Спасителите, издирвали подводницата Титан: Искахме да я намерим възможно най-бързо
" Искахме да ги намерим допустимо най-бързо ", това споделят хора, взели участие в избавителната и издирвателна интервенция за подводницата " Титан ".
Туристическата подводница изчезна през юни с 5 пасажери на борда, които се бяха отправили към останките на кораба " Титаник ". Часове след началото на експедицията с " Титан " беше изгубена всякаква връзка, а издирването й продължи дни наред.
За първи път хората, които са разкрили останките на " ОушънГейт ", споделят по какъв начин се е развило търсенето – и опустошителния миг, когато осъзнават, че всяка вяра е изгубена.
Било Денят на бащата и дълбоководният специалист Джеси Дорен бил на открито със фамилията си на музикален концерт. Той забелязал гласово известие от чужд номер, само че не го отварил.
В рамките на няколко часа Джеси към този момент е пристрастен в обезвереното търсене на изчезналата подводница „ Титан “, което се трансформира в световна вест.
Корабът изчезна на 18 юни, до момента в който пътуваше към останките на „ Титаник “ на 3800 метра под повърхността на Атлантическия океан.
Експедицията беше на цена от 250 000 $ на човек и имаше петима пасажери, в това число водача на подводницата на борда, когато тя загуби връзка с кораба-майка.
Трескавото търсене на признаци на живот продължи четири дни. Имаше вяра, че по някакво знамение корпусът на подводницата е недокоснат и хората вътре към момента са живи и чакат помощ.
Но когато екипът на Джеси най-сетне направи изобретение, това не беше добра вест. На към 500 метра от носа на „ Титаник “ е намерено поле от парчета, съдържащо елементи от „ Титан “.
Подводницата е претърпяла " пагубна имплозия ", заключиха американските управляващи. И петимата души на борда са били убити мигновено.
На 19 юни Джеси и екипът му от Pelagic Research Services се втурнаха към малко летище в северната част на щата Ню Йорк и отлетяха с оборудването си до Нюфаундленд в Канада, написа Вести.бг.
Обикновено превозени в камиони, транспортните каси, съдържащи контролната зала и ROV, вместо това бяха натоварени на два товарни самолета на Военновъздушни сили на Съединени американски щати.
Стъпили към този момент на канадския бряг, те се насочиха към мястото за търсене на стотици благи от брега.
„ Фокусът ни беше да подготвим екипажа си на място, с цел да правим избавяне... Целият ни фокус беше да намерим тези момчета “, споделя Джеси.
Pelagic Research Services е компания, профилирана в дълбоководни проучвания. Той ръководи ROVs на хиляди метри под повърхността. Тяхното транспортно средство " Одисей " 6K, което беше употребявано в търсенето, е едно от дребното ROVS, които могат да доближат дълбините, където се намират останките на „ Титаник “.
„ Първият въпрос на всички беше... какъв брой време ще ви отнеме да се мобилизирате? “, споделя изпълнителният шеф на Pelagic Ед Касано, припомняйки си трескавото търсене. „ Казахме 12 часа, надявахме се да го създадем за осем. Направихме го за шест. "
" Тогава въпросът беше какъв брой бързо може да се движи корабът? Корабът нормално се движи със скорост 10 или 11 възела, ние успяхме със 17. "
Последните петима пасажери на „ Титан “ получиха тъмносини летателни костюми на OceanGate, водоустойчиви панталони, ботуши със стоманени пръсти и каски за тяхното съдбовно пътешестване на борда на подводницата.
Казаха им да носят дебели чорапи и шапка, защото колкото по-дълбоко навлезе подводницата, ще стане по-студено. Те също бяха предизвестени да заобикалят намокряне на краката си от кондензация, която ще се образува на пода на подводницата.
Пътниците бяха поканени да заредят обичаните си песни на телефона си, с цел да ги пуснат на Bluetooth високоговорител. Кънтри музиката беше неразрешена от основния изпълнителен шеф на OceanGate Стоктън Ръш, който беше измежду участниците.
Заедно с господин Ръш бяха Шахзада и Сюлеман Дауд, английският милиардер Хамиш Хардинг и френският водач на подводница Пол-Анри Наржеоле.
По време на гмуркането жертвите евентуално са били в цялостен мрак и единствено биолуминесцентни морски създания са се виждали през 53 см илюминатор на кораба. Прожекторите на подводницата бяха изключени, до момента в който тя доближи морското дъно, с цел да се пести батерията.
Според специалисти, доказателствата сочат, че корпусът на „ Титан “ от въглеродни нишки се е срутил - и хората на борда са починали неотложно.
„ Единственото избавление е, че е било неотложно – безусловно за милисекунди “, сподели пред Sky News Дейвид Миърнс, избавителен специалист, който познаваше двама от петимата мъже на борда. — " Мъжете няма по какъв начин да са разбрали какво се случва ".
„ Фокусът ни при идването ни беше да влезем във водата допустимо най-бързо “, споделя Ед Касано. Изстрелването на част от тежко съоръжение в океана беше комплициран развой, включващ интензивна централизация и безотказна работа в екип.
Планът беше ROV да се закачи за подводницата на морското дъно и да я издигне до 3000 метра, където към тях ще се причисли различен ROV, преди да се насочат към повърхността.
Отне малко повече от два часа на „ Одисей “ да доближи морското дъно, покрай призрачните остатъци на „ Титаник “. Съдбата на тези на борда и мъката на техните близки бяха най-важните в съзнанието на Ед. „ Постоянно мислихме за екипажа на Титан “, споделя той. „ Постоянно мислихме за фамилиите им.
Опасностите, пред които са изправени спасителите, също са съществена грижа.
„ Мислехме кой е най-хубавият метод за нас да правим избавяне, знаейки, че сме лимитирани във времето, знаейки, че подводницата е огромен обект за възобновяване “, прибавя Ед.
„ До момента, в който стигнаха до останките на „ Титаник “, всичко беше направено на скорост “, споделя Джеси.
„ Но въпреки всичко трябваше да вършим нещата безвредно, тъй като има доста хора в риск, доста съоръжение в риск и искахме да го създадем както би трябвало “, споделя той.
„ Знаехме, че имаме един късмет за това. “
Най-накрая, след дни на търсене и международни избавителни старания, „ Одисей “ доближи морското дъно. На дъното на Атлантическия океан не беше непокътната подводница, чиито жители чакаха избавление, а зона от парчета на към 500 м от „ Титаник “.
Спасителният екип замлъкна, защото откритието ги зашемети. „ При влизане в полето за парчета имаше пауза “, спомня си Ед.
„ Всеки е експерт, само че няма по какъв начин да не бъдете повлияни... лиши ни миг, с цел да разберем в действителност и да помислим какво значи това. “
„ Прекарахме четири или пет дни... очаквайки да отидем там и да създадем знамение “, споделя Джеси. „ Очевидно нашето възприятие на отчаяние е незначително спрямо хората, които са близки до фамилиите на тези, които са били изгубени. "
„ Никога не е било нищо друго с изключение на търсене и избавяне “, споделя Ед, до момента в който не откриват полето с парчета. В този миг фамилиите на петимата мъже бяха осведомени и избавителната интервенция стартира.
Няколко дни по-късно Ед Касано се обърна към медиите, с цел да опише какво се е случило. Потискайки сълзите си, той се извини и сподели, че членовете на неговия екип се борят с „ доста страсти “.
Изминаха съвсем три месеца от бедствието, само че към момента остават въпроси за това какво се е случило - и за какво.
Разследването на злополуката от Канадския ръб по транспортна сигурност продължава. Бяха извършени предварителни изявленията с тези на борда на помощния транспортен съд на OceanGate Polar Prince и останките на подводницата бяха инспектирани. Разследването няма да приписва виновност или отговорност - наказателна или гражданска - само че се организира с вярата нищо сходно да не се повтори.
След злополуката с „ Титан “ имаше възобновени апели за прекъсване на пътуванията на хора до останките на „ Титаник “.
Потомците на починалите преди век споделят, че това е гробище, което би трябвало да бъде оставено в мира.
Туристическата подводница изчезна през юни с 5 пасажери на борда, които се бяха отправили към останките на кораба " Титаник ". Часове след началото на експедицията с " Титан " беше изгубена всякаква връзка, а издирването й продължи дни наред.
За първи път хората, които са разкрили останките на " ОушънГейт ", споделят по какъв начин се е развило търсенето – и опустошителния миг, когато осъзнават, че всяка вяра е изгубена.
Било Денят на бащата и дълбоководният специалист Джеси Дорен бил на открито със фамилията си на музикален концерт. Той забелязал гласово известие от чужд номер, само че не го отварил.
В рамките на няколко часа Джеси към този момент е пристрастен в обезвереното търсене на изчезналата подводница „ Титан “, което се трансформира в световна вест.
Корабът изчезна на 18 юни, до момента в който пътуваше към останките на „ Титаник “ на 3800 метра под повърхността на Атлантическия океан.
Експедицията беше на цена от 250 000 $ на човек и имаше петима пасажери, в това число водача на подводницата на борда, когато тя загуби връзка с кораба-майка.
Трескавото търсене на признаци на живот продължи четири дни. Имаше вяра, че по някакво знамение корпусът на подводницата е недокоснат и хората вътре към момента са живи и чакат помощ.
Но когато екипът на Джеси най-сетне направи изобретение, това не беше добра вест. На към 500 метра от носа на „ Титаник “ е намерено поле от парчета, съдържащо елементи от „ Титан “.
Подводницата е претърпяла " пагубна имплозия ", заключиха американските управляващи. И петимата души на борда са били убити мигновено.
На 19 юни Джеси и екипът му от Pelagic Research Services се втурнаха към малко летище в северната част на щата Ню Йорк и отлетяха с оборудването си до Нюфаундленд в Канада, написа Вести.бг.
Обикновено превозени в камиони, транспортните каси, съдържащи контролната зала и ROV, вместо това бяха натоварени на два товарни самолета на Военновъздушни сили на Съединени американски щати.
Стъпили към този момент на канадския бряг, те се насочиха към мястото за търсене на стотици благи от брега.
„ Фокусът ни беше да подготвим екипажа си на място, с цел да правим избавяне... Целият ни фокус беше да намерим тези момчета “, споделя Джеси.
Pelagic Research Services е компания, профилирана в дълбоководни проучвания. Той ръководи ROVs на хиляди метри под повърхността. Тяхното транспортно средство " Одисей " 6K, което беше употребявано в търсенето, е едно от дребното ROVS, които могат да доближат дълбините, където се намират останките на „ Титаник “.
„ Първият въпрос на всички беше... какъв брой време ще ви отнеме да се мобилизирате? “, споделя изпълнителният шеф на Pelagic Ед Касано, припомняйки си трескавото търсене. „ Казахме 12 часа, надявахме се да го създадем за осем. Направихме го за шест. "
" Тогава въпросът беше какъв брой бързо може да се движи корабът? Корабът нормално се движи със скорост 10 или 11 възела, ние успяхме със 17. "
Последните петима пасажери на „ Титан “ получиха тъмносини летателни костюми на OceanGate, водоустойчиви панталони, ботуши със стоманени пръсти и каски за тяхното съдбовно пътешестване на борда на подводницата.
Казаха им да носят дебели чорапи и шапка, защото колкото по-дълбоко навлезе подводницата, ще стане по-студено. Те също бяха предизвестени да заобикалят намокряне на краката си от кондензация, която ще се образува на пода на подводницата.
Пътниците бяха поканени да заредят обичаните си песни на телефона си, с цел да ги пуснат на Bluetooth високоговорител. Кънтри музиката беше неразрешена от основния изпълнителен шеф на OceanGate Стоктън Ръш, който беше измежду участниците.
Заедно с господин Ръш бяха Шахзада и Сюлеман Дауд, английският милиардер Хамиш Хардинг и френският водач на подводница Пол-Анри Наржеоле.
По време на гмуркането жертвите евентуално са били в цялостен мрак и единствено биолуминесцентни морски създания са се виждали през 53 см илюминатор на кораба. Прожекторите на подводницата бяха изключени, до момента в който тя доближи морското дъно, с цел да се пести батерията.
Според специалисти, доказателствата сочат, че корпусът на „ Титан “ от въглеродни нишки се е срутил - и хората на борда са починали неотложно.
„ Единственото избавление е, че е било неотложно – безусловно за милисекунди “, сподели пред Sky News Дейвид Миърнс, избавителен специалист, който познаваше двама от петимата мъже на борда. — " Мъжете няма по какъв начин да са разбрали какво се случва ".
„ Фокусът ни при идването ни беше да влезем във водата допустимо най-бързо “, споделя Ед Касано. Изстрелването на част от тежко съоръжение в океана беше комплициран развой, включващ интензивна централизация и безотказна работа в екип.
Планът беше ROV да се закачи за подводницата на морското дъно и да я издигне до 3000 метра, където към тях ще се причисли различен ROV, преди да се насочат към повърхността.
Отне малко повече от два часа на „ Одисей “ да доближи морското дъно, покрай призрачните остатъци на „ Титаник “. Съдбата на тези на борда и мъката на техните близки бяха най-важните в съзнанието на Ед. „ Постоянно мислихме за екипажа на Титан “, споделя той. „ Постоянно мислихме за фамилиите им.
Опасностите, пред които са изправени спасителите, също са съществена грижа.
„ Мислехме кой е най-хубавият метод за нас да правим избавяне, знаейки, че сме лимитирани във времето, знаейки, че подводницата е огромен обект за възобновяване “, прибавя Ед.
„ До момента, в който стигнаха до останките на „ Титаник “, всичко беше направено на скорост “, споделя Джеси.
„ Но въпреки всичко трябваше да вършим нещата безвредно, тъй като има доста хора в риск, доста съоръжение в риск и искахме да го създадем както би трябвало “, споделя той.
„ Знаехме, че имаме един късмет за това. “
Най-накрая, след дни на търсене и международни избавителни старания, „ Одисей “ доближи морското дъно. На дъното на Атлантическия океан не беше непокътната подводница, чиито жители чакаха избавление, а зона от парчета на към 500 м от „ Титаник “.
Спасителният екип замлъкна, защото откритието ги зашемети. „ При влизане в полето за парчета имаше пауза “, спомня си Ед.
„ Всеки е експерт, само че няма по какъв начин да не бъдете повлияни... лиши ни миг, с цел да разберем в действителност и да помислим какво значи това. “
„ Прекарахме четири или пет дни... очаквайки да отидем там и да създадем знамение “, споделя Джеси. „ Очевидно нашето възприятие на отчаяние е незначително спрямо хората, които са близки до фамилиите на тези, които са били изгубени. "
„ Никога не е било нищо друго с изключение на търсене и избавяне “, споделя Ед, до момента в който не откриват полето с парчета. В този миг фамилиите на петимата мъже бяха осведомени и избавителната интервенция стартира.
Няколко дни по-късно Ед Касано се обърна към медиите, с цел да опише какво се е случило. Потискайки сълзите си, той се извини и сподели, че членовете на неговия екип се борят с „ доста страсти “.
Изминаха съвсем три месеца от бедствието, само че към момента остават въпроси за това какво се е случило - и за какво.
Разследването на злополуката от Канадския ръб по транспортна сигурност продължава. Бяха извършени предварителни изявленията с тези на борда на помощния транспортен съд на OceanGate Polar Prince и останките на подводницата бяха инспектирани. Разследването няма да приписва виновност или отговорност - наказателна или гражданска - само че се организира с вярата нищо сходно да не се повтори.
След злополуката с „ Титан “ имаше възобновени апели за прекъсване на пътуванията на хора до останките на „ Титаник “.
Потомците на починалите преди век споделят, че това е гробище, което би трябвало да бъде оставено в мира.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ