Брачните халки
Историята на брачните халки е почнала още в античните времена на фараоните. През времето смисъла на това украшение последователно се е променяло, само че е запазило в себе си огромна част от предходната символика.
Най-ранните бижута, символизиращи свързване на двама души, постоянно са били гривни и халки, които се поставяли на крайниците. Това еволюира към потреблението на алегоричен пръстен, който се изработвал в началото от тръстика или коноп, в следствие от кожа или кости. В античен Египет, формата на пръстена се асоциирала със Слънцето и Луната, от които хората се бояли и почитали, свързвали ги с дома и огнището. Безкрайността на кръга пък символизирала непрекъснатостта и вечността на връзката. А отвореният център в средата бил вратата към незнайното - бъдещето.
По-късно в Рим се появяват първите пръстени от желязо, което символизирало силата на любовта. Приемането на подобен пръстен се считало за годеж, който не може да бъде негоден. В следствие в Англия и Франция се появяват и първите пръстени от сребро и злато, както и гравирани бижута. Златото било извънредно скъпо и се подарявало доста рядко. То било знак за финансовата жертва, която брачният партньор е подготвен да направи за своята годеница.
До предишния век единствено дамите носели брачни халки. Мъжете били в ролята на господари на съпругите си, за това не се смятало за належащо да демонстрират принадлежност посредством сходен знак, какъвто е халката. Тази традиция се трансформира по времето на Втората Световна война. Тогова мъжете почнали да носят това украшение, с цел да си спомнят за своята брачна половинка, когато са разграничени.
В ирландския фолклор се има вяра, че в случай че халката не е златна, това би донесло злощастие. Друг мит е обвързван с размера на пръстена – прекомерно тесният пръстен може да е причина за мъчителна ревнивост, а необятният - предвестител на рискове.
В предишното, както и през днешния ден, нормално халката се носела на безименния пръст на лявата ръка, поради вярването, че от там до сърцето минава вена, която се назовава vena amoris (вена на любовта). В ранното християнство при встъпване в брак е съществувала традицията да се споделя „ В името на Отца и Сина и Светия Дух ”, като се докосвали поредно с пръстена палец, показалец и междинен пръст. Когато отецът кажел „ Амин ”, поставял халката на безименния пръст.
Православните християни носят брачната халка на дясната ръка, защото съгласно религията това е ръката на силата на обета за честност, свързваща се с властта и силата на дясната ръка на Господ. Също по този начин „ ляв ” на латински е sinister (зловещ). Затова се смята, че dexter (дясно) е почитаната и положителната страна. Поради същата причина и клетвите се правят с повдигане на дясната ръка.
Днес брачните халки преплитат в себе си всички тези минали вярвания, символизират посвещение един на различен и заричане за безконечна обич. И до през днешния ден те въплъщават брачната клетва и свързаността на двама души „ в положително и зло, в здраве и болест, в благосъстояние и беднотия, до момента в който гибелта ги раздели ”.
Най-ранните бижута, символизиращи свързване на двама души, постоянно са били гривни и халки, които се поставяли на крайниците. Това еволюира към потреблението на алегоричен пръстен, който се изработвал в началото от тръстика или коноп, в следствие от кожа или кости. В античен Египет, формата на пръстена се асоциирала със Слънцето и Луната, от които хората се бояли и почитали, свързвали ги с дома и огнището. Безкрайността на кръга пък символизирала непрекъснатостта и вечността на връзката. А отвореният център в средата бил вратата към незнайното - бъдещето.
По-късно в Рим се появяват първите пръстени от желязо, което символизирало силата на любовта. Приемането на подобен пръстен се считало за годеж, който не може да бъде негоден. В следствие в Англия и Франция се появяват и първите пръстени от сребро и злато, както и гравирани бижута. Златото било извънредно скъпо и се подарявало доста рядко. То било знак за финансовата жертва, която брачният партньор е подготвен да направи за своята годеница.
До предишния век единствено дамите носели брачни халки. Мъжете били в ролята на господари на съпругите си, за това не се смятало за належащо да демонстрират принадлежност посредством сходен знак, какъвто е халката. Тази традиция се трансформира по времето на Втората Световна война. Тогова мъжете почнали да носят това украшение, с цел да си спомнят за своята брачна половинка, когато са разграничени.
В ирландския фолклор се има вяра, че в случай че халката не е златна, това би донесло злощастие. Друг мит е обвързван с размера на пръстена – прекомерно тесният пръстен може да е причина за мъчителна ревнивост, а необятният - предвестител на рискове.
В предишното, както и през днешния ден, нормално халката се носела на безименния пръст на лявата ръка, поради вярването, че от там до сърцето минава вена, която се назовава vena amoris (вена на любовта). В ранното християнство при встъпване в брак е съществувала традицията да се споделя „ В името на Отца и Сина и Светия Дух ”, като се докосвали поредно с пръстена палец, показалец и междинен пръст. Когато отецът кажел „ Амин ”, поставял халката на безименния пръст.
Православните християни носят брачната халка на дясната ръка, защото съгласно религията това е ръката на силата на обета за честност, свързваща се с властта и силата на дясната ръка на Господ. Също по този начин „ ляв ” на латински е sinister (зловещ). Затова се смята, че dexter (дясно) е почитаната и положителната страна. Поради същата причина и клетвите се правят с повдигане на дясната ръка.
Днес брачните халки преплитат в себе си всички тези минали вярвания, символизират посвещение един на различен и заричане за безконечна обич. И до през днешния ден те въплъщават брачната клетва и свързаността на двама души „ в положително и зло, в здраве и болест, в благосъстояние и беднотия, до момента в който гибелта ги раздели ”.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ