Берлинската (танкова) криза или как съдбата на света беше заложена на карта
Историците знаят, че всеки по-сериозен спор сред великите сили ще би трябвало да се маркира като евентуален късмет за експлоадирането на 3-тата международна война. Такъв специфичен миг и късмет за унищожаването на човечеството може да се счита Кубинската ракетна рецесия. Докато американската народна власт и агитация споделя страшни истории за комунистите, руски плавателни съдове умерено придвижват ракети, които биха сложили отбраната на градове като Ню Йорк на колене. Разбира се, архивите сигурно познават и други сходни
Историческите търкания сред двете страни са се случвали много постоянно, а аргументите от време на време могат да бъдат изключително комични. На днешния ден през 1961-а година стартира повдигането на втората най-важна стена след Китайската, единствено два месеца по-късно стартират и споровете сред Източна и Западна Германия, надлежно и сред Съединени американски щати И Съюз на съветските социалистически републики. След като цяло лято английски, американски и френски чиновници следят градежа, идва време за лишаване и на някои дипломатически привилегии като свободното прекосяване от едната зона в другата.
Снимка: By US Federal Government – http://www.trumanlibrary.org/photographs/view.php?id=227, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11379596
Прекарвайки известно време на контролния пункт, устатият Лайтнър усетил, че довечера няма да се отдава на културни мероприятия и се прибрал назад у дома.
Генерал Клей
Снимка: By Time Inc., illustration by Ernest Hamlin Baker. Time failed to renew the copyrights of many early issues; see wikisource:Time (magazine). – Time magazine archive, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=60493508
Конфликтът сигурно можеше да бъде пропуснат, в случай че праволинейният посланик беше преглътнал достолепието и просто беше посочил документи. Сигурно щеше да гледа и толкоз мечтаната опера. Другият проблем за повишение на напрежението идва от военачалник Клей. Пратеникът на Вашингтон трябвало да откри съществено противопоставяне на стената. Нанесената морална засегнатост, стимулирала Клей да изпраща всеки посланик на Западен Берлин с американска военна полиция.
Снимка: By U.S. Army photoPhoto Credit: USAMHI – http://www.army.mil/article/46993/standoff-in-berlin-october-1961/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16657120
Служителите на КПП-то не оспорвали това предпочитание, само че все пак продължавали да изискват документите на дипломатите. Генерал Клей пък желал да показва освен надзор над поста, само че и мощ. На 27-и октомври, той дал благословията на няколко танка М48 да се насочат към контролно-пропусквателен пункт Чарли.
И по този начин стартират най-мъчителните 16 часа от историята на Германия. Блъфът на генералът е заплатен и в този момент идва ред за дейности. Американските управляващи в този случай почнали да предават до Вашингтон за впечатляващите военни маневри с шансове за евентуален спор. След направена инспекция, самият Кенеди показва голямо предпочитание за отваряне на връзка за връзка със Съветския съюз, където двамата президенти да решат обстановката, преди да е станало прекомерно късно. Позвъняване до генерала напомнило, че Берлин е с извънредно ниска стратегическа стойност, а евентуалният спор с Кремъл може да докара до доста по-тежки главоболия.
Снимка:By The Central Intelligence Agency – Soviet Tanks near Checkpoint Charlie, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48076630
Танковата гледка се случила от 17:00 на 27-и октомври, до 11:00 на идващия ден. По условие на двете страни, бойните машини били заредени с живи боеприпаси. Благодарение на живата телефонна връзка Генерал Анатоли Грибков от главнокомандването почнал да извършва директните заповеди на Хрушчов. След дълги договаряния по телефона, съветските танкове стартират да отстъпват, за всеки заминаващ съветски танк, един американски също се отделял от конвоя. Бавно и несъмнено КПП-то било освободено от танкове, по-късно самият Кенеди ще каже, че стената е надалеч по-добро решение от войната, затова няма какво да се направи. Макар и военачалник Клей да стачкува, американските танкисти изпитвали необикновено облекчение, когато напускали горещата точка.
Добрата вест е, че същият в никакъв случай повече не получава такива управителни позиции, повода се крие във обстоятелството, че същият по този начин или другояче, същият не управлява договарянията по време на кубинската ракетна рецесия. През 1964-а, Кенеди въпреки всичко го кани на обиколка на Берлин и го показва като очевидецът на всички промени и спорове от двете страни на барикадата. Кенеди пропуща да спомене нажежаването на ситуацията, само че щом спорът отшумява и липсват всевъзможни кръвопролития, всичко приключва добре.
Едуин Лайтнър продължава своята работа като дипломат, последната дипломатическа задача е в Либия. Според Ню Йорк Таймс, същият е направил спора, тъй като упорствал да показва свободата, с която Съединени американски щати ще минава без никакви проблеми всички ограничавания, в това число и КПП-тата към Берлинската стена. Според същия източник, Едиун съумява да се оправдава, помагайки за размяната на военнопленици.
Сектор Чарли продължава да носи своята популярност като конфликтна точка на ползи, останала в историята. Както бихте забелязали на основната фотография и до през днешния ден датата, в която дипломатическия спор умерено можел да ескалира в проява на мощ, се отбелязва и припомня за тези мигове, когато егото на двама души може да реши ориста на един свят.
