Хлебопроизводители: Никой не обръща внимание на исканията ни, браншът е пред фалит
„ Искаме обезщетения за месец май за електрическата енергия, газта, понижаване на Данък добавена стойност или цялостното му очистване за хляба. Ако не бъдат изпълнени тези условия, с изключение на днешното нарастване, на следващия ден ще има ново ", съобщи пред Нованюз Мариана Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите.
Според нея въпросът е ще си разрешат ли хлебопроизводителите да банкрутират.
„ Никой не обръща внимание на нашите претенции, трайно се усилиха цените на енергоносителите, пораства цената на всички консумативи. 20% от всеки самун отива за страната, в случай че падне Данък добавена стойност ще се спасят хлебарите. Браншът е декапитализиран. Ще си позволим ли да оцелеем и този път е въпросът ", акцентира тя.
Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите е безапелационна, че доставната цена на самун в България е най-ниска в целия Европейски Съюз и посредством напъните на хлебарите на нашия пазар има над 100 типа самун.
Мариана Кукушева е тормози от неспокойствието на зърнопроизводителите.
За нея точно с помощта на тях в България няма зърнена рецесия, заради което им се изискуем почитание.
Костадин Костадинов, ръководител на УС на Национална асоциация на зърнопроизводителите, бе безапелационен, че в България има задоволително зърно, макар неразбираемото държане на държавното управление.
„ Всичко е запасено със зърно и настрана количество има в търговците. Цената на зърното е борсова, тя се мени всеки ден. 700 лв. на звук се купува сега зърното. Държавата, която трябваше да купува зърно, хлебна пшеница, искаше да купува на 570 лв. за звук. Ако страната купува, с цел да си обезпечи продоволствена сигурност, то би трябвало да е от нова годишна продукция. Най-правилно е да се попълня запаса от новата годишна продукция и на пазарни цени. Не можем да кажем дали ще се вдигне цената на зърното, само че порастват цените на горивата, препарати, торове ", сподели още той.
Костадинов означи, че бранш зърнопроизводство не е получил никакви обезщетения.
Относно концепцията в пристанището на Варна да се построи зърнен хъб, посредством който да се продава украинското жито, Костадинов счита, че това би могло да стане единствено след вложения, тъй като на варненското пристанище няма нужната инфраструктура и не е задоволително огромно, като съпоставяне даде за образец румънското пристанище в Констанца, което е 10 пъти по-голямо.
Според нея въпросът е ще си разрешат ли хлебопроизводителите да банкрутират.
„ Никой не обръща внимание на нашите претенции, трайно се усилиха цените на енергоносителите, пораства цената на всички консумативи. 20% от всеки самун отива за страната, в случай че падне Данък добавена стойност ще се спасят хлебарите. Браншът е декапитализиран. Ще си позволим ли да оцелеем и този път е въпросът ", акцентира тя.
Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите е безапелационна, че доставната цена на самун в България е най-ниска в целия Европейски Съюз и посредством напъните на хлебарите на нашия пазар има над 100 типа самун.
Мариана Кукушева е тормози от неспокойствието на зърнопроизводителите.
За нея точно с помощта на тях в България няма зърнена рецесия, заради което им се изискуем почитание.
Костадин Костадинов, ръководител на УС на Национална асоциация на зърнопроизводителите, бе безапелационен, че в България има задоволително зърно, макар неразбираемото държане на държавното управление.
„ Всичко е запасено със зърно и настрана количество има в търговците. Цената на зърното е борсова, тя се мени всеки ден. 700 лв. на звук се купува сега зърното. Държавата, която трябваше да купува зърно, хлебна пшеница, искаше да купува на 570 лв. за звук. Ако страната купува, с цел да си обезпечи продоволствена сигурност, то би трябвало да е от нова годишна продукция. Най-правилно е да се попълня запаса от новата годишна продукция и на пазарни цени. Не можем да кажем дали ще се вдигне цената на зърното, само че порастват цените на горивата, препарати, торове ", сподели още той.
Костадинов означи, че бранш зърнопроизводство не е получил никакви обезщетения.
Относно концепцията в пристанището на Варна да се построи зърнен хъб, посредством който да се продава украинското жито, Костадинов счита, че това би могло да стане единствено след вложения, тъй като на варненското пристанище няма нужната инфраструктура и не е задоволително огромно, като съпоставяне даде за образец румънското пристанище в Констанца, което е 10 пъти по-голямо.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ