Трудностите като нови възможности
Искаме ги или не – компликациите са неизбежна част от житейския ни път. Те са негов натурален сателит, без значение, че някои от нас са по-пожалени, а други безусловно засипани с тях. Затова е по-добре да променим гледната си точка, в сравнение с щом се появят, да затъваме в самосъжаление или парализираща бездейност.
Най-добре е да подходим на правилото на китайските бойни изкуства – да превърнем минуса в плюс, да погледнем на компликациите като на опорна точка за нова опция. А трудността постоянно носи в себе си потенцията за по-добро. Дори поради това, че оправянето с него ни тласка към нещо ново, необременено със старите натрупвания. Започва се на чисто. Разбира се, новата опция би трябвало да върви паралелно с нашата личностна смяна. В противоположен случай има заплаха още веднъж и още веднъж, до безспир всичко да се повтаря, в случай че ние реагираме по един и същи метод, попадайки при сходни условия.
Друг плюс е, че при превъзмогването на компликациите ние имаме късмет за духовно израстване. Търсим решения, мисълта ни е будна и комбинативна, преценяме изгоди и вреди, вършим проба-грешка и научаваме кой ход е потребен и кой губещ, опознаваме себе си и хората към нас. При тотално предпазен от компликации живот имаме надалеч по-малката опция да преживеем всичко това. А следствията са, че ще сме неспособни за справяне с рискови обстановки и доста уязвими.
Има ли проблем, би трябвало да се търси неговото решение – това е положителният метод. А не да се оплакваме и да дирим отговорни, с цел да не сме ние в тази роля. Има една нова обстановка и би трябвало да се реагира на нея. По-добре е да използваме силата си в търсене на вероятните разновидности за деяние, вместо да се хабим на вятъра. Всеки проблем има решение – от време на време неприятно, мъчително. Често точно решението със мощна, само че относително бързо преминаваща болежка, е най-ефикасно. То е като вадене на зъб, като изплъзване на забит в петата бодил – раз и готово.
Имаш несполучлива връзка, изневеряват ти, единствено ти се бориш за оцеляването ви като двойка – по-добре се разделете, вий като куче в самотата си, само че пък след време ще бъдеш подготвена за нова и евентуално по-стойностна обич. Иначе се обричаш на безкрайна мъка.
Загуби работата си? Ужасно е, само че дали това не е твоят късмет да започнеш нещо ново и друго, за което другояче в никакъв случай не би намерила храброст. Много хора са си отвоювали нов живот в нова страна, като реакция на компликациите в своята. Така са заселени цели континенти.
Десетки изобретения са направени, с цел да се преодолее някаква компликация, та даже и битова. Не инцидентна е приказката „ Накарай мързеливия на труд, с цел да те научи на разум. “ Трудностите, съпътстващи живота на уединен остров, са трансформирали Робинзон в умел дърводелец, животновъд и земеделец, какъвто в никакъв случай не е бил. И в случай че този образец е прекомерно книжовен, то правилото важи за всяка рискова обстановка.
Скоро прочетох в един уебсайт писмото на жена с тежка здравословна диагноза. Тя споделя, че около заболяването си е преоткрила смисъла на дребните неща, удивителността на добротата, прелестта на утрото.
Всички знаем максимата „ Което не ни убива, ни прави по-силни “. Едни постоянно я цитират, когато компликациите напълно ги нагазят. Други изрично я отхвърлят, евентуално тъй като я намират за доста последна. Едва ли би трябвало да сме заложили на карта, в случай че не физическото, то духовното си оцеляване, с цел да станем по-устойчиви и справящи се. Но е реалност, че от компликациите израстваме. Ранимостта и уязвимостта ни от младостта отстъпват на опита от победените проблеми и извлечената мъдрост. Тези придобивки обаче вървят ръка за ръка с понесените рани, които ни вършат по-силни, само че въпреки всичко си остават рани. И въпреки да са остарели, при неприятно време – т.е. когато сме тъжни или просто сме в миг на вглеждане обратно и във вътрешността, от време на време леко ни понаболяват.
Ала щом осъзнаем, че компликациите съществуват, не с цел да ни смаже действителността, а с цел да ни даде тя сетива за новите, за какво не по-добри благоприятни условия, към този момент сме половин спечелили. А опциите - остава единствено да ги грабнем.
Най-добре е да подходим на правилото на китайските бойни изкуства – да превърнем минуса в плюс, да погледнем на компликациите като на опорна точка за нова опция. А трудността постоянно носи в себе си потенцията за по-добро. Дори поради това, че оправянето с него ни тласка към нещо ново, необременено със старите натрупвания. Започва се на чисто. Разбира се, новата опция би трябвало да върви паралелно с нашата личностна смяна. В противоположен случай има заплаха още веднъж и още веднъж, до безспир всичко да се повтаря, в случай че ние реагираме по един и същи метод, попадайки при сходни условия.
Друг плюс е, че при превъзмогването на компликациите ние имаме късмет за духовно израстване. Търсим решения, мисълта ни е будна и комбинативна, преценяме изгоди и вреди, вършим проба-грешка и научаваме кой ход е потребен и кой губещ, опознаваме себе си и хората към нас. При тотално предпазен от компликации живот имаме надалеч по-малката опция да преживеем всичко това. А следствията са, че ще сме неспособни за справяне с рискови обстановки и доста уязвими.
Има ли проблем, би трябвало да се търси неговото решение – това е положителният метод. А не да се оплакваме и да дирим отговорни, с цел да не сме ние в тази роля. Има една нова обстановка и би трябвало да се реагира на нея. По-добре е да използваме силата си в търсене на вероятните разновидности за деяние, вместо да се хабим на вятъра. Всеки проблем има решение – от време на време неприятно, мъчително. Често точно решението със мощна, само че относително бързо преминаваща болежка, е най-ефикасно. То е като вадене на зъб, като изплъзване на забит в петата бодил – раз и готово.
Имаш несполучлива връзка, изневеряват ти, единствено ти се бориш за оцеляването ви като двойка – по-добре се разделете, вий като куче в самотата си, само че пък след време ще бъдеш подготвена за нова и евентуално по-стойностна обич. Иначе се обричаш на безкрайна мъка.
Загуби работата си? Ужасно е, само че дали това не е твоят късмет да започнеш нещо ново и друго, за което другояче в никакъв случай не би намерила храброст. Много хора са си отвоювали нов живот в нова страна, като реакция на компликациите в своята. Така са заселени цели континенти.
Десетки изобретения са направени, с цел да се преодолее някаква компликация, та даже и битова. Не инцидентна е приказката „ Накарай мързеливия на труд, с цел да те научи на разум. “ Трудностите, съпътстващи живота на уединен остров, са трансформирали Робинзон в умел дърводелец, животновъд и земеделец, какъвто в никакъв случай не е бил. И в случай че този образец е прекомерно книжовен, то правилото важи за всяка рискова обстановка.
Скоро прочетох в един уебсайт писмото на жена с тежка здравословна диагноза. Тя споделя, че около заболяването си е преоткрила смисъла на дребните неща, удивителността на добротата, прелестта на утрото.
Всички знаем максимата „ Което не ни убива, ни прави по-силни “. Едни постоянно я цитират, когато компликациите напълно ги нагазят. Други изрично я отхвърлят, евентуално тъй като я намират за доста последна. Едва ли би трябвало да сме заложили на карта, в случай че не физическото, то духовното си оцеляване, с цел да станем по-устойчиви и справящи се. Но е реалност, че от компликациите израстваме. Ранимостта и уязвимостта ни от младостта отстъпват на опита от победените проблеми и извлечената мъдрост. Тези придобивки обаче вървят ръка за ръка с понесените рани, които ни вършат по-силни, само че въпреки всичко си остават рани. И въпреки да са остарели, при неприятно време – т.е. когато сме тъжни или просто сме в миг на вглеждане обратно и във вътрешността, от време на време леко ни понаболяват.
Ала щом осъзнаем, че компликациите съществуват, не с цел да ни смаже действителността, а с цел да ни даде тя сетива за новите, за какво не по-добри благоприятни условия, към този момент сме половин спечелили. А опциите - остава единствено да ги грабнем.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ