Денков: Митът, че висшето образование у нас е с ниско качество, трябва да се премахне
Интегрирането на висшите учебни заведения ще бъде засилено. Има стратегии за взаимно прилагане на преподаватели и материални бази, с цел да се образува същински консорциуми от висши учебни заведения, които да работят дружно. Един първокласен университет ще се потвърди, че е подобен и за кандидат-студентите, когато влезе в европейското просветително пространство. Това ще бъде индикатор за оценка на триумфа на университетските управления в европейските мрежи . Това съобщи министърът на образованието проф. Николай Денков на брифинг пред медиите.
По думите на просветния министър, една добра процедура е кооперирането на висшите учебни заведения със междинните учебни заведения и тази процедура ще бъде подтиквана.
„ Нашите висши учебни заведения са много отворени на входа, само че половината не съумяват да завършат . Може да има материални аргументи, осъзнаване, че това не е нещото, което желаят учат или това, че студентите смятат, че не са избрали подобаващите висши учебни заведения. Стандартът за довеждане докрай в университета не е толкоз паднал, колкото наподобява в профил. Нашите приключили студенти се осъществят сполучливо и чужбина. Митът за българското висше обучение, че е на ниско качество, би трябвало да се отстрани о т общественото говорене. Трябва да приказваме фактически да забележим кои са специалностите в съответни висши учебни заведения, които не са качествени и там, където би трябвало, да се затварят специалности. Процесът ще се продължи на база качеството, което се предлага на студентите, без да се търси затваряне на висша учебни заведения. Обединяването и преструктурирането на университети обаче следва въз основата на доста сериозен разбор и ще се търси политическа поддръжка ", съобщи министър Денков.
С над 4000 са се нараснали студентите в българските университети през академичната 2020/2021 година Общият им брой е достигнал 202 605, сочат данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България. Нейното 11-о издание беше показано в Министерството на образованието и науката (МОН).
Най-голямото висше учебно заведение остава Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ . В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “ и УНСС, надлежно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 ученици . 13% от студентите са в частни висши учебни заведения, като най-често следват в специалности от направленията „ Театрално и кино изкуство “ и „ Теория на изкуствата “.
Най-масовото професионално направление към момента е „ Икономика “. Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им понижа доста поради поредните старания на страната да контролира търсенето на обучение и предлагането на работни места на пазара на труда. На второ място по брой учащи се е „ Педагогика “ с 16 719 бъдещи абитуриенти, а на трето е „ Медицина “ с 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада „ Администрация и ръководство “, което се учи от 13 137 студенти.
Политиките на МОН за повишение на привлекателността на учителската специалност към този момент дават резултат.
През предходната академична година най-вече е скочил броят на първокурсниците в „ Педагогика на образованието по… “ – с 24%, и в „ Педагогика “ – с 9%. Бъдещите лекари също са се нараснали - с 6%. В същото време студентите в направление „ Обществено здраве “ са намалели с 11%, а учещите „ Туризъм “ - с 10%.
През годините се очерта наклонност дипломираните специалисти в туризма мъчно да намират реализация по специалността и постоянно да остават без работа. Новото издание на Рейтинговата система демонстрира, че най-голямата безработица е точно при приключилите „ Туризъм “ – 5,9% . Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на добитото висше обучение. Безработицата е най-ниска измежду приключилите „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “ и „ Военно дело “ – под 1%.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции , изискващи висше обучение. През 2014 година делът им е бил 46 на 100. Нарастване има и при междинния застрахователен приход. През 2021 година той е 1520 лева по отношение на 1373 лева през предходната година и 867 лева през 2014 година Най-голямо е нарастването в професионалните посоки, които приготвят фрагменти за опазването на здравето и образованието. Средният застрахователен приход при приключилите „ Медицина “ за последната година е скочил с 35%, при „ Здравни грижи “ - с 30%, а при приключилите педагогичен и просветителни професионални посоки - сред 17% и 20%.
Професионалните посоки с най-високи междинни приходи измежду приключилите са „ Информатика и компютърни науки “, „ Математика “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Металургия “ „ Обществено здраве “, „ Медицина “, „ Електроника, електротехника и автоматика “ и „ Военно дело “.
Данните от Рейтинговата система демонстрират повишение на броя на научните изявления на висшите учебни заведения в интернационалните библиографски бази данни . Броят им в Web of Science за интервала 2016-2020 година е почти 19 000 и надвишава с 1400 изявленията през предходния проучен петгодишен интервал. Броят на изявленията в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от интервала 2015-2019 година
В стандартизираните ранглисти за 2021 година Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални посоки, по които предлага образование . Техническият университет-София има шест първи места от общо 11 посоки, в които приготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири посоки, ХТМУ – в три. Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста. В осем професионални посоки класациите се оглавяват от университети отвън столицата, а в три професионални посоки – от частни висши учебни заведения.
По думите на просветния министър, една добра процедура е кооперирането на висшите учебни заведения със междинните учебни заведения и тази процедура ще бъде подтиквана.
„ Нашите висши учебни заведения са много отворени на входа, само че половината не съумяват да завършат . Може да има материални аргументи, осъзнаване, че това не е нещото, което желаят учат или това, че студентите смятат, че не са избрали подобаващите висши учебни заведения. Стандартът за довеждане докрай в университета не е толкоз паднал, колкото наподобява в профил. Нашите приключили студенти се осъществят сполучливо и чужбина. Митът за българското висше обучение, че е на ниско качество, би трябвало да се отстрани о т общественото говорене. Трябва да приказваме фактически да забележим кои са специалностите в съответни висши учебни заведения, които не са качествени и там, където би трябвало, да се затварят специалности. Процесът ще се продължи на база качеството, което се предлага на студентите, без да се търси затваряне на висша учебни заведения. Обединяването и преструктурирането на университети обаче следва въз основата на доста сериозен разбор и ще се търси политическа поддръжка ", съобщи министър Денков.
С над 4000 са се нараснали студентите в българските университети през академичната 2020/2021 година Общият им брой е достигнал 202 605, сочат данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България. Нейното 11-о издание беше показано в Министерството на образованието и науката (МОН).
Най-голямото висше учебно заведение остава Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ . В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “ и УНСС, надлежно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 ученици . 13% от студентите са в частни висши учебни заведения, като най-често следват в специалности от направленията „ Театрално и кино изкуство “ и „ Теория на изкуствата “.
Най-масовото професионално направление към момента е „ Икономика “. Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им понижа доста поради поредните старания на страната да контролира търсенето на обучение и предлагането на работни места на пазара на труда. На второ място по брой учащи се е „ Педагогика “ с 16 719 бъдещи абитуриенти, а на трето е „ Медицина “ с 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада „ Администрация и ръководство “, което се учи от 13 137 студенти.
Политиките на МОН за повишение на привлекателността на учителската специалност към този момент дават резултат.
През предходната академична година най-вече е скочил броят на първокурсниците в „ Педагогика на образованието по… “ – с 24%, и в „ Педагогика “ – с 9%. Бъдещите лекари също са се нараснали - с 6%. В същото време студентите в направление „ Обществено здраве “ са намалели с 11%, а учещите „ Туризъм “ - с 10%.
През годините се очерта наклонност дипломираните специалисти в туризма мъчно да намират реализация по специалността и постоянно да остават без работа. Новото издание на Рейтинговата система демонстрира, че най-голямата безработица е точно при приключилите „ Туризъм “ – 5,9% . Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на добитото висше обучение. Безработицата е най-ниска измежду приключилите „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “ и „ Военно дело “ – под 1%.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции , изискващи висше обучение. През 2014 година делът им е бил 46 на 100. Нарастване има и при междинния застрахователен приход. През 2021 година той е 1520 лева по отношение на 1373 лева през предходната година и 867 лева през 2014 година Най-голямо е нарастването в професионалните посоки, които приготвят фрагменти за опазването на здравето и образованието. Средният застрахователен приход при приключилите „ Медицина “ за последната година е скочил с 35%, при „ Здравни грижи “ - с 30%, а при приключилите педагогичен и просветителни професионални посоки - сред 17% и 20%.
Професионалните посоки с най-високи междинни приходи измежду приключилите са „ Информатика и компютърни науки “, „ Математика “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Металургия “ „ Обществено здраве “, „ Медицина “, „ Електроника, електротехника и автоматика “ и „ Военно дело “.
Данните от Рейтинговата система демонстрират повишение на броя на научните изявления на висшите учебни заведения в интернационалните библиографски бази данни . Броят им в Web of Science за интервала 2016-2020 година е почти 19 000 и надвишава с 1400 изявленията през предходния проучен петгодишен интервал. Броят на изявленията в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от интервала 2015-2019 година
В стандартизираните ранглисти за 2021 година Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални посоки, по които предлага образование . Техническият университет-София има шест първи места от общо 11 посоки, в които приготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири посоки, ХТМУ – в три. Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста. В осем професионални посоки класациите се оглавяват от университети отвън столицата, а в три професионални посоки – от частни висши учебни заведения.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ