Историята и дърворезбата - второ призвание за полковника от запаса Евгени Пенчев
Историята и дърворезбата са огромната обич отвън фамилията на полковника от запаса Евгени Пенчев. След 33 години работа в Българската войска досегашният заместник-началник на Националния боен университет „ Васил Левски “ във Велико Търново съблече военната униформа, само че продължава да работи с курсантите и офицерите във военното учебно заведение.
Евгени Пенчев реставрира оръжия и не пропуща да взе участие във възстановки на исторически събития из цялата страна и увлича в това занятие стотици курсанти. Офицерът има майсторско удостоверение по художествена обработка на дърво и дърворезба , самопризнание от Националната занаятчийска камара. Негово дело са иконостасите в параклисите на Военноморската база „ Атия “ и в Националния боен университет.
Евгени Пенчев е мотострелковак, ученик е на Великотърновското военно учебно заведение. Като млад офицер седем години служи в Елхово, две години е бил във Военната академия, четири години във Военноморската база „ Атия ”, две години в Генералния щаб и от 2005 година е във Военния университет. И до момента в който офицерската специалност е съзнателен избор, то увлечението по дърворезбата е наследствено , споделя полковникът резбар от великотърновското Ново село:
„ С дърворезба не мога да кажа тъкмо от по кое време съм почнал да се занимавам. Баща ми е ученик на техникума по изкуствата в Трябва, беше дълги години учител по трудово образование в учебното заведение в Ново село. В нашия дом постоянно се е работило с дърво, с камък, с желязо . Покрай татко ми и дядо ми съм прихванал очевидно. Първите неща, които съм направил, са може би, когато бях в пети или шести клас. Пазя първото си нещо, това беше една плам птица, изкопирана от индийски национални приказки , на една борова дъска от ламперия “.
Днес тази над 40-годишна плам птица още е окачена на стената в бащината къща на Евгени Пенчев. Орехът е обичаният материал, с който работи офицерът резбар:
„ В България най-хубавото, съгласно мен, дърво за дърворезба е орехът . Дълги години се занимавах с реституция на старинно оръжие, имам доста изостанал материал оттогава. Работя най-вече с орех, само че също и с елша, по-рядко с липа. В декоративните гребени, шноли, които в последно време започнах да върша, употребявам и дива череша, круша, явен “.
Във военноморската база “Атия ” е построен първият храм във военно отделение у нас, а Евгени Пенчев е майсторът на иконостаса:
„ Това беше през 2000-а година, когато имаше още избрани рестрикции към църковните служби във военните формирования, само че очевидно му беше пристигнало времето, тъй като тогава командирът въз основата адмирал Кавалджиев с разрешението на тогавашния министър на защитата Николай Свинаров, във военноморската база беше изработен първият храм на територията на военно отделение в Българската войска . Мисля, че за към 8-9 месеца стана иконостасът . Той си е авторска интерпретация, въпреки че част от детайлите, които заимствахме, бяха от остров Света Анастасия. Там има късносредновековна черква, в която има мостри на локалното резбарско изкуство “.
Полковник Евгени Пенчев е основателят на представителния блок на военното учебно заведение „ Васил Левски “ и е измежду основателите да бъде съживен празникът на Търновския гарнизон. По негова самодейност за курсантите на Националния боен университет бяха ушити парадни сини униформи по сходство на царските офицерски униформи от 20-е години на предишния век . Преди 15 години, когато беше съграден храмът “Св. Седмочисленици ” на Военния университет, Евгени Пенчев дружно със своя сътрудник подполковник Светломир Стоянов и с още четирима курсанти създават входните порти и иконостаса. Параклисът в Националния боен университет е незабравим и с неговата крипта:
„ Идеята да бъде издигнат този храм, беше да се трансформира като храм-паметник на починалите ученици на военните учебни заведения във войните за национално избавление и обединяване. Идеята на митрополит Григорий беше да създадем крипта. Дойде концепцията да съберем пръст от бойните полета, до където можем да стигнем, започвайки от основаването на българската армия след Руско-турската война , в това число на българското опълчение – пръст от Шипка, от Шейново, от Стара Загора, след това от бойните полета на Сръбско-българската война, на Балканската, на Междусъюзническата и да стигнем до полетата в Унгария, където нашата войска е водила бойни дейности във втората фаза на Втората международна война “.
Евгени Пенчев е увлякъл в патриотичните си начинания доста офицери и курсанти. Твърди, че това е част от задачата му и неговото схващане за войнска чест. Полковник Пенчев беше определен през 2007 година от търновските публицисти и обществеността за един от 130-те персони на Велико Търново, заслужили с делата си любовта, уважението и доверието на съгражданите си.
Напоследък Евгени Пенчев и великотърновската журналистка Мила Милчева, майсторка на везбата, вършат единствените у нас пана дърворезби с вградени шевици . Бродерията и дърворезбата се обичат, споделя офицерът:
„ Съзвучни са бродерията и дървото. Това е тип изкуство, част от приложното изкуство на българския народ. Зная, че изкусното е едно красиво нещо, а красивите неща вършат света по-добър. Офицерът е необятно скроена персона, тъй че в неговата душа има място за всичко “.
За съзвучията сред дърворезбата, шевицата и ажура гостуват журналистката, занаятчия на шевиците, Мила Милчева и тъкачката от Самоводската чаршия Миглена Чаталова, които дружно с Евгени Пенчев приготвят първата в страната галерия, представяща дружно трите типа приложни изкуства .
Чуйте тази любопитна история в звуковия файл! Снимки: Личен списък на Евгени Пенчев По обявата работи: Яна Боянова
Евгени Пенчев реставрира оръжия и не пропуща да взе участие във възстановки на исторически събития из цялата страна и увлича в това занятие стотици курсанти. Офицерът има майсторско удостоверение по художествена обработка на дърво и дърворезба , самопризнание от Националната занаятчийска камара. Негово дело са иконостасите в параклисите на Военноморската база „ Атия “ и в Националния боен университет.
Евгени Пенчев е мотострелковак, ученик е на Великотърновското военно учебно заведение. Като млад офицер седем години служи в Елхово, две години е бил във Военната академия, четири години във Военноморската база „ Атия ”, две години в Генералния щаб и от 2005 година е във Военния университет. И до момента в който офицерската специалност е съзнателен избор, то увлечението по дърворезбата е наследствено , споделя полковникът резбар от великотърновското Ново село:
„ С дърворезба не мога да кажа тъкмо от по кое време съм почнал да се занимавам. Баща ми е ученик на техникума по изкуствата в Трябва, беше дълги години учител по трудово образование в учебното заведение в Ново село. В нашия дом постоянно се е работило с дърво, с камък, с желязо . Покрай татко ми и дядо ми съм прихванал очевидно. Първите неща, които съм направил, са може би, когато бях в пети или шести клас. Пазя първото си нещо, това беше една плам птица, изкопирана от индийски национални приказки , на една борова дъска от ламперия “.
Днес тази над 40-годишна плам птица още е окачена на стената в бащината къща на Евгени Пенчев. Орехът е обичаният материал, с който работи офицерът резбар:
„ В България най-хубавото, съгласно мен, дърво за дърворезба е орехът . Дълги години се занимавах с реституция на старинно оръжие, имам доста изостанал материал оттогава. Работя най-вече с орех, само че също и с елша, по-рядко с липа. В декоративните гребени, шноли, които в последно време започнах да върша, употребявам и дива череша, круша, явен “.
Във военноморската база “Атия ” е построен първият храм във военно отделение у нас, а Евгени Пенчев е майсторът на иконостаса:
„ Това беше през 2000-а година, когато имаше още избрани рестрикции към църковните служби във военните формирования, само че очевидно му беше пристигнало времето, тъй като тогава командирът въз основата адмирал Кавалджиев с разрешението на тогавашния министър на защитата Николай Свинаров, във военноморската база беше изработен първият храм на територията на военно отделение в Българската войска . Мисля, че за към 8-9 месеца стана иконостасът . Той си е авторска интерпретация, въпреки че част от детайлите, които заимствахме, бяха от остров Света Анастасия. Там има късносредновековна черква, в която има мостри на локалното резбарско изкуство “.
Полковник Евгени Пенчев е основателят на представителния блок на военното учебно заведение „ Васил Левски “ и е измежду основателите да бъде съживен празникът на Търновския гарнизон. По негова самодейност за курсантите на Националния боен университет бяха ушити парадни сини униформи по сходство на царските офицерски униформи от 20-е години на предишния век . Преди 15 години, когато беше съграден храмът “Св. Седмочисленици ” на Военния университет, Евгени Пенчев дружно със своя сътрудник подполковник Светломир Стоянов и с още четирима курсанти създават входните порти и иконостаса. Параклисът в Националния боен университет е незабравим и с неговата крипта:
„ Идеята да бъде издигнат този храм, беше да се трансформира като храм-паметник на починалите ученици на военните учебни заведения във войните за национално избавление и обединяване. Идеята на митрополит Григорий беше да създадем крипта. Дойде концепцията да съберем пръст от бойните полета, до където можем да стигнем, започвайки от основаването на българската армия след Руско-турската война , в това число на българското опълчение – пръст от Шипка, от Шейново, от Стара Загора, след това от бойните полета на Сръбско-българската война, на Балканската, на Междусъюзническата и да стигнем до полетата в Унгария, където нашата войска е водила бойни дейности във втората фаза на Втората международна война “.
Евгени Пенчев е увлякъл в патриотичните си начинания доста офицери и курсанти. Твърди, че това е част от задачата му и неговото схващане за войнска чест. Полковник Пенчев беше определен през 2007 година от търновските публицисти и обществеността за един от 130-те персони на Велико Търново, заслужили с делата си любовта, уважението и доверието на съгражданите си.
Напоследък Евгени Пенчев и великотърновската журналистка Мила Милчева, майсторка на везбата, вършат единствените у нас пана дърворезби с вградени шевици . Бродерията и дърворезбата се обичат, споделя офицерът:
„ Съзвучни са бродерията и дървото. Това е тип изкуство, част от приложното изкуство на българския народ. Зная, че изкусното е едно красиво нещо, а красивите неща вършат света по-добър. Офицерът е необятно скроена персона, тъй че в неговата душа има място за всичко “.
За съзвучията сред дърворезбата, шевицата и ажура гостуват журналистката, занаятчия на шевиците, Мила Милчева и тъкачката от Самоводската чаршия Миглена Чаталова, които дружно с Евгени Пенчев приготвят първата в страната галерия, представяща дружно трите типа приложни изкуства .
Чуйте тази любопитна история в звуковия файл! Снимки: Личен списък на Евгени Пенчев По обявата работи: Яна Боянова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ