Истината е, че много малко хора работят онова, за което

Истината е, че доста малко хора работят това, за което са мечтали от деца. За множеството от нас работата е средство за издръжка, само че не и предопределение. Дори и тогава, когато харесваме специалността си и утешително си споделяме, че в действителност като деца не сме мечтали за това, тъй като то просто не е съществувало – най-малко подобен е моят случай. Само че това не значи, че не помним фантазиите си. Че от време на време не си мислим, малко гузно даже, какво би било, в случай че бяхме останали настойчиво правилни на детската си обич, почтено и откровено влюбени в изкуството, което ни е било обичано или нещо друго в това далечно време.

И евентуално никой от нас не си признава, че има една голяма причина да не сме осъществили фантазията си – не сме положили задоволително старания! Повод за тези размишления е една публикация на доктор К. Андерш Ериксон – шведски психолог и откривател, който години наред е следил студентите в Берлинската музикална академия и е стигнал до елементарния извод, че зад всяко майсторство и виртуозност стоят тъкмо 10 000 часа процедура – или 20 часа извършения всяка седмица, 10 години поред.

Оказва се, че доктор Ериксон въобще не е единственият академик, който стига до този извод. Малкълм Гладуел в книгата си " Outliers " назовава 10 000 „ магическото число на величието “ – той е разгледал биографиите на някои от най-великите хора в историята, от Моцарт, през Пикасо, Бийтълс, до Стив Джобс и е открил, че при всички тях има нещо общо и то е, че триумфът идва след въпросните 10 хиляди часа, отдадени настойчиво и методично на обичаното занятие. Вярно е, написа Гладуел, че има доста други хора, които са се занимавали със същото не по-малко настойчиво, тъй че не трябва да забравяме и фактори като гений, шанс, уместно време – значимото е, че човек може да успее без някоя от тези съставки, само че без да е минал своите 10 000 часа – не.

Същото написа в книгата си „ Майсторство “ Робърт Грийн – цифрата 10 000 наподобява огромно, само че е реалност, че зад всички експерти стоят седем до 10 години непрекъсната, усилена работа – което е в общи линии времето на чиракуване в старите специалности. Тоест още в междинните епохи гилдиите са знаели какъв брой години са нужни, с цел да се усвои до съвършенство един поминък. Любопитен факт е, че в ателието на Джеф Кунс – един от най-големите модерни художници и създатели – асистентите му работят тъкмо толкоз – сред седем и 10 години и по-късно към този момент са приключени художници, подготвени да поемат по своя път.

Дали живеем в културата на десетте хиляди часа? Всъщност – не. Толкова по-лесно е да имаме вяра в шанса, ориста или шанса, които по вълшебен метод да трансформират живота ни. Например като спечелим някое телевизионно шоу. Струва ми се, че числата на упорития труд ни плашат, не учим на тях и децата си. А това прави упованията и претенциите огромни. Разочарованията – също.

 
33 неща, за които ще съжаляваме, когато остареем