Хиляди вият от ужас! Христова с разкритие за заплатите: Държавата отговаря пряко за това
Истинските приходи се вършат в стопанската система, там където ни са нужни качествени работни места с положително заплащане. Това сподели в аудиокаста на „ Фокус “ „ Това е България “ някогашният обществен министър Христина Христова.
„ Това са приходите, значимите приходи в едно общество. Разбира се, страната дава отговор в това число и за тези приходи, които се вършат в стопанската система, в бизнеса, тъй като тя е длъжна да основава положителни условия за правене на бизнес. И тя има още доста да прави в региона на битката с корупцията, в региона на дигитализацията в ръководството и обслужването на жителите и на бизнеса, в региона на инфраструктурата и така нататък Така че, не бих споделила, че страната си е свършила тук всички задания. Напротив, не си ги е свършила и има какво да прави с промяната на правосъдната система. Разбира се, страната дава отговор и директно за приходи като заплатите на хората в обществената сфера, които не са малко.
Всъщност страната има опция от ден на ден да се намесва и в приходите от пенсии. Въпреки че пенсионната система е осигурителна и би трябвало парите от пенсионните вноски на хората да доближават за пенсии на пенсионерите. Обаче, те не стигат и на половина, на 50% не стигат, и това всичко се субсидира от държавния бюджет. И стигаме към този момент до едно положение на наше си събитие на несъгласие и спор сред поколенията “, уточни Христова.
Тя добави, че за 2023 година 19 милиарда лева са за пенсии, от тях 10 милиарда лева се събират от вноските, другото го дава Бюджета – 9,5 милиарда, което по никакъв начин не е малко.
„ Тези пари биха могли да послужат за проблемите, за които казахме, че би трябвало да ги взема решение страната – за инфраструктура, за цифровизация, а за какво не и за по-добро обучение и подготовка на работната мощ, на човешките запаси в България. Но няма по какъв начин, те би трябвало да се дадат на пенсионерите. Те нямат своята виновност за демографското положение и за икономическото развиване на България. Те 35-40 години и повече са работили, в публичния труд и са давали своя принос, в това число своите вноски. Ето за какво те би трябвало да получат своите пенсии. И несъмнено, тук има доста несъответствия “, сподели още Христина Христова.
Бившият обществен министър сподели още, че минималната пенсия съвсем на 600 000 души се дотира, те не биха получили и тази пенсия, която в този момент стана 523 лева, тъй като приходите, които са имали, и вноските, които са внасяли, не са били задоволителни даже за тази пенсия. Но има една гаранция от страната и под тази пенсия няма по какъв начин да се получи. Това обаче към този момент не е пенсионно-осигурително заплащане, а една спомагателна помощ от страната, изясни тя.
Какви са следствията от повдигането на минималната заплата
„ И настрана се приказва, че би трябвало да се почисти системата, да си остане осигурителния принцип. В устрема си да покачва минималната пенсия, страната няколко пъти повишаваше единствено нея, без междинната и изобщо нататък по стълбицата. Това изравни минималната до междинната пенсия, което е също неравноправие и е незаслужено. Хора, които са имали доста ниско обучение и не са изпълнявали виновен труд, имали са доста дребен финансов принос в пенсионната система, получават толкоз, колкото един човек с обучение, който е изпълнявал комплициран труд, който е имал по-висок принос в системата. Той взима съвсем същия приход “, уточни Христова.
По думите й минималната заплата в този момент би трябвало да се усилва, има и европейска инструкция за това.
„ В самата инструкция има несъгласие, неточност, тъй като минималната заплата е съществена заплата, пък там е записано да се стреми към референтна стойност 50% от междинната заплата. Но междинната заплата, която мери статистиката на всяка страна-членка е брутна заплата. Така че съществена заплата е 50% от брутната заплата, тук към този момент има несъгласие и неточност напряко и това би трябвало да се поправи. Но тук ние си имаме също огромна специфичност, по отношение на това неравномерно икономическо развиване. Сега, с това покачване на минималната заплата, тя в някои региони става не 50%, а 75%-78% от междинната заплата.
И представете си в един цех, в някой от регионите в Северозападна, Североизточна България един млад инженер, млад експерт, ще взима да речем 1000 лева, може би заплата, пък индивидът, който няма никакво обучение и подготовка ще взима 933 лева, по този начин се пада при изчислението по директивата и по Законът, който беше изменен по текст от Кодекса на труда. И в региона на приходите, нивото на приходите, съотношението ще имаме огромни проблеми “, сподели още Христина Христова.
„ Това са приходите, значимите приходи в едно общество. Разбира се, страната дава отговор в това число и за тези приходи, които се вършат в стопанската система, в бизнеса, тъй като тя е длъжна да основава положителни условия за правене на бизнес. И тя има още доста да прави в региона на битката с корупцията, в региона на дигитализацията в ръководството и обслужването на жителите и на бизнеса, в региона на инфраструктурата и така нататък Така че, не бих споделила, че страната си е свършила тук всички задания. Напротив, не си ги е свършила и има какво да прави с промяната на правосъдната система. Разбира се, страната дава отговор и директно за приходи като заплатите на хората в обществената сфера, които не са малко.
Всъщност страната има опция от ден на ден да се намесва и в приходите от пенсии. Въпреки че пенсионната система е осигурителна и би трябвало парите от пенсионните вноски на хората да доближават за пенсии на пенсионерите. Обаче, те не стигат и на половина, на 50% не стигат, и това всичко се субсидира от държавния бюджет. И стигаме към този момент до едно положение на наше си събитие на несъгласие и спор сред поколенията “, уточни Христова.
Тя добави, че за 2023 година 19 милиарда лева са за пенсии, от тях 10 милиарда лева се събират от вноските, другото го дава Бюджета – 9,5 милиарда, което по никакъв начин не е малко.
„ Тези пари биха могли да послужат за проблемите, за които казахме, че би трябвало да ги взема решение страната – за инфраструктура, за цифровизация, а за какво не и за по-добро обучение и подготовка на работната мощ, на човешките запаси в България. Но няма по какъв начин, те би трябвало да се дадат на пенсионерите. Те нямат своята виновност за демографското положение и за икономическото развиване на България. Те 35-40 години и повече са работили, в публичния труд и са давали своя принос, в това число своите вноски. Ето за какво те би трябвало да получат своите пенсии. И несъмнено, тук има доста несъответствия “, сподели още Христина Христова.
Бившият обществен министър сподели още, че минималната пенсия съвсем на 600 000 души се дотира, те не биха получили и тази пенсия, която в този момент стана 523 лева, тъй като приходите, които са имали, и вноските, които са внасяли, не са били задоволителни даже за тази пенсия. Но има една гаранция от страната и под тази пенсия няма по какъв начин да се получи. Това обаче към този момент не е пенсионно-осигурително заплащане, а една спомагателна помощ от страната, изясни тя.
Какви са следствията от повдигането на минималната заплата
„ И настрана се приказва, че би трябвало да се почисти системата, да си остане осигурителния принцип. В устрема си да покачва минималната пенсия, страната няколко пъти повишаваше единствено нея, без междинната и изобщо нататък по стълбицата. Това изравни минималната до междинната пенсия, което е също неравноправие и е незаслужено. Хора, които са имали доста ниско обучение и не са изпълнявали виновен труд, имали са доста дребен финансов принос в пенсионната система, получават толкоз, колкото един човек с обучение, който е изпълнявал комплициран труд, който е имал по-висок принос в системата. Той взима съвсем същия приход “, уточни Христова.
По думите й минималната заплата в този момент би трябвало да се усилва, има и европейска инструкция за това.
„ В самата инструкция има несъгласие, неточност, тъй като минималната заплата е съществена заплата, пък там е записано да се стреми към референтна стойност 50% от междинната заплата. Но междинната заплата, която мери статистиката на всяка страна-членка е брутна заплата. Така че съществена заплата е 50% от брутната заплата, тук към този момент има несъгласие и неточност напряко и това би трябвало да се поправи. Но тук ние си имаме също огромна специфичност, по отношение на това неравномерно икономическо развиване. Сега, с това покачване на минималната заплата, тя в някои региони става не 50%, а 75%-78% от междинната заплата.
И представете си в един цех, в някой от регионите в Северозападна, Североизточна България един млад инженер, млад експерт, ще взима да речем 1000 лева, може би заплата, пък индивидът, който няма никакво обучение и подготовка ще взима 933 лева, по този начин се пада при изчислението по директивата и по Законът, който беше изменен по текст от Кодекса на труда. И в региона на приходите, нивото на приходите, съотношението ще имаме огромни проблеми “, сподели още Христина Христова.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ