Интуицията произтича от чувстващото сърце
Интуицията извира от самите дълбини на човешкото сърце. Тя има два аспекта: единият зависи от външното усещане, а другият е самостоятелен от всякакво външно влияние. Първият се назовава усещане, а вторият — вътрешен глас.
Интуицията е тънко качество, женско качество, произлизащо от чувствителността. Жената е по-интуитивна по природа, в сравнение с мъжа.
Много постоянно се споделя: „ Този човек ми направи усещане “, само че в това време няма рационална причина, с цел да се обоснове това усещане. Възможно е ние да не сме в положение да намерим някаква причина за доказателство, само че все пак усещането е вярно.
Съществуват хора, даже цели нации, които по природа са интуитивни. На интуитивния човек не му е належащо да чака, с цел да узнае нещо. Необходим е единствено един момент.
Щом погледът му попадне върху някого, в него незабавно поражда усещане, което е първи вид вътрешен глас. Човек с тънък и спокоен разум нормално има вътрешен глас, а човек с недодялан, компактен и разтревожен разум, не я владее.
Интуицията е свръхчувство, тя може да бъде наречена шесто възприятие, тя е същността на всички усеща. Когато човек показа, че усеща нещо, това не значи, че има справедливи, забележими аргументи за това, просто без никакви външни признаци или справедливи знаци той се е докоснал до даденото събитие.
Интуицията, която не зависи от усещанията, има още по-дълбока природа. Преди въобще да започнете нещо, вие към този момент знаете какво ще се получи — преди началото на начинанието виждате неговия резултат. Интуицията от време на време е някакъв тип вътрешно управление или предизвестие по какъв начин да постъпим.
Как човек възприема нещата? В началото знанието е изразено посредством езика на възприятията — това възприятие, разпростирайки се в рамките на хоризонта на мозъка, приема форма.
По-точно, мозъкът трансформира концепцията, материализира я във форма, след което езикът я превежда. Следователно интуицията произтича от чувстващото сърце.
Интуицията минава през три разнообразни положения — възприятие, въображение и фраза — с цел да стане задоволително ясна и различима. Някои хора чуват гласа на интуицията даже тогава, когато тя е на първия етап от процеса на развиване. Такива хора са способни да възприемат интуицията, а Егото им може да се назова интуитивно.
Други я разграничават, когато се прояви в царството на мислите. А трети долавят своята вътрешен глас единствено тогава, когато се демонстрира във формата на изречения.
Добрият човек, любящият човек, чистосърдечният и благожелателният човек постоянно е подсъзнателен. Интуицията няма нищо общо с образованието.
Необразованият човек може да бъде доста по-интуитивен, в сравнение с този, който има висока подготовка, тъй като това е напълно друга област на знание, изхожда от напълно друго направление.
Много постоянно интуитивният човек, улавяйки правилно интуицията, позволява неточност. То е тъй като интуицията има източник, друг от мозъка. Често човек се подвежда по готовите модели на мозъка и ги приема за вътрешен глас, а това води до отчаяние. Човек губи религия в себе си и престава да обръща внимание на предчувствията и това нехайство с всеки ден от ден на ден и повече се усилва.
Да се улови предусещане е най-сложното нещо. В един и същи миг се демонстрират две неща: от една страна — интуицията, а от друга — мозъкът. Ако двата края на един кол, положен напречно върху различен, се движат и горе и долу, човек не би обърнал внимание кой от тях се повдига пръв и кой втори. Така е и с мозъка.
Трябва доста деликатно да се следят неговите дейности, което се реализира посредством централизация. Човек би трябвало да бъде кадърен да гледа на своя разум тъкмо като на разграфена дъска пред себе си и наблюдавайки го, би трябвало да умее да се изолира от всичко външно, задържайки в своето вътрешно усещане единствено мозъка. Развивайки концентрацията, успокоявайки мозъка, човек може да се настрои на височината, нужна за разбиране на интуицията.
Ако един път е бил отчаян във усещанията на своето предусещане, не би трябвало да губи храброст, а да продължава да го следва, даже в случай че това му наподобява неправилно. Ако човек се доверява на своите интуиции, ще стигне до вярно усещане на света.
Подбудите за деяние на интуитивния човек доста постоянно се управлява от интуицията. Подбудите на човек, изгубил интуицията, могат да дойдат от други измерения, по-повърхностни. Необходим е подтик, който да направлява интуицията.
Импулсът е сходен на дребна сламка, плуваща по повърхността на водата. Тази сламка се придвижва, когато я тласка надигащата се вълна. Ако човек успее да разбере импулса, изпратен му от интуицията, реализира триумф, в случай че е сбъркал — се проваля. Ако всеки от нас проумее какво стои зад интуитивното му знание за нещата, не би бързал да изрази мнението си за дадена обстановка.
Сънят е друго знамение, различен феномен на мозъка. По време на сън работят освен мислите и въображението, само че и интуицията. Интуитивните прозрения, които с доста труд пораждат в будно положение, по време на сън от време на време идват по-леко и са по-ясни, тъй като в същото време човек е съсредоточен по натурален метод, очите му са затворени за външния свят. Но и тук съществува проблем.
Когато интуицията се надига от дълбините, на повърхността изниква въображението и човек се обърква и не знае кое какво е. Ето за какво доста сънища са толкоз неразбираеми — част от съня показва някаква истина, а друга част е безпределно заплетена.
Трябва да помним, че няма безсмислени сънища. Ако сънят няма нищо общо с интуицията и е просто функционалност на съзнанието, той продължава по натурален метод активността на мозъка, почнала денем. Дори това има своето значение, тъй като на екрана на мозъка не се проектира нищо, което няма корени в почвата на сърцето, донасяйки съответните плодове и цветя. Ако по време на сън интуицията работи, сънят оповестява за нещо, станало в предишното, настоящо в сегашното или идващо от бъдещето.
Духовно издигнатият човек не спи доста, както и доста глупавият, който в никакъв случай не принуждава своя мозък да мисли. Последният е напълно благополучен и задоволен, без да си прави труда да мисли. Той не сънува доста. Не мислете, че рядко се срещат такива души. Светът е пълнен хора, за които мисленето е единствено демонстрация на на вятъра изпитание.
Умът оказва влияние върху тялото, тялото — върху мозъка и по тази причина е естествено объркаността на тялото да хвърли сянка върху мозъка и да породи в него нарушавания.
Постоянно повтарящи се сънища за удушаване, сънища, че се давиш или не можеш да вървиш и приказваш, произлизат не от положението на здравето, а са резултат от усещания, арестувани в мозъка. Това е някакъв тип психологичен хаос, нарушаване, болест на мозъка, от която мозъкът би трябвало да се излекува.
Сънищата, в които човек сънува, че лети, са израз на непрекъснатото предпочитание на душата да се издигне над тъмнината на ограничаването, което изпитва в земния живот. Сънищата, в които летим, символизират и пътешествието, очакващо индивида в бъдеще. Само танцът на душата на индивида го принуждава да пее в съня.
Има тип сънища, които демонстрират всичко назад, сходно на погрешно огледало, правещо цялостния човек — слаб, а слабия — цялостен, високия — невисок, а ниския — висок. Това е изключително положение на мозъка, когато всичко се показва за напълно противоположно на това, което е. Това е един от главните дефекти на мозъка. Той постоянно е извърнат с краката нагоре и по тази причина всичко, което вижда човек, наподобява обърнато, изключително на сън. Понякога подобен сън би трябвало да бъде тълкуван като цялостна диаметралност на това, което показва. Ако човек не схваща тези тип сънища, пояснява ги напълно противоположно на същинската им природа.
Символичният сън е работа на финия разум и е нещо изумително. Колкото е тънък складът на мозъка, толкоз е тънък признакът, посредством който се демонстрира мисълта или въображението. Затова за мистиците постоянно е било доста просто да проследят еволюцията на индивида по неговите сънища. Колкото са по-фини сънищата, толкоз е по-напред човек в своята еволюция.
Още повече, достолепието не е единствено във финеса, а и в простотата. Поетите, музикантите, мислителите, писателите, хората на въображението сънуват прелестни сънища и великолепието на техните сънища се заключава в изумителната им символика.
Има сънища, които могат да се назоват видения. Те са отблясъци, отблясъци от хората, от техните мозъци, светове и проекти — нещата, върху които мозъкът е бил фокусиран.
Ако мозъкът се концентрира върху външния свят, тогава сънищата са от този свят, в случай че човек концентрира мозъка си върху самия себе си, тогава неговите лични мисли идват към него; в случай че мозъкът е фокусиран върху избран човек, тогава този човек и всичко, което е вътре в него, се отразява в съня; в случай че мозъкът е фокусиран върху избрана част от битието, тогава изискванията, положението на тази сфера се отразяват в мозъка. Сънищата доста наподобяват положенията след гибелта.
Колкото по-дълбоко се потапя човек в проучването на тази материя, толкоз повече вижда, че посредством откриване на природата на сънищата, на тяхната загадка и темперамент може да се разбере тайната на самия живот.
създател: Хазрат Инаят Хан
из „ Космическият език “
