Екатерина Каравелова овдовява на 43, но остава вярна на мъжа си до гроб
Историците я назовават "българската Елинор Рузвелт ". Тя е първата дама на Княжеството и най-вярната брачна половинка, която историята познава. Но Екатерина Каравелова не е просто жена на мъжа си – Петко Каравелов (един от строителите на модерна България, три пъти министър-председател и деен политик в най-бурните години – след Освобождението), а нещо доста повече.
С всеотдайната си поддръжка по отношение на неговата политическа активност, само че и със своята социална ангажираност, най-много в основаването на българското женско придвижване, Екатерина Каравелова оставя светла следа в историческата ни и културна памет. Повод да си спомним за нейната персона през днешния ден е годишнината от гибелта й - 75.
Родената в Русе госпожица приключва IV Московска женска гимназия в Москва, след което се завръща в родния си град и стартира да преподава на девическите класове в града. Един от най-интересните и пикантни моменти от персоналния ѝ живот е обвързван с първата ѝ брачна нощ, резултат на пуританското ѝ образование, особено за тогавашната ера. Но първо да проследим пътя до нея...
Ухажването
За да си обезпечи средства за следване в Петербург, младата Каравелова пригажда стая в дома си, където образова дечурлига по всички учебни предмети, в това число по съветски, немски и френски. Годината е 1878-а. Година по-късно Екатерина към този момент е основна учителка на девическите класове в родния си град.
Точно по това време в дунавския град се открива болният към този момент Любен Каравелов. Брат му, тогава видински вицегубернатор, Петко Каравелов, постоянно идва на посещаване при брат си. Всеки път, когато го прави, не пропуща да навести Екатерина. Познава я от Русия, където е приключил историко-филологически факултет. От тези дни насетне той е влюбен в момичето и нито за момент не пропуща миг да я види и да ѝ покаже, че не е апатичен към нея. За Екатерина 17 години по-възрастният мъж е „ изумителен събеседник, забавен, разнороден, с изобилен избор на тематики “, както по-късно ще признае самата тя в записките си.
Петко Каравелов
Когато обаче той ѝ разкрива възприятията си и ѝ предлага брак, тя е желязна. Отказът ѝ е неотстъпчив, а повода за него – желанието ѝ да приключи Медицинската академия в Петербург. Петко обаче не е от мъжете, които елементарно се отхвърлят. Следва второто му предложение, което се случва тъкмо в деня на погребението на брат му Любен. Този път тя ще отхвърли предлагането му още по-рязко и жестоко. Каравелов обаче също е твърдоглав. И най-много - умее да чака. Любовта му към Екатерина е безгранична и той няма да се откаже от нея. Дълбоко в сърцето си той знае, че Екатерина е неговата жена. Година по-късно търпението му е възнаградено.
Първата брачна нощ
Една вечер, „ не помня по какъв начин “, ще признае Каравелова, той ще изтръгне единодушието ѝ „ да му стане брачна половинка, приятелка “ в перипетиите на бурния политически живот. Едно обаче не може да скрие Екатерина. Тя не се омъжва по обич, любовта у нея, както ще показа по-късно тя, се заражда едвам след появяването на бял свят на първата ѝ щерка – Рада, която умира на 3-годишна възраст. До оня миг обаче тя има вяра, че сключвайки брак с този извънреден за страната ерудит, би могла да помогне на отечеството си. Истината е, че физическата страна на брака ѝ е непозната, даже беглите ласки по време на годежния интервал я смущават и тя ги отбягва. Това, което я притегля към Каравелов, е неговата пламенна обязаност с политически хрумвания, които би трябвало да дадат на България опция за бързо развиване.
.jpg )
На сватбата си с Петко Екатерина е толкоз равнодушна, че отхвърля даже да си ушие сватбена рокля. Първата брачна нощ по този начин и не се състои. Тя отпраща мъжа си в другата стая, до момента в който се съблече. Когато той се връща при нея, тя е увита като в пашкул. Ето по какъв начин разказва самата Каравелова опита на брачна половинка ѝ за интимна непосредственост с нея в същата нощ: „ Когато той по бели облекла пристъпи към леглото ми, аз с подобен смут го изгледах, щото той едвам докосна хладни устни до страната и челото ми и с едвам чути думи: “Ну спи, моя голубка, моя ненаглядная девочка! “, безропотно се отдръпна към леглото си на противоположния завършек на огромна стая. “
Цял месец Екатерина държи надалеч от себе си брачна половинка си. Именно неговото голямо самообладание към непробуденото ѝ предпочитание за интимни милувки я впечатлява надълбоко и някак съумява да разпука леда в сърцето ѝ. „ За мене актът не бе приятност, както отсетне съм чувала от доста дами, а непоносимо принуждение “, ще показа след време Каравелова. Едва след първото раждане любовта в душата ѝ към този „ изумителен мъж “ ще се разпали с цялата си сила. До края на живота си Каравелова ще остане вярна обичана и най-предана приятелка на брачна половинка си.
Вярност до гроб
Любопитен факт от живота на Екатерина е отрицателното ѝ отношението към хората с по-освободен и разпасан любовен живот. След като инцидентно чува по какъв начин Стамболов разяснява пред другари половите си завоевания, тя го възненавижда до дъно и осъжда с думите: „ перверзност на необузданата си буйна природа “.
Ще минат години. Крехката и непокорна госпожица, възпитана в тесногръд дух, ще стане красива млада жена, ще изгуби първото си дете, ще роди още две (Виола и Лора), които ще ѝ донесат и наслада, само че и тъга. Самите те ще се окажат един ден жертва на властния темперамент на майка си и на непрестанния надзор, който тя ще упражнява над децата си в един или различен интервал от техния живот.
В същото време ще се трансформира в най-хубавия помощник на брачна половинка си, който четири пъти ще стане министър-председател на България. Ще лежи няколко пъти в пандиза, бидейки жертва на политически пристрастености и домогвания до властта. Екатерина обаче няма да го изостави нито за момент. До края на живота си, въпреки и с побелели коси и бледен от тегобите и ударите на живота взор, той ще я назовава "девочка моя ", а нейната обич ще издържи всички превратности на ориста.
Останала вдовица на 43 години и към момента съхранила от магията на младежкия си жар, тя с отвращение ще отхвърля всяко предложение за брак, оставяйки вярна на починалия си обичан до гроб.
Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 година и е заровена по персоналното предписание на Георги Димитров при брачна половинка си Петко Каравелов. Гробът се намира при апсидата на православния храм „ Свети Седмочисленици “ (бившата по този начин наречена Черна джамия).
Името на Екатерина Каравелова носят сдружения, улици, учебни заведения, читалища в редица обитаеми места в България и в чужбина, както и морският нос Екатерина Каравелова в Антарктика.
С всеотдайната си поддръжка по отношение на неговата политическа активност, само че и със своята социална ангажираност, най-много в основаването на българското женско придвижване, Екатерина Каравелова оставя светла следа в историческата ни и културна памет. Повод да си спомним за нейната персона през днешния ден е годишнината от гибелта й - 75.
Родената в Русе госпожица приключва IV Московска женска гимназия в Москва, след което се завръща в родния си град и стартира да преподава на девическите класове в града. Един от най-интересните и пикантни моменти от персоналния ѝ живот е обвързван с първата ѝ брачна нощ, резултат на пуританското ѝ образование, особено за тогавашната ера. Но първо да проследим пътя до нея...
Ухажването
За да си обезпечи средства за следване в Петербург, младата Каравелова пригажда стая в дома си, където образова дечурлига по всички учебни предмети, в това число по съветски, немски и френски. Годината е 1878-а. Година по-късно Екатерина към този момент е основна учителка на девическите класове в родния си град.
Точно по това време в дунавския град се открива болният към този момент Любен Каравелов. Брат му, тогава видински вицегубернатор, Петко Каравелов, постоянно идва на посещаване при брат си. Всеки път, когато го прави, не пропуща да навести Екатерина. Познава я от Русия, където е приключил историко-филологически факултет. От тези дни насетне той е влюбен в момичето и нито за момент не пропуща миг да я види и да ѝ покаже, че не е апатичен към нея. За Екатерина 17 години по-възрастният мъж е „ изумителен събеседник, забавен, разнороден, с изобилен избор на тематики “, както по-късно ще признае самата тя в записките си.
Петко Каравелов
Когато обаче той ѝ разкрива възприятията си и ѝ предлага брак, тя е желязна. Отказът ѝ е неотстъпчив, а повода за него – желанието ѝ да приключи Медицинската академия в Петербург. Петко обаче не е от мъжете, които елементарно се отхвърлят. Следва второто му предложение, което се случва тъкмо в деня на погребението на брат му Любен. Този път тя ще отхвърли предлагането му още по-рязко и жестоко. Каравелов обаче също е твърдоглав. И най-много - умее да чака. Любовта му към Екатерина е безгранична и той няма да се откаже от нея. Дълбоко в сърцето си той знае, че Екатерина е неговата жена. Година по-късно търпението му е възнаградено.
Първата брачна нощ
Една вечер, „ не помня по какъв начин “, ще признае Каравелова, той ще изтръгне единодушието ѝ „ да му стане брачна половинка, приятелка “ в перипетиите на бурния политически живот. Едно обаче не може да скрие Екатерина. Тя не се омъжва по обич, любовта у нея, както ще показа по-късно тя, се заражда едвам след появяването на бял свят на първата ѝ щерка – Рада, която умира на 3-годишна възраст. До оня миг обаче тя има вяра, че сключвайки брак с този извънреден за страната ерудит, би могла да помогне на отечеството си. Истината е, че физическата страна на брака ѝ е непозната, даже беглите ласки по време на годежния интервал я смущават и тя ги отбягва. Това, което я притегля към Каравелов, е неговата пламенна обязаност с политически хрумвания, които би трябвало да дадат на България опция за бързо развиване.
На сватбата си с Петко Екатерина е толкоз равнодушна, че отхвърля даже да си ушие сватбена рокля. Първата брачна нощ по този начин и не се състои. Тя отпраща мъжа си в другата стая, до момента в който се съблече. Когато той се връща при нея, тя е увита като в пашкул. Ето по какъв начин разказва самата Каравелова опита на брачна половинка ѝ за интимна непосредственост с нея в същата нощ: „ Когато той по бели облекла пристъпи към леглото ми, аз с подобен смут го изгледах, щото той едвам докосна хладни устни до страната и челото ми и с едвам чути думи: “Ну спи, моя голубка, моя ненаглядная девочка! “, безропотно се отдръпна към леглото си на противоположния завършек на огромна стая. “
Цял месец Екатерина държи надалеч от себе си брачна половинка си. Именно неговото голямо самообладание към непробуденото ѝ предпочитание за интимни милувки я впечатлява надълбоко и някак съумява да разпука леда в сърцето ѝ. „ За мене актът не бе приятност, както отсетне съм чувала от доста дами, а непоносимо принуждение “, ще показа след време Каравелова. Едва след първото раждане любовта в душата ѝ към този „ изумителен мъж “ ще се разпали с цялата си сила. До края на живота си Каравелова ще остане вярна обичана и най-предана приятелка на брачна половинка си.
Вярност до гроб
Любопитен факт от живота на Екатерина е отрицателното ѝ отношението към хората с по-освободен и разпасан любовен живот. След като инцидентно чува по какъв начин Стамболов разяснява пред другари половите си завоевания, тя го възненавижда до дъно и осъжда с думите: „ перверзност на необузданата си буйна природа “.
Ще минат години. Крехката и непокорна госпожица, възпитана в тесногръд дух, ще стане красива млада жена, ще изгуби първото си дете, ще роди още две (Виола и Лора), които ще ѝ донесат и наслада, само че и тъга. Самите те ще се окажат един ден жертва на властния темперамент на майка си и на непрестанния надзор, който тя ще упражнява над децата си в един или различен интервал от техния живот.
В същото време ще се трансформира в най-хубавия помощник на брачна половинка си, който четири пъти ще стане министър-председател на България. Ще лежи няколко пъти в пандиза, бидейки жертва на политически пристрастености и домогвания до властта. Екатерина обаче няма да го изостави нито за момент. До края на живота си, въпреки и с побелели коси и бледен от тегобите и ударите на живота взор, той ще я назовава "девочка моя ", а нейната обич ще издържи всички превратности на ориста.
Останала вдовица на 43 години и към момента съхранила от магията на младежкия си жар, тя с отвращение ще отхвърля всяко предложение за брак, оставяйки вярна на починалия си обичан до гроб.
Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 година и е заровена по персоналното предписание на Георги Димитров при брачна половинка си Петко Каравелов. Гробът се намира при апсидата на православния храм „ Свети Седмочисленици “ (бившата по този начин наречена Черна джамия).
Името на Екатерина Каравелова носят сдружения, улици, учебни заведения, читалища в редица обитаеми места в България и в чужбина, както и морският нос Екатерина Каравелова в Антарктика.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ