Харари предупреждава за опасност от концентрацията на информация
Историкът Ювал Ноа Харари освен учи предишното, само че и гледа надалеч в бъдещето. Неговите изяви и книги ( " 21 урока за 21-ви век ", " Homo Deus " ) са въодушевили милиони хора по света. Затова и появяването му на събитието Giga Gipfel в Зьолден беше един от акцентите на събитието на немския стопански ежедневник Handelsblatt за водачите в региона на цифровите технологии, написа investor.bg.
В изявлението си за медията той споделя за какво изкуственият разсъдък (ИИ) и синтетичните биотехнологии ще трансформират обществото вечно, какъв късмет има човечеството в битката с изменението на климата и за какво всеки би трябвало да медитира.
„ Историята не е проучване на предишното, а проучване на смяната. Историците не могат да предсказват бъдещето. Но в случай че разбирате процесите на смяна в предишното, можете най-малко да си изградите визия за това какво може да се случи в бъдеще. Възприемам задачата си като мост сред университетските среди и необятната общественост; желая да оказа помощ за ориентиране на световната полемика към най-важните въпроси “, споделя в диалога историкът.
Запитан за какво постоянно предизвестява за заплахата от нова международна война, екологичен срив и негативните последствия от разрушителни технологии като изкуствения разсъдък, той признава, че всичко останало - без да желае да омаловажава актуалността на тематики като тероризма или миграцията, бледнее изцяло спрямо тези три казуса, които заплашват самото битие на планетата.
На въпрос дали популистите не са прави, когато постоянно приказват за предишното по този начин, като че ли е било по-добро от сегашното и бъдещето, Харари споделя, че това, което оферират популистите, са носталгични мечти. „ Като историк мога да кажа единствено две неща по този въпрос. Първо, предишното няма да се върне. А даже и да е по този начин: Повечето столетия не са били приятни времена. Ако можех да предпочитам къде и в кой миг от човешката история да се родя: не мисля, че има по-подходящо време от това, да речем, в Германия при започване на 21-ви век “.
Историкът има и предложение за решение на редица проблеми. „ Ако светът влага 2% от международното икономическо произвеждане в развиването на зелени технологии и екологосъобразна инфраструктура, това би било задоволително, с цел да се предотврати пагубното изменение на климата, удостоверяват някои от най-известните специалисти. Осъзнавам, че става дума за голяма сума. Но в случай че избухне нова международна война, страните ще изразходват доста повече средства за своята защита.Два % от международния Брутният вътрешен продукт са осъществими, още повече че парите няма да бъдат изгорени. Това ще бъде инвестиция в работни места, технологии и инфраструктура. Ако светът поеме по този път в този момент, това може да бъде даже едно доста обнадеждаващо и позитивно десетилетие “, споделя Ювал Ноа Харари.
По отношение на софтуерните концерни той предлага три съществени правила. Първо, в случай че някой събира данни от хората, те би трябвало да се употребяват единствено с цел да им оказват помощ, а не с цел да ги манипулират. Второ, в никакъв случай не трябва да се разрешава цялата информация да се събира от един орган, без значение дали става дума за държавна организация или компания. Тази централизация на данни е кралският път към диктатурата. Винаги би трябвало да има обособени силози, обособени осведомителни системи. И трето – постоянно когато обособените лица се следят по-внимателно, би трябвало да се ускори и наблюдението над държавните управления и огромните компании.
В изявлението си за медията той споделя за какво изкуственият разсъдък (ИИ) и синтетичните биотехнологии ще трансформират обществото вечно, какъв късмет има човечеството в битката с изменението на климата и за какво всеки би трябвало да медитира.
„ Историята не е проучване на предишното, а проучване на смяната. Историците не могат да предсказват бъдещето. Но в случай че разбирате процесите на смяна в предишното, можете най-малко да си изградите визия за това какво може да се случи в бъдеще. Възприемам задачата си като мост сред университетските среди и необятната общественост; желая да оказа помощ за ориентиране на световната полемика към най-важните въпроси “, споделя в диалога историкът.
Запитан за какво постоянно предизвестява за заплахата от нова международна война, екологичен срив и негативните последствия от разрушителни технологии като изкуствения разсъдък, той признава, че всичко останало - без да желае да омаловажава актуалността на тематики като тероризма или миграцията, бледнее изцяло спрямо тези три казуса, които заплашват самото битие на планетата.
На въпрос дали популистите не са прави, когато постоянно приказват за предишното по този начин, като че ли е било по-добро от сегашното и бъдещето, Харари споделя, че това, което оферират популистите, са носталгични мечти. „ Като историк мога да кажа единствено две неща по този въпрос. Първо, предишното няма да се върне. А даже и да е по този начин: Повечето столетия не са били приятни времена. Ако можех да предпочитам къде и в кой миг от човешката история да се родя: не мисля, че има по-подходящо време от това, да речем, в Германия при започване на 21-ви век “.
Историкът има и предложение за решение на редица проблеми. „ Ако светът влага 2% от международното икономическо произвеждане в развиването на зелени технологии и екологосъобразна инфраструктура, това би било задоволително, с цел да се предотврати пагубното изменение на климата, удостоверяват някои от най-известните специалисти. Осъзнавам, че става дума за голяма сума. Но в случай че избухне нова международна война, страните ще изразходват доста повече средства за своята защита.Два % от международния Брутният вътрешен продукт са осъществими, още повече че парите няма да бъдат изгорени. Това ще бъде инвестиция в работни места, технологии и инфраструктура. Ако светът поеме по този път в този момент, това може да бъде даже едно доста обнадеждаващо и позитивно десетилетие “, споделя Ювал Ноа Харари.
По отношение на софтуерните концерни той предлага три съществени правила. Първо, в случай че някой събира данни от хората, те би трябвало да се употребяват единствено с цел да им оказват помощ, а не с цел да ги манипулират. Второ, в никакъв случай не трябва да се разрешава цялата информация да се събира от един орган, без значение дали става дума за държавна организация или компания. Тази централизация на данни е кралският път към диктатурата. Винаги би трябвало да има обособени силози, обособени осведомителни системи. И трето – постоянно когато обособените лица се следят по-внимателно, би трябвало да се ускори и наблюдението над държавните управления и огромните компании.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ