Бойците на „Ислямска държава“ се завръщат у дома
„ Ислямска страна " загуби най-важните си замъци в Сирия и Ирак. Докато построява новите си структури в Афганистан, Йемен и Либия, групировката приспособява тактиката си към новата действителност. За тази стъпка ИД се готви от година и най-вероятно мрежата на организацията чака нови заповеди.
Мнозина от членовете й, обаче, имат редица избори пред тях, откакто паднаха Ракка и Мосул. Един от най-важните въпроси е какъв брой тъкмо бойци и симпатизанти ще се възползват от опциите. Намирането на този въпрос в никакъв случай не е била лесна задача, а през днешния ден тя е още по-трудна: „ Ислямска страна " продължава да поддържа връзка с бойците си. Онези хиляди симпатизанти, които наводниха Сирия през последните пет години, в този момент се връщат вкъщи, написа Руслан Трад в разбор за Vesti.bg.
Най-малко 2000 бойци се пробват да се върнат в Западна Европа. Информацията за задграничните бойци демонстрира доста по-сложна картина. В момента, съгласно службите за сигурност в Европа и Азия, бойци от 48 страни се пробват да се върнат в страните си. От тях, минимум 2000 са от Западна Европа.
Много други остават отвън полезрението на полицията – да вземем за пример в Съединени американски щати са прихванали едвам 7 души. Във Англия, обаче, завърналите се са към 400 и по 300 - в Германия и Франция. Притокът на бойци понижа през миналата година поради териториалните загуби на „ халифата “ в Сирия и Ирак, тъй че една огромна част искащи да се включат в сраженията се чудят какво ще вършат занапред. Не бива да се подценяват тези, които в никакъв случай не са отпътували за Сирия – те се усещат неудовлетворени и съгласно експертизата, биха могли да нанасят офанзиви в родните си страни като осъществяване на апела на „ Ислямска страна ".
Ако службите за сигурност желаят да заловят евентуални терористи, преди да извършат офанзивата си, би трябвало да се разбере за какво завръщащите се вършат това. Най-общо казано, тези бойци могат да бъдат разграничени в пет групи: тези, които са се завърнали скоро откакто са пристигнали в „ халифата “; тези, които са напуснали по-късно, само че се разочароват от действителностите и водачеството на ИД; тези, които са получили задоволително от споровете, само че не съжаляват; тези, които са напуснали, тъй като просто няма място, където да останат поради загубите на терен и последната, само че може би най-опасната все още група – бойци, завърнали се в страните си, тъй като водачите са им споделили да създадат по този начин.
Макар всяка от категориите да крие риск, последната е изключително значима, поради обстоятелството, че може да има съгласувани и координирани офанзиви. Митът за „ вълците-единаци “, нанасящи офанзиви из Европа от дълго време е разрушен – още преди година, да вземем за пример, стана ясно, че няма нито един терорист, направил офанзива в Европа, Съединени американски щати или Русия, който да не е координирал дейностите си с водачеството на групировката.
Разочарованието от завръщането също може да е причина за офанзиви. Сред петте групи има и обособени персони, т.е. не може да се планува какво, кой и по какъв начин мисли да прави в близкото бъдеще. Силите за сигурност имат поради, че значително от бойците трансформират възгледите си с времето и завръщайки се, някои от тях съжаляват и осъзнават, че са създали неточност с включването си в терористична група. Други пък изпитват носталгия към прекараното време с бойните си приятели в Сирия и Ирак.
Подобни евентуални нападатели са огромна част от завръщащите се бойци. Тяхната реалност е изменена вечно и не се усещат удобно в заобикалящата ги среда. Данните са безапелационни, че колкото повече време е прекарано в редиците на „ Ислямска страна ", толкоз по-вероятно е даже завърнали се, тези бойци да се подчинят както на заповеди за нанасяне на набези в страните си, по този начин и на апели на техни бойни приятели да се обединят в името на „ халифата “.
Местните мюсюлмански общности са изключително значими в контратерористичната тактика. Важен сътрудник в дългата и комплицирана битка със завръщащите се бойци са общностите, от които произлизат. Дали държавните управления ще схванат най-сетне проблемите на цели елементи от популацията си или не? В множеството от общностите се знае, въпреки и не в елементи, дали някой е отпътувал за Сирия или не, с цел да се бори и да се причисли към ИД. Именно тук би трябвало да има съдействие, само че фамилиите и членовете на общността би трябвало да се усещат в сигурност, защото групировките постоянно правят актове на възмездие, с цел да накарат хората да мълчат.
Мнозина от членовете й, обаче, имат редица избори пред тях, откакто паднаха Ракка и Мосул. Един от най-важните въпроси е какъв брой тъкмо бойци и симпатизанти ще се възползват от опциите. Намирането на този въпрос в никакъв случай не е била лесна задача, а през днешния ден тя е още по-трудна: „ Ислямска страна " продължава да поддържа връзка с бойците си. Онези хиляди симпатизанти, които наводниха Сирия през последните пет години, в този момент се връщат вкъщи, написа Руслан Трад в разбор за Vesti.bg.
Най-малко 2000 бойци се пробват да се върнат в Западна Европа. Информацията за задграничните бойци демонстрира доста по-сложна картина. В момента, съгласно службите за сигурност в Европа и Азия, бойци от 48 страни се пробват да се върнат в страните си. От тях, минимум 2000 са от Западна Европа.
Много други остават отвън полезрението на полицията – да вземем за пример в Съединени американски щати са прихванали едвам 7 души. Във Англия, обаче, завърналите се са към 400 и по 300 - в Германия и Франция. Притокът на бойци понижа през миналата година поради териториалните загуби на „ халифата “ в Сирия и Ирак, тъй че една огромна част искащи да се включат в сраженията се чудят какво ще вършат занапред. Не бива да се подценяват тези, които в никакъв случай не са отпътували за Сирия – те се усещат неудовлетворени и съгласно експертизата, биха могли да нанасят офанзиви в родните си страни като осъществяване на апела на „ Ислямска страна ".
Ако службите за сигурност желаят да заловят евентуални терористи, преди да извършат офанзивата си, би трябвало да се разбере за какво завръщащите се вършат това. Най-общо казано, тези бойци могат да бъдат разграничени в пет групи: тези, които са се завърнали скоро откакто са пристигнали в „ халифата “; тези, които са напуснали по-късно, само че се разочароват от действителностите и водачеството на ИД; тези, които са получили задоволително от споровете, само че не съжаляват; тези, които са напуснали, тъй като просто няма място, където да останат поради загубите на терен и последната, само че може би най-опасната все още група – бойци, завърнали се в страните си, тъй като водачите са им споделили да създадат по този начин.
Макар всяка от категориите да крие риск, последната е изключително значима, поради обстоятелството, че може да има съгласувани и координирани офанзиви. Митът за „ вълците-единаци “, нанасящи офанзиви из Европа от дълго време е разрушен – още преди година, да вземем за пример, стана ясно, че няма нито един терорист, направил офанзива в Европа, Съединени американски щати или Русия, който да не е координирал дейностите си с водачеството на групировката.
Разочарованието от завръщането също може да е причина за офанзиви. Сред петте групи има и обособени персони, т.е. не може да се планува какво, кой и по какъв начин мисли да прави в близкото бъдеще. Силите за сигурност имат поради, че значително от бойците трансформират възгледите си с времето и завръщайки се, някои от тях съжаляват и осъзнават, че са създали неточност с включването си в терористична група. Други пък изпитват носталгия към прекараното време с бойните си приятели в Сирия и Ирак.
Подобни евентуални нападатели са огромна част от завръщащите се бойци. Тяхната реалност е изменена вечно и не се усещат удобно в заобикалящата ги среда. Данните са безапелационни, че колкото повече време е прекарано в редиците на „ Ислямска страна ", толкоз по-вероятно е даже завърнали се, тези бойци да се подчинят както на заповеди за нанасяне на набези в страните си, по този начин и на апели на техни бойни приятели да се обединят в името на „ халифата “.
Местните мюсюлмански общности са изключително значими в контратерористичната тактика. Важен сътрудник в дългата и комплицирана битка със завръщащите се бойци са общностите, от които произлизат. Дали държавните управления ще схванат най-сетне проблемите на цели елементи от популацията си или не? В множеството от общностите се знае, въпреки и не в елементи, дали някой е отпътувал за Сирия или не, с цел да се бори и да се причисли към ИД. Именно тук би трябвало да има съдействие, само че фамилиите и членовете на общността би трябвало да се усещат в сигурност, защото групировките постоянно правят актове на възмездие, с цел да накарат хората да мълчат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ