Испания е изправена пред трети парламентарни избори за по-малко от

Испания е изправена пред трети парламентарни избори за по-малко от четири години, откакто десните и каталунските партии отхвърлиха проектобюджета на социалистическия кабинет на Педро Санчес. Решаваща роля за неуспеха имаха каталунските националисти, които още преди вота бяха оповестили, че няма да го поддържат, откакто държавното управление отхвърли да договаря за независимостта на размирната област.

Напрежението сред ръководещата Социалистическа партия и каталунците се повиши във връзка със почналия в Мадрид развой против 12 сепаратистки водачи, взели участие в опита за оповестяване на самостоятелност през 2017-а. Подсъдимите, измежду които е някогашният районен вицепремиер Ориол Жункерас и още деветима някогашни министри, са застрашени от присъди от по 25 години затвор по обвинявания в протест, непокорство на управляващите и корист с пълномощия.

Каталунските парламентаристи се надяваха да договарят със социалистите за разновидности за самоопределяне, в това число и за приет от испанската страна референдум. Министърът на финансите Мария Хесус Монтеро обаче съобщи на 12 февруари, че държавното управление нито желае, нито има право да води договаряния отвън рамките на конституцията, която не позволява отцепването на области от Испания.

Санчес пое властта, откакто през юни 2018-а някогашният министър председател от консервативната Народна партия Мариано Рахой изгуби избор на доверие и подаде оставка. Кабинетът му се крепеше на нежна коалиция сред социалистите, радикалната левица от "Подемос " и 17 депутати от каталунски и баски сепаратистки партии. Последните дадоха поддръжката си, разчитайки на това, че лявото държавно управление ще е по-благосклонно към настояванията им след твърдия отпор на Рахой. Сега обаче се стигна до сериозния миг, когато съдействието им с кабинета стана невероятно.

Педро Санчес разчита на това, че ще успее да активизира левите гласоподаватели преди изборите, които ще се състоят през април, разясняват испанските медии. Правителството му направи доста за съживяването на испанската система за обществени грижи, която беше в колапс след ограниченията за икономии, наложени от кабинета на Народната партия, управлявала от 2011-а до 2018 година.

Според множеството наблюдаващи диктатурата на Франко сред 1939-а и 1975-а е имунизирала Испания от крайнодесни течения, каквито означават напредък в Европа през последните години. Въпреки това радикалната партия "Вокс ", която е определяна като ислямофобска и антифеминистка, набира известност. Според социологически изследвания от края на януари нейната известност се усилва и тя би спечелила 6.5 на 100 от вота при 3.7 през декември. Ако към нея се прибавят възможните 14.9% за Народната партия и 17.7 за реформаторската дясна партия "Сиудаданос " ( "Гражданите "), това открива опция за образуване на дясна коалиция.

Същевременно социалистите сега се радват на поддръжката на 30 на 100 от гласоподавателите, а радикалната левица от "Подемос " - на 15.4. При един подобен процес левите и десните сили ще имат сумарно близки резултати и е допустимо нито на едните, нито на другите да им стигнат силите за образуване на държавно управление. Тогава още веднъж основни ще станат гласовете на националистическите каталунски и баски депутати, които към този момент събориха Санчес, само че в никакъв случай не биха си сътрудничели и с десницата. Иначе казано, Испания е изправена пред дълъг интервал на неустойчивост.