100 години след Революцията, какво може да доведе до нова
„ Историческата смяна е като лавина. Всичко стартира от затрупан със сняг планински скат, който наподобява постоянен. Промените се случват под повърхността и са невидими. Но нещо идва.”
Това написа историкът Норман Дейвис, представен от създателя на английския „ Индипендънт” Юсеф Ел-Гингихи в текст във връзка 100 годишнината от Октомврийската гражданска война в Русия.
Защо Путин не означи 100 година от Великата октомврийска гражданска война
1917 – годината, която Путин би предпочел да не помни
На 7 ноември (25 октомври по остарял стил) силите на болшевиките, предвождани от Владимир Ленин, правят прелом против краткотрайното държавно управление в Петроград и на процедура стартират завладяване на властта в тогавашната Русия.
Следва революция със стотици хиляди жертви, която в последна сметка ще докара до основаването на Съюза на руските социалистически републики през 1924 година.
Следват Сталин, колективизацията, десетки милиони умрели от апетит или убити, безчет репресирани, 70-годишен тоталитарен режим, репродуциран в огромна част от Източна Европа.
Близо 30 години след края на социалистическият опит, в Москва 100-годишнината от началото му не се означи, а настоящият спор към датата остава дали изложената в центъра на града мумия на Ленин да бъде заровена.
100 years ago, Bolsheviks led by #Lenin swept out the parasites and created the first worker state. Glory to October Revolution. #1917Live pic.twitter.com/6YOR2Z3mGf
— ali ornek (@ornekali) November 2, 2017
От една страна, финалната оценка на революцията, в това число у нас, като че ли е единомислеща.
„ За България това е най-драстичното и съдбовно събитие с дълготрайни последици, разиграло се отвън нейните граници”, обявиха през вчерашния ден наши философи и историци.
В едно сме с мнението на Запада, систематизирано от Гингихи:
Ленин и Сталин са сложени наедно с Хитлер като всеобщи убийци, ръководещи тоталитарни режими. Революцията се трансформира в автокрация, олицетворена от чистки и лагери за политически пандизчии.
„ Гардиън”, другият най-популярен глас на английското ляво, напомня сцена от романа „ Живот и съдба” на Васили Гросман.
В нея двама остарели болшевики се срещат като пандизчии в ГУЛАГ през 1942 година. По-младият от двамата към момента има вяра в идеята на 1917 и си мисли, че е бил затворен поради неточност. Във финалния им диалог по-възрастният обаче има нечовечен и елементарен синтез на битката им като причина за появяването на лагерите:
„ Допуснахме неточност. И тя докара до това.”
Това е вероятността „ грешка”. Има и друга.
„ Руската гражданска война през 1917 е невиждано събитие в историята на човешкия вид”, написа френският мъдрец Ален Байду.
Today marks the 100th anniversary of the establishment of Soviet power in Russia's October Revolution pic.twitter.com/hI1zBdl4lX
— Haymarket Books (@haymarketbooks) November 7, 2017
Движението на Ленин и Троцки, привлякло милиони служащи в Царска Русия, „ открива власт, чиято заявена цел е тоталното унищожаване на хилядолетните основи на всички „ модерни” общества: скритата тирания на тези, които имат финансов надзор над производството и търговията.”
„ Хора от целия свят, от масата служащи и селяни до интелектуалците и артистите, разпознават тази гражданска война под името „ комунизъм” и я приветстват с ентусиазъм”, добавя той.
„ Каквито и да са били по-късните проявления на това невиждано премеждие … комунистическата гражданска война през октомври 1917 дава основа на изказванието, че властващият капитализъм постоянно ще бъде нещо от миналото”, счита искрено левият Байду.
И неговите думи могат да се сторят неразбираеми за доста хора, живеещи 30 години след разпадането на Източния блок и краха на руския марксизъм.
Бедността и неравенството в съветската империя, от горната страна на всичко влезнала в Първата международна война, обаче не са изчезнало събитие в актуалния свят, който напълно не демонстрира силите да се оправи с тях.
Поне по този начин ни се коства, когато четем, че положението на осемте най-богати индивида в света се равнява на това на по-бедната половина от човечеството.
Революция, в която национално придвижване да промени статуквото в една капиталистическа страна обаче не наподобява допустима.
„ Колапсът на комунизма през 1991 иронично го изпрати в това, което Троцки наричаше „ кошчето на историята”, написа Гингихи, само че прибавя и добре позната констатация: историята се написа от спечелилите.
Жертвите на Сталин са запомнени и преброени, а той е наказан от обществото за злодеянията си. Отнася ли се същото за капиталистическия ред в Съединени американски щати и жертвите му във водените от него войни в Корея, Виетнам или Ирак, пита създателят на „ Индипендънт”.
Той цитира и американския военачалник от ВСВ Къртис ЛеМей: „ Ако бяхме изгубили войната, допускам, че щях да бъда съден като боен нарушител.”
В идващия миг обществените придобивки за популацията в тоталитарния Съюз на съветските социалистически републики направляват обществена смяна в рамките и на Западния свят. След успеха над нацизма социалистическите революции отвън Източния блок за предотвратени, само че част от цената е възприемането на „ комунистически” концепции като 8-часовия работен ден или държавно избрани минимални заплати.
След разпада на Съюз на съветските социалистически републики обаче социалистическите опити изглеждаха победени, а размечталият се Франсис Фукуяма разгласи „ краят на историята”.
Този край наподобява все по-далечен след фундаменталните дефекти в системата, които дълговата рецесия от 2008 показва. Те и други фактори пък доведоха до „ популистките” завои в ляво и дясно и изненади като Тръмп и Брекзит. Класовото разделяне от революционните времена наподобява неактуално, само че разделяне има.
#OnThisDay in 1917, "October Revolution " in Russia led by Bolsheviks and Vladimir Lenin took place with armed insurrection pic.twitter.com/0ac86zMyVP
— CGTN (@CGTNOfficial) November 7, 2017
„ Обещанието на западните буржоазен стопански системи, че приливната вълна (от капитали) повдига всички лодки, беше нарушено”, съобщи по време на полемика, проведена от „ Файненшъл Таймс” Шрити Вадера, която сега управлява английското звено на мултинационалната банка „ Сантандер”.
Вадера засяга така наречен „ trickle-down” доктрина в стопанската система – че облагите на огромния бизнес значат, че той ще основава повече стопански благоприятни условия и ще увеличи общото богатство на всички. Вместо това чашата на богатите се цялостни с несравнимо по-големи темпове от тази на останалите.
Така и социализмът спря да бъде забравена мръсна дума. Гингихи акцентира възходящото електорално въздействие на лейбъристите на Джереми Корбин във Англия, последователите на Бърни Сандърс в Съединени американски щати, тези на Жан-Люк Меланшон във Франция или на „ Подемос” в Испания.
Новите леви известни придвижвания обаче не са кървава битка с открития ред, като Октомврийската гражданска война, нито на процедура желаят завършек на капитализма. Те са срещу единствено неолибералния му вид, акцентира английският интелектуалец Тарик Али.
Единственото неизбежно нещо обаче е трансформацията, акцентира Гингихи.
Сто години след Октомврийската гражданска война, тя е жигосана от открития ред на авторитетните. Той обаче наподобява все по-нестабилен.
За да се върнем на Дейвис процесите под повърхността неизбежно още веднъж ще доведат до лавина. Единственото неразбираемо е по кое време тя ще стартира.
Това написа историкът Норман Дейвис, представен от създателя на английския „ Индипендънт” Юсеф Ел-Гингихи в текст във връзка 100 годишнината от Октомврийската гражданска война в Русия.
Защо Путин не означи 100 година от Великата октомврийска гражданска война
1917 – годината, която Путин би предпочел да не помни
На 7 ноември (25 октомври по остарял стил) силите на болшевиките, предвождани от Владимир Ленин, правят прелом против краткотрайното държавно управление в Петроград и на процедура стартират завладяване на властта в тогавашната Русия.
Следва революция със стотици хиляди жертви, която в последна сметка ще докара до основаването на Съюза на руските социалистически републики през 1924 година.
Следват Сталин, колективизацията, десетки милиони умрели от апетит или убити, безчет репресирани, 70-годишен тоталитарен режим, репродуциран в огромна част от Източна Европа.
Близо 30 години след края на социалистическият опит, в Москва 100-годишнината от началото му не се означи, а настоящият спор към датата остава дали изложената в центъра на града мумия на Ленин да бъде заровена.
100 years ago, Bolsheviks led by #Lenin swept out the parasites and created the first worker state. Glory to October Revolution. #1917Live pic.twitter.com/6YOR2Z3mGf
— ali ornek (@ornekali) November 2, 2017
От една страна, финалната оценка на революцията, в това число у нас, като че ли е единомислеща.
„ За България това е най-драстичното и съдбовно събитие с дълготрайни последици, разиграло се отвън нейните граници”, обявиха през вчерашния ден наши философи и историци.
В едно сме с мнението на Запада, систематизирано от Гингихи:
Ленин и Сталин са сложени наедно с Хитлер като всеобщи убийци, ръководещи тоталитарни режими. Революцията се трансформира в автокрация, олицетворена от чистки и лагери за политически пандизчии.
„ Гардиън”, другият най-популярен глас на английското ляво, напомня сцена от романа „ Живот и съдба” на Васили Гросман.
В нея двама остарели болшевики се срещат като пандизчии в ГУЛАГ през 1942 година. По-младият от двамата към момента има вяра в идеята на 1917 и си мисли, че е бил затворен поради неточност. Във финалния им диалог по-възрастният обаче има нечовечен и елементарен синтез на битката им като причина за появяването на лагерите:
„ Допуснахме неточност. И тя докара до това.”
Това е вероятността „ грешка”. Има и друга.
„ Руската гражданска война през 1917 е невиждано събитие в историята на човешкия вид”, написа френският мъдрец Ален Байду.
Today marks the 100th anniversary of the establishment of Soviet power in Russia's October Revolution pic.twitter.com/hI1zBdl4lX
— Haymarket Books (@haymarketbooks) November 7, 2017
Движението на Ленин и Троцки, привлякло милиони служащи в Царска Русия, „ открива власт, чиято заявена цел е тоталното унищожаване на хилядолетните основи на всички „ модерни” общества: скритата тирания на тези, които имат финансов надзор над производството и търговията.”
„ Хора от целия свят, от масата служащи и селяни до интелектуалците и артистите, разпознават тази гражданска война под името „ комунизъм” и я приветстват с ентусиазъм”, добавя той.
„ Каквито и да са били по-късните проявления на това невиждано премеждие … комунистическата гражданска война през октомври 1917 дава основа на изказванието, че властващият капитализъм постоянно ще бъде нещо от миналото”, счита искрено левият Байду.
И неговите думи могат да се сторят неразбираеми за доста хора, живеещи 30 години след разпадането на Източния блок и краха на руския марксизъм.
Бедността и неравенството в съветската империя, от горната страна на всичко влезнала в Първата международна война, обаче не са изчезнало събитие в актуалния свят, който напълно не демонстрира силите да се оправи с тях.
Поне по този начин ни се коства, когато четем, че положението на осемте най-богати индивида в света се равнява на това на по-бедната половина от човечеството.
Революция, в която национално придвижване да промени статуквото в една капиталистическа страна обаче не наподобява допустима.
„ Колапсът на комунизма през 1991 иронично го изпрати в това, което Троцки наричаше „ кошчето на историята”, написа Гингихи, само че прибавя и добре позната констатация: историята се написа от спечелилите.
Жертвите на Сталин са запомнени и преброени, а той е наказан от обществото за злодеянията си. Отнася ли се същото за капиталистическия ред в Съединени американски щати и жертвите му във водените от него войни в Корея, Виетнам или Ирак, пита създателят на „ Индипендънт”.
Той цитира и американския военачалник от ВСВ Къртис ЛеМей: „ Ако бяхме изгубили войната, допускам, че щях да бъда съден като боен нарушител.”
В идващия миг обществените придобивки за популацията в тоталитарния Съюз на съветските социалистически републики направляват обществена смяна в рамките и на Западния свят. След успеха над нацизма социалистическите революции отвън Източния блок за предотвратени, само че част от цената е възприемането на „ комунистически” концепции като 8-часовия работен ден или държавно избрани минимални заплати.
След разпада на Съюз на съветските социалистически републики обаче социалистическите опити изглеждаха победени, а размечталият се Франсис Фукуяма разгласи „ краят на историята”.
Този край наподобява все по-далечен след фундаменталните дефекти в системата, които дълговата рецесия от 2008 показва. Те и други фактори пък доведоха до „ популистките” завои в ляво и дясно и изненади като Тръмп и Брекзит. Класовото разделяне от революционните времена наподобява неактуално, само че разделяне има.
#OnThisDay in 1917, "October Revolution " in Russia led by Bolsheviks and Vladimir Lenin took place with armed insurrection pic.twitter.com/0ac86zMyVP
— CGTN (@CGTNOfficial) November 7, 2017
„ Обещанието на западните буржоазен стопански системи, че приливната вълна (от капитали) повдига всички лодки, беше нарушено”, съобщи по време на полемика, проведена от „ Файненшъл Таймс” Шрити Вадера, която сега управлява английското звено на мултинационалната банка „ Сантандер”.
Вадера засяга така наречен „ trickle-down” доктрина в стопанската система – че облагите на огромния бизнес значат, че той ще основава повече стопански благоприятни условия и ще увеличи общото богатство на всички. Вместо това чашата на богатите се цялостни с несравнимо по-големи темпове от тази на останалите.
Така и социализмът спря да бъде забравена мръсна дума. Гингихи акцентира възходящото електорално въздействие на лейбъристите на Джереми Корбин във Англия, последователите на Бърни Сандърс в Съединени американски щати, тези на Жан-Люк Меланшон във Франция или на „ Подемос” в Испания.
Новите леви известни придвижвания обаче не са кървава битка с открития ред, като Октомврийската гражданска война, нито на процедура желаят завършек на капитализма. Те са срещу единствено неолибералния му вид, акцентира английският интелектуалец Тарик Али.
Единственото неизбежно нещо обаче е трансформацията, акцентира Гингихи.
Сто години след Октомврийската гражданска война, тя е жигосана от открития ред на авторитетните. Той обаче наподобява все по-нестабилен.
За да се върнем на Дейвис процесите под повърхността неизбежно още веднъж ще доведат до лавина. Единственото неразбираемо е по кое време тя ще стартира.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ