Интервю на Елиана Митова Беса Лугичи е от младите певчески

Интервю на Елиана Митова

Беса Лугичи е от младите певчески дарования, които вършат дейна оперна кариера у нас. По генезис е от Косово, част е от колектива на Старозагорската опера. Беса се дипломира през 2008 година във факултета за оперно изкуство в Университета в Прищина при проф. Ахмет Дергути. Защитава магистърска степен по пеене при проф. доктор Мария Муратовска в Скопие. Печели първа премия от Международния конкурс на фондация " Арс Косова ", както и премията за най-хубава интерпретация на произведения от албански композитори. Носителка е и на първа премия в Международния конкурс " Jorgjia Truja ". Специализира в Италия. През 2011 година прави първите си стъпки на професионална сцена в ролята на Лиу от " Турандот " на Пучини в Националната опера в Тирана. Следва дебют като Донна Елвира в " Дон Жуан " на Моцарт на същата сцена. Гостува на фестивали в Косово, Албания, Македония, Германия, Франция, Хърватия, Австрия и страни от Източна Европа. През октомври 2013 година Беса Лугичи печели Голямата премия на Първия интернационален конкурс за млади оперни артисти " Елена Николай " в Панагюрище. Най-новата й роля е Инес в " Африканката " на Майербер в Стара Загора. Заглавието се играе за първи път у нас.

- Беса, по какъв начин се чувствате в Старозагорската опера?

- Като вкъщи. Директорът Огнян Драганов е превъзходен режисьор и схваща от оперен мениджмънт. В Стара Загора изиграх " Травиата ", " Лучия ди Ламермур ", " Бохеми ". Сега приготвям Маргарита от " Фауст ".

- Какво ще кажете за ролята си в " Африканката "?

- Обемна и сложна, само че прелестна. Едновременно с " Африканката " трябваше да върша на френски и " Таис " от Масне в Гданск. Потръгна ми в последно време с френския език. В " Африканката " съм сама на роля, всички други персонажи са застъпени от двама артисти. А Вера Немирова е фантастична режисьорка, същински шадраван от хрумвания. Правим една сцена, по-късно тя подсказва нови хрумвания за нея. Партньорството с румънеца Даниел Магдал е наслаждение, тъй като той е играл Васко да Гама на доста места по света.

- Какъв е приносът на Христина Ангелакова за построяването ви като певица?

- Огромен. Работеше с мен безрезервно. Идваше на спектаклите ми даже в Албания. Христина доста ми липсва.

- В Косово ценят ли оперното изкуство?

- Проблемът е, че нямаме подобаваща постройка за оперни спектакли. А публиката има интерес. Надяваме се с новото държавно управление да се разберем по въпроса, че в Косово би трябвало да има опера.

- Къде пеете в последно време?

- В България и Полша. Много хубави са усещанията ми от Гданск. Там се срещнах с маестро Хосе Мария Флоренсио от Бразилия, превъзходен диригент. Оркестърът е отличен, артистите са доста добре готови. За моя наслада в спектакъла взе участие и българинът Ивайло Михайлов.

- Имахте привилегията да музицирате дружно със Софийската филхармония. Как се работи под палката на маестро Найден Тодоров, нейния началник?

- Найден Тодоров е превъзходен диригент, познава музиката в дълбочина. Винаги е ухилен и те кара да се чувстваш удобно. За трети път работя с него. Имахме церемония концерт в Косово, след това изпълнихме Реквием на Моцарт в Правец в памет на Христина Ангелакова. Направихме Реквиема и в София, а зала " България " беше цялостна.

- Съпругът ви не се ли сърди, че пътувате доста, а не си стоите вкъщи?

- Няма по какъв начин! Флорен, моят мъж, е образован човек и осъзнава, че си обичам работата. Имаме дъщеричка - Луна, през април става на 2 години. Живее в Прищина с баба си. Ако не присъствам повече от месец от къщи, вземам я с мен. Свикнала е към този момент да пътува. Мъжът ми е икономист, с необятни културни ползи. Чувствам се щастлива, тъй като на Балканите класическата музика се цени и се възприема позитивно от публиката.