Около света с по 5 лева на ден
Историите на пътешествениците на Вълшебния кортеж евентуално са повече от всичките приказки, разказани от Шехерезада. Прекарвайки години измежду диви джунгли, чудати локални племена, екзотични растения и животни, непознати култури и затънтени пътища, Маги и Цветин усещат, че са живели не един, а безчет разнообразни и пъстроцветни животи. В този миг те евентуално кръстосват на автостоп земите на Африка или са опънали палатката си под обсипано със звезди небе. Където и да са, пожелаваме им шансът да е на тяхна страна, а ние ще ви разкажем една дребна част от техните завършения.
Маги и Цветин се оставят на дълбокия си вътрешен ентусиазъм да пътуват по света, да срещат нови хора, да опознават никому незнайни култури, да се потапят в ежедневния живот на далечни страни. Разчитайки на добрината на локалните поданици и оставайки се на Вселената да ги води, двамата обикалят непознати земи и води в търсенето на … ами в действителност в търсене на самия Живот и всичките му хубости и чудатости. Ориентират се единствено с карта и компас, готвят си на малко газово котлонче, което постоянно избухва и ги оставя гладни, единствените им сувенири са фотосите и техните истории, а посоката и времето постоянно са неопределени.
Елате ни на посетители
Двамата пътешественици описват за добротата и гостоприемството на хората, с които ориста ги е срещнала по пътя. „ По тези места екскурзиантът се радва на особена респект – споделя Маги. – За локалните поданици е от изключителна значимост да се отнесат добре с пътуващия човек, да го нагостят и да го накарат да се почувства като вкъщи си. “ Двамата си напомнят голям брой истории, в които инцидентни хора споделят даже дребното, което имат – случвало им се мъж да смъкна ризата от гърба си, с цел да им я даде в символ на почитание. Така един ден, пътувайки по течението на река Раджанк в Борнео, те стигат до къща, в която се организира трогателен гуляй. Оказва се, че отговорникът за това забавление и богатата софра е участник в предизборна акция. Човекът напълно намерено и без терзания (и без характерни „ упования “) желае да зарадва локалните ибани. Разбира се, Маги и Цветин незабавно получават покана да се причислят към отрупаната с всевъзможни гозби - като сурова маринована риба и ориз, завит в бананови листа, софра. В Томохон пък се срещат с професор по британски език от локалния университет, който им предлага да обтегнат палатката си в двора на една от студентките им. На сутринта ги чака ароматна и вкусна закуска от кроасани и кафе.
Не постоянно обаче изискванията, в които им се постанова да пренощуват, са цветущи и изпълнени с положителни страсти. Така има случаи, в които ориста ги води до не чак толкоз гостоприемни убежища като тоалетна в Япония, в щаб квартира на комунисти или просто при странни и недружелюбни хора. Въпреки всички неволи, пътешествениците от Вълшебния кортеж постоянно резервират любовта си към непознатото, вълнуващото, приключенското, и не разрешават на нищо да скапе насладата им от това, че са дружно на път.
Село на племето ибан, остров Борнео
Странни обичаи
През годините, прекарани на път, Маги и Цветин прекосяват границите на над 50 разнообразни страни. Във всяко кътче от изминатата земя те откриват нещо чудато и забавно. Маги си напомня по какъв начин в Тайланд са забелязали, че хората колекционират амулети, които ги подаряват с вълшебен качества. Тези амулети били на всички места – даже се предложили като подарък към първокласни списания. Местните поданици откровено вярвали, че тези фигурки им носят разнообразни качества като убеденост или просто ти дават отбрана против зли заболявания.
В Хималаите пък се сблъскват с забавна идея – полиандрия. Това е рядка форма на полигамията, за която е особено дамата, а не мъжът, да има голям брой брачни съюзи. Така пътешествениците срещат семейство, в което четирима братя споделят между тях една и съща жена. По този метод наследството – фамилните парцели и благосъстояния, не се разделят, а остават на едно място.
Едни от най-интересните племена, които откриват по време на пътешествието си, са бадуите. Те са народ, който изцяло отхвърля удобствата и нововъведенията на актуалната цивилизация и живее по този начин, както са живели предците им преди доста години, спазвайки разнообразни табута, наложени им от религията. Те имат вяра, че са пазителите на нашата Земя и по тази причина практикуват вълшебен ритуали, с които да укрепват живота й. Някои бадуи живеят по-изолирано и консервативно, като даже вървят боси пешком, където и да желаят да стигнат.
Река Раджанг, остров Борнео
Пътят не е елементарен
По време на своите странствания, пътешествениците от Вълшебния кортеж постоянно се изправят лице в лице с заплахата и би трябвало да мислят бързо и трезво, с цел да оцелеят. Именно силата и бързината на мисълта са това, което ги избавя, когато са нападнати от локално племе на остров Ламбок, Индонезия. Маги и Цветин стигат до хубав уединен плаж – наоколо до малко рибарско селце, където те вземат решение да пренощуват. Както нормално двамата разпъват палатката си на пясъка, палят огън и се подготвят да посрещнат нощта. Изведнъж ги обзема притеснително възприятие, сетивата им се изострят и двамата застават нащрек. След секунди нашите пътешественици се оказват заобиколени от седем мъже, които стоят отсреща им - всеки с мачете и кол в ръка. Непознатите стартират да им светят с фенери в очите за да ги заслепят, при което на негоден британски и повелителен глас им подреждат да седнат и да не мърдат. Представете си обстановката – непозната страна на края на света, необитаем плаж, непознат език и култура… по какъв начин да реагираш в сходна обстановка, по какъв начин да вземеш вярното решение, от което зависи оцеляването ти? Отговорът на Цветин към отправените им закани сигурно ще ви шокира. Той взима личното си мачете (което употребява за ампутиране на лиани и кокосови черупки) и горящо дърво от огъня, и самият той подгонва нападателите с безчовечен крясъци. Не знам дали вие сте сюрпризирани, само че сигурно локалните обирджии са били шокирани от този оглупял чужденец, които до преди минута им се е коствал като лесна плячка, а в този момент ги връхлита с огнена факла в ръка. Изпаднали в суматоха и шок, мъжете побягват кой накъдето му видят очите. След като паниката утихнала, Маги и Цветин със страдание откриват, че чантата с камерата им е открадната. Въпреки всичко историята има прекрасен свършек (доколкото е възможно) – пътешествениците се свързват с полицията, която бързо съумява да залови нападателите и да върне камерата на Вълшебния кортеж – източника на всички красиви фотоси, които доближават до нас.
На стоп по платото Цинхай, Китай
Друга история, която тества до краен лимит физическите и психическите сили на двамата пътешественици, е изгубването им в джунглата на народен парк в Сулавеси, Индонезия. Тъй като те възнамеряват маршрутите си благодарение на карта, без да желаят се озовават в капан. Оказва се, че пътеката, по която са поели, от дълго време не е била употребена. С терзание и пробуждащ се боязън, Маги и Цветин осъзнават, че ще би трябвало сами да си проправят път всред трудностите на растителността на джунглата. На втория ден от тежкия преход, откакто са останали съвсем без храна и вода, Цветин взема решение да се покатери на дърво, с цел да види какъв брой още им остава до близкото село и с утешение открива, че скоро джунглата завършва и следва поле, обрасло с трева. Но тяхната неволя не завършва дотук – тревата, забелязана отвисоко, се оказва режеща и висока цели 3 метра. След доста изтощителен труд и старания да не изпаднат в суматоха, двамата доближават брега, където ги чака последващо затруднение – високи скали, които двамата би трябвало да изкатерят. Пътешествениците си спомнят мощното главоболие и крампи в мускулите, подбудени от обезводняване. За благополучие краят е бил сполучлив, само че двамата постоянно ще си спомнят претърпяния боязън за личния си живот. Друга рискова обстановка пък е било прекосяването на пакистанската граница, когато поради размириците в региона двамата са били ескортирани от военни коли, охранявани от бойци с бинокли и калашници.
И по този начин ден след ден, километър след километър, двамата пътешественици бродят по света, събирайки житейски уроци, непредвидени другарства и парченца чудо. Ние им пожелаваме попътен вятър към новите им дестинации.
Техните завършения можете да следите на блога им https://bgmagickervan.comПовече за приключенията на Вълшебния кортеж може да научите и от новия брой на Списание 8.
Маги и Цветин се оставят на дълбокия си вътрешен ентусиазъм да пътуват по света, да срещат нови хора, да опознават никому незнайни култури, да се потапят в ежедневния живот на далечни страни. Разчитайки на добрината на локалните поданици и оставайки се на Вселената да ги води, двамата обикалят непознати земи и води в търсенето на … ами в действителност в търсене на самия Живот и всичките му хубости и чудатости. Ориентират се единствено с карта и компас, готвят си на малко газово котлонче, което постоянно избухва и ги оставя гладни, единствените им сувенири са фотосите и техните истории, а посоката и времето постоянно са неопределени.
Елате ни на посетители
Двамата пътешественици описват за добротата и гостоприемството на хората, с които ориста ги е срещнала по пътя. „ По тези места екскурзиантът се радва на особена респект – споделя Маги. – За локалните поданици е от изключителна значимост да се отнесат добре с пътуващия човек, да го нагостят и да го накарат да се почувства като вкъщи си. “ Двамата си напомнят голям брой истории, в които инцидентни хора споделят даже дребното, което имат – случвало им се мъж да смъкна ризата от гърба си, с цел да им я даде в символ на почитание. Така един ден, пътувайки по течението на река Раджанк в Борнео, те стигат до къща, в която се организира трогателен гуляй. Оказва се, че отговорникът за това забавление и богатата софра е участник в предизборна акция. Човекът напълно намерено и без терзания (и без характерни „ упования “) желае да зарадва локалните ибани. Разбира се, Маги и Цветин незабавно получават покана да се причислят към отрупаната с всевъзможни гозби - като сурова маринована риба и ориз, завит в бананови листа, софра. В Томохон пък се срещат с професор по британски език от локалния университет, който им предлага да обтегнат палатката си в двора на една от студентките им. На сутринта ги чака ароматна и вкусна закуска от кроасани и кафе.
Не постоянно обаче изискванията, в които им се постанова да пренощуват, са цветущи и изпълнени с положителни страсти. Така има случаи, в които ориста ги води до не чак толкоз гостоприемни убежища като тоалетна в Япония, в щаб квартира на комунисти или просто при странни и недружелюбни хора. Въпреки всички неволи, пътешествениците от Вълшебния кортеж постоянно резервират любовта си към непознатото, вълнуващото, приключенското, и не разрешават на нищо да скапе насладата им от това, че са дружно на път.
Село на племето ибан, остров Борнео Странни обичаи
През годините, прекарани на път, Маги и Цветин прекосяват границите на над 50 разнообразни страни. Във всяко кътче от изминатата земя те откриват нещо чудато и забавно. Маги си напомня по какъв начин в Тайланд са забелязали, че хората колекционират амулети, които ги подаряват с вълшебен качества. Тези амулети били на всички места – даже се предложили като подарък към първокласни списания. Местните поданици откровено вярвали, че тези фигурки им носят разнообразни качества като убеденост или просто ти дават отбрана против зли заболявания.
В Хималаите пък се сблъскват с забавна идея – полиандрия. Това е рядка форма на полигамията, за която е особено дамата, а не мъжът, да има голям брой брачни съюзи. Така пътешествениците срещат семейство, в което четирима братя споделят между тях една и съща жена. По този метод наследството – фамилните парцели и благосъстояния, не се разделят, а остават на едно място.
Едни от най-интересните племена, които откриват по време на пътешествието си, са бадуите. Те са народ, който изцяло отхвърля удобствата и нововъведенията на актуалната цивилизация и живее по този начин, както са живели предците им преди доста години, спазвайки разнообразни табута, наложени им от религията. Те имат вяра, че са пазителите на нашата Земя и по тази причина практикуват вълшебен ритуали, с които да укрепват живота й. Някои бадуи живеят по-изолирано и консервативно, като даже вървят боси пешком, където и да желаят да стигнат.
Река Раджанг, остров Борнео Пътят не е елементарен
По време на своите странствания, пътешествениците от Вълшебния кортеж постоянно се изправят лице в лице с заплахата и би трябвало да мислят бързо и трезво, с цел да оцелеят. Именно силата и бързината на мисълта са това, което ги избавя, когато са нападнати от локално племе на остров Ламбок, Индонезия. Маги и Цветин стигат до хубав уединен плаж – наоколо до малко рибарско селце, където те вземат решение да пренощуват. Както нормално двамата разпъват палатката си на пясъка, палят огън и се подготвят да посрещнат нощта. Изведнъж ги обзема притеснително възприятие, сетивата им се изострят и двамата застават нащрек. След секунди нашите пътешественици се оказват заобиколени от седем мъже, които стоят отсреща им - всеки с мачете и кол в ръка. Непознатите стартират да им светят с фенери в очите за да ги заслепят, при което на негоден британски и повелителен глас им подреждат да седнат и да не мърдат. Представете си обстановката – непозната страна на края на света, необитаем плаж, непознат език и култура… по какъв начин да реагираш в сходна обстановка, по какъв начин да вземеш вярното решение, от което зависи оцеляването ти? Отговорът на Цветин към отправените им закани сигурно ще ви шокира. Той взима личното си мачете (което употребява за ампутиране на лиани и кокосови черупки) и горящо дърво от огъня, и самият той подгонва нападателите с безчовечен крясъци. Не знам дали вие сте сюрпризирани, само че сигурно локалните обирджии са били шокирани от този оглупял чужденец, които до преди минута им се е коствал като лесна плячка, а в този момент ги връхлита с огнена факла в ръка. Изпаднали в суматоха и шок, мъжете побягват кой накъдето му видят очите. След като паниката утихнала, Маги и Цветин със страдание откриват, че чантата с камерата им е открадната. Въпреки всичко историята има прекрасен свършек (доколкото е възможно) – пътешествениците се свързват с полицията, която бързо съумява да залови нападателите и да върне камерата на Вълшебния кортеж – източника на всички красиви фотоси, които доближават до нас.
На стоп по платото Цинхай, Китай Друга история, която тества до краен лимит физическите и психическите сили на двамата пътешественици, е изгубването им в джунглата на народен парк в Сулавеси, Индонезия. Тъй като те възнамеряват маршрутите си благодарение на карта, без да желаят се озовават в капан. Оказва се, че пътеката, по която са поели, от дълго време не е била употребена. С терзание и пробуждащ се боязън, Маги и Цветин осъзнават, че ще би трябвало сами да си проправят път всред трудностите на растителността на джунглата. На втория ден от тежкия преход, откакто са останали съвсем без храна и вода, Цветин взема решение да се покатери на дърво, с цел да види какъв брой още им остава до близкото село и с утешение открива, че скоро джунглата завършва и следва поле, обрасло с трева. Но тяхната неволя не завършва дотук – тревата, забелязана отвисоко, се оказва режеща и висока цели 3 метра. След доста изтощителен труд и старания да не изпаднат в суматоха, двамата доближават брега, където ги чака последващо затруднение – високи скали, които двамата би трябвало да изкатерят. Пътешествениците си спомнят мощното главоболие и крампи в мускулите, подбудени от обезводняване. За благополучие краят е бил сполучлив, само че двамата постоянно ще си спомнят претърпяния боязън за личния си живот. Друга рискова обстановка пък е било прекосяването на пакистанската граница, когато поради размириците в региона двамата са били ескортирани от военни коли, охранявани от бойци с бинокли и калашници.
И по този начин ден след ден, километър след километър, двамата пътешественици бродят по света, събирайки житейски уроци, непредвидени другарства и парченца чудо. Ние им пожелаваме попътен вятър към новите им дестинации.
Техните завършения можете да следите на блога им https://bgmagickervan.comПовече за приключенията на Вълшебния кортеж може да научите и от новия брой на Списание 8.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ