Доближаване до средния жизнен стандарт в ЕС се очаква едва около 2100 година
Инфлационният напън в Централна, Източна и Югоизточна Европа е по-силен в сравнение с в напредналите стопански системи от Европейския съюз(ЕС), което изисква от централните банкери в района да организират по-строга парична дисциплинираност за по-дълъг интервал от време в сравнение с Европейската централна банка, твърди Алфред Камер – шеф на европейското ръководство на Международния валутен фонд.
След като ценовият растеж слезе под двуцифреното си изражение, някои централни банки започнаха да намаляват лихвите, отпред с Унгария, Полша и Чешката република. А румънската им колежка към този момент се въздържа да трансформира лихвената политика.
“Инфлационният спад е по-бавен в Румъния, Молдова, Черна гора, Унгария и Сърбия в сравнение с в другите елементи на Централна, Източна и Югоизточна Европа ”, показва Камер. Но обобщава, че “като цяло инфлационният напън в района остава по-силен в сравнение с в другите европейски стопанства ”. Поради което предлага опазване на по-строгата парична политика.
Инвеститорите към този момент са вкарали в цените понижение на лихвите от ЕЦБ през юни, като множеството парични стратези са подкрепили сходно очакване.
В квалифицирано за стопански конгрес в хърватския град Сплит изявление Камер показва, че държавното управление възнамерява да изтегли изключителните ограничения за поддръжка на семействата и фирмите през тази и през идната година, което ще помогне на борбата с инфлацията като ограничи потреблението.
Икономистът от МВФ разяснява, че в интервала 2021-2023 година се следи ерозия на доверието в икономическите институции в европейските разрастващи се пазари, а в централните банки на някои от тях има политическо вмешателство. Според него, с цел да могат централните банкери да извършват отговорностите си, изключително за преодоляване на инфлацията, независимостта им е от извънредно значение. Докато опитите за интервенция подронват престижа им и оскъпяват провеждането на паричната политика.
Камер се притеснява, че постигането на по-бавен и безинфлационен стопански напредък в района няма да е елементарно, само че е от изключителна значимост поради по-трудната задача за усилване на вероятностите за икономически напредък на разрастваща се Европа по резистентен метод. Той изяснява, че даже преди експлоадирането на пандемията от КОВИД-19 скоростта на доближаване на разрастващите се европейски стопански системи с напредналите им сътрудници от Стария континент се е забавило.
Това, съгласно Камер, значи, че страните ще се приближат до междинния витален стандарт в Европейския съюз, без разрастващите се европейски пазари, едвам към 2100 година – или с 50 години по-късно от първичните предвиждания.
След като ценовият растеж слезе под двуцифреното си изражение, някои централни банки започнаха да намаляват лихвите, отпред с Унгария, Полша и Чешката република. А румънската им колежка към този момент се въздържа да трансформира лихвената политика.
“Инфлационният спад е по-бавен в Румъния, Молдова, Черна гора, Унгария и Сърбия в сравнение с в другите елементи на Централна, Източна и Югоизточна Европа ”, показва Камер. Но обобщава, че “като цяло инфлационният напън в района остава по-силен в сравнение с в другите европейски стопанства ”. Поради което предлага опазване на по-строгата парична политика.
Инвеститорите към този момент са вкарали в цените понижение на лихвите от ЕЦБ през юни, като множеството парични стратези са подкрепили сходно очакване.
В квалифицирано за стопански конгрес в хърватския град Сплит изявление Камер показва, че държавното управление възнамерява да изтегли изключителните ограничения за поддръжка на семействата и фирмите през тази и през идната година, което ще помогне на борбата с инфлацията като ограничи потреблението.
Икономистът от МВФ разяснява, че в интервала 2021-2023 година се следи ерозия на доверието в икономическите институции в европейските разрастващи се пазари, а в централните банки на някои от тях има политическо вмешателство. Според него, с цел да могат централните банкери да извършват отговорностите си, изключително за преодоляване на инфлацията, независимостта им е от извънредно значение. Докато опитите за интервенция подронват престижа им и оскъпяват провеждането на паричната политика.
Камер се притеснява, че постигането на по-бавен и безинфлационен стопански напредък в района няма да е елементарно, само че е от изключителна значимост поради по-трудната задача за усилване на вероятностите за икономически напредък на разрастваща се Европа по резистентен метод. Той изяснява, че даже преди експлоадирането на пандемията от КОВИД-19 скоростта на доближаване на разрастващите се европейски стопански системи с напредналите им сътрудници от Стария континент се е забавило.
Това, съгласно Камер, значи, че страните ще се приближат до междинния витален стандарт в Европейския съюз, без разрастващите се европейски пазари, едвам към 2100 година – или с 50 години по-късно от първичните предвиждания.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ