НИКОЛА ИВАНОВ: Музиката за мен е като водата и храната - не мога без нея
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
НИКОЛА ИВАНОВ стартира да свири на пиано на петгодишна възраст. Първите си уроци по пеене получава в НУИ " Проф. Веселин Стоянов " в Русе от видния възпитател по оперно пеене Георги Делиганев. Завършва бакалавър със компетентност " Оперно пеене " в НМА " Панчо Владигеров " в София (2011) и магистратура във Франкфурт на Майн с отличие (2014). От 2014 до 2017 година се изявява като солист в " Комише опер " - Берлин. Лауреат е на разнообразни оперни състезания, като най-престижният измежду тях е " Опералия ", където се среща и работи с Пласидо Доминго в Кралската опера в Лондон. Участвал е в майсторски класове на Дейвид Луц, Вера Немирова, Елена Филипова, Анна Томова-Синтова, Бригите Фасбендер, Хелмут Дойч. Сред функциите, изиграни от младия баритон, са Гулиелмо ( " Така вършат всички дами " от Моцарт), Граф Алмавива ( " Сватбата на Фигаро " от Моцарт), Доктор Малатеста ( " Дон Паскуале " от Доницети), Арлекин ( " Ариадне на Наксос " от Р. Щраус), Моралес ( " Кармен " от Бизе), Мазетто и Дон Жуан ( " Дон Жуан " от Моцарт) и други > - Господин Иванов, в доста ранна възраст сте почнали да учите пиано, само че по-късно сте се насочили към оперното пеене. С какво пеенето надви над пианото?
- Когато бях в десети клас, имахме солфеж и трябваше да вършим диктовките, които записваме и по-късно пеем. Ходех в Музикалното учебно заведение да се практикувам на пиано - тъй като нямах пиано в къщи, - и чувах по какъв начин артистите се разпяват. И по този начин започнахме дружно с един цигулар, като на игра, да пеем като оперни артисти, имитирахме това, което чуваме. Започнаха доста да ми се услаждат вибрациите, които се усещат в тялото, и тогава си помислих, че може да аплайвам оперно пеене.
Отидох при Софка Инджова, една от първите ученички на господин Георги Делиганев, тя ме приготви, аплайвах и бях признат да изучавам оперно пеене в неговия клас. Знаеше се, че той приема единствено хора, които хареса и с които би желал да работи. Така стартира всичко.
Гласът ми към този момент се беше трансформирал. При всеки човек гласът узрява в друг интервал от живота и непрекъснато се трансформира. Музиката на Моцарт и преди него - на барока, оказва помощ на гласа да резервира една прохлада, да остане ярък. Защото с годините той потъмнява и в случай че насърчаваме това потъмняване с тежки функции, може да забързаме процеса на неговото стареене. Затова, като се изключи че доста обичам Моцарт, съм се стремил да пея повече негови творби.
Когато бях студент в академията в София и в този момент, когато отивам на концерти, виждам, че младежи - и аз съм правил същото - пеят неща, за които гласът още не е узрял, и това е доста рисково.
Когато отидох в Германия, разбрах, че там се пее доста камерна музика, доста барок и Моцарт. Почти нямаше сътрудници, които да пеят тежки арии на 25 и даже повече години. За да изградят първо техника, да могат да вършат цветове с гласа - артистът е като един художник, в случай че не може да показва разнообразни нюанси с гласа, неговото пеене става скучно. Ако има цветове, в случай че има даже шепнене в речитативите, нещата стават доста по-интересни, единствено на едно-две места артистът може да покаже, че има глас и по-късно да разкрие други нюанси.
- Какво Ви даде образованието в нашата Музикална академия?
- Преди всичко, основите, които господин Делиганев сложи, бяха доста постоянни. Той говореше доста за високата позиция, човек да може да употребява резонаторите на тялото си, по какъв начин да диша и гласът безусловно да се гали с въздуха, който минава през тях. После в академията учих при проф. Илка Попова, тя остави у мен ослепителен отпечатък, както и проф. Боряна Ламбрева и проф. Боянка Арнаудова. Научих доста неща и по-късно, когато бях в Германия, видях, че е хубаво да се пее и повече камерна музика. Това е добре за младите гласове, само че освен когато учим пеене, а и през целия си живот ние учим по какъв начин работи гласът. И когато репертоарът е по-лек, имаме по-голяма опция да изучим гласа по-добре.
- Трите години в " Комише опер " в Берлин по какъв начин се отразиха на образуването Ви като актьор? Какъв репертоар изградихте там?
- Първо приключих магистратура във Франкфурт на Майн при проф. Бертолд Посемайер. (Той пристигна в София през юни да гледа спектакъла на " Дон Жуан " в НДК, което доста ме зарадва.) Много пъти ми е помагал, работили сме много интензивно в продължение на две години. Пях доста на немски - тогава си мислех, че мога да пея на немски, само че се оказа, че както текстово, по този начин и самият метод на звукоизвличане е по-различен. Има повече текст, повече съгласни, само че немският репертоар оказва помощ човек да държи гласа си доста ослепителен, избистрен и изнесен, да не отива обратно в гърлото. Като студент във Франкфурт участвах в операта " Пепеляшка " на Росини, което беше забавно като опит.
След това в " Комише опер " в Берлин, в който се държи поравно на пеенето и на театъра, сътрудниците постоянно повтаряха, че човек слуша с очите. Много съм работил над това, тъй като е значимо какво хората виждат, освен слушат по какъв начин се пее песен или дует, или отбор, само че и по какъв начин наподобяват артистите, по какъв начин играят. Там сътрудниците са на доста високо равнище и когато човек работи с такива експерти, и той се стреми да дава от себе си най-хубавото.
Още като студент в България направих няколко заглавия, само че в " Комише опер " репертоарът беше много разнороден - от барок през класицизъм, романтизъм, мюзикъли, оперети, може да се каже съвсем всичко. Доста израснах в този спектакъл.
- Лауреат сте на влиятелни състезания - кое е най-важното при присъединяване в такива конгреси: опцията да бъдеш видян или да си " свериш часовника " с сътрудници и с оценките на журито?
- Най-важното от един конкурс е самата подготовка. Работата може да продължи година или даже години и в самия развой човек израства като актьор, артист, музикант. Всички последващи неща - като премия, като " сверяване на часовника " къде стоиш, са разследване и част от самия развой.
- Много сполучливи кариери са тръгнали от състезанието " Опералия ", основан от Пласидо Доминго, на който сте лауреат. Имали сте шанса да впечатлите маестрото и по-късно да работите с него.
- Направи ми мощно усещане, че Пласидо Доминго е доста земен човек, разговяраше с всички 40 артисти като с равни, като с сътрудници, с които се познава отдавна. Той държи доста на пеене, което е легато, обвързвано, и на текста, несъмнено. Неговият наследник е написал химна на състезанието, който самият той дирижира на финала, както и целия финален концерт. Бях единственият българин в изданието през 2015 година, което се реализира в Лондон, в Кралската опера. Там се срещнах с цялото му семейство, което е част от този огромен план, основан от него през 1992 година Беше голяма еуфория да се срещна и да беседвам с Пласидо Доминго.
- Бихте ли взели участие в план като " Тримата тенори "? Харесвате ли този метод класическата музика да бъде показана по по-достъпен метод за необятната аудитория?
Никола Иванов (Дон Жуан), Пламен Кумпиков (Лепорелло) и балерините Паола Босева и Стефания Арсова в сцена от " Дон Жуан " от Моцарт в зала 1 на НДК
- Според мен това е добър метод да се показа операта на хора, които не биха отишли да гледат цяла оперна режисура, само че биха слушали на драго сърце да вземем за пример " Ла донна е мобиле " или някои други арии. Обаче това е като нож с две остриета - в случай че не се направи както би трябвало, доста музиканти биха го отхвърлили. Но никой не би отхвърлил тримата тенори - Доминго, Карерас и Павароти, тъй като те показват операта на доста високо равнище. Бих взел участие в сходен план - може да е баритон и сопран или двама баси и баритон, или друга групировка, само че най-важното е нещата да са направени професионално.
Идеята операта да излезе от залата е доста добра, което ще накара още повече хора да отидат на опера. Слушането на опера, когато човек няма никаква визия и подготовка, не е лесна задача, само че когато лека-полека прави крачки натам, може да му става все по-интересно.
- Как са идвали функциите при Вас - откликвали сте на предложения или сте кандидатствали за дадена роля?
- И по двата метода. Ако човек е на щат в някой спектакъл, управлението взема решение кой артист е подобаващ за дадената роля; той, несъмнено, също има право на мнение. А може да се яви на прослушване, както стана с мен в тази ситуация с " Дон Жуан " във Великотърновския спектакъл, и ме утвърдиха. Играл съм Мазетто три сезона в " Комише опер " и когато тук ме избраха за ролята на Дон Жуан, нямах самообладание да науча толкоз доста текст, речитативи, въпреки да знаех огромна част от партията, до момента в който играех в Германия. Но в този момент започах да изпявам цялата опера по един път, по-късно - и повторно, и по този начин последователно открих метода по какъв начин да изградя ролята.
- Днешното време принадлежи на синтетичните изкуства. И оперните актьори би трябвало да демонстрират доста повече качества от това да пеят красиво.
- Абсолютно правилно. Занимавам се с йога от 5-6 години и това доста ми оказа помощ, тъй като, представете си, в случай че би трябвало да пеете и да дишате по три-четири пъти в минута, да правите някакви придвижвания по сцената, даже на моменти да тичате, тогава пулсът се повишава, дишането става по-учестено и с цел да се забавите и балансирате, е нужна доста добра физическа подготовка. А цялата динамичност идва през последните години, тъй като обществените мрежи доста се ускориха, всичко стана доста образно, споделя се посредством ютюб, фейсбук и така нататък, и хората не желаят просто да виждат някой, който стои и пее. А особено при Моцарт не може без доста игра и доста спектакъл.
- Обичате ли да ходите на опера - можете ли да изпитвате приятност като фен или постоянно слушате и гледате с професионално ухо/око?
- Редовно отивам на опера и постоянно се любувам, само че въпреки всичко зависи кой пее. И няма по какъв начин да чувам с непрофесионално ухо...
Когато живеех в София, ходех най-малко по един път в седмицата на концерт, в зала " България " има прелестни концерти, с доста положителни солисти от целия свят. В Музикалния спектакъл неотдавна гледах " Фантомът на операта " и доста ми хареса. В Софийската опера също се случват доста хубави неща. Музиката за мен е като водата и храната - не мога без нея.
- А каква музика слушате, когато не сте " на работа "? И какви занимания Ви отморяват и разнообразяват всекидневието Ви?
- Освен опера, в къщи чувам основно класическа музика - романтизъм, Мусоргски, Сен-Санс, Пучини, Моцарт... Много рядко си пущам нещо по-различно, тъй като когато чуя тази прелестна музика, по-късно не ми се слуша нещо, което не е толкоз пъстро и цветно на звуци.
Освен практикуването на йога, се занимавам с градинарство. Мои другари имат къща покрай Велико Търново с голяма градина и аз изявих предпочитание да се грижа за главната част от нея. Имам домати, тиквички, пипер, босилек, чубрица, къпини, касис - най-малко 30 типа разнообразни растения. Като отида там, по 8-9 часа не спирам да работя, да плевя, да копая, да обливам. Сега бера първата годишна продукция - салати, тиквички, краставички, домати, малини.
Обичам разходките из планината. Когато живеех в София, бях в Княжево и постоянно ходех до Черни връх. За да е още по-интересно, последователно започнах да върша тези преходи по къси панталони през зимата - това е най-хубавото закаляване, доста по-добро от фитнес. Защото силата не идва от обиколката на бицепса, а от това човек какъв брой е мощен вътре в себе си.
- Коя е Ролята, която от цялото си сърце желаете да изпеете един ден?
- Много бих желал да изпея Евгений Онегин от известната опера на Чайковски. Не знам във Великотърновския спектакъл, където към този момент съм щатен актьор, какви планове приготвят. Но както виждам, всяка година има по едно оперно заглавие и допускам следващата година ще има нещо ново. Засега предстоят още три спектакъла на " Дон Жуан " - на 21 юли на Царевец, на фестивала " Сцена на вековете " ; по-късно ще го играем във Варна, а през октомври - в Русе. Великотърновският спектакъл показва тази опера на извънредно високо равнище.
Но всичко зависи от финансирането, а то ще пристигна, в случай че хората идват да ни гледат и се продават повече билети. Ние като актьори и като музиканти даваме всичко от себе си.>
НИКОЛА ИВАНОВ стартира да свири на пиано на петгодишна възраст. Първите си уроци по пеене получава в НУИ " Проф. Веселин Стоянов " в Русе от видния възпитател по оперно пеене Георги Делиганев. Завършва бакалавър със компетентност " Оперно пеене " в НМА " Панчо Владигеров " в София (2011) и магистратура във Франкфурт на Майн с отличие (2014). От 2014 до 2017 година се изявява като солист в " Комише опер " - Берлин. Лауреат е на разнообразни оперни състезания, като най-престижният измежду тях е " Опералия ", където се среща и работи с Пласидо Доминго в Кралската опера в Лондон. Участвал е в майсторски класове на Дейвид Луц, Вера Немирова, Елена Филипова, Анна Томова-Синтова, Бригите Фасбендер, Хелмут Дойч. Сред функциите, изиграни от младия баритон, са Гулиелмо ( " Така вършат всички дами " от Моцарт), Граф Алмавива ( " Сватбата на Фигаро " от Моцарт), Доктор Малатеста ( " Дон Паскуале " от Доницети), Арлекин ( " Ариадне на Наксос " от Р. Щраус), Моралес ( " Кармен " от Бизе), Мазетто и Дон Жуан ( " Дон Жуан " от Моцарт) и други > - Господин Иванов, в доста ранна възраст сте почнали да учите пиано, само че по-късно сте се насочили към оперното пеене. С какво пеенето надви над пианото?
- Когато бях в десети клас, имахме солфеж и трябваше да вършим диктовките, които записваме и по-късно пеем. Ходех в Музикалното учебно заведение да се практикувам на пиано - тъй като нямах пиано в къщи, - и чувах по какъв начин артистите се разпяват. И по този начин започнахме дружно с един цигулар, като на игра, да пеем като оперни артисти, имитирахме това, което чуваме. Започнаха доста да ми се услаждат вибрациите, които се усещат в тялото, и тогава си помислих, че може да аплайвам оперно пеене.
Отидох при Софка Инджова, една от първите ученички на господин Георги Делиганев, тя ме приготви, аплайвах и бях признат да изучавам оперно пеене в неговия клас. Знаеше се, че той приема единствено хора, които хареса и с които би желал да работи. Така стартира всичко.
Гласът ми към този момент се беше трансформирал. При всеки човек гласът узрява в друг интервал от живота и непрекъснато се трансформира. Музиката на Моцарт и преди него - на барока, оказва помощ на гласа да резервира една прохлада, да остане ярък. Защото с годините той потъмнява и в случай че насърчаваме това потъмняване с тежки функции, може да забързаме процеса на неговото стареене. Затова, като се изключи че доста обичам Моцарт, съм се стремил да пея повече негови творби.
Когато бях студент в академията в София и в този момент, когато отивам на концерти, виждам, че младежи - и аз съм правил същото - пеят неща, за които гласът още не е узрял, и това е доста рисково.
Когато отидох в Германия, разбрах, че там се пее доста камерна музика, доста барок и Моцарт. Почти нямаше сътрудници, които да пеят тежки арии на 25 и даже повече години. За да изградят първо техника, да могат да вършат цветове с гласа - артистът е като един художник, в случай че не може да показва разнообразни нюанси с гласа, неговото пеене става скучно. Ако има цветове, в случай че има даже шепнене в речитативите, нещата стават доста по-интересни, единствено на едно-две места артистът може да покаже, че има глас и по-късно да разкрие други нюанси.
- Какво Ви даде образованието в нашата Музикална академия?
- Преди всичко, основите, които господин Делиганев сложи, бяха доста постоянни. Той говореше доста за високата позиция, човек да може да употребява резонаторите на тялото си, по какъв начин да диша и гласът безусловно да се гали с въздуха, който минава през тях. После в академията учих при проф. Илка Попова, тя остави у мен ослепителен отпечатък, както и проф. Боряна Ламбрева и проф. Боянка Арнаудова. Научих доста неща и по-късно, когато бях в Германия, видях, че е хубаво да се пее и повече камерна музика. Това е добре за младите гласове, само че освен когато учим пеене, а и през целия си живот ние учим по какъв начин работи гласът. И когато репертоарът е по-лек, имаме по-голяма опция да изучим гласа по-добре.
- Трите години в " Комише опер " в Берлин по какъв начин се отразиха на образуването Ви като актьор? Какъв репертоар изградихте там?
- Първо приключих магистратура във Франкфурт на Майн при проф. Бертолд Посемайер. (Той пристигна в София през юни да гледа спектакъла на " Дон Жуан " в НДК, което доста ме зарадва.) Много пъти ми е помагал, работили сме много интензивно в продължение на две години. Пях доста на немски - тогава си мислех, че мога да пея на немски, само че се оказа, че както текстово, по този начин и самият метод на звукоизвличане е по-различен. Има повече текст, повече съгласни, само че немският репертоар оказва помощ човек да държи гласа си доста ослепителен, избистрен и изнесен, да не отива обратно в гърлото. Като студент във Франкфурт участвах в операта " Пепеляшка " на Росини, което беше забавно като опит.
След това в " Комише опер " в Берлин, в който се държи поравно на пеенето и на театъра, сътрудниците постоянно повтаряха, че човек слуша с очите. Много съм работил над това, тъй като е значимо какво хората виждат, освен слушат по какъв начин се пее песен или дует, или отбор, само че и по какъв начин наподобяват артистите, по какъв начин играят. Там сътрудниците са на доста високо равнище и когато човек работи с такива експерти, и той се стреми да дава от себе си най-хубавото.
Още като студент в България направих няколко заглавия, само че в " Комише опер " репертоарът беше много разнороден - от барок през класицизъм, романтизъм, мюзикъли, оперети, може да се каже съвсем всичко. Доста израснах в този спектакъл.
- Лауреат сте на влиятелни състезания - кое е най-важното при присъединяване в такива конгреси: опцията да бъдеш видян или да си " свериш часовника " с сътрудници и с оценките на журито?
- Най-важното от един конкурс е самата подготовка. Работата може да продължи година или даже години и в самия развой човек израства като актьор, артист, музикант. Всички последващи неща - като премия, като " сверяване на часовника " къде стоиш, са разследване и част от самия развой.
- Много сполучливи кариери са тръгнали от състезанието " Опералия ", основан от Пласидо Доминго, на който сте лауреат. Имали сте шанса да впечатлите маестрото и по-късно да работите с него.
- Направи ми мощно усещане, че Пласидо Доминго е доста земен човек, разговяраше с всички 40 артисти като с равни, като с сътрудници, с които се познава отдавна. Той държи доста на пеене, което е легато, обвързвано, и на текста, несъмнено. Неговият наследник е написал химна на състезанието, който самият той дирижира на финала, както и целия финален концерт. Бях единственият българин в изданието през 2015 година, което се реализира в Лондон, в Кралската опера. Там се срещнах с цялото му семейство, което е част от този огромен план, основан от него през 1992 година Беше голяма еуфория да се срещна и да беседвам с Пласидо Доминго.
- Бихте ли взели участие в план като " Тримата тенори "? Харесвате ли този метод класическата музика да бъде показана по по-достъпен метод за необятната аудитория?
Никола Иванов (Дон Жуан), Пламен Кумпиков (Лепорелло) и балерините Паола Босева и Стефания Арсова в сцена от " Дон Жуан " от Моцарт в зала 1 на НДК
- Според мен това е добър метод да се показа операта на хора, които не биха отишли да гледат цяла оперна режисура, само че биха слушали на драго сърце да вземем за пример " Ла донна е мобиле " или някои други арии. Обаче това е като нож с две остриета - в случай че не се направи както би трябвало, доста музиканти биха го отхвърлили. Но никой не би отхвърлил тримата тенори - Доминго, Карерас и Павароти, тъй като те показват операта на доста високо равнище. Бих взел участие в сходен план - може да е баритон и сопран или двама баси и баритон, или друга групировка, само че най-важното е нещата да са направени професионално.
Идеята операта да излезе от залата е доста добра, което ще накара още повече хора да отидат на опера. Слушането на опера, когато човек няма никаква визия и подготовка, не е лесна задача, само че когато лека-полека прави крачки натам, може да му става все по-интересно.
- Как са идвали функциите при Вас - откликвали сте на предложения или сте кандидатствали за дадена роля?
- И по двата метода. Ако човек е на щат в някой спектакъл, управлението взема решение кой артист е подобаващ за дадената роля; той, несъмнено, също има право на мнение. А може да се яви на прослушване, както стана с мен в тази ситуация с " Дон Жуан " във Великотърновския спектакъл, и ме утвърдиха. Играл съм Мазетто три сезона в " Комише опер " и когато тук ме избраха за ролята на Дон Жуан, нямах самообладание да науча толкоз доста текст, речитативи, въпреки да знаех огромна част от партията, до момента в който играех в Германия. Но в този момент започах да изпявам цялата опера по един път, по-късно - и повторно, и по този начин последователно открих метода по какъв начин да изградя ролята.
- Днешното време принадлежи на синтетичните изкуства. И оперните актьори би трябвало да демонстрират доста повече качества от това да пеят красиво.
- Абсолютно правилно. Занимавам се с йога от 5-6 години и това доста ми оказа помощ, тъй като, представете си, в случай че би трябвало да пеете и да дишате по три-четири пъти в минута, да правите някакви придвижвания по сцената, даже на моменти да тичате, тогава пулсът се повишава, дишането става по-учестено и с цел да се забавите и балансирате, е нужна доста добра физическа подготовка. А цялата динамичност идва през последните години, тъй като обществените мрежи доста се ускориха, всичко стана доста образно, споделя се посредством ютюб, фейсбук и така нататък, и хората не желаят просто да виждат някой, който стои и пее. А особено при Моцарт не може без доста игра и доста спектакъл.
- Обичате ли да ходите на опера - можете ли да изпитвате приятност като фен или постоянно слушате и гледате с професионално ухо/око?
- Редовно отивам на опера и постоянно се любувам, само че въпреки всичко зависи кой пее. И няма по какъв начин да чувам с непрофесионално ухо...
Когато живеех в София, ходех най-малко по един път в седмицата на концерт, в зала " България " има прелестни концерти, с доста положителни солисти от целия свят. В Музикалния спектакъл неотдавна гледах " Фантомът на операта " и доста ми хареса. В Софийската опера също се случват доста хубави неща. Музиката за мен е като водата и храната - не мога без нея.
- А каква музика слушате, когато не сте " на работа "? И какви занимания Ви отморяват и разнообразяват всекидневието Ви?
- Освен опера, в къщи чувам основно класическа музика - романтизъм, Мусоргски, Сен-Санс, Пучини, Моцарт... Много рядко си пущам нещо по-различно, тъй като когато чуя тази прелестна музика, по-късно не ми се слуша нещо, което не е толкоз пъстро и цветно на звуци.
Освен практикуването на йога, се занимавам с градинарство. Мои другари имат къща покрай Велико Търново с голяма градина и аз изявих предпочитание да се грижа за главната част от нея. Имам домати, тиквички, пипер, босилек, чубрица, къпини, касис - най-малко 30 типа разнообразни растения. Като отида там, по 8-9 часа не спирам да работя, да плевя, да копая, да обливам. Сега бера първата годишна продукция - салати, тиквички, краставички, домати, малини.
Обичам разходките из планината. Когато живеех в София, бях в Княжево и постоянно ходех до Черни връх. За да е още по-интересно, последователно започнах да върша тези преходи по къси панталони през зимата - това е най-хубавото закаляване, доста по-добро от фитнес. Защото силата не идва от обиколката на бицепса, а от това човек какъв брой е мощен вътре в себе си.
- Коя е Ролята, която от цялото си сърце желаете да изпеете един ден?
- Много бих желал да изпея Евгений Онегин от известната опера на Чайковски. Не знам във Великотърновския спектакъл, където към този момент съм щатен актьор, какви планове приготвят. Но както виждам, всяка година има по едно оперно заглавие и допускам следващата година ще има нещо ново. Засега предстоят още три спектакъла на " Дон Жуан " - на 21 юли на Царевец, на фестивала " Сцена на вековете " ; по-късно ще го играем във Варна, а през октомври - в Русе. Великотърновският спектакъл показва тази опера на извънредно високо равнище.
Но всичко зависи от финансирането, а то ще пристигна, в случай че хората идват да ни гледат и се продават повече билети. Ние като актьори и като музиканти даваме всичко от себе си.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ