Излей емоциите
Искате ли да живеете дълго и умерено? Тогава ругайте и обиждайте. Това не наподобява като съвет, който ще дадете на щерка си или ще прочетете в книга - консултант за положително държание. Но за сметка на това съдържа огромна доза истина.
Когато изливаме страстите си, освобождаваме самите себе си от натоварване и напрежение. Това е самобитен прийом да понижим нервността си. Дългото трупане на отрицателни усеща може да взема решение казуса краткотрайно, само че за сметка на това основава редица нови. Изливайки страстите си обаче, ставаме способни на по-обективна преценка, а можем да вземаме и по-правилни решения. От друга страна, отървавайки се от негативизмите, сътворяваме място за позитивните страсти.
Хората, които по-често се отдават на страстите си, сполучливо контролират хормоналните си равнища. Те са с по-ниски равнища на хормона на напрежението – кортизол, и по високи на хормона на щастието – ендорфин. Нивото на кортизола се качва всякога, когато сме в стрес. В резултат на това се покачва кръвното налягане и се учестява сърцетуптенето. Дори да нямаме уред за кръвно наоколо, можем да усетим смяната по избиването на червени петна по бузите и мощни болки в тила. Високите равнища на кортизол попречват положителната работа на човешката памет. Друго следствие е натрупването на мазнини. Следователно, задържайки отрицателните страсти и напрежението в себе си, усложняваме освен моментното си положение, само че и сътворяваме предпоставки за бъдещи неприятни промени в тялото, като непотребни килограми и висока кръвна захар. Много болестни положения пораждат вследствие на нарушен прочувствен баланс. Напрежението в работата най-често се показва под формата на главоболие, а спазмите в стомаха приказват за терзание и боязън. Тези на пръв взор безобидни признаци могат да прераснат в хронична мигрена и гастрит.
Изблиците на отрицателни страсти не трябва да са всекидневни. Инцидентният им темперамент ги прави по-ефективни. Това е като при всяко друго лекарство. Колкото повече го употребявате, толкоз повече организмът ви привиква с него. След време действието му стартира да отслабва, до момента в който най-после напълно се загуби. Изливането на отрицателните страсти е безусловно гратис хапче. Но да не забравяме, че границата сред лека и отрова е тънка. С течение на времето е добре човек да се научи да трансформира прочувственото торнадо в елементарна стихия. Самоконтролът е въпрос на дисциплинираност. Ако прекалявате с прочувствените прояви, рискувате освен да спрат да работят успокоително, само че и да останете без другари.
Да обиждаш не значи, че си малоумен. Най-малкото тъй като можеш да излееш всичко, което те мъчи, и върху стената. Присъствието на индивида, който те е ядосал, въобще не е наложително. Много огромни корпорации разполагат със специфични стаи, в които чиновниците могат да изкарват яда си. Правят го като удрят големи текстилни чучела, чупят вази и чинии или ритат стените, авансово облицовани, с цел да няма засегнати. Дори и да не разполагате с такава стая, постоянно може да се усамотите на уместно място. Избълвайте змиите и гущерите, поемете надълбоко въздух и довършете започнатото.
Когато изливаме страстите си, освобождаваме самите себе си от натоварване и напрежение. Това е самобитен прийом да понижим нервността си. Дългото трупане на отрицателни усеща може да взема решение казуса краткотрайно, само че за сметка на това основава редица нови. Изливайки страстите си обаче, ставаме способни на по-обективна преценка, а можем да вземаме и по-правилни решения. От друга страна, отървавайки се от негативизмите, сътворяваме място за позитивните страсти.
Хората, които по-често се отдават на страстите си, сполучливо контролират хормоналните си равнища. Те са с по-ниски равнища на хормона на напрежението – кортизол, и по високи на хормона на щастието – ендорфин. Нивото на кортизола се качва всякога, когато сме в стрес. В резултат на това се покачва кръвното налягане и се учестява сърцетуптенето. Дори да нямаме уред за кръвно наоколо, можем да усетим смяната по избиването на червени петна по бузите и мощни болки в тила. Високите равнища на кортизол попречват положителната работа на човешката памет. Друго следствие е натрупването на мазнини. Следователно, задържайки отрицателните страсти и напрежението в себе си, усложняваме освен моментното си положение, само че и сътворяваме предпоставки за бъдещи неприятни промени в тялото, като непотребни килограми и висока кръвна захар. Много болестни положения пораждат вследствие на нарушен прочувствен баланс. Напрежението в работата най-често се показва под формата на главоболие, а спазмите в стомаха приказват за терзание и боязън. Тези на пръв взор безобидни признаци могат да прераснат в хронична мигрена и гастрит.
Изблиците на отрицателни страсти не трябва да са всекидневни. Инцидентният им темперамент ги прави по-ефективни. Това е като при всяко друго лекарство. Колкото повече го употребявате, толкоз повече организмът ви привиква с него. След време действието му стартира да отслабва, до момента в който най-после напълно се загуби. Изливането на отрицателните страсти е безусловно гратис хапче. Но да не забравяме, че границата сред лека и отрова е тънка. С течение на времето е добре човек да се научи да трансформира прочувственото торнадо в елементарна стихия. Самоконтролът е въпрос на дисциплинираност. Ако прекалявате с прочувствените прояви, рискувате освен да спрат да работят успокоително, само че и да останете без другари.
Да обиждаш не значи, че си малоумен. Най-малкото тъй като можеш да излееш всичко, което те мъчи, и върху стената. Присъствието на индивида, който те е ядосал, въобще не е наложително. Много огромни корпорации разполагат със специфични стаи, в които чиновниците могат да изкарват яда си. Правят го като удрят големи текстилни чучела, чупят вази и чинии или ритат стените, авансово облицовани, с цел да няма засегнати. Дори и да не разполагате с такава стая, постоянно може да се усамотите на уместно място. Избълвайте змиите и гущерите, поемете надълбоко въздух и довършете започнатото.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ