За какво служи и наистина ли съществува Тайният съвет на краля
Исторически в Обединеното кралство Тайният съвет е формален съвет на английския суверен, който управлява монарха при осъществяването на неговите кралски отговорности. Членовете се назначават от самия монарх; през днешния ден той се състои основно от висши политици, а архиепископите на Йорк и Кентърбъри, както и епископът на Лондон, стават членове автоматизирано след назначението им.
Първата политическа институция, за която е известно, че поучава английски монарх, е Witenaġemot („ среща на мъдреци “), която е формирана от англосаксонски благородници и съществува от 7 до 11 век. Те имат за задача да оферират препоръки на англосаксонските крале като Алфред Велики.
След Норманското настъпление в Англия (водено от Уилям Завоевателя) през 1066 година съвет, прочут като curia regis – „ кралски съвет “ или „ кралски двор “ – организира огромна част от държавния бизнес на Англия, замествайки някогашния Witenaġemot. Курията се събира по специфични мотиви или когато е свиквана от краля и се състои от високопоставени чиновници и земевладелци. Терминът „ скришен “ в действителност се ползва към съвета едвам през 15 век.
Кралица Виктория с първия си Таен съвет, 1837
Новите членове на Тайния съвет към момента поставят клетва. Преди 1998 година, когато публично той става обществено притежание, се счита за незаконно и вероятно за изменничество да се разкрива упоменатата клетва. Една форма на днешната клетва датира от 1570 година и съгласно нея новият член се кълне да бъде „ същински и правилен прислужник “ на Короната, да „ носи религия и лоялност “ на „ величието “ на монарха и „ да пазят в загадка всички каузи, осъществени и разкрити на тях… “
Тайният съвет евентуално доближава върха на своето въздействие през 16 и 17 век, когато в неговите редици могат да се броят до 40 мъже, които поучават Хенри VIII по въпросите на войната и мира. Те са употребени от монарха и като метод за заобикаляне на Народното събрание и съдилищата. През 1540 година Тайният съвет на Хенри VIII включва мъже като Томас Кранмър, архиепископ на Кентърбъри, Чарлз Брандън, херцог на Съфолк и президент на Тайния съвет, Томас Одли, лорд-канцлер и сър Ричард Рич, юрист на краля.
Докато Парламентът по време на Тюдор и Елизабет е периодически орган, Тайният съвет си се събира всеки ден до края на ръководството на Елизабет I. Всъщност Тайният съвет ръководи самия парламент, като постоянно го употребява като оръжие, с цел да помогне за въздействието върху решенията на суверена. По време на по този начин нареченото „ персонално ръководство “ на Карл I – 11-годишният интервал сред 1629 и 1640 година, когато монархът ръководи, без да привиква нито един път Парламента – Тайният съвет, в неявяване на парламент, има пълномощието да издава и ползва законите и реда.
По време на английските цивилен войни Тайният съвет (заедно с монархията и Камарата на лордовете) е отстранен от Оливър Кромуел. Вместо това той назначава Държавен съвет, който по-късно е прочут като Тайният съвет на протектора, през 1649 година, след изтезанието на Чарлз I. Състои се от 13-21 мъже, определени от Народното събрание да поучават Кромуел, Съветът заседава до 1660 година, когато Чарлз II е възобновен на трона. Той възвръща и Тайния съвет, въпреки и в доста по-малък размер от неговия братовчед от Тюдорите.
При основаването на конституционната монархия през 18 и 19 век (т.е. монархия, лимитирана от закони и която споделя властта си с правителството) ролята на Тайния съвет се трансформира в административна връзка сред монарха и държавното управление с лимитирани функционалности.
Днес към 650 души членуват в Тайния съвет, в това число сегашни и някогашни министър-председатели, принц Чарлз и принц Филип. Вместо да заседава всекидневно, той се събира към един път месечно като се ръководи от кралицата.
Последният монарх, който отказва съвет на Тайния съвет, е кралица Ан през март 1708 година Тя отхвърля кралското единодушие за законопроекта на шотландското опълчение, страхувайки се, че препоръчаните й шотландски войски няма да й бъдат лоялни.
