Камен Невенкин, специално за Zonanews: Путин с всички възможни средства - все по-безумни, отлага неизбежния край
Интервю на Живка Кехайова
Камен Невенкин е самостоятелен откривател, посветил над 20 години от живота си на военната история и най-много наизучаванетона Втората международна война. Той е създател на над 10 книгипо тази тематика, които са издадени в чужбина и написа най-вече на британски език. Прави изклюителен пробив още с първата си книга – издаената през 2008 година " Fire Brigades " - която незабавно се трансформира бестселър и сега е библиографска необичайност.Някои от книгите му към този момент са преведени на полски и на маджарски. През 2020 година с книгата си " Крепостта Будапеща. Обсадата на унгарската столица " Невенкин завоюва огромната премия на профилирания уебсайт за книги за Втората международна война " Стоунбукс " (книга на годината)едновременно в две категории – " избор на редакторите " и " известност измежду читателите " -в конкуренция с над 20 000 заглавия. Контактува с военни специалисти от целия свят и взе участие в разнообразни полемики за хода на войната в Украйна. Води графа " Очертанията на войната " в bntnews.bg.
Руската експанзия против Украйна развенча ли мита за " втората войска в света "?
Това бе и предстоящо, и ненадейно. И аз даже в началото бях със сериозен почит към опциите на съветските въоръжени сили, само че пък опитът ми в историческите проучвания демонстрира, че при руснаците постоянно е имало доста мощен миг на агитация. Така че не се удивлявам, че армията им, в последна сметка, се провали.
Първоначалната армия, с която нападнаха Украйна, беше относително готова, само че и тогава видяхме по-скоро еуфория и агитация, в сравнение с воена мощ. Оказа се, че отвън това, с което нападнаха Украйна, руснаците с друго не разполагаха.
Жестокостта, която Русия показва в тази война, броят на военните закононарушения и типа им - защо приказват, на какво се дължат? Нормални ли са те за всяка война?
И да, и не. Разбира се, всяка война обуславя някаква степен на свирепост, тъй като директно въвлечените в нея хора от един миг нататък, престават да се държат като човешки същества. Във всяка война могат да се намерят образци за свирепост, безвластие, дейности, несъобразени с цивилизовано поведение и интернационално възприетите закони.
И това го има, само че мащабите и типа, демонстрирани в Украйна, са по-скоро типични за руснаците, тъй като при руснаците това, което в този момент виждаме, се следи при всички войни още от Руската империя насам - най-малко от 300 години. И през Първата международна война, и през Втората международна война, през Руско-Турските, в случай че щете, приказваме за военни закононарушения, показателни за равнището на развиване на обществото и нравите му.
Войната в един миг за руснаците се оказва самобитен отдушник. Не бива да забравяме, че те в болшинството си постоянно са били едни небогати и подтиснати хора. Наричам закононарушенията, на които сме очевидци - закононарушения на системата. Те постоянно са живяли в система, довеждаща хората до беднотия и до беззаконие. Хората в такава система са сведени до " безгласни букви " и внезапно отиват на някакво място, където съвсем никой не може да ги управлява.
И виждаме едно нечовешко изпускане на напрежение. Грабежите и кражбите ясно за какво ги вършат - небогати са.
Системата ги е докара до оскотяване?
Самата система ги е докарала до такова положение и по тази причина са закононарушения на системата.
Путин и военната върхушка в Русия от самото начало приказват, че главният съперник е НАТО, само че в това време изразходват голямата част от високоточното си и безумно скъпо оръжие против Украйна, т.е. няма какво да опълчват на НАТО. Това не разобличава ли тезата на Путин и ястребите?
Абсолютно разобличава тезата му, да. И освен изразходването на високоточните оръжия разобличава тезата - Путин на процедура към този момент е изразходвал съвсем целия си типичен военен капацитет. Армията, която вероятно би могла да води война против НАТО към този момент я няма. И това всичко го виждат.
В момента в съветската войска се мъкнат хора от " прът и от въже " в никакво физическо положение, разконсервират се остарели оръжия. Това значи, че цялата тази изразителност за НАТО, е била за вътрешна консумация. Путин в никакъв случай не е разчитал действително и съществено не е възнамерявал да влезе в спор с НАТО, а просто всичко това е част от пропагандата за вътрешни цели.
Срещу НАТО Русия вероятно има нуклеарни оръжия. НАТО също има и те взаимно се обезвреждат. А за стандартна война... Ако Путин в действителност се е надявал за стандартна война с НАТО, още преди Украйна не е имал особени шансове и това към този момент е безпределно ясно на всички.
В момента там просто се приказва, с цел да отвлича вниманието на публиката вкъщи, а другояче - всичко, което има и е имал, го хвърля на фронта в Украйна.
Как смятате, че ще се развие тази все по-безсмислена за Русия война, с изключение на като опит Путин да се задржи още малко на власт?
Целта на тази война към този момент е една единствена - Путин да остане на власт. Ако той приключи войната, на процедура незабавно ще загуби властта. За да спре войната Путин, би трябвало да се признае за надвит, или пък да реализира победа. Победа явно не може да реализира, а да се признае за надвит, ще е фактическия му край. В Русия такова нещо няма да му бъде простено - там не търпят хора, довели страната до военно проваляне.
Това, на което сме очевидци и мисля, че всички към този момент виждат, е по какъв начин Путин с всички вероятни средства - все по-безумни, отсрочва неизбежния край.
Загубата на Русия е предопределена към този момент?
Въпросът е, че от това, че Русия ще загуби не следва, че Украйна безусловно ще победи. За страдание, съгласно мен, краят на тази война е извънредно отдалечен и неразбираем. За украинците победа ще е, когато си възвърнат безусловно цялата територия назад, което все още е доста мъчно. За руснаците всевъзможен вид, при който те не могат да завладяват Киев е загуба, а както виждаме - да завладяват Киев е невероятно.
Получава се една доста дълга мъка. А би трябвало да имаме поради, че и двете страни са стопански небогати. В момента и двете към този момент водят война оттатък ръба на личните си благоприятни условия - надалеч са прекрачили този борд. Следователно няма по какъв начин да се следи висока активност на военните дейности, огромни въздушни настъпления - както би воювала една Америка, да вземем за пример, или алианс на богати страни.
Всичко от тук нататък, ще са многомесечни борби за села, градчета, да се премине река, да се преодолее някаква позиция. Най-близката сходна война, за която ми хрумва, е Ирано-Иракската през 80-те години на предишния век и която продължи към 9 години, в случай че не се неистина. Там съвсем от самото начало всичко беше статично. Нанасяха си загуби, имаше придвижване леко напред и леко обратно...
Ако украинците внезапно станат задоволително мощни - както те желаят внезапно да получат доста и съвременно оръжие, евентуално ще осъществят доста сериозен пробив и ще отвоюват по-сериозни територии. Но тъй като при тях всичко идва на някакви порции, не виждам по какъв начин през идващите няколко месеца, ще могат да реализират някакво задоволително огромно предимство. И тъй като всичко е постепенно, последователно - за жалост ще бъде много кърваво.
Считате ли, че на някакъв стадий Западният свят може да се опита да принуди Украйна да води договаряния - в действителност това е единственото, на което Путин разчита?
С това доста се спекулира, само че Западният свят сега показва единение. А Западният свят, популярност Богу, не е една, а са десетки страни. Общото въодушевление е Украйна да се поддържа до край. Може да звучи малко цинично, само че сега Украйна води войната на Западния свят.
Хората схванаха, че първо - Русия не е толкоз страшна и второ - са на ясно, че в случай че се даде на Русия отмора при тази нейна държавна структура и държавна идеология, тя ще си направи в един миг заключения и ще опита още веднъж, като тогава може да е още по-жестоко и неприятно даже от сегашната обстановка.
Като цяло тактиката, която сега се изповядва от Западния свят, е да се помогне на Украйна да изтласка Русия от окупираните територии и когато обстановката се стабилизира на границата, вероятно тогава да се приказва за мир с Русия. Такава е наклонността, която чувствам. Все по-малко са хората, които имат илюзията, че с някакъв много променлив (не знам и психическото положение на Путин какво е) индивид, могат да се реализиран сделки, които той ще съблюдава.
А къде стоим ние на фона на всичко това?
Българската политика, или обществото като цяло?
А не е ли политиката разследване от равнището на обществото?
Българската политика е разследване от това кой е на власт сега. Съответно в даден интервал избрана политика не се харесва на едни хора, като се смени властта, очевидно не се харесва на други хора.
Според мен последните стъпки, които се започнаха - да се даде публично оръжие на Украйна (защото си беше обществена загадка, че другояче продаваме такова посредством посредници), аз ги поздравявам. Защото са демонстрация на почтеност и геройство. Другото беше смешно и унизително. Приветствам тази позиция - тя е достойната, вярната, подрежда ни измежду естествените страни и се надявам да продължи.
Напълно обикновено е да има политици, които да са срещу формалната ни политика на наказания, на преследване на съветски дипломати, които не са се държали като дипломати, на предоставяне на оръжие - не знам до каква степен е откровена тяхна позиция, или я заемат поради личния си електорат.
А като общество, за мен е показателно, че на огромната част от него, благосклонностите са към Украйна. Това приказва добре за нас. В един миг се пробваха да изкарат, че 80% от българите симпатизирали на агресора Русия и единствено някаква върхушка се опитвала да ни вкара във война с нея. Това се оказа погрешно, неточно, погрешно от всяка позиция - чиста проба агитация.
Като цяло българското общество има проевропейска и пронатовска ориентировка. Нормално е при някои хора да има терзание, че е допустимо някой да ни вкара във войната действително, само че тези терзания все още са безпочвени и неоправдани.
И тук би трябвало да се каже, че не трябва да се разрешава безконтролно говорене по медиите, целящо да плаши. Не бива да се дава опция на някакви хора, единствено поради някаква " солидна " визитка, да настояват, че техният разбор демонстрира опция за ескалация на спора и че България щяла да стане част от този спор.
Редно е сходни хора постоянно да се аргументират - медиите да изискват те да се аргументират. Ще прикани сътрудниците Ви да не оставят сходни изявления да " висят във въздуха ", а постоянно да задават въпрос и да изискват причини. Сигурен съм, че 99% от хората, правещи сходни изявления за заплашване, не биха могли да го поддържат с нищо съответно.
Камен Невенкин е самостоятелен откривател, посветил над 20 години от живота си на военната история и най-много наизучаванетона Втората международна война. Той е създател на над 10 книгипо тази тематика, които са издадени в чужбина и написа най-вече на британски език. Прави изклюителен пробив още с първата си книга – издаената през 2008 година " Fire Brigades " - която незабавно се трансформира бестселър и сега е библиографска необичайност.Някои от книгите му към този момент са преведени на полски и на маджарски. През 2020 година с книгата си " Крепостта Будапеща. Обсадата на унгарската столица " Невенкин завоюва огромната премия на профилирания уебсайт за книги за Втората международна война " Стоунбукс " (книга на годината)едновременно в две категории – " избор на редакторите " и " известност измежду читателите " -в конкуренция с над 20 000 заглавия. Контактува с военни специалисти от целия свят и взе участие в разнообразни полемики за хода на войната в Украйна. Води графа " Очертанията на войната " в bntnews.bg.
Руската експанзия против Украйна развенча ли мита за " втората войска в света "?
Това бе и предстоящо, и ненадейно. И аз даже в началото бях със сериозен почит към опциите на съветските въоръжени сили, само че пък опитът ми в историческите проучвания демонстрира, че при руснаците постоянно е имало доста мощен миг на агитация. Така че не се удивлявам, че армията им, в последна сметка, се провали.
Първоначалната армия, с която нападнаха Украйна, беше относително готова, само че и тогава видяхме по-скоро еуфория и агитация, в сравнение с воена мощ. Оказа се, че отвън това, с което нападнаха Украйна, руснаците с друго не разполагаха.
Жестокостта, която Русия показва в тази война, броят на военните закононарушения и типа им - защо приказват, на какво се дължат? Нормални ли са те за всяка война?
И да, и не. Разбира се, всяка война обуславя някаква степен на свирепост, тъй като директно въвлечените в нея хора от един миг нататък, престават да се държат като човешки същества. Във всяка война могат да се намерят образци за свирепост, безвластие, дейности, несъобразени с цивилизовано поведение и интернационално възприетите закони.
И това го има, само че мащабите и типа, демонстрирани в Украйна, са по-скоро типични за руснаците, тъй като при руснаците това, което в този момент виждаме, се следи при всички войни още от Руската империя насам - най-малко от 300 години. И през Първата международна война, и през Втората международна война, през Руско-Турските, в случай че щете, приказваме за военни закононарушения, показателни за равнището на развиване на обществото и нравите му.
Войната в един миг за руснаците се оказва самобитен отдушник. Не бива да забравяме, че те в болшинството си постоянно са били едни небогати и подтиснати хора. Наричам закононарушенията, на които сме очевидци - закононарушения на системата. Те постоянно са живяли в система, довеждаща хората до беднотия и до беззаконие. Хората в такава система са сведени до " безгласни букви " и внезапно отиват на някакво място, където съвсем никой не може да ги управлява.
И виждаме едно нечовешко изпускане на напрежение. Грабежите и кражбите ясно за какво ги вършат - небогати са.
Системата ги е докара до оскотяване?
Самата система ги е докарала до такова положение и по тази причина са закононарушения на системата.
Путин и военната върхушка в Русия от самото начало приказват, че главният съперник е НАТО, само че в това време изразходват голямата част от високоточното си и безумно скъпо оръжие против Украйна, т.е. няма какво да опълчват на НАТО. Това не разобличава ли тезата на Путин и ястребите?
Абсолютно разобличава тезата му, да. И освен изразходването на високоточните оръжия разобличава тезата - Путин на процедура към този момент е изразходвал съвсем целия си типичен военен капацитет. Армията, която вероятно би могла да води война против НАТО към този момент я няма. И това всичко го виждат.
В момента в съветската войска се мъкнат хора от " прът и от въже " в никакво физическо положение, разконсервират се остарели оръжия. Това значи, че цялата тази изразителност за НАТО, е била за вътрешна консумация. Путин в никакъв случай не е разчитал действително и съществено не е възнамерявал да влезе в спор с НАТО, а просто всичко това е част от пропагандата за вътрешни цели.
Срещу НАТО Русия вероятно има нуклеарни оръжия. НАТО също има и те взаимно се обезвреждат. А за стандартна война... Ако Путин в действителност се е надявал за стандартна война с НАТО, още преди Украйна не е имал особени шансове и това към този момент е безпределно ясно на всички.
В момента там просто се приказва, с цел да отвлича вниманието на публиката вкъщи, а другояче - всичко, което има и е имал, го хвърля на фронта в Украйна.
Как смятате, че ще се развие тази все по-безсмислена за Русия война, с изключение на като опит Путин да се задржи още малко на власт?
Целта на тази война към този момент е една единствена - Путин да остане на власт. Ако той приключи войната, на процедура незабавно ще загуби властта. За да спре войната Путин, би трябвало да се признае за надвит, или пък да реализира победа. Победа явно не може да реализира, а да се признае за надвит, ще е фактическия му край. В Русия такова нещо няма да му бъде простено - там не търпят хора, довели страната до военно проваляне.
Това, на което сме очевидци и мисля, че всички към този момент виждат, е по какъв начин Путин с всички вероятни средства - все по-безумни, отсрочва неизбежния край.
Загубата на Русия е предопределена към този момент?
Въпросът е, че от това, че Русия ще загуби не следва, че Украйна безусловно ще победи. За страдание, съгласно мен, краят на тази война е извънредно отдалечен и неразбираем. За украинците победа ще е, когато си възвърнат безусловно цялата територия назад, което все още е доста мъчно. За руснаците всевъзможен вид, при който те не могат да завладяват Киев е загуба, а както виждаме - да завладяват Киев е невероятно.
Получава се една доста дълга мъка. А би трябвало да имаме поради, че и двете страни са стопански небогати. В момента и двете към този момент водят война оттатък ръба на личните си благоприятни условия - надалеч са прекрачили този борд. Следователно няма по какъв начин да се следи висока активност на военните дейности, огромни въздушни настъпления - както би воювала една Америка, да вземем за пример, или алианс на богати страни.
Всичко от тук нататък, ще са многомесечни борби за села, градчета, да се премине река, да се преодолее някаква позиция. Най-близката сходна война, за която ми хрумва, е Ирано-Иракската през 80-те години на предишния век и която продължи към 9 години, в случай че не се неистина. Там съвсем от самото начало всичко беше статично. Нанасяха си загуби, имаше придвижване леко напред и леко обратно...
Ако украинците внезапно станат задоволително мощни - както те желаят внезапно да получат доста и съвременно оръжие, евентуално ще осъществят доста сериозен пробив и ще отвоюват по-сериозни територии. Но тъй като при тях всичко идва на някакви порции, не виждам по какъв начин през идващите няколко месеца, ще могат да реализират някакво задоволително огромно предимство. И тъй като всичко е постепенно, последователно - за жалост ще бъде много кърваво.
Считате ли, че на някакъв стадий Западният свят може да се опита да принуди Украйна да води договаряния - в действителност това е единственото, на което Путин разчита?
С това доста се спекулира, само че Западният свят сега показва единение. А Западният свят, популярност Богу, не е една, а са десетки страни. Общото въодушевление е Украйна да се поддържа до край. Може да звучи малко цинично, само че сега Украйна води войната на Западния свят.
Хората схванаха, че първо - Русия не е толкоз страшна и второ - са на ясно, че в случай че се даде на Русия отмора при тази нейна държавна структура и държавна идеология, тя ще си направи в един миг заключения и ще опита още веднъж, като тогава може да е още по-жестоко и неприятно даже от сегашната обстановка.
Като цяло тактиката, която сега се изповядва от Западния свят, е да се помогне на Украйна да изтласка Русия от окупираните територии и когато обстановката се стабилизира на границата, вероятно тогава да се приказва за мир с Русия. Такава е наклонността, която чувствам. Все по-малко са хората, които имат илюзията, че с някакъв много променлив (не знам и психическото положение на Путин какво е) индивид, могат да се реализиран сделки, които той ще съблюдава.
А къде стоим ние на фона на всичко това?
Българската политика, или обществото като цяло?
А не е ли политиката разследване от равнището на обществото?
Българската политика е разследване от това кой е на власт сега. Съответно в даден интервал избрана политика не се харесва на едни хора, като се смени властта, очевидно не се харесва на други хора.
Според мен последните стъпки, които се започнаха - да се даде публично оръжие на Украйна (защото си беше обществена загадка, че другояче продаваме такова посредством посредници), аз ги поздравявам. Защото са демонстрация на почтеност и геройство. Другото беше смешно и унизително. Приветствам тази позиция - тя е достойната, вярната, подрежда ни измежду естествените страни и се надявам да продължи.
Напълно обикновено е да има политици, които да са срещу формалната ни политика на наказания, на преследване на съветски дипломати, които не са се държали като дипломати, на предоставяне на оръжие - не знам до каква степен е откровена тяхна позиция, или я заемат поради личния си електорат.
А като общество, за мен е показателно, че на огромната част от него, благосклонностите са към Украйна. Това приказва добре за нас. В един миг се пробваха да изкарат, че 80% от българите симпатизирали на агресора Русия и единствено някаква върхушка се опитвала да ни вкара във война с нея. Това се оказа погрешно, неточно, погрешно от всяка позиция - чиста проба агитация.
Като цяло българското общество има проевропейска и пронатовска ориентировка. Нормално е при някои хора да има терзание, че е допустимо някой да ни вкара във войната действително, само че тези терзания все още са безпочвени и неоправдани.
И тук би трябвало да се каже, че не трябва да се разрешава безконтролно говорене по медиите, целящо да плаши. Не бива да се дава опция на някакви хора, единствено поради някаква " солидна " визитка, да настояват, че техният разбор демонстрира опция за ескалация на спора и че България щяла да стане част от този спор.
Редно е сходни хора постоянно да се аргументират - медиите да изискват те да се аргументират. Ще прикани сътрудниците Ви да не оставят сходни изявления да " висят във въздуха ", а постоянно да задават въпрос и да изискват причини. Сигурен съм, че 99% от хората, правещи сходни изявления за заплашване, не биха могли да го поддържат с нищо съответно.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ