Институтът за неизбежната отбрана е известен в българското право от

...
Институтът за неизбежната отбрана е известен в българското право от
Коментари Харесай

Ива Пушкарова: Българските граждани имат нужда от защита, а не от възможност да се саморазправят с всеки


Институтът за неизбежната защита е прочут в българското право от интервала след Освобождението и съвсем не е променян в същността си. Днес този институт наподобява по съвсем същия метод в най-развитите наказателно-правни системи. Не може, съгласно мен, всеки един от случаите, които получават обществена популярност, да слага автоматизирано въпроса за това дали е законът е настоящ. Това сподели за предаването „ 12+3 “ по „ Хоризонт “ Ива Пушкарова – учител в Софийския университет, създател на концепцията за наказателна политика и член на работната група, изработила плана за нов Наказателен кодекс. Пушкарова е и досегашен ръководител на Комисията по помилването.

„ Съдебната процедура върху този закон е извънредно устойчива. България е от страните,  които имат съображение да се гордеят с правораздаването си върху неизбежната защита и с метода, по който този институт е написан в наказателния закон. На този стадий не виждам аргументи да се трансформира самата същина на законодателната уредба. Прави ми усещане обаче, че законодателната уредба и нейното правосъдно интерпретиране са надълбоко непознати на българското общество “.

Ако термините „ щурм “ и „ принуждение “ отпаднат  като изискване за „ неизбежна защита “, както ръководещите оферират, това би отворило нови проблеми, добави специалистът.

При навлизане в помещение, което някой употребява като жилище, в това число хотелска стая, обвързвано с нападателна демонстрация по отношение на имуществото или жителите, теоретично не съществува превишаване на правата при всяка форма на самозащита, изясни Ива Пушкарова. Когато някой непринудено е пуснат в дома и се стигне до случай, хипотезата е същата. Има въпрос обаче дали притежателите могат да реагират по същия метод, когато в жилището е проникнато без принуждение и без жителите да са в нето - да вземем за пример през отворена врата:

„ Тук има други разпореждания, още веднъж от региона на неизбежната защита, които ръководят тези случаи. Но, в случай че ние търсим обстановка, в която при каквито и да е събитията да е зародил спор в моя дом, каквото и аз да направя на индивида, който е влезнал вътре, в никакъв случай да не нося отговорност, това ще сътвори безспорно една доста необятна врата за корист, от която българските жители нямат потребност. Българските жители имат потребност от отбрана, а не от опция да се саморазправят с всеки. “

Границите на отбрана в случаите на неизбежна самозащита съгласно Пушкарова са ясно дефинирани. Съдебната процедура уголемява момента, от който е допустима неизбежната защита - отбраната може да се реализира и малко преди да е почнало нападението, стига то да е явно и идно, посочи тя.

Пушкарова откри аналогия сред случая на лекар Димитров и случая „ Опиц “ в това, че и при двата заинтригувани страни показват подготвени решения и крайни изводи, които са „ надълбоко неразбираеми и неведнъж надълбоко манипулирани “ за да повлияят на публичното мнение. Често по думите й в такива каузи има надълбоко разминаване сред потвърдени обстоятелства по делата и публичната визия за тези обстоятелства.

Готовността на хората да се пазят сами от битовата престъпност е естествена. Тя е най-големите бичове на българското общество, което не среща задоволително схващане от законодателната и изпълнителната власт, счита Пушкарова7

„ Актуалният български законодател би трябвало да демонстрира изключителна нерешителност, когато работи с българските закони, тъй като това не му се отдава. Той прави повече неточности и не ми е известно да е имало достижения. Но, особено за сферата на наказателната материя, в която съм по специалност стеснен експерт, бих предложила да не се скапват огромните достижения на българското наказателно право единствено поради криворазбрани политически дивиденти. Също по този начин бих предложила на хората, които се занимават със законодателната уредба,  да си дават сметка, че също са жители на тази страна и тези закони имат деяние и към тях и, в случай че сбъркат тези закони, на следващия ден могат да се окажат жертви на нещо, което са решили да бъде осъществено като закононарушение, без да бъде осъдено “.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР