Доц. д-р БИНКА ДОБРЕВА: До изворния фолклор трябва да се докосваме с любов и вещина
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА /> БИНКА ДОБРЕВА е от Ямболския край, приключила е Националното учебно заведение за фолклорни изкуства " Филип Кутев " в Котел и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство " Проф. Асен Диамандиев " в Пловдив. Била е солистка в ДФА " Филип Кутев " и в хор " Мистерията на българските гласове ". В родното й село Роза, Ямболско, от 2010 година се организира състезанието " С песните на Бинка Добрева ". Има издадени седем албума с достоверни и авторски фолклорни песни. Участва като член на жури във фолклорни състезания в България и в чужбина. Провежда интернационалните майсторски класове по фолклорно самостоятелно и многогласно пеене. Председател и създател е на Международната фолклорна академия в Царево " Подготвяме гении за триумф ". Изнасяла е концерти в страни на пет континента. Има сполучливи солови изяви със брачна половинка си Александър Райчев - акордеонист, гайдар, композитор, който е създател на огромна част от песните й. Днес доцент доктор Бинка Добрева преподава в ЮЗУ " Неофит Рилски " в Благоевград национално пеене и фолклорни дисциплини, началник е на катедра " Музика ".
Доц. Добрева, националната музика е част от Вашата фамилна история. Любовта Ви към нея е наследена от Вашата майка, от която сте научили първите си песни.
- Бях доста дребна и до ден сегашен си припомням тези моменти с благата ми майка, царство й небесно, която ни възпитаваше и ни хранеше духовно с националната ария. Това носеше в себе си от своите предшественици и това ни предаваше. Баща ми не беше музикален колкото нея, само че ценеше уменията й и постоянно я канеше с едно доста благо послание: " Хайде бе, Танче, запей нашата ария. " Заедно с брат ми и сестра ми се нареждахме към нея и слушахме в унес, и детето, което продължи с майчините песни, съм аз. Имах прелестните родители, които умееха да работят, да се веселят и да поддържат децата си. И по този начин фолклорната ария ме води в Средното музикално учебно заведение в Котел.
- Какво е най-ценното, което Ви остана от тези години?
- Там попаднах в точната и обичана среда - мечтана, доста музикална и артистична. С имена като Вълкана Стоянова, Стоян Чобанов, Валентина Деспотова, Кремена Станчева, Василка Андонова, Йовчо Караиванов, Стайка Гьокова няма по какъв начин да не бъдеш инфектиран, обаян и да не поемеш този път на непрестанно и провокиращо израстване и надграждане.
- След завършването му сте траяли музикалното си обучение...Да, постъпих в тогавашния Висш музикално-педагогически институт, през днешния ден Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство " Проф. Асен Диамандиев " в Пловдив. Това бе идната моя стъпка - сбъдване на огромната ми фантазия и влизането ми за първи път в национално радио; там направих първите си записи с професионален оркестър от студенти, под диригентството на огромния музикант Христо Урумов. Там се срещнах и с една от фамозните, надълбоко уважавани от мен сестри Кушлеви - проф. доктор Анка Кушлева, която беше мой учител по специфичен предмет - национално пеене. И по този метод сякаш приключих цикъла на образование, само че в действителност той занапред започваше на огромната сцена и продължава цялостен живот и до през днешния ден. Докосването до огромните композитори като Стефан Мутафчиев, Иван Спасов, Христо Урумов, Милчо Василев и други преподаватели остава незабравимо за цялостен живот, изгражда музикален усет, висок аршин и човек желае да реализира от ден на ден и повече. И не на последно място, работата ми в отбор " Тракия " - отбор на младостта, на гения, срещата ми с подобен голям исполин на танцовото изкуство - проф. Кирил Дженев; ансамбълът беше мястото, където всички студенти имахме опция да практикуваме на сцена това, което най-вече обичаме.
- Пели сте в НФА " Филип Кутев " и в хор " Мистерията на българските гласове " - две огромни школи. Как те оформиха Вашия усет и аршин като национална певица?
- След като приключих висшето си обучение, аплайвах в Държавния отбор " Филип Кутев " в София и самият Филип Кутев ме одобри. Отново попаднах в прелестна артистична среда - сред огромни имена като Надка Караджова, Бойка Присадова, Лиляна Галевска, Комня Стоянова, Груйчо Дочев... Междувременно срещнах моя брачен партньор - акордеониста и гайдар Александър Райчев, създадохме семейство, имахме нашите деца. Беше разгласен конкурс за попълване на хор " Мистерията на българските гласове ", където се явих и постъпих през 1989 година и до 2018 година близо 30 години бях на сцената с този хор. И още веднъж работих с фамозни и обичани реализатори - Олга Борисова, Надежда Хвойнева, Кремена Станчева, Радка Алексова, Василка Андонова, гранддамите на фолклора, от които незабравими остават контактите и естественото мерило на гения. С този хор посетих и пях на едни от най-големите подиуми по света - Карнеги хол в Ню Йорк, Роял фестивал хол, Линкълн център, Барбикан център в Лондон, Концертгебау в Амстердам и мн. други Това беше път, посипан с доста концерти, професионални контакти и запознаване с непознати култури. Срещата с другите хора по друг метод те предизвика и в един миг, напълно естествено и с годините, и с насъбрания опит, и с желанието на някой от другата страна да почерпи от твоя опит, да му бъдеш наставник, учител, пристигна ползата ми към педагогическата работа. Сега съм доста повече отдадена на преподавателската си активност, само че го върша с голямо предпочитание и се усещам по друг метод потребна и задоволена от това, което върша. Ежедневно предизвиквам самата себе си...
- А за какво за Вас беше значимо да получите академично обучение?
- Ами, несъмнено, това е пътят към знанието... Още когато са основани първите ансамбли като " Филип Кутев " и последвалите го, един огромен композитор - Иван Вълев, пръв насочва вниманието към академичното обучение на всяка певица. Предвид комплицираните музикални партитури и обработки, композиторските опити в ново време, колаборациите сред разнообразни стилове музика, всичко това постанова съответна музикална подготовка и познания от фолклорните певици и музиканти. За разчитането и изпълняването на комплицираните композиторски партитури са нужни познания и музикални компетентности на тези, с които работиш, тъй като нещата може да се получат по-добре и по-бързо. А през днешния ден, когато към този момент звукът, музиката, която ни заобикаля, е много по-сложна, на напълно друго равнище, не е задоволително да останеш единствено с естествения си гений. Всеки, който има сетивата и предпочитание за израстване, доближава до академичното обучение.
- Какво отличава националното пеене от Тракийската фолклорна област, която Вие главно представяте?
- България е ситуирана на дребна територия, само че нашето благосъстояние е, че имаме разнообразни фолклорни области и със своите музикални характерности и особености са извънредно забавни и разпознаваеми. Но те доста от дълго време са разказани от българските етномузиколози Васил Стоин, Райна Кацарова, Стоян Джуджев, Елена Стоин, Николай Кауфман и доста други. Израснала съм в Тракия и напълно естествено тракийската ария е тази, която най-вече обичам, разбирам и извършвам.
Бинка Добрева със брачна половинка си Александър Райчев
Двамата със брачна половинка ми сме тракийци - той е от Хасково, аз съм от Ямболския край, получихме нашата музикална подготовка в Котел и Пловдив и в това време притежаваме дарбата, с която сме орисани. А той има и качеството да основава и твори музика, една огромна част от нашите песни са авторски, на тракийска фолклорна основа. Винаги съм обичала достоверните песни, само че по този начин се случи, че огромните ни хубави известни песни като " Драгано, Драганке ", " Гергана ", " Ах, копнеж ", " Мама Драгане думаше ", " Хайде всички на хорото ", " Драгньова майка ", " Все по кое време дойда любе ле ", както и най-новата ни коледна ария са основани от него като музика и аранжимент, а някои от текстовете съм написала аз, други са национално творчество.
- Преподавате национално пеене и фолклорни дисциплини, в това число и теренна фолклористика - нещо доста скъпо с оглед съхраняването на нашия фолклор. Има ли през днешния ден младежи, които желаят да търсят, изследват и записват изворен фолклор?
- Да, преподавала съм и теренна фолклористика, само че моята теренна фолклористика е почнала още от детството ми, без да знам, че по този начин се е наричала. Имах огромно предпочитание да протоколирам песните и разказите на възрастните хора, които ги носят от своето детство и млади години. Много песни записах още като ученичка в Музикалното учебно заведение и постоянно когато се връщах в моето родно село. Преди година-две ходихме с моя студентка, на терен - Беатрис Александрова, в село Калище и записахме забележителен брой песни от Калищенските баби. Преди това с мои студенти ходихме със същата задача в Добърско, което е покрай Благоевград. Съвсем скоро получих песни от Добруджа, от мой състудент, който се занимава с вокална група в този край, възрастните дами ми направиха подарък локални песни, с цел да ги направя съзвучни на днешното време. Трябва да образоваме младежите, студентите, всички, които се интересуват, освен по какъв начин да записват материала, само че и по какъв начин да го подреждат по-късно, с цел да бъде явен, прецизен и съхранен.
- В последните години се вършат разнообразни обработки на национални песни. Каква е допустимата интервенция при осъвременяването на фолклора?
- Зависи! Няма такава рецепта, има нюх, познания, музикален усет, насъбран опит... Трябва ревностно да пазим българския изворен фолклор и да се допираме до него с обич и опитност.
- Докторската Ви дисертация е обвързвана с педагогиката в образованието по музика. Какво е смисъла на заниманията с музика от най-ранна възраст - освен на надарените деца, а и в всеобщите учебни заведения?
- За нас, музикантите, това е ранима тематика. Все по-малко часове се отделят за музика в образованието, а за български фолклор остават календарните празници и извънкласни действия. Ние сме българи и би трябвало да се гордеем с българския фолклор, наследен ни от нашите предшественици. Такъв талант е нашият народ, че е основал песенни цикли, ситуирани в цялата календарна година. Мисля, че всеки българин би трябвало да бъде осведомен, да обича, да се допре до българския фолклор, да облече национална носия, даже да хване един инструмент или най-малко да го разпознава. Не може да не се научи да играе и едно българско право хоро. Целият свят се прекланя пред нашия неповторим музикален и танцов фолклор. Но мисля, че не всичко е изпуснато. Няма мощ, която да режисира желанието на народа.
- В доста страни има български хорове, в които пеят чужденци, даже сами ги основават. Какво ги притегля в нашия фолклор?
- Мистерията на българския глас - неслучайно е обещано това име, то е за българското фолклорно пеене, за присъщия и открит пълнозвучен тон, естествено и неповторимо намерено, маниерно пеене, звукоизвличане, орнаментика, в комбиниране с красивите безмензурни мелодии и неравноделни ритми. Чужденците, които са се " заразили " с българското фолклорно пеене, желаят да научат всичко, само че няма по какъв начин да стане, могат, само че ненапълно... Но ние имаме и нашите огромни гласове и в класическата музика. Кой не познава Никола Гюзелев, Борис Христов, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Александрина Пендачанска и още, и още...
А за българската фолклорна носия да не приказваме... Тя отива на всеки човек, не съм видяла противен човек в носия. Има нещо магично, нещо толкоз прелестно и мощно... Да, магия е, тайнственост е, хората изпитват наслаждение и когато викнат в това хубаво, изнесено българско пеене, като че ли освобождават напрежението, лекуват душата. Или пък медитират, когато слушат един гальовен, висок глас, с доста тънък и трогателен тембър, въздействащ, който сякаш граничи с Космоса. Неслучайно родопски глас звучи в Космическото пространство - гласът на Валя Балканска. Неслучайно един български глас, още веднъж от Родопите, е най-ниският глас на планетата - гласът на Мариана Павлова. А гласът на Смиляна Захариева, също родопчанка, пък е най-силният глас на планетата - в върховете на Гинес. Гордост - Българска!
- В навечерието сме на Коледните и Новогодишните празници. Как се честваха те във Вашия жанр?
- Този празник се чакаше с голямо неспокойствие и неспокойствие, тъй като имаше лакомства за нас, децата, и сладки приказки на масата. Събирахме се всички близки, имаше врява, пеехме, играехме. Майка ми беше огромна майсторка на баниците и сладките, правехме баници с шансове, само че не за кола, пари, смарт телефон и така нататък, а за обучение, да са здрави животните и годината да е плодородна. Пренесох това и в моето семейство, само че ние живеехме доста с напрежение, постоянно сме работили по празниците и се постановяваше нашите деца да остават при бабите и дядовците. В последно време сме решили, че точно на празника няма да поемаме задължения.
- Какво е пожеланието Ви към нашите читатели за Новата година?
- Много ми се желае всички да погледнем във вътрешността в себе си и да даваме повече, в сравнение с да желаеме и чакаме да получаваме. Да бъдем по-задружни и в фамилията, и в колектива, в който работим. Да нямаме потребност от телефон, когато сме дружно, а да беседваме и да се отнасяме с внимание един към различен. Да се смеем! Да се радваме на дребните неща, тъй като животът е доста, доста къс.
КОЛЕДА ИДВА, ЛЮБЕ ЛЕ
Коледа, Коледа, празник за наслада и доброта,
Коледа, Коледа, здраве за доста години.
Коледа идва любе ле, Коледа и Нова година./2
Пред Бога, реверанс да сторим, за здраве
да се помолим./2
Трапеза да си създадем, децата
да си съберем./2
Коледа, Коледа, празник за наслада и доброта,
Коледа, Коледа, здраве за доста години.
Сладичко да си похапнем, от сърце
да се посмеем./2
Лентата обратно да върнем, мемоари
да си напомним.
Неволи да си разкажем, наслади да си споделим,
старите песни попеем, душата да развеселим./2
Коледа, Коледа, празник за наслада и доброта,
Коледа, Коледа, здраве за доста години.
Здраве за доста години!
Здраве за доста години!
>
>
Доц. Добрева, националната музика е част от Вашата фамилна история. Любовта Ви към нея е наследена от Вашата майка, от която сте научили първите си песни.
- Бях доста дребна и до ден сегашен си припомням тези моменти с благата ми майка, царство й небесно, която ни възпитаваше и ни хранеше духовно с националната ария. Това носеше в себе си от своите предшественици и това ни предаваше. Баща ми не беше музикален колкото нея, само че ценеше уменията й и постоянно я канеше с едно доста благо послание: " Хайде бе, Танче, запей нашата ария. " Заедно с брат ми и сестра ми се нареждахме към нея и слушахме в унес, и детето, което продължи с майчините песни, съм аз. Имах прелестните родители, които умееха да работят, да се веселят и да поддържат децата си. И по този начин фолклорната ария ме води в Средното музикално учебно заведение в Котел.
- Какво е най-ценното, което Ви остана от тези години?
- Там попаднах в точната и обичана среда - мечтана, доста музикална и артистична. С имена като Вълкана Стоянова, Стоян Чобанов, Валентина Деспотова, Кремена Станчева, Василка Андонова, Йовчо Караиванов, Стайка Гьокова няма по какъв начин да не бъдеш инфектиран, обаян и да не поемеш този път на непрестанно и провокиращо израстване и надграждане.
- След завършването му сте траяли музикалното си обучение...Да, постъпих в тогавашния Висш музикално-педагогически институт, през днешния ден Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство " Проф. Асен Диамандиев " в Пловдив. Това бе идната моя стъпка - сбъдване на огромната ми фантазия и влизането ми за първи път в национално радио; там направих първите си записи с професионален оркестър от студенти, под диригентството на огромния музикант Христо Урумов. Там се срещнах и с една от фамозните, надълбоко уважавани от мен сестри Кушлеви - проф. доктор Анка Кушлева, която беше мой учител по специфичен предмет - национално пеене. И по този метод сякаш приключих цикъла на образование, само че в действителност той занапред започваше на огромната сцена и продължава цялостен живот и до през днешния ден. Докосването до огромните композитори като Стефан Мутафчиев, Иван Спасов, Христо Урумов, Милчо Василев и други преподаватели остава незабравимо за цялостен живот, изгражда музикален усет, висок аршин и човек желае да реализира от ден на ден и повече. И не на последно място, работата ми в отбор " Тракия " - отбор на младостта, на гения, срещата ми с подобен голям исполин на танцовото изкуство - проф. Кирил Дженев; ансамбълът беше мястото, където всички студенти имахме опция да практикуваме на сцена това, което най-вече обичаме.
- Пели сте в НФА " Филип Кутев " и в хор " Мистерията на българските гласове " - две огромни школи. Как те оформиха Вашия усет и аршин като национална певица?
- След като приключих висшето си обучение, аплайвах в Държавния отбор " Филип Кутев " в София и самият Филип Кутев ме одобри. Отново попаднах в прелестна артистична среда - сред огромни имена като Надка Караджова, Бойка Присадова, Лиляна Галевска, Комня Стоянова, Груйчо Дочев... Междувременно срещнах моя брачен партньор - акордеониста и гайдар Александър Райчев, създадохме семейство, имахме нашите деца. Беше разгласен конкурс за попълване на хор " Мистерията на българските гласове ", където се явих и постъпих през 1989 година и до 2018 година близо 30 години бях на сцената с този хор. И още веднъж работих с фамозни и обичани реализатори - Олга Борисова, Надежда Хвойнева, Кремена Станчева, Радка Алексова, Василка Андонова, гранддамите на фолклора, от които незабравими остават контактите и естественото мерило на гения. С този хор посетих и пях на едни от най-големите подиуми по света - Карнеги хол в Ню Йорк, Роял фестивал хол, Линкълн център, Барбикан център в Лондон, Концертгебау в Амстердам и мн. други Това беше път, посипан с доста концерти, професионални контакти и запознаване с непознати култури. Срещата с другите хора по друг метод те предизвика и в един миг, напълно естествено и с годините, и с насъбрания опит, и с желанието на някой от другата страна да почерпи от твоя опит, да му бъдеш наставник, учител, пристигна ползата ми към педагогическата работа. Сега съм доста повече отдадена на преподавателската си активност, само че го върша с голямо предпочитание и се усещам по друг метод потребна и задоволена от това, което върша. Ежедневно предизвиквам самата себе си...
- А за какво за Вас беше значимо да получите академично обучение?
- Ами, несъмнено, това е пътят към знанието... Още когато са основани първите ансамбли като " Филип Кутев " и последвалите го, един огромен композитор - Иван Вълев, пръв насочва вниманието към академичното обучение на всяка певица. Предвид комплицираните музикални партитури и обработки, композиторските опити в ново време, колаборациите сред разнообразни стилове музика, всичко това постанова съответна музикална подготовка и познания от фолклорните певици и музиканти. За разчитането и изпълняването на комплицираните композиторски партитури са нужни познания и музикални компетентности на тези, с които работиш, тъй като нещата може да се получат по-добре и по-бързо. А през днешния ден, когато към този момент звукът, музиката, която ни заобикаля, е много по-сложна, на напълно друго равнище, не е задоволително да останеш единствено с естествения си гений. Всеки, който има сетивата и предпочитание за израстване, доближава до академичното обучение.
- Какво отличава националното пеене от Тракийската фолклорна област, която Вие главно представяте?
- България е ситуирана на дребна територия, само че нашето благосъстояние е, че имаме разнообразни фолклорни области и със своите музикални характерности и особености са извънредно забавни и разпознаваеми. Но те доста от дълго време са разказани от българските етномузиколози Васил Стоин, Райна Кацарова, Стоян Джуджев, Елена Стоин, Николай Кауфман и доста други. Израснала съм в Тракия и напълно естествено тракийската ария е тази, която най-вече обичам, разбирам и извършвам.
Бинка Добрева със брачна половинка си Александър Райчев
Двамата със брачна половинка ми сме тракийци - той е от Хасково, аз съм от Ямболския край, получихме нашата музикална подготовка в Котел и Пловдив и в това време притежаваме дарбата, с която сме орисани. А той има и качеството да основава и твори музика, една огромна част от нашите песни са авторски, на тракийска фолклорна основа. Винаги съм обичала достоверните песни, само че по този начин се случи, че огромните ни хубави известни песни като " Драгано, Драганке ", " Гергана ", " Ах, копнеж ", " Мама Драгане думаше ", " Хайде всички на хорото ", " Драгньова майка ", " Все по кое време дойда любе ле ", както и най-новата ни коледна ария са основани от него като музика и аранжимент, а някои от текстовете съм написала аз, други са национално творчество.
- Преподавате национално пеене и фолклорни дисциплини, в това число и теренна фолклористика - нещо доста скъпо с оглед съхраняването на нашия фолклор. Има ли през днешния ден младежи, които желаят да търсят, изследват и записват изворен фолклор?
- Да, преподавала съм и теренна фолклористика, само че моята теренна фолклористика е почнала още от детството ми, без да знам, че по този начин се е наричала. Имах огромно предпочитание да протоколирам песните и разказите на възрастните хора, които ги носят от своето детство и млади години. Много песни записах още като ученичка в Музикалното учебно заведение и постоянно когато се връщах в моето родно село. Преди година-две ходихме с моя студентка, на терен - Беатрис Александрова, в село Калище и записахме забележителен брой песни от Калищенските баби. Преди това с мои студенти ходихме със същата задача в Добърско, което е покрай Благоевград. Съвсем скоро получих песни от Добруджа, от мой състудент, който се занимава с вокална група в този край, възрастните дами ми направиха подарък локални песни, с цел да ги направя съзвучни на днешното време. Трябва да образоваме младежите, студентите, всички, които се интересуват, освен по какъв начин да записват материала, само че и по какъв начин да го подреждат по-късно, с цел да бъде явен, прецизен и съхранен.
- В последните години се вършат разнообразни обработки на национални песни. Каква е допустимата интервенция при осъвременяването на фолклора?
- Зависи! Няма такава рецепта, има нюх, познания, музикален усет, насъбран опит... Трябва ревностно да пазим българския изворен фолклор и да се допираме до него с обич и опитност.
- Докторската Ви дисертация е обвързвана с педагогиката в образованието по музика. Какво е смисъла на заниманията с музика от най-ранна възраст - освен на надарените деца, а и в всеобщите учебни заведения?
- За нас, музикантите, това е ранима тематика. Все по-малко часове се отделят за музика в образованието, а за български фолклор остават календарните празници и извънкласни действия. Ние сме българи и би трябвало да се гордеем с българския фолклор, наследен ни от нашите предшественици. Такъв талант е нашият народ, че е основал песенни цикли, ситуирани в цялата календарна година. Мисля, че всеки българин би трябвало да бъде осведомен, да обича, да се допре до българския фолклор, да облече национална носия, даже да хване един инструмент или най-малко да го разпознава. Не може да не се научи да играе и едно българско право хоро. Целият свят се прекланя пред нашия неповторим музикален и танцов фолклор. Но мисля, че не всичко е изпуснато. Няма мощ, която да режисира желанието на народа.
- В доста страни има български хорове, в които пеят чужденци, даже сами ги основават. Какво ги притегля в нашия фолклор?
- Мистерията на българския глас - неслучайно е обещано това име, то е за българското фолклорно пеене, за присъщия и открит пълнозвучен тон, естествено и неповторимо намерено, маниерно пеене, звукоизвличане, орнаментика, в комбиниране с красивите безмензурни мелодии и неравноделни ритми. Чужденците, които са се " заразили " с българското фолклорно пеене, желаят да научат всичко, само че няма по какъв начин да стане, могат, само че ненапълно... Но ние имаме и нашите огромни гласове и в класическата музика. Кой не познава Никола Гюзелев, Борис Христов, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Александрина Пендачанска и още, и още...
А за българската фолклорна носия да не приказваме... Тя отива на всеки човек, не съм видяла противен човек в носия. Има нещо магично, нещо толкоз прелестно и мощно... Да, магия е, тайнственост е, хората изпитват наслаждение и когато викнат в това хубаво, изнесено българско пеене, като че ли освобождават напрежението, лекуват душата. Или пък медитират, когато слушат един гальовен, висок глас, с доста тънък и трогателен тембър, въздействащ, който сякаш граничи с Космоса. Неслучайно родопски глас звучи в Космическото пространство - гласът на Валя Балканска. Неслучайно един български глас, още веднъж от Родопите, е най-ниският глас на планетата - гласът на Мариана Павлова. А гласът на Смиляна Захариева, също родопчанка, пък е най-силният глас на планетата - в върховете на Гинес. Гордост - Българска!
- В навечерието сме на Коледните и Новогодишните празници. Как се честваха те във Вашия жанр?
- Този празник се чакаше с голямо неспокойствие и неспокойствие, тъй като имаше лакомства за нас, децата, и сладки приказки на масата. Събирахме се всички близки, имаше врява, пеехме, играехме. Майка ми беше огромна майсторка на баниците и сладките, правехме баници с шансове, само че не за кола, пари, смарт телефон и така нататък, а за обучение, да са здрави животните и годината да е плодородна. Пренесох това и в моето семейство, само че ние живеехме доста с напрежение, постоянно сме работили по празниците и се постановяваше нашите деца да остават при бабите и дядовците. В последно време сме решили, че точно на празника няма да поемаме задължения.
- Какво е пожеланието Ви към нашите читатели за Новата година?
- Много ми се желае всички да погледнем във вътрешността в себе си и да даваме повече, в сравнение с да желаеме и чакаме да получаваме. Да бъдем по-задружни и в фамилията, и в колектива, в който работим. Да нямаме потребност от телефон, когато сме дружно, а да беседваме и да се отнасяме с внимание един към различен. Да се смеем! Да се радваме на дребните неща, тъй като животът е доста, доста къс.
КОЛЕДА ИДВА, ЛЮБЕ ЛЕ
Коледа, Коледа, празник за наслада и доброта,
Коледа, Коледа, здраве за доста години.
Коледа идва любе ле, Коледа и Нова година./2
Пред Бога, реверанс да сторим, за здраве
да се помолим./2
Трапеза да си създадем, децата
да си съберем./2
Коледа, Коледа, празник за наслада и доброта,
Коледа, Коледа, здраве за доста години.
Сладичко да си похапнем, от сърце
да се посмеем./2
Лентата обратно да върнем, мемоари
да си напомним.
Неволи да си разкажем, наслади да си споделим,
старите песни попеем, душата да развеселим./2
Коледа, Коледа, празник за наслада и доброта,
Коледа, Коледа, здраве за доста години.
Здраве за доста години!
Здраве за доста години!
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ