Взаимен фонд или ETF
Инвеститорите, търсещи диверсификация и професионално ръководство на своите средства, постоянно се обръщат към света на фондовете. Борсово търгувани (Exchange traded funds) или взаимни, те могат да обезпечат необятна, диверсифицирана експозиция към клас активи, показател, район или характерна пазарна ниша, без да се постанова вложителите да купуват акции или други скъпи бумаги по-отделно и да структурират собствен портфейл. За това към този момент се е погрижила компания за ръководство на активи.
Предизвикателството обаче се крие в стесняването на опциите. Дали е по-правилно да се влага във взаимни фондове или в ETF-и? Отговорът не е еднопосочен. Той зависи от другите типове вложители, цели, капиталови тактики и подходи. В България сега се оферират над 1600 капиталови фонда - множеството от тях са на задгранични ръководещи сдружения, към 130 са на български. Болшинството са взаимни фондове, по-малка част са ETF-и - оферират ги Amundi, a единственото българско ръководещо сдружение, което структурира ETF, е " Експат капитал " - един върху златото и няколко, които следват българския показател Sofix и няколко районни и ЦИЕ тържища. През борсовите платформи, които оферират медиаторите, обаче достъпът дo ETF доста се усилва.
Сравнение на преимуществата сред двата типа активи. Автор: Капитал Източник: Капитал Достъп за вложителя, такси и ликвидност
Обикновено борсово търгуваните фондове (ETF) копират базов актив - показател, актив (злато, петрол), а техните акции се търгуват на фондовата борса и могат да бъдат купени във всеки един миг през капиталов медиатор - това може да стане даже и единствено за една акция. В този смисъл те са по-достъпни и имат по-висока ликвидност от взаимните фондове. Последните също са портфейл от активи, които се ръководят от професионален управител, а дяловете им се търгуват от капиталовото сдружение, което ги структурира. Често обаче по тази причина може да има минимална изискуема сума - 1000, 10 000 валутни единици, което непосредствено прави достъпа до тях по-скъп. Специално в България взаимните фондове са задължени да вършат преоценка на активите си и да разгласяват цени на емисия и назад изкупуване най-малко два пъти седмични. Има и такива, които го вършат всеки ден. Сделките с тях обаче се правят в края на деня, до момента в който при ETF е в границите на борсовата сесия.
Тъй като ЕТF сe счита за пасивна инвестиция - следвайки показател или базовия актив, не му се постанова да прави постоянно покупко-продажби, то таксите по него са по-ниски. За разлика от взаимните фондове, които постоянно с изключение на такса за ръководство взимат такава на входа и изхода. Разбира се, това е строго характерно - за всеки фонд и таксата постоянно зависи от неговия темперамент и профил, както и от вложената сума и интервал. За по-дългосрочни огромни вложения може да има по-ниска такса. Тук обаче има нещо, в което би трябвало да се внимава - в случай че се купува ETF от непозната борса през платформа на медиатор, таксата за това може да е по-висока. Тя ще е като за покупка на елементарни акции, а при някои брокери тя може да доближи до 10-15 $ на договорка, което да го оскъпи по отношение на взаимния фонд.
Борсово търгуваният фонд дава доста удобства за вложителя. Например, в случай че желае да съблюдава класическата формула за диверсификация (често подложена на критика напоследък) - 60% акции и 40% в облигации, той може да разпредели 60% в ETF, който наблюдава S&P 500 и 40% в ETF, покриващи държавни облигации. Така на непрофесионалния вложител няма да му се постанова да прави оценки на комплицирани принадлежности, каквито са ДЦК, а и заобикаля комплицирания достъп до тях.
Прозрачност на вложенията
И взаимните фондове, и борсовите, правят активност на база проспект, който е утвърден от финансовия регулатор на страната, в която се структурират. Проспектът дава точните условия и ограничавания за вложенията. При ЕTF те са строго избрани до базовия актив или показател, до момента в който при взаимните фондове те варират в граници - да вземем за пример може да са 30% акции, 40% облигации, 20% депозити, останалото кеш. Което дава опция на портфолио мениджъра да трансформира капиталовата тактика на фонда съгласно пазара. Какво тъкмо се случва обаче излиза наяве от периодическите доклади на фондовете, само че и там постоянно липсва конкретика, защото законът не задължава да се разгласява целият портфейл. При борсовите фондове няма този проблем, защото те са длъжни да копират базовия актив без значение от посоката на пазара. Затова и те се смятат за пасивно ръководени, а взаимните фондове - за интензивно, което е и определящо за равнищата на таксите им, упоменати нагоре.
Предизвикателството обаче се крие в стесняването на опциите. Дали е по-правилно да се влага във взаимни фондове или в ETF-и? Отговорът не е еднопосочен. Той зависи от другите типове вложители, цели, капиталови тактики и подходи. В България сега се оферират над 1600 капиталови фонда - множеството от тях са на задгранични ръководещи сдружения, към 130 са на български. Болшинството са взаимни фондове, по-малка част са ETF-и - оферират ги Amundi, a единственото българско ръководещо сдружение, което структурира ETF, е " Експат капитал " - един върху златото и няколко, които следват българския показател Sofix и няколко районни и ЦИЕ тържища. През борсовите платформи, които оферират медиаторите, обаче достъпът дo ETF доста се усилва.
Сравнение на преимуществата сред двата типа активи. Автор: Капитал Източник: Капитал Достъп за вложителя, такси и ликвидност
Обикновено борсово търгуваните фондове (ETF) копират базов актив - показател, актив (злато, петрол), а техните акции се търгуват на фондовата борса и могат да бъдат купени във всеки един миг през капиталов медиатор - това може да стане даже и единствено за една акция. В този смисъл те са по-достъпни и имат по-висока ликвидност от взаимните фондове. Последните също са портфейл от активи, които се ръководят от професионален управител, а дяловете им се търгуват от капиталовото сдружение, което ги структурира. Често обаче по тази причина може да има минимална изискуема сума - 1000, 10 000 валутни единици, което непосредствено прави достъпа до тях по-скъп. Специално в България взаимните фондове са задължени да вършат преоценка на активите си и да разгласяват цени на емисия и назад изкупуване най-малко два пъти седмични. Има и такива, които го вършат всеки ден. Сделките с тях обаче се правят в края на деня, до момента в който при ETF е в границите на борсовата сесия.
Тъй като ЕТF сe счита за пасивна инвестиция - следвайки показател или базовия актив, не му се постанова да прави постоянно покупко-продажби, то таксите по него са по-ниски. За разлика от взаимните фондове, които постоянно с изключение на такса за ръководство взимат такава на входа и изхода. Разбира се, това е строго характерно - за всеки фонд и таксата постоянно зависи от неговия темперамент и профил, както и от вложената сума и интервал. За по-дългосрочни огромни вложения може да има по-ниска такса. Тук обаче има нещо, в което би трябвало да се внимава - в случай че се купува ETF от непозната борса през платформа на медиатор, таксата за това може да е по-висока. Тя ще е като за покупка на елементарни акции, а при някои брокери тя може да доближи до 10-15 $ на договорка, което да го оскъпи по отношение на взаимния фонд.
Борсово търгуваният фонд дава доста удобства за вложителя. Например, в случай че желае да съблюдава класическата формула за диверсификация (често подложена на критика напоследък) - 60% акции и 40% в облигации, той може да разпредели 60% в ETF, който наблюдава S&P 500 и 40% в ETF, покриващи държавни облигации. Така на непрофесионалния вложител няма да му се постанова да прави оценки на комплицирани принадлежности, каквито са ДЦК, а и заобикаля комплицирания достъп до тях.
Прозрачност на вложенията
И взаимните фондове, и борсовите, правят активност на база проспект, който е утвърден от финансовия регулатор на страната, в която се структурират. Проспектът дава точните условия и ограничавания за вложенията. При ЕTF те са строго избрани до базовия актив или показател, до момента в който при взаимните фондове те варират в граници - да вземем за пример може да са 30% акции, 40% облигации, 20% депозити, останалото кеш. Което дава опция на портфолио мениджъра да трансформира капиталовата тактика на фонда съгласно пазара. Какво тъкмо се случва обаче излиза наяве от периодическите доклади на фондовете, само че и там постоянно липсва конкретика, защото законът не задължава да се разгласява целият портфейл. При борсовите фондове няма този проблем, защото те са длъжни да копират базовия актив без значение от посоката на пазара. Затова и те се смятат за пасивно ръководени, а взаимните фондове - за интензивно, което е и определящо за равнищата на таксите им, упоменати нагоре.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ