Александра Сърчаджиева: Най-голямата награда е тази на публиката
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
Сатиричният спектакъл връчва на 7 април годишните си награди " Златен Кукерикон " за постижения в хумора и сатирата в българския спектакъл. Престижни оценки в най-трудния род и може би изключително нужен във времена на тестване.
- Да, мъчно е да накараш човек да се засмее. Сатирата е комплициран род, не е толкоз елементарно, както наподобява в профил. Във времената, в които живеем, става нещо доста комплицирано... Но имам вяра, че театърът е храм, където човек може да излекува душата и сърцето си, храм, в който може да избягаш, да се откъснеш от заобикалящата те пустота от време на време, сивота, мрак, с напрежение всекидневие. И за два часа да попаднеш в прелестен и друг свят. Вярвам, че театърът възпитава; че едно зрелище може да промени ориста на човек и пътя, по който върви. Сатирата също - тя не е просто два часа смях и да излезеш с празна глава. И най-големите истини, показани по смешен метод, по-лесно се одобряват.
- Наградите значими ли са за артиста?
- За мен най-голямата премия е тази на публиката - да видиш усмихнати лица, погледи, цялостни с вяра, аплодисментите, които всеки от нас получава след края на представлението. Защото нашата специалност е за хората. Никога не съм взимала театрална премия, само че допускам, че е хубаво, тъй като е самопризнание за работата, която си приключил. Много се зарадвах, когато получих наградата " Жена на годината ", тъй като беше за представлението ми " На живо ".
- Сатирата отбелязва 65 години от своето основаване. В този прочут спектакъл постоянно е имало последователност. Какво благосъстояние е за една натрупа наличието и взаимната работа на хора от разнообразни възрасти, школи, опит?
- Няма нищо по-хубаво от това един спектакъл да има постоянна трупа; хора, които се обичат и се радват да играят дружно. В Сатиричния спектакъл тя е налице, с помощта на Калин Сърменов, който съумя като шеф да направи страховит екип от хора, които се забавляват. В представлението " Сатирично кабаре " взе участие цялата натрупа. Ако застанете зад кулисите, ще видите по какъв начин сътрудници гледат сътрудници на сцената. Това към този момент много рядко се случва...
- Вие сте играли и с някои от създателите на театъра.
- Играх с Никола Анастасов, Бог да го елементарни, в последното му зрелище, преди да си отиде - " Убийство в експреса ". А когато постъпих в Театъра на армията, играх с Васил Михайлов, Илия Добрев, Елена Райнова, Меглена Караламбова, Никола Гълъбов, работих с Асен Шопов, Краси Спасов. И тъй като съм предходна по този път, знам, че е доста значимо някой да ти подаде ръка, да ти каже: " На добър час. "
- Актьорството, с изключение на изкуство, е и поминък - " краде " ли се поминък?
- Краде се поминък, и то цялостен живот. Ако умееш обаче да крадеш почтено! Затова е забавна срещата сред другите генерации на сцената, младостта носи едно, междинната възраст - друго, по-възрастните артисти - нещо радикално друго, с целия си опит. Когато преди време репетирах " По-големият наследник ", Илия Добрев ми оказа помощ да си направя ролята, с две фрази зад кулисите.
- Гримьорната в Сатирата, в която се подготвяте за спектаклите, е същата, в която е била Пепа Николова преди време.
- Да, и в спектакъла " На живо " доста приказвам за Сатиричния спектакъл, изобщо за детството ми в него... Искам да отдам респект към огромните имена, това е моя персонална идея и битка - да помним, че нещата не стартират от нас, че някой някъде доста преди нас е направил стойностни неща.
- Имате изяви в театъра, в киното, в сериали, в малкия екран като водеща, в дублажа на филми - по какъв начин всичко това обогатява и развива гения ви?
- Много оферти през годините съм отказвала, тъй като надълбоко имам вяра, че човек би трябвало да има професионална хигиена. Приемала съм единствено неща, които са ми любопитни и съм считала, че са за мен. Онова, което ми се е случило досега в работата ми, е с помощта на Иван - той ми даваше доста сили и убеденост, че мога да се оправя. Работата като водеща в малкия екран доста ми харесваше - адреналинът е необикновен. В театъра вълнението е необикновено - усещаш всеки мирис и реакция на публиката, която е друга на всяко зрелище. Явявала съм се на кастинг за филмите, които съм озвучавала, и съм била одобрявана от огромните компании - " Дисни " и " Сони пикчърс ". Работата в анимациите е извънредно развлечение, вади всичко детско от теб и магариите, на които си кадърен. Киното си е кино, за жалост във времената, в които живеем, се снимат по 2 кино лентата на година и доста желаеме да са шедьоври, само че те са направени със скромни средства.
Предстои да излезе " Изкуството да падаш " - дебютният филм на младия режисьор Орлин Милчев, в който се снимах. Ролята ми е на жена на моята възраст, художничка, която има проблеми с алкохола, взима хапчета, има щерка на 17 години, на която не обръща никакво внимание. Беше огромно предизвикателство, изплаших се, тъй като ролята е доста сериозна, само че си споделих, че би трябвало да подам ръка на едни младежи. Работихме със страховит екип - Ивайло Христов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Емил Христов е оператор, едно прелестно младо момиче - Елена Замяркова, играе щерка ми.
- Представяте своя театър " На живо " на 11 май в зала 1 на НДК. Сигурно е доста друго, когато го играете в уютния салон на театъра и в зала с хиляди фенове.
- Осветлението в спектакъла е издигнато по този начин, че мога да виждам очите на феновете и приказвам непосредствено на всеки от тях. Много се вълнувам от това, което ми следва в зала 1, тъй като е голяма крачка в моя професионален път. Когато направих спектакъла, не си представях, че ще има подобен отзив и ще се гледа от толкоз доста младежи. Много ме зарадваха думите на Цветана Манева: " Дори не си даваш сметка за това, което правиш. Такова нещо не е правено в България. " Едно момиче ми сподели: " Гледах вашето зрелище и открих моята история в него. " А един господин ми показа: " Бях на представлението с трите ми дъщери - на 17, на 15 и на 7 години. По-големите са доста разчувствани, дребната не знам какво разбра, само че от самото начало мълча. Много благодаря, тъй като се разделих с жена си и след вашето зрелище взех решение да й се обадя и да й кажа още веднъж да се съберем. " Какво по-хубаво от това - в случай че можеш да върнеш любовта и вярата на хората. Всички имат потребност от същински неща, умориха се от фалш, от хора с маски на лицата, от празни обещания, от лъжливо давана вяра.
- Наскоро гостувахте с представлението в Лондон. Там за първи път го е гледала щерка ви София.
- Да, и доста се веселя - падна ми камък от сърцето. От два месеца си мислех дали не е време да го види, само че страхът в мен седеше. Тя извънредно доста хареса представлението. София не познава майка ми, татко ми, знае доста неща за тях, само че когато не познаваш хората, е друго. Чудех се дали това, което описвам за Иван, няма да я разстрои. След 40 представления се веселя, че хората откриват своята история и всеки е допрян по друг метод. Моя другарка е гледала " На живо " 8 пъти и ми споделя, че постоянно открива нещо ново. И други са го гледали по няколко пъти. Споделят ми, че то е като катарзис за тях.
- И огромна отговорност за вас...
- Огромна! Затова споделям, че страхът и вълнението преди да изляза на сцената в този театър са по-големи от всичките ми други представления. Оказа се мъчно, само че има смисъл, тъй като след всеки монолог изпитвам примирение. Като видя най-после очите на хората, вълнението в тях, любовта, с която ме гледат - няма по-силно възприятие.
- Защо направихте този театър?
- Вероятно съм имала потребност... Това несъмнено е и тип терапия за мен. Трябваше ми дълго време, до момента в който събера сили, даже 10 дни преди премиерата не бях сигурна дали ще я направя. Но съм извънредно щастлива, че ми се случи. Това е като подарък от Господ.
- София потегля по вашите стъпки - което още не значи бъдеща актьорска кариера, само че какво откривате в нея като заложби? Бихте ли я насърчили да се развива в тази специалност?
- От фотосите на кино лентата " Игра на доверие " (на които не присъствах), разбрах, че тя е извънредно виновна, а за гения й хората ми споделиха страхотни неща. Което ме накара да се усещам горда. София още е дребна, само че всичко това има една доста хубава страна - че ще я научи на дисциплинираност и работа в екип, значими неща по принцип в живота. Бих желала тя да върви по различен път, само че както моята майка не застана на моя път, по този начин и аз няма да застана на нейния. Каквото реши да учи, това ще е. Ако бъда запитана за мнение, ще й кажа, само че тя сама ще избере.
АЛЕКСАНДРА СЪРЧАДЖИЕВА е родена на 20 май 1983 година в София. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " (2006) в класа на проф. Здравко Митков. На 1 септември 2006 година е назначена в Театър " Българска войска ". Снимала се е в няколко филма; за присъединяване си в " Шивачки " на Людмил Тодоров е номинирана за премия за основна женска роля. От 2014 година е на щат в Сатиричния спектакъл. Била е водеща на известни тв излъчвания и риалити формати. През юни 2021 година показа премиерно своя театър " На живо ", който играе с триумф в цялата страна.
Сатиричният спектакъл връчва на 7 април годишните си награди " Златен Кукерикон " за постижения в хумора и сатирата в българския спектакъл. Престижни оценки в най-трудния род и може би изключително нужен във времена на тестване.
- Да, мъчно е да накараш човек да се засмее. Сатирата е комплициран род, не е толкоз елементарно, както наподобява в профил. Във времената, в които живеем, става нещо доста комплицирано... Но имам вяра, че театърът е храм, където човек може да излекува душата и сърцето си, храм, в който може да избягаш, да се откъснеш от заобикалящата те пустота от време на време, сивота, мрак, с напрежение всекидневие. И за два часа да попаднеш в прелестен и друг свят. Вярвам, че театърът възпитава; че едно зрелище може да промени ориста на човек и пътя, по който върви. Сатирата също - тя не е просто два часа смях и да излезеш с празна глава. И най-големите истини, показани по смешен метод, по-лесно се одобряват.
- Наградите значими ли са за артиста?
- За мен най-голямата премия е тази на публиката - да видиш усмихнати лица, погледи, цялостни с вяра, аплодисментите, които всеки от нас получава след края на представлението. Защото нашата специалност е за хората. Никога не съм взимала театрална премия, само че допускам, че е хубаво, тъй като е самопризнание за работата, която си приключил. Много се зарадвах, когато получих наградата " Жена на годината ", тъй като беше за представлението ми " На живо ".
- Сатирата отбелязва 65 години от своето основаване. В този прочут спектакъл постоянно е имало последователност. Какво благосъстояние е за една натрупа наличието и взаимната работа на хора от разнообразни възрасти, школи, опит?
- Няма нищо по-хубаво от това един спектакъл да има постоянна трупа; хора, които се обичат и се радват да играят дружно. В Сатиричния спектакъл тя е налице, с помощта на Калин Сърменов, който съумя като шеф да направи страховит екип от хора, които се забавляват. В представлението " Сатирично кабаре " взе участие цялата натрупа. Ако застанете зад кулисите, ще видите по какъв начин сътрудници гледат сътрудници на сцената. Това към този момент много рядко се случва...
- Вие сте играли и с някои от създателите на театъра.
- Играх с Никола Анастасов, Бог да го елементарни, в последното му зрелище, преди да си отиде - " Убийство в експреса ". А когато постъпих в Театъра на армията, играх с Васил Михайлов, Илия Добрев, Елена Райнова, Меглена Караламбова, Никола Гълъбов, работих с Асен Шопов, Краси Спасов. И тъй като съм предходна по този път, знам, че е доста значимо някой да ти подаде ръка, да ти каже: " На добър час. "
- Актьорството, с изключение на изкуство, е и поминък - " краде " ли се поминък?
- Краде се поминък, и то цялостен живот. Ако умееш обаче да крадеш почтено! Затова е забавна срещата сред другите генерации на сцената, младостта носи едно, междинната възраст - друго, по-възрастните артисти - нещо радикално друго, с целия си опит. Когато преди време репетирах " По-големият наследник ", Илия Добрев ми оказа помощ да си направя ролята, с две фрази зад кулисите.
- Гримьорната в Сатирата, в която се подготвяте за спектаклите, е същата, в която е била Пепа Николова преди време.
- Да, и в спектакъла " На живо " доста приказвам за Сатиричния спектакъл, изобщо за детството ми в него... Искам да отдам респект към огромните имена, това е моя персонална идея и битка - да помним, че нещата не стартират от нас, че някой някъде доста преди нас е направил стойностни неща.
- Имате изяви в театъра, в киното, в сериали, в малкия екран като водеща, в дублажа на филми - по какъв начин всичко това обогатява и развива гения ви?
- Много оферти през годините съм отказвала, тъй като надълбоко имам вяра, че човек би трябвало да има професионална хигиена. Приемала съм единствено неща, които са ми любопитни и съм считала, че са за мен. Онова, което ми се е случило досега в работата ми, е с помощта на Иван - той ми даваше доста сили и убеденост, че мога да се оправя. Работата като водеща в малкия екран доста ми харесваше - адреналинът е необикновен. В театъра вълнението е необикновено - усещаш всеки мирис и реакция на публиката, която е друга на всяко зрелище. Явявала съм се на кастинг за филмите, които съм озвучавала, и съм била одобрявана от огромните компании - " Дисни " и " Сони пикчърс ". Работата в анимациите е извънредно развлечение, вади всичко детско от теб и магариите, на които си кадърен. Киното си е кино, за жалост във времената, в които живеем, се снимат по 2 кино лентата на година и доста желаеме да са шедьоври, само че те са направени със скромни средства.
Предстои да излезе " Изкуството да падаш " - дебютният филм на младия режисьор Орлин Милчев, в който се снимах. Ролята ми е на жена на моята възраст, художничка, която има проблеми с алкохола, взима хапчета, има щерка на 17 години, на която не обръща никакво внимание. Беше огромно предизвикателство, изплаших се, тъй като ролята е доста сериозна, само че си споделих, че би трябвало да подам ръка на едни младежи. Работихме със страховит екип - Ивайло Христов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Емил Христов е оператор, едно прелестно младо момиче - Елена Замяркова, играе щерка ми.
- Представяте своя театър " На живо " на 11 май в зала 1 на НДК. Сигурно е доста друго, когато го играете в уютния салон на театъра и в зала с хиляди фенове.
- Осветлението в спектакъла е издигнато по този начин, че мога да виждам очите на феновете и приказвам непосредствено на всеки от тях. Много се вълнувам от това, което ми следва в зала 1, тъй като е голяма крачка в моя професионален път. Когато направих спектакъла, не си представях, че ще има подобен отзив и ще се гледа от толкоз доста младежи. Много ме зарадваха думите на Цветана Манева: " Дори не си даваш сметка за това, което правиш. Такова нещо не е правено в България. " Едно момиче ми сподели: " Гледах вашето зрелище и открих моята история в него. " А един господин ми показа: " Бях на представлението с трите ми дъщери - на 17, на 15 и на 7 години. По-големите са доста разчувствани, дребната не знам какво разбра, само че от самото начало мълча. Много благодаря, тъй като се разделих с жена си и след вашето зрелище взех решение да й се обадя и да й кажа още веднъж да се съберем. " Какво по-хубаво от това - в случай че можеш да върнеш любовта и вярата на хората. Всички имат потребност от същински неща, умориха се от фалш, от хора с маски на лицата, от празни обещания, от лъжливо давана вяра.
- Наскоро гостувахте с представлението в Лондон. Там за първи път го е гледала щерка ви София.
- Да, и доста се веселя - падна ми камък от сърцето. От два месеца си мислех дали не е време да го види, само че страхът в мен седеше. Тя извънредно доста хареса представлението. София не познава майка ми, татко ми, знае доста неща за тях, само че когато не познаваш хората, е друго. Чудех се дали това, което описвам за Иван, няма да я разстрои. След 40 представления се веселя, че хората откриват своята история и всеки е допрян по друг метод. Моя другарка е гледала " На живо " 8 пъти и ми споделя, че постоянно открива нещо ново. И други са го гледали по няколко пъти. Споделят ми, че то е като катарзис за тях.
- И огромна отговорност за вас...
- Огромна! Затова споделям, че страхът и вълнението преди да изляза на сцената в този театър са по-големи от всичките ми други представления. Оказа се мъчно, само че има смисъл, тъй като след всеки монолог изпитвам примирение. Като видя най-после очите на хората, вълнението в тях, любовта, с която ме гледат - няма по-силно възприятие.
- Защо направихте този театър?
- Вероятно съм имала потребност... Това несъмнено е и тип терапия за мен. Трябваше ми дълго време, до момента в който събера сили, даже 10 дни преди премиерата не бях сигурна дали ще я направя. Но съм извънредно щастлива, че ми се случи. Това е като подарък от Господ.
- София потегля по вашите стъпки - което още не значи бъдеща актьорска кариера, само че какво откривате в нея като заложби? Бихте ли я насърчили да се развива в тази специалност?
- От фотосите на кино лентата " Игра на доверие " (на които не присъствах), разбрах, че тя е извънредно виновна, а за гения й хората ми споделиха страхотни неща. Което ме накара да се усещам горда. София още е дребна, само че всичко това има една доста хубава страна - че ще я научи на дисциплинираност и работа в екип, значими неща по принцип в живота. Бих желала тя да върви по различен път, само че както моята майка не застана на моя път, по този начин и аз няма да застана на нейния. Каквото реши да учи, това ще е. Ако бъда запитана за мнение, ще й кажа, само че тя сама ще избере.
АЛЕКСАНДРА СЪРЧАДЖИЕВА е родена на 20 май 1983 година в София. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " (2006) в класа на проф. Здравко Митков. На 1 септември 2006 година е назначена в Театър " Българска войска ". Снимала се е в няколко филма; за присъединяване си в " Шивачки " на Людмил Тодоров е номинирана за премия за основна женска роля. От 2014 година е на щат в Сатиричния спектакъл. Била е водеща на известни тв излъчвания и риалити формати. През юни 2021 година показа премиерно своя театър " На живо ", който играе с триумф в цялата страна.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ