аудитория. Паметникът е инсталиран по подобен метод, че за феновете е еднакво прелестно да му се възхищават и от брега, и от водата. Статуята е първото такова монументално изображение на тази приказна героиня в света. По-късно копия и аналози се появяват в доста градове.

Бронзовата нимфа има нелека орис, също като първообраза си. Забележителната статуя неведнъж е била обект на вандалски набези – няколко пъти е обезглавявана, чупена й е ръката, два пъти е увивана в бурка, заливана е с багра, а през 2003 година цялата е бутната във водата. В доста от случаите претекстовете за вандализма остават незнайни.

Хиляди туристи от целия свят идват всяка година в Копенхаген, с цел да видят паметника на тъжната нимфа. В ръката си бронзовата госпожица държи филиз водорасли и гледа корабите – дали чака на някой от тях да доплава нейният обичан?