Темповете на кредитирането се забавят
Исторически ниските лихви значат, че най-малко на хартия в този момент е най-хубавото време да вземем заем. На процедура обаче това това не се случва и кредитирането забавя своя ход. Най-простичкото пояснение е, че рецесията остави без работа хиляди хора, което на процедура ги лишава от ясна вероятност за бъдещето, а това свива потребителските им планове.
В същото време голям брой предприятия работят на ръба на оцеляването и на процедура са замразили всевъзможни проекти за вложения. Банките пък прецизно наблюдават условията си към претендентите за заем и ползват все по-строги стандарти при оценяването на риска.
От данните на Българска народна банка към края на месец юли е видно, че общият размер на заемите в страната нараства едвам с 0.15% на месечна база при 0.5% през юни. Забавяне се вижда както при фирмените, по този начин и при заемите за семействата.
В края на второто тримесечие размерът на брутния кредитен портфейл на банковата система е 67.0 милиарда лева и по отношение на края на март 2020 година той отбелязва намаляване с 52 млн. лв.. Като за понижението оказват въздействие точно осъществените продажби на заеми на колекторски компании.
В същото време Централната банка регистрира нарастване на заемите на годишна база, което може да се изясни с набраната инерция и с по-високите стойности отпреди рецесията. Например в края на юли тази година фирмените заеми (т.е. тези за нефинансови предприятия) нарастват с 1.8% на годишна база, достигайки 34.352 милиарда лв.. Отчетеното покачване месец по-рано обаче е било 2.8% на годишна база.
Същата обстановката се повтаря и при заемите за семействата. Те възлизат на 24.754 милиарда лв. в края на юли. Спрямо същия месец на 2019 година те са увеличени със 7.7% при 8% годишно покачване през юни 2020 година.
Най-сериозно закъснение има при жилищните заеми - от 0.6% на месечна база, като в края на юли размерът им е 11.406 милиарда лв..
Потребителските заеми възлизат на 11.657 милиарда лева и се усилват с 6.7% по отношение на юли 2019 година, само че бележат закъснение по отношение на юни, когато бе регистрирано покачване от 7.1% на годишна база.
Изключение от общото предписание вършат заемите, предоставени на финансови предприятия. Те възлизат на 4.373 милиарда лева и на годишна база се усилват с 40.3 на 100. През юли по отношение на юни ускорението при тези заеми е от 1.3 %.
Добрата вест в тази ситуация е, че неприятните и преструктурирани заеми на банките понижават както номинално, по този начин и като дял. Общият размер на тези заеми понижава до 5.13 милиарда лева, което е с 2.3% под равнището от предходния месец и се равнява на дял от 8.69% от общия размер заемите в страната. Този спад се вижда за втори следващ месец, откакто през април и май неприятните заеми регистрираха лек растеж.
От банковата асоциация акцентират, че България има висока степен на покритие на брутните необслужвани заеми, в съпоставяне със междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Например - към края на второто тримесечие на 2020 година, степента на покритие на брутните необслужвани заеми и задатъци в българската банкова система е на равнище от 58.7% (при 59.2% в края на първото тримесечие). За съпоставяне, степента на покритие за европейските банки, по данни на ЕЦБ за първото тримесечие на 2020 година, е 44.15 %.
В момента обаче работи така наречен кредитен мораториум, по силата на който значително жители и компании съумяха да отсрочат част от вноските си по заеми. Към 30 юни разсрочените заеми са в размер над 8 милиарда лв.. Не е изключено обаче след края на мораториума част от тези заеми да не могат да бъдат обслужвани постоянно, което да докара до ново преструктуриране. А това може съществено да промени сегашната картина в докладите към Българска народна банка.
При депозитите се резервира статуквото, т.е. белите пари за черни дни остават в трезорите. В края на юли 2020 година депозитите на неправителствения бранш са 87.840 милиарда лева, като годишното им нарастване е 8.4 на 100. Бизнес влоговете са 26.563 милиарда лева и по отношение на същия интервал на 2019 година се усилват с 10%. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 8.9% на годишна база, достигайки 3.810 милиарда лв.. Депозитите на семейства пък са 57.466 милиарда лева в края на юли 2020 година. Те се усилват със 7.7% по отношение на същия месец на 2019 година (7.8% годишен растеж през юни 2020 година).
Обяснимо е, че неизвестността и страхът карат хората да икономисват повече. Което пък единствено потвърждава тезата на някой икономисти, че потребителите няма да хукнат да избавят свиващата се стопанска система с наличните си спестявания. За това би трябвало да мисли държавното управление, чиято отговорност е основаването на съответна бизнессреда в страната, а не селективна поддръжка за един или различен бранш и основаване на държавна конкуренция на съществуващия бизнес. Още повече, че към този момент е ясно по какъв начин ще завърши несъразмерното изхвърляне в туристическия бранш и данъчната поддръжка за ресторантьорите.
Факт е обаче, че въпросът: какъв брой дълго семействата ще отсрочват разноските си, тревожи централните банкери в Европа. Увеличението на спестяванията ясно демонстрира нежеланието на потребителите да харчат, което ненапълно ще попречва опциите за икономическо възобновяване. Тези опасения се удостоверяват и от прогнозите на Европейската комисия, че депозитите ще продължат да порастват през цялата 2020 година.
У нас финансистите пресмятат сериозен спад в крайното ползване. Данните за бюджета и паричната статистика да вземем за пример демонстрират, че през второто тримесечие има спад на постъплението от Данък добавена стойност от 6% до 14 %, както и спад на постъпленията от данък, който стига до 20%. Не е изключено даже действителната стойност на спада в крайното ползване да бъде в диапазона сред 9% до 11 на 100.
В същото време голям брой предприятия работят на ръба на оцеляването и на процедура са замразили всевъзможни проекти за вложения. Банките пък прецизно наблюдават условията си към претендентите за заем и ползват все по-строги стандарти при оценяването на риска.
От данните на Българска народна банка към края на месец юли е видно, че общият размер на заемите в страната нараства едвам с 0.15% на месечна база при 0.5% през юни. Забавяне се вижда както при фирмените, по този начин и при заемите за семействата.
В края на второто тримесечие размерът на брутния кредитен портфейл на банковата система е 67.0 милиарда лева и по отношение на края на март 2020 година той отбелязва намаляване с 52 млн. лв.. Като за понижението оказват въздействие точно осъществените продажби на заеми на колекторски компании.
В същото време Централната банка регистрира нарастване на заемите на годишна база, което може да се изясни с набраната инерция и с по-високите стойности отпреди рецесията. Например в края на юли тази година фирмените заеми (т.е. тези за нефинансови предприятия) нарастват с 1.8% на годишна база, достигайки 34.352 милиарда лв.. Отчетеното покачване месец по-рано обаче е било 2.8% на годишна база.
Същата обстановката се повтаря и при заемите за семействата. Те възлизат на 24.754 милиарда лв. в края на юли. Спрямо същия месец на 2019 година те са увеличени със 7.7% при 8% годишно покачване през юни 2020 година.
Най-сериозно закъснение има при жилищните заеми - от 0.6% на месечна база, като в края на юли размерът им е 11.406 милиарда лв..
Потребителските заеми възлизат на 11.657 милиарда лева и се усилват с 6.7% по отношение на юли 2019 година, само че бележат закъснение по отношение на юни, когато бе регистрирано покачване от 7.1% на годишна база.
Изключение от общото предписание вършат заемите, предоставени на финансови предприятия. Те възлизат на 4.373 милиарда лева и на годишна база се усилват с 40.3 на 100. През юли по отношение на юни ускорението при тези заеми е от 1.3 %.
Добрата вест в тази ситуация е, че неприятните и преструктурирани заеми на банките понижават както номинално, по този начин и като дял. Общият размер на тези заеми понижава до 5.13 милиарда лева, което е с 2.3% под равнището от предходния месец и се равнява на дял от 8.69% от общия размер заемите в страната. Този спад се вижда за втори следващ месец, откакто през април и май неприятните заеми регистрираха лек растеж.
От банковата асоциация акцентират, че България има висока степен на покритие на брутните необслужвани заеми, в съпоставяне със междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Например - към края на второто тримесечие на 2020 година, степента на покритие на брутните необслужвани заеми и задатъци в българската банкова система е на равнище от 58.7% (при 59.2% в края на първото тримесечие). За съпоставяне, степента на покритие за европейските банки, по данни на ЕЦБ за първото тримесечие на 2020 година, е 44.15 %.
В момента обаче работи така наречен кредитен мораториум, по силата на който значително жители и компании съумяха да отсрочат част от вноските си по заеми. Към 30 юни разсрочените заеми са в размер над 8 милиарда лв.. Не е изключено обаче след края на мораториума част от тези заеми да не могат да бъдат обслужвани постоянно, което да докара до ново преструктуриране. А това може съществено да промени сегашната картина в докладите към Българска народна банка.
При депозитите се резервира статуквото, т.е. белите пари за черни дни остават в трезорите. В края на юли 2020 година депозитите на неправителствения бранш са 87.840 милиарда лева, като годишното им нарастване е 8.4 на 100. Бизнес влоговете са 26.563 милиарда лева и по отношение на същия интервал на 2019 година се усилват с 10%. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 8.9% на годишна база, достигайки 3.810 милиарда лв.. Депозитите на семейства пък са 57.466 милиарда лева в края на юли 2020 година. Те се усилват със 7.7% по отношение на същия месец на 2019 година (7.8% годишен растеж през юни 2020 година).
Обяснимо е, че неизвестността и страхът карат хората да икономисват повече. Което пък единствено потвърждава тезата на някой икономисти, че потребителите няма да хукнат да избавят свиващата се стопанска система с наличните си спестявания. За това би трябвало да мисли държавното управление, чиято отговорност е основаването на съответна бизнессреда в страната, а не селективна поддръжка за един или различен бранш и основаване на държавна конкуренция на съществуващия бизнес. Още повече, че към този момент е ясно по какъв начин ще завърши несъразмерното изхвърляне в туристическия бранш и данъчната поддръжка за ресторантьорите.
Факт е обаче, че въпросът: какъв брой дълго семействата ще отсрочват разноските си, тревожи централните банкери в Европа. Увеличението на спестяванията ясно демонстрира нежеланието на потребителите да харчат, което ненапълно ще попречва опциите за икономическо възобновяване. Тези опасения се удостоверяват и от прогнозите на Европейската комисия, че депозитите ще продължат да порастват през цялата 2020 година.
У нас финансистите пресмятат сериозен спад в крайното ползване. Данните за бюджета и паричната статистика да вземем за пример демонстрират, че през второто тримесечие има спад на постъплението от Данък добавена стойност от 6% до 14 %, както и спад на постъпленията от данък, който стига до 20%. Не е изключено даже действителната стойност на спада в крайното ползване да бъде в диапазона сред 9% до 11 на 100.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ