Интересът ни към нарцисизма никога не е бил по-голям, колкото

Интересът ни към нарцисизма в никакъв случай не е бил по-голям, колкото през последното десетилетие: броят на търсенията в Гугъл на думата „ нарцисист “ непрестанно нараства и терминът към този момент се е трансформирал в част от всекидневния език, като с лекост се употребява за изложение на известни персони, политици, някогашни сътрудници и т. н.

Страничен артикул на този възходящ интерес е любознанието към това какви типове нарцисисти съществуват. Но тук нещата стават сложни и едно търсене на израза „ типове нарцисисти “ в Гугъл дава извънредно разнородни резултати. Някои уеб страници разказват единствено 3 вида, други изброяват до 14…

Каква е в действителност истината?

„ Нарцис “ на Караваджо

Думата „ егоизъм “ идва от гръцкия мит за Нарцис – момче, което се влюбва в личното си отражение в едно езеро.

През последното столетие концептуализациите на нарцисизма се развиват и през днешния ден той се преглежда като цялост от личностни черти като величественост, безочливост и безсърдечие. „ Нарцисист “ е терминът, който се употребява, с цел да се опише човек, който има високи резултати във връзка с тези черти.

Нарцисистът може също по този начин да дава отговор на диагностичните критерии за нарцистично личностно разстройство – психологична диагноза, която визира към 1% от хората. В общи линии то се разказва като демонстрация на величественост, потребност от удивление и липса на емпатия.

Важно е да се означи, че не всички нарцисисти имат нарцистично личностно разстройство.

Съществуват два съществени вида егоизъм по черти (които се разграничават от личностовото разстройство). Това са величествен егоизъм и уязвим егоизъм.

Грандиозният се свързва с голямо самочувствие, експанзия и предпочитание за доминация. Уязвимият егоизъм се характеризира с нараснала прочувствена сензитивност и защитна и несигурна надутост, която прикрива надълбоко възприятие за некомпетентност.

В последните модели са разпознати три съществени съставния елемент, които оказват помощ да се обяснят приликите и разликите сред грандиозния и уязвимия егоизъм.

е присъщ както за грандиозния, по този начин и за уязвимия егоизъм. Той се свързва с черти като надменност, пренебрежителност, използвачество и липса на емпатия. е неповторима за грандиозния егоизъм. Тя се свързва с черти като авторитарност, величественост и ексхибиционизъм. е присъщ за уязвимия егоизъм. Той се свързва с нежна самокритика и податливост към бурно прекарване на отрицателни страсти и позор.

Човек е допустимо да дава отговор на диагностичните критерии за нарцистично личностово разстройство, когато има високи резултати по всеки от тези съставни елементи.

Също по този начин, макар че диагностичните критерии натъртват на грандиозните аспекти на нарцистичното личностово разстройство, клиниците оповестяват за съмнение сред грандиозния и уязвимия егоизъм при хората с това разстройство.

Уязвимият се припокрива в забележителна степен с граничното личностово разстройство, изключително във връзка с аргументите за възникването му и проявяваните личностни черти. Лице, което има високи резултати единствено във връзка с уязвимия егоизъм, е по-вероятно да бъде диагностицирано с гранично личностно разстройство, в сравнение с с нарцистично.

Като се има поради консенсусът в логиката на психиката във връзка с двата съществени вида егоизъм, разказани нагоре (които стоят наред с клиничната диагноза „ нарцистично личностово разстройство “), по какъв начин можем да разбираем многото източници, които приказват за други „ видове “ егоизъм?

На първо място и най-обезпокоително е разпространяването на публикации от региона на поп-психологията, които разказват видове егоизъм, за които няма положителни (или никакви) доказателства.

В тях се срещат термини като „ мозъчен нарцисист “, „ соматичен “, „ привлекателен “ и „ нравствен “. Но търсенето на тези термини в рецензираната научна литература не дава доказателства, че те са годни.

В някои от тези публикации се употребяват и термини, които постоянно се считат за синоними на величествен и уязвим егоизъм. Това евентуално идва от ранната литература, която е употребила редица термини за изложение на типовете егоизъм. В един преглед от 2008 година са разпознати повече от 50 разнообразни етикета, употребявани за изложение на типовете егоизъм.

От концептуална позиция обаче всеки от тези етикети може да бъде съотнесен към величествен или уязвим егоизъм.

Често ще видите да се приказва за „ очевиден “ и „ прикрит “, от време на време дружно с описания на грандиозни и уязвими нарцисисти. Някои откриватели оферират явния и скрития егоизъм да бъдат сродни на грандиозния и уязвимия. Други настояват, че е по-подходящо те да се преглеждат като прояви на нарцисизма, присъстващ както в грандиозния, по този начин и в уязвимия.

И най-после, редица от тези публикации се опират на съответни прояви на грандиозния или уязвимия – да вземем за пример, те разказват „ антагонистични нарциси “, „ комунални “, „ агентични “ и „ полови “ наред с грандиозните и уязвимите.

Тези описания допускат, че всеки от тях е независим тип егоизъм, до момента в който в реалност те би трябвало да се преглеждат като аспекти на грандиозния и/или уязвимия. С други думи, те са образци за това по какъв начин може да се прояви нарцисизмът.

Многостранният темперамент на нарцисизма евентуално е съдействал за множеството термини, които хората употребяват, с цел да опишат носителите на това разстройство.

Някои от тях са годни и когато се употребяват тъкмо, те могат да бъдат потребни за идентифициране на другите способи, по които се показва нарцисизмът – изключително в интимните взаимоотношения, където високите равнища на величествен и уязвим егоизъм се свързват с прояви на принуждение.

Въпреки това онлайн публикациите, които неопределено разказват и категоризират положението, не са потребни. Това наличие подхранва домашните пишман психолози, които по-късно стартират да поставят етикет „ нарцисист “ на всеки, който съгласно тях демонстрира нарцистични черти.

Дори когато се ползват тъкмо в клинични условия, диагностичните етикети още веднъж не всеки път са потребни, най-много тъй като могат да доведат до стигматизиране, което може да обезкуражи хората да търсят помощ за психологично здраве.