Азербайджанският поет Насими беше почетен в БАН
Интелектуалци и публични лица означиха 650-тата година от рождението на видния азербайджански стихотворец Имададдин Насими. Събитието беше част и от друга празнична самодейност – 150-тата годишнина от основаването на Българска академия на науките.
Поетът Насими е роден през 1389 година и е живял до 1417 година Това са преломни години – освен за Изтока, само че и за Европа, и в частност за България. Честването на паметта на поета идва с българско издание на определени негови поеми. Сборникът „ Избрани стихове. Моя храм заветен “ излиза с логото на издателство „ Български публицист “, а преводите в него са дело на Иван Есенски и Надя Попова.
Поетичната вечер беше проведена от Българска академия на науките, Национална академия на науките на Азербайджан, Посолство на Република Азербайджан в България, Съюз на българските писатели и Център за азербайджански език и просвета към СУ „ Св. Климент Охридски “. В изисканата зала на Българска академия на науките участва и зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева.
„ Имададдин Насими е положил основите на азербайджанския книжовен език със своята лирика. Той оказва огромно въздействие върху по-нататъшното развиване на литературата на Азербайджан. Неговото богато завещание съставлява един от най-интересните стадии на публичната мисъл през Средновековието. А неговото творчество заема почтено място в съкровищницата с културните благосъстояния на народите. Съвпадането на честванията – 650 години от рождението на Насими и 150 години от основаването на Българска академия на науките – приказва за тесните връзки сред двете страни “, съобщи госпожа София Шигаева-Митреска, шеф на Центъра за азербайджански език и просвета към СУ.
Академик Юлиан Ревалски – ръководител на Българска академия на науките – сподели: „ Нашите взаимни връзки с Азербайджанската академия на науките и с Азербайджанското посолство в България напоследък са извънредно дейни, а в научно отношение имаме обичайни връзки, които датират от години. В последните години имахме опцията с госпожа Гурбанова да осъществяваме доста събития от сферата на културата и изкуството, което демонстрира, че ние в действителност сме много близки страни и имаме още доста да вършим дружно. Радвам се, че сме домакини на това особено събитие – намираме самодейността за извънредно удачна. Благодарим за този камък, който носите за нашия Природонаучен музей. За следващ път ще кажа, че Азербайджан е измежду страните, с които имаме фактически най-широки и дейни връзки. “
Акад. Иса Хабибайли, вицепрезидент на Азербайджанската академия на науките, шеф на Института за литература и депутат, връчи своя подарък – камъка, пропътувал стотици километри – на акад. Юлиан Ревалски. Моментът провокира овациите на публиката.
Нейно Превъзходителство доктор Наргиз Гурбанова от своя страна благодари за общителното домакинство и сподели, че 650-тата годишнина от рождението на великия азербайджански стихотворец, мъдрец, мистик и видна фигура на поетичната мисъл на Изтока и 150-тата годишнина от основаването на Българска академия на науките са превъзходен мотив за събирането в уютната зала „ Проф. Марин Дринов “. Човекът, Вселената, Любовта и Бог – това са главните тематики на Насими, акцентира тя. Насими е имал енциклопедични познания; неговите творби блестят освен с огромното си майсторство, само че и с бездънен смисъл.
Председателят на Съюза на българските писатели – Боян Ангелов – направи гласна разходка из предишното, обхождайки събитията от Средновековието по нашите земи. В интервала, в който поетът Насими е живял, сред 1369 и 1417 година, България претърпява редица нещастия. През 1371 година Одрин пада под властта на османците; през 1393 година Търновското царство е превзето от Османската империя, а три години по-късно България пада под османска власт. Но политическото подтисничество не значи, че духът не съществува. По времето, в което е живял и творил Насими, космополитен патриарх е бил Йосиф II – българин по генезис, а съгласно документите е бил и противозаконен наследник на Цар Иван Шишман. По същото време – в края на XIV, началото на XV век – българинът Киприян става Митрополит на цяла Русия… “, споделя сладкодумно Ангелов, акцентирайки също и българската диря в редица европейски и международни исторически събития. „ С това желая да кажа, че за поезията няма никакви граници: нито исторически, нито духовни, нито религиозни. Имададдин Насими издигна тезата „ Аз съм Бог “ и по тази причина е бил екзекутиран “, сподели той, след което прочете два свои превода на стихове на азербайджанския стихотворец.
„ България е страна с обичаи в хумора. Бях в Габрово и съм мощно впечатлен. А тук ние видяхме какъв брой мощна е научната активност на Българска академия на науките “, разяснява акад. Иса Хабиббайли. Той добави, че българският и азербайджанският комизъм са доста близки. „ Българските преводачи на Насими съумяха да запазят оригиналността на неговия език. Слушайки стихотворенията му на български език, аз ги почувствах съвършени като на азербайджански. “
Творбите на Насими за пръв път се превеждат на български език. За тях Димитър Христов – шеф на Съюз на българските писатели – сподели, че са гениални и че това е едно начало в проучването и проучването на Насими, неговите почитатели и на огромните поети на Изтока. „ Убеден съм, че това издание на стиховете на Насими ще накара доста български читатели да научат освен това за азербайджанската просвета и пресечните ни точки с нея “, добави той.
Поетичната вечер завърши с четене на произведения на Насими от Иван Есенски и Надя Попова – преводачи на поемите на огромния стихотворец на Изтока. Есенски показа, че всяко време намира своя глас, който да го изрече и че доста постоянно създателите основават творбите си все пак време, нерядко заплащайки с живота си. „ Големите поети употребяват езика, с цел да дават на хората смисъл на съществуването им “, подсети той.
„ Акустиката на поета Насими е толкоз мощна, че даже ограничаването на формата не слага окови пред преводача; той се усеща свободен и издигнат “, на собствен ред показа Надя Попова.
Поетът Насими е роден през 1389 година и е живял до 1417 година Това са преломни години – освен за Изтока, само че и за Европа, и в частност за България. Честването на паметта на поета идва с българско издание на определени негови поеми. Сборникът „ Избрани стихове. Моя храм заветен “ излиза с логото на издателство „ Български публицист “, а преводите в него са дело на Иван Есенски и Надя Попова.
Поетичната вечер беше проведена от Българска академия на науките, Национална академия на науките на Азербайджан, Посолство на Република Азербайджан в България, Съюз на българските писатели и Център за азербайджански език и просвета към СУ „ Св. Климент Охридски “. В изисканата зала на Българска академия на науките участва и зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева.
„ Имададдин Насими е положил основите на азербайджанския книжовен език със своята лирика. Той оказва огромно въздействие върху по-нататъшното развиване на литературата на Азербайджан. Неговото богато завещание съставлява един от най-интересните стадии на публичната мисъл през Средновековието. А неговото творчество заема почтено място в съкровищницата с културните благосъстояния на народите. Съвпадането на честванията – 650 години от рождението на Насими и 150 години от основаването на Българска академия на науките – приказва за тесните връзки сред двете страни “, съобщи госпожа София Шигаева-Митреска, шеф на Центъра за азербайджански език и просвета към СУ.
Академик Юлиан Ревалски – ръководител на Българска академия на науките – сподели: „ Нашите взаимни връзки с Азербайджанската академия на науките и с Азербайджанското посолство в България напоследък са извънредно дейни, а в научно отношение имаме обичайни връзки, които датират от години. В последните години имахме опцията с госпожа Гурбанова да осъществяваме доста събития от сферата на културата и изкуството, което демонстрира, че ние в действителност сме много близки страни и имаме още доста да вършим дружно. Радвам се, че сме домакини на това особено събитие – намираме самодейността за извънредно удачна. Благодарим за този камък, който носите за нашия Природонаучен музей. За следващ път ще кажа, че Азербайджан е измежду страните, с които имаме фактически най-широки и дейни връзки. “
Акад. Иса Хабибайли, вицепрезидент на Азербайджанската академия на науките, шеф на Института за литература и депутат, връчи своя подарък – камъка, пропътувал стотици километри – на акад. Юлиан Ревалски. Моментът провокира овациите на публиката.
Нейно Превъзходителство доктор Наргиз Гурбанова от своя страна благодари за общителното домакинство и сподели, че 650-тата годишнина от рождението на великия азербайджански стихотворец, мъдрец, мистик и видна фигура на поетичната мисъл на Изтока и 150-тата годишнина от основаването на Българска академия на науките са превъзходен мотив за събирането в уютната зала „ Проф. Марин Дринов “. Човекът, Вселената, Любовта и Бог – това са главните тематики на Насими, акцентира тя. Насими е имал енциклопедични познания; неговите творби блестят освен с огромното си майсторство, само че и с бездънен смисъл.
Председателят на Съюза на българските писатели – Боян Ангелов – направи гласна разходка из предишното, обхождайки събитията от Средновековието по нашите земи. В интервала, в който поетът Насими е живял, сред 1369 и 1417 година, България претърпява редица нещастия. През 1371 година Одрин пада под властта на османците; през 1393 година Търновското царство е превзето от Османската империя, а три години по-късно България пада под османска власт. Но политическото подтисничество не значи, че духът не съществува. По времето, в което е живял и творил Насими, космополитен патриарх е бил Йосиф II – българин по генезис, а съгласно документите е бил и противозаконен наследник на Цар Иван Шишман. По същото време – в края на XIV, началото на XV век – българинът Киприян става Митрополит на цяла Русия… “, споделя сладкодумно Ангелов, акцентирайки също и българската диря в редица европейски и международни исторически събития. „ С това желая да кажа, че за поезията няма никакви граници: нито исторически, нито духовни, нито религиозни. Имададдин Насими издигна тезата „ Аз съм Бог “ и по тази причина е бил екзекутиран “, сподели той, след което прочете два свои превода на стихове на азербайджанския стихотворец.
„ България е страна с обичаи в хумора. Бях в Габрово и съм мощно впечатлен. А тук ние видяхме какъв брой мощна е научната активност на Българска академия на науките “, разяснява акад. Иса Хабиббайли. Той добави, че българският и азербайджанският комизъм са доста близки. „ Българските преводачи на Насими съумяха да запазят оригиналността на неговия език. Слушайки стихотворенията му на български език, аз ги почувствах съвършени като на азербайджански. “
Творбите на Насими за пръв път се превеждат на български език. За тях Димитър Христов – шеф на Съюз на българските писатели – сподели, че са гениални и че това е едно начало в проучването и проучването на Насими, неговите почитатели и на огромните поети на Изтока. „ Убеден съм, че това издание на стиховете на Насими ще накара доста български читатели да научат освен това за азербайджанската просвета и пресечните ни точки с нея “, добави той.
Поетичната вечер завърши с четене на произведения на Насими от Иван Есенски и Надя Попова – преводачи на поемите на огромния стихотворец на Изтока. Есенски показа, че всяко време намира своя глас, който да го изрече и че доста постоянно създателите основават творбите си все пак време, нерядко заплащайки с живота си. „ Големите поети употребяват езика, с цел да дават на хората смисъл на съществуването им “, подсети той.
„ Акустиката на поета Насими е толкоз мощна, че даже ограничаването на формата не слага окови пред преводача; той се усеща свободен и издигнат “, на собствен ред показа Надя Попова.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ