Призрачният град на вечния огън: Ужасяващата съдба на Сентралия
Индустриализацията и урбанизацията са измежду най-великите феномени на XIX век. Развитието на минното дело, строенето на железници и съвременни за времето си заводи, водят след себе си и заселването на служащи от браншовете в тези нови индустриални региони.
Такъв е казусът и с дребното миньорско градче Сентралия в щата Пенсилвания, Съединени американски щати. С откриването на първите мини в средата на XIX век Сентралия процъфтява, в него се заселват от ден на ден хора и към края на века там живеят съвсем 3000 души.
Днес обаче Сентралия e град-призрак - няма хора, съвсем няма и къщи. След случай от пролетта на 1962 година жителите му напущат града, а тези, които вземат решение да останат, са малко на брой.
Какво е предиздвикало цялостен един град да се изсели и за какво опустялото място притегля туристи и през днешния ден?
60-годишен пожар още тлее под Сентралия
Тъжната история на Сентралия има няколко версии на това по какъв начин стартира всичко. Според едната доктрина преди 60 години доброволци от локалната пожарна трябвало да разчистят регион към старите мини, което била рутинна задача. Тогава разчистването ставало със запалване на огън и гасенето му откакто работата завърши.
Според втората доктрина става дума за проблем с отпадъците на града. Изоставен вход на мина или изкопана яма били напълнени нелегално с боклуци и след това запалени. Която и от версиите да е истина, резултатът е един – огънят не бил изцяло сподавен и си проправил път надолу към старите минни галерии. Проявената немарливост довежда до под земята пожар в гъстата мрежа от въглищни тунели под града.
Местната администрация взима ограничения, само че нито една от тях не съумява да реши казуса, който се задълбочавал с всеки минал ден. В подземните галерии навлизал въздух, който в композиция с високата мокрота, поддържал пожара и неговото разпространение траяло.
Въпреки знанието за горящите тунели животът в Сентралия продължавал да тече обикновено години наред, до момента в който едно събитие не разкрива, че заплахата е стигнала до къщите на хората. В деня на влюбените – 14 февруари, 1981 година, младежът Том Домбоски пропаднал в дупка, до момента в който играел в двора на баба си. Виждайки нещо като „ пара “ да излиза от земята, Том решил да отиде и да ревизира необикновеното събитие. Тогава земята под краката му се срутва. За благополучие до него е неговият братовчед, който съумява да го хване и избави от огнената яма.
По случайност това събитие се случило пред погледите на представители от централната власт, които били на посещаване в града в същия ден. Тогава е взето решението страната да се намеси и стартира обсъждане на нови разновидности в помощ на популацията.
За страдание държавното управление също се оказва в задънена улица – Сентралия не може да бъде избавен. Възможност за потушаване на мините към този момент няма заради две аргументи - пожарът е достигнал мащаби, непозволяващи гасенето му, а цената за сходна акция е немислима. Експертите вършат още по-страшно умозаключение въз основата на сметките, че количеството въглища е толкоз, че да поддържа тлеене най-малко още век и повече (днес някои специалисти настояват, че градът на процедура може да гори вечно).
Решението е дефинитивно - жителите би трябвало да бъдат изселени. През 1983 година властта отпуска 42 млн. $ за преместването на всички поданици от града. Хиляди души одобряват помощта и изоставят родните си домове. В Сентралия вземат решение да останат едвам няколко.
Graffiti Highway - път до на никое място
Сентралия става медийна сензация през 80-те години на предишния век точно след случая с Том Домбоски. Десетилетия по-късно Сентралия се подрежда измежду най-известните призрачни градове в Съединени американски щати и притегля годишно туристи, авантюристи и улични актьори.
Една от основните „ атракции “ бил път 61, който минавал край града. Посетителите на изоставения град вземат решение да изрисуват мястото с графити, което и през днешния ден е познато като Graffiti Highway.
Днес настилката на път 61 е напукана и изцяло разрушена като че ли от земетресение. Така, за жалост, Graffiti Highway се предава на разрухата и природата. Пътят е обраснал с растения и дървета, които се демонстрират от напукания асфалт. Въпреки това апокалиптичната картина продължава да вълнува и притегля гости.
Видеоигра и филм, въодушевени от случая Сентралия
Необикновената история на горящото градче става ентусиазъм за основаването на известната видеоигра Silent Hill през 1999 година, а след нея и едноименния трилър от 2006 година
Главен воин в играта е 32-гoдишният публицист Хари Мейсън, който търси изчезналата си осиновена щерка Шерил в града Сайлънт Хил. В търсене на Шерил играчът се впуска в приключенска хорър игра за оцеляване. И като във всеки един град на ужасите, в Сайлънт Хил има мрак, доста кръв и уродливи безглави чудовища.
Сюжетът на играта значително се повтаря и в едноименния трилър на Кристоф Ганс от 2006 година В него Роуз води осиновената си щерка Шарън в дребния град Сайлънт Хил, в опит да помогне на дребното момиченце да се оправи със кошмарите си, свързани с града.
Почти стигнали до Сайлънт Хил, ненадейно пред колата изскача контур на малко момиче и тя катастрофира. Когато Роуз идва в схващане, схваща, че Шарън е изчезнала. Младата майка съумява да се свърже със брачна половинка си за помощ, а до тогава не губи време и се втурва да търси щерка си в призрачния и на пръв взор необитаем град. Също като на видеоигра Сайлънт Хил е обгърнат в гъст смог, а от небето се сипе пепел.
Бързо Роуз ще разбере, че е попаднала в цялостен призрачен сън – град цялостен с чудовищни създания, от които спасението наподобява като невероятно знамение. Досущ като в Сентралия, в имитация от кино лентата се споделя, че „ въглищата под града горят към този момент 30 години “. А неразбираемият завършек на кино лентата подсказва на почитателите му, че историята в Сайлънт Хил не е завършила.
Поради огромния триумф, който реализират играта и филмът, основателите осъществят и по-нататъшни планове, озаглавени Silent Hill, а точно още един филм и още цели 16 игри за разнообразни платформи.
Такъв е казусът и с дребното миньорско градче Сентралия в щата Пенсилвания, Съединени американски щати. С откриването на първите мини в средата на XIX век Сентралия процъфтява, в него се заселват от ден на ден хора и към края на века там живеят съвсем 3000 души.
Днес обаче Сентралия e град-призрак - няма хора, съвсем няма и къщи. След случай от пролетта на 1962 година жителите му напущат града, а тези, които вземат решение да останат, са малко на брой.
Какво е предиздвикало цялостен един град да се изсели и за какво опустялото място притегля туристи и през днешния ден?
60-годишен пожар още тлее под Сентралия
Тъжната история на Сентралия има няколко версии на това по какъв начин стартира всичко. Според едната доктрина преди 60 години доброволци от локалната пожарна трябвало да разчистят регион към старите мини, което била рутинна задача. Тогава разчистването ставало със запалване на огън и гасенето му откакто работата завърши.
Според втората доктрина става дума за проблем с отпадъците на града. Изоставен вход на мина или изкопана яма били напълнени нелегално с боклуци и след това запалени. Която и от версиите да е истина, резултатът е един – огънят не бил изцяло сподавен и си проправил път надолу към старите минни галерии. Проявената немарливост довежда до под земята пожар в гъстата мрежа от въглищни тунели под града.
Местната администрация взима ограничения, само че нито една от тях не съумява да реши казуса, който се задълбочавал с всеки минал ден. В подземните галерии навлизал въздух, който в композиция с високата мокрота, поддържал пожара и неговото разпространение траяло.
Въпреки знанието за горящите тунели животът в Сентралия продължавал да тече обикновено години наред, до момента в който едно събитие не разкрива, че заплахата е стигнала до къщите на хората. В деня на влюбените – 14 февруари, 1981 година, младежът Том Домбоски пропаднал в дупка, до момента в който играел в двора на баба си. Виждайки нещо като „ пара “ да излиза от земята, Том решил да отиде и да ревизира необикновеното събитие. Тогава земята под краката му се срутва. За благополучие до него е неговият братовчед, който съумява да го хване и избави от огнената яма.
По случайност това събитие се случило пред погледите на представители от централната власт, които били на посещаване в града в същия ден. Тогава е взето решението страната да се намеси и стартира обсъждане на нови разновидности в помощ на популацията.
За страдание държавното управление също се оказва в задънена улица – Сентралия не може да бъде избавен. Възможност за потушаване на мините към този момент няма заради две аргументи - пожарът е достигнал мащаби, непозволяващи гасенето му, а цената за сходна акция е немислима. Експертите вършат още по-страшно умозаключение въз основата на сметките, че количеството въглища е толкоз, че да поддържа тлеене най-малко още век и повече (днес някои специалисти настояват, че градът на процедура може да гори вечно).
Решението е дефинитивно - жителите би трябвало да бъдат изселени. През 1983 година властта отпуска 42 млн. $ за преместването на всички поданици от града. Хиляди души одобряват помощта и изоставят родните си домове. В Сентралия вземат решение да останат едвам няколко.
Graffiti Highway - път до на никое място
Сентралия става медийна сензация през 80-те години на предишния век точно след случая с Том Домбоски. Десетилетия по-късно Сентралия се подрежда измежду най-известните призрачни градове в Съединени американски щати и притегля годишно туристи, авантюристи и улични актьори.
Една от основните „ атракции “ бил път 61, който минавал край града. Посетителите на изоставения град вземат решение да изрисуват мястото с графити, което и през днешния ден е познато като Graffiti Highway.
Днес настилката на път 61 е напукана и изцяло разрушена като че ли от земетресение. Така, за жалост, Graffiti Highway се предава на разрухата и природата. Пътят е обраснал с растения и дървета, които се демонстрират от напукания асфалт. Въпреки това апокалиптичната картина продължава да вълнува и притегля гости.
Видеоигра и филм, въодушевени от случая Сентралия
Необикновената история на горящото градче става ентусиазъм за основаването на известната видеоигра Silent Hill през 1999 година, а след нея и едноименния трилър от 2006 година
Главен воин в играта е 32-гoдишният публицист Хари Мейсън, който търси изчезналата си осиновена щерка Шерил в града Сайлънт Хил. В търсене на Шерил играчът се впуска в приключенска хорър игра за оцеляване. И като във всеки един град на ужасите, в Сайлънт Хил има мрак, доста кръв и уродливи безглави чудовища.
Сюжетът на играта значително се повтаря и в едноименния трилър на Кристоф Ганс от 2006 година В него Роуз води осиновената си щерка Шарън в дребния град Сайлънт Хил, в опит да помогне на дребното момиченце да се оправи със кошмарите си, свързани с града.
Почти стигнали до Сайлънт Хил, ненадейно пред колата изскача контур на малко момиче и тя катастрофира. Когато Роуз идва в схващане, схваща, че Шарън е изчезнала. Младата майка съумява да се свърже със брачна половинка си за помощ, а до тогава не губи време и се втурва да търси щерка си в призрачния и на пръв взор необитаем град. Също като на видеоигра Сайлънт Хил е обгърнат в гъст смог, а от небето се сипе пепел.
Бързо Роуз ще разбере, че е попаднала в цялостен призрачен сън – град цялостен с чудовищни създания, от които спасението наподобява като невероятно знамение. Досущ като в Сентралия, в имитация от кино лентата се споделя, че „ въглищата под града горят към този момент 30 години “. А неразбираемият завършек на кино лентата подсказва на почитателите му, че историята в Сайлънт Хил не е завършила.
Поради огромния триумф, който реализират играта и филмът, основателите осъществят и по-нататъшни планове, озаглавени Silent Hill, а точно още един филм и още цели 16 игри за разнообразни платформи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ