Историци с версия, че покровителят на българския народ е брат

...
Историци с версия, че покровителят на българския народ е брат
Коментари Харесай

Свети Иван Рилски - син на цар Симеон?

Историци с версия, че настойникът на българския народ е брат на цар Петър и Боян Мага Създателят на Рилския манастир е бил доста грамотен
Всички знаем името на Покровителя на българския народ Свети Иван Рилски. Но малко на брой са чували, че съгласно последните изследвания и мнението на авторитетни историци като доцент Веселина Вачкова и проф. Лизбет Любенова, обичаният светец на българите не е от елементарен генезис, а най-вероятно е наследник на самия Симеон Велики, брат на цар Петър и богомилския водачаБоян Мага.

Историците акцентират обстоятелството, че цар Петър персонално отива два пъти на поклонениеа при Светеца от Рила, което надали би се случило, в случай че св. Иван Рилски не е от самия царски жанр. Още повече, че самият цар Петър, въпреки неверно определян като слаб държател, е в действителност първият легален български цар, защото неговото императорско достолепие е прието от Източна римска империя посредством брак с византийска принцеса. Така кръвта на римските цезари минава в българска царска династия и България става империя и царство 500 години преди Русия.Кое ли е накало брата на първия български император да избере отшелничество - историята не дава ясни отговори. Но през Средновековието да се обречеш на Бога е било висшо предопределение и редица представители на висши аристократични родове са избирали този път. Едва ли е инцидентно, че Свети Иван Рилски избира за своя обител точно пленителната планина Рила, която е свещена още за траките, и броди из нея, вършейки чудеса и носейки излекуване на десетки.Никой не знае с акуратност дали очите на светеца са видяли великолепието на връх Мальовица, само че през днешния ден в едноименния курорт има прелестен дребен параклис, носещ неговото име.

Тримата братя

Животът на най-големият български светец към момента не е изследван изцяло. В житията му (общо седем на брой) откриваме истории, които дават съображение да се счита, че той не е бил нормално пастирче от село Скрино, а много просветен за времето си мъж, отдал се на нравствен живот.

Множество историци са правили изследвания за събитията от времето на един от най-достойните български царе - Симеон, ясно е и че след неговата гибел има брожения за престола му. Вместо първородният му наследник Михаил - от първата жена на владетеля, на трона сяда Петър. Историческата просвета към момента не е дала съответен отговор за какво се случва това. Неназована остава и майката на Михаил, за който има податки, че е станал свещеник, само че в това време има и доказателства, че е бил ловък военачалник, който с войските си е достигнал до Йонийско море, като градът Превеза (владян тогава от Византия) се преместил на два километра от остарялото си място, от боязън, че българите могат да се върнат още веднъж.

Претенции към трона има и третият брат - Иван. Син на Симеон е и Вениамин, по-известен като Боян Магесник. Майка на тримата е сестрата на болярина Георги Сурсувул.Мистика и секрети крият предишното от този интервал на страната ни, която Петър I губи огромна част от завоюваните от Симеон територии.Заради множеството превратности в българската летопис, до през днешния ден няма непокътнати родословните дървета на нашите царски родове.

Известно е, че цар Симеон е учил в Магнаурската школа при Николай Мистик, където след това изпраща и сина си Боян Мага. Това е място, където не може да отиде всеки да учи, т.е. той би трябвало да е от царско родословие или от висшата аристокрация. Симеон е учил в Магнаурската школа и най-вероятно е получил и магическо знание, защото Магнаура значи " Голяма зала " - безусловно, само че става въпрос за огромното знание. Магнаурската школа е била мястото, където е било концентрирано езотеричното знание от Изтока, от Египет, от Сирия и Вавилон и се преподават магическите науки, както тогава са ги наричали. Става въпрос за свещеното знание, което Пазителите от Изтока са съхранявали в продължение на епохи и не престават да го вършат, с цел да не бъде езотеричното, същинското знание, профанирано, употребявано за нездравословни цели.

Чий наследник е цар Симеон?

На цар Борис I, както сме го учили, или е негов внук? От два летописа - на Шарл Лебо и на руски  източник от средата на 19 век, излиза наяве, че Симеон не е бил наследник на Борис, а негов внук. Той е наследник на Владимир Расате, а след гибелта му и връщането на ереста, Борис се връща на трона, с цел да наложи християнството, като избива 52 рода боляри. Едва след неговата гибел и още двама незнайни наследници, на трона се връща Симеон, който до този миг е послушник в манастир в Цариград. Но формалната историческа просвета мълчи по този въпрос, споделя издателката и собственичка на " Абагар " Мария Арабаджиева, написа pzdnes.com. " Това, което сме учили като деца е, че Черноризец Храбър е псевдоним на Симеон. Черноризец Храбър е православен духовник, за него няма биографична информация, Васил Златарски в " История на Първото българско царство " споделя ясно, че по негово мнение Черноризец Храбър е Симеон. Пак съветски източници сочат, че през 9 в. третият наследник на Симеон - Вениамин (Боян), написва епос и той е запомнен и пренаписан по-късно във " Веда словена ", песните, събрани в сборника, са издирени по заповед на съветското императорско семейство епохи по-късно. Събират се национални песни от трите планини - Рила, Пирин и Родопите. " Светославовият изборник 1073 година е съветски маноскрипт, това е една от най-древните съветски ръкописни книги. Той е открит през 1817 година във Възкресенския манастир и се пази в Държавния исторически музей в Москва. Има възможност това да е оригиналът, тъй като си проличава, че е изтрито името Симеон и е поправено на Светослав. Представлява неповторимо проучване по антропология, философия, математика и история. Вътре се съдържат трактати на отците на църквата от 7 до 10 век. Има го на съветски, само че в действителност те си споделят, че тази книга е българска ", твърди Мария Арабаджиева. " Тримата братя (Иван, Петър и Боян), оформят един нравствен триумвират, който е сътрудничел на Царя още когато те са единствено принцове. Иван (Св. Иван Рилски) се отдава на вътрешното рационализиране, на молебствия и постничество, основава система за вътрешно рационализиране и просветление, която по-късно придвижва в Рилския манастир.

Св. Иван Рилски не е селянчето от село Скрино

твърди проф. Дамян Попхристов.Всъщност версията за село Скрино се появява пет епохи по-късно - през 15 в., когато негово житие написа Патриарх Евтимий Търновски. Никъде в предходните жития не се приказва за съответно отечество на светеца. В едно от тях е разказана срещата му с рилски пастири, които го питат от кое място е родом, а той не дава никакъв отговор.

Свети Иван е бил необятно просветен човек, което се вижда от завета и писмата му до Петър.Няма светско пояснение и упоритото му предпочитание да не се среща с царя. Кой е този аскет, който ще дръзне да откаже среща с царя си, а за какво Петър е тръгнал да го търси и да желае да се среща с него? Един възвишен цар ще пропътува 450 километра, с цел да търси аскет в шубраците?, споделя Мария Арабаджиева.Днешните историци са безапелационни, че Рилският правилник (заветът на Иван Рилски) съдържа завет от създателя на манастира, св. Иван, и основните съществени правила, по които би трябвало да се управляват монасите. Той наподобява най-вече на светогорския правилник на Атанасия, и то на първата му част. Като се има пред тип, че византийската литература не е запазила ктиторски " завет ", по-стар от Х в., Рилският завет от 941 година придобива изключително значение. Той е единственият непокътнат в рода си монумент в българската литература. Поради това заслужава изключително внимание.

Ето още едно доказателство за това, че Иван Рилски не е бил неграмотен човек. Ако той не е напускал територията на планината, по какъв начин ще знае да напише своя завет на създател на манастир? И освен да го напише, само че и да го съобрази с условията на тогавашната религиозна доктрина? Това би било допустимо, в случай че е правилно, че е бил обучаван като братята си в Магнаура, където по това време са преподавали и достолепни духовници.Изложението на завета е стройно и ясно. Авторът му познава някои от най-видните древнохристиянски писатели и привежда извадки от техните трудове. За отбелязване е също събитието, че той държи изключително доста за просветата - към своите възпитаници насочва напътствие да залягат непрекъснато за своята духовна култура. Всичко това дава съображение да се одобри, че самият създател на Рилския манастир е бил доста грамотен и е имал положително писателско перо. А новооснованият манастир още първоначално се трансформирал в просветно и книжовно средище.

В житиетата се загатва и че известно време бъдещият светец е обитавал в манастир " Свети Димитър ", а след това го напуща по своя воля и взема решение да стане аскет. След като го прави и се открива в подножието на връх Руен, той е атакуван от разбойници, а когато се маха от там и намира ново място, случката с разбойниците се повтаря. Едва тогава той се скрива от света в Рила. Какви са били тези разбойници? Случайно ли са преследвали отшелника, който в никакъв случай в битието си на свещеник не е имал имущество? Възможно ли е да е бил разпознат като член на царското семейство и това да е предизвикало интереса на нападателите му?Въпроси, които чакат своите отговори.
Източник: standartnews.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР