Ирен Кривошиева влиза в обувките на Анастасия в новия сериал

Ирен Кривошиева влиза в обувките на Анастасия в новия сериал на Нова тв "Лъжите в нас ", а ориста, която пресъздава, се оказва много нелека. И напълно не опира единствено до актьорски мурафет, а най-много до човешки прочит, какъвто точно прави и актрисата.

В този диалог тя е без сюжет и изцяло достоверна откъм споделени усеща и мисли. Разкрива душата си по непредвиден метод, а едно особено съвпадане с действителния й живот, ще ви накара доста да се замислите за силата на случайностите.

- Ирен, твоята героиня в "Лъжите в нас " - Анастасия наподобява доста мощна персона, а цялата история на сериала дотук отключва доста наболели за обществото ни теми…

- Когато започнахме да снимаме сериала и се срещнах със сюжета, си помислих – хората желаят смях и представление, ще кажат, че отново вършим драма, че те си я имат у дома предостатъчно… В идващия миг обаче, идва друго просветление. Целият сериал демонстрира, че актуалният фен не желае нито да мисли, нито да усеща. Иска да го кара по-леко, по-отгоре. Вярно, животът е много сложен, само че когато човек спре да мисли, го прави единствено още по-труден.

Усетих това още през цялото време – на сватбата, когато Рая (Радина Думанян, б.а.) цитира какво е любовта съгласно Апостол Павел, настрана Сава (Орлин Павлов, б.а.) има цялостен роман, в който изяснява за един човек, който бил брат и какво бил направил.. Сценарият е учреден на притчата на заблудения наследник, който взима цялото благосъстояние, похарчва го и се връща у дома, татко му го посреща, споделя да заколят най-угоената овца, тъй като изгубеният му наследник се е завърнал.

Та, същата тази алегория се открива във всички взаимоотношения – в тези сред мен и брат ми, сред сестрите Рая и Ирина, а в действителност индивидът, който един тип сплотява всички, това съм аз. Образът ми не е по никакъв начин елементарен, а и сериите се снимат разпокъсано. Всеки самичък би трябвало да си прозре и построи облика, който пресъздава, а феновете да вникват в посланията.



- Има ли героинята ти Анастасия нещо общо с теб – темперамент, полезности, държание?

- Тя е цялостната ми диаметралност. Няма общо с мен, само че има общо с баба ми. В сериала аз играя по-възрастна, в сравнение с съм, само че помня всичко, което в живота ми е разказвала баба ми, на която й се случва безусловно същото. Взимат й една кооперация в центъра на София, изселват я, натикват я в едно мазе… това го има и при моята героиня. Анастасия не приказва за майка си. В действителния живот това е за мен баба ми. Цялата тази промяна и тормоз, които по-богатите хора са имали през 1944 година, е доста мощно застъпена тематика. Задават се въпроси, чийто отговори се разпростират с всеки идващ епизод.

- Интересно съвпадане се е получило сред действителната история на баба ти и тази, която следва героинята ти в сериала… Това изненада ли те?

- Вълнение е, тъй като думите, които споделя моята героиня, са съвсем същите, които съм чувала и от моята баба преди години. Но има и още едно съвпадане – в живота аз също имам сестра, по-голяма от мен. Имам даже цяла книга, описваща взаимоотношенията ни. На процедура, това, което се случва в сериала със Сава, се е случвало действително и с мен.

Луксът към семейството, който се вижда в сериала, в действителност е натурален, унаследен. Не е като днешния разкош, който най-вече се показва, без същински да се има. Това имане през днешния ден напълно не е това – то дори не е разкош, а нормално снобеене.

...