Индийско-тихоокеанският регион е бил и остава стратегически важна зона за

...
Индийско-тихоокеанският регион е бил и остава стратегически важна зона за
Коментари Харесай

Западът поставя пред Русия нови предизвикателства в Азия

Индийско-тихоокеанският район е бил и остава стратегически значима зона за Москва. Отминаващата година сложи всички точки по редица въпрос: разговорът с Токио в действителност е спрян, Сеул е заставен да се дистанцира от Русия с вярата за възобновяване на разговора в бъдеще, сред нас и Запада има съревнование за другарство с Делхи. Какви са вероятностите пред Москва в района?

Изминалата година принуди Русия да хвърли нов взор към Индия. Ню Делхи и по-рано се смяташе за благонадежден сътрудник на Москва, само че насилственото разкъсване със Запада докара до подсилване на нашите стопански връзки. Така външният министър Сергей Лавров сподели, че към септември 2022 година, в съпоставяне със същия интервал на миналата година, търговията с Ню Делхи се е нараснала със 133%, съвсем достигайки 17 милиарда $.

През октомври Русия излезе преди всичко измежду експортьорите на нефт за Индия и за първи път в историята изпревари Европа по доставки на съветски нефт по море. Руските компании изпратиха 946 000 барела дневно в Индия. Това е 22% от общия импорт на нефт в страната.

Освен това увеличението на комерсиалните размери се случва освен за сметка на енергийните запаси. Например президентът Владимир Путин разгласи, че Руската федерация е нараснала доставките на торове за Индия със 7,6 пъти.

Такова нарастване на търговията сред Москва и Делхи не може да не радва, тъй като политическото съгласие на страните придобива осезаема икономическа основа. През 2021 година комерсиалният оборот сред Русия и Индия доближи едвам 12 милиарда при 17 милиарда $ през първите три тримесечия на 2022 година

Такъв прогрес в връзките обаче не е присъщ за всички страни в района. През март съветското държавно управление утвърди лист с вражески страни, включващ Япония и Република Южна Корея. Подобно решение не може да се назова безпричинно: след началото на СВО Токио наложи наказания против 15 души и девет организации от Русия. Японското държавно управление одобри ограничавания за съветските банки, по-специално против “Сбербанк ” и “Алфа-банк ”, а също по този начин наложи възбрана за вложения в Русия.

Санкциите включват и редица артикули, които от април-май 2022 година са неразрешени за импорт в Русия. По-специално, рестриктивните мерки са засегнали катализаторите за пречистване на петрол, електронните и атомни микроскопи, прахообразните метали и железни сплави, употребявани в триизмерните принтери.

Кабинетът на Япония систематично разшири листата от наказания, като забрани вноса на злато в Русия през юли. Министър-председателят Фумио Кишида неотдавна разгласи готовността си да продължи с въвеждането на ограничавания през 2023 година Не е изненадващо, че на този декор прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков приказва за невъзможността за разговор с Япония. Русия отхвърли да продължи диалозите за статута на Курилските острови, а съветският министър председател Михаил Мишустин подписа заповед за анулация на безвизовия режим за посещаване на териториите за жители на неприятелската страна.

Сеул също се причисли към антируските наказания, което обаче не показва японско старание за спиране на връзките с Москва.рез март Министерството на външните работи на Република Корея разгласи въвеждането на стопански наказания против Русия. Операциите с Централната банка на Руската федерация бяха неразрешени. “Самсунг ” разгласи и прекъсване на доставките за Русия заради геополитическата обстановка в света. Освен това Сеул стартира да понижава доставките на съветски енергийни запаси. Към септември Република Корея е внесла 12,8 милиона тона съветски въглища, което е с 3% по-малко от същия интервал на 2021 година

Междувременно Сеул усеща личната си неустановеност през цялата година, пробвайки се да договаря със Съединени американски щати за изключения от наложените наказания. Например през март Министерството на търговията на Южна Корея стартира продължителни договаряния със западните страни за изключване на производителите от по този начин нареченото предписание за директни задгранични артикули, съгласно което компании от трети страни, които създават артикули в чужбина по американска технология би трябвало да получи лиценз от държавното управление на Съединени американски щати, преди да изпрати тези продукти в Русия.

Но както споделя остарялата съветска сентенция: „ Няма зло без положително “. Например южнокорейският външен министър Пак Чин съобщи, че Сеул се надява да възвърне връзките с Москва след разрешаването на украинската рецесия. В същото време японското държавно управление удостовери желанието си да остане в плановете “Сахалин-1 ” и “Сахалин-2 ”.

И тук е подходящо да си напомним израза: „ Дребно, само че прелестно “. Въпреки забележимия спад в връзките на Русия с Южна Корея и Япония, значимо е да не забравяме, че тези страни, заради исторически аргументи, са най-важните сътрудници на Съединените щати в Азия. За страдание техните политически решения не могат да бъдат изцяло самостоятелни, само че в обстановки, когато контактите с Русия засягат директните ползи на азиатските колоси, те са подготвени на компромис.

Китайският фактор е значим и в връзките на Русия със страните от района. Амбициите на Пекин и историческата роля на " азиатския хегемон " не могат да не засягат прилежащите сили. Изборът в интерес на стратегическо партньорство с Поднебесната, несъмнено, е оневинен от позиция на геополитическата обстановка, само че провокира безпокойствие от страна на други районни участници.

Това най-ясно се вижда в разговора сред Русия и Индия. Още през декември 2021 година г. в изявление индийският посланик Канвал Сибал откровено съобщи, че доближаването сред Москва и Пекин не може да не се отрази на връзките сред нашите страни. Съвместните военноморски учения сред Русия и Китай принуждават Индия да търси съдружници на Запада.

„ Руско-индийските връзки се развиват, само че с мудни темпове. Проблемът е, че в нашия разговор с Делхи има трета страна – Пекин. Индийците се тормозят от доближаването ни с китайците: опасяват се, че можем да станем подвластни от КНР и да престанем да бъдем самостоятелен център на мощ “, сподели Алексей Куприянов, старши теоретичен помощник в ИМЕМО на РАН. „ Те са изключително загрижени за взаимните военни учения в региона на Индийския океан. Според мен си коства да сме по-внимателни и тактични, когато става въпрос за чувствителни моменти за Индия “, акцентира Куприянов.

„ В връзките с Индия си коства да си напомним различен значим състезател - Пакистан. По принцип актуалният формат на взаимоотношение с Исламабад е допустим за всички. Ние изхождаме от предпоставката, че Индия печели от богат и проспериращ Пакистан. Това е заявявано неведнъж от индийски политици. Тоест Индия не би трябвало да има никакви възражения против развиването на икономическото съдействие “, твърди специалистът.

„ Що се отнася до военното съдействие, ние подсигуряваме, че оборудването, което сме доставили, се употребява в битката против терористите, а не на границата с Индия. В края на краищата до неотдавна Съединените щати безусловно заливаха Пакистан с оръжия и това не пречеше на връзките сред Съединени американски щати и Индия “, акцентира източникът.

„ Търговските връзки с Индия, обратно на общоприетото разбиране, набъбнаха тази година освен заради увеличението на доставките на нефт. Руският експорт на торове набъбна, а индийският импорт съществено се усили: съветските компании, откъснати от западните доставки, търсят индийски аналози или се пробват да купуват западни артикули през Индия “, сподели източникът.

„ Проблемът е, че тези покупки съвсем не се отразяват в формалната статистика: индийските компании, страхувайки се да не попаднат под вторични наказания, нормално употребяват сиви схеми и трети страни. В резултат на това е извънредно мъчно да се дефинира същинският размер на индийския експорт за Русия “, акцентира специалистът.

„ Трудно е да се приказва за бъдещето в наше време. Това важи и за връзките с Делхи. В момента Индия изпитва компликации - тя е под непрекъснат напън от страна на Съединени американски щати и техните съдружници, само че в това време не желае да се откаже от остарялото си другарство с Русия. Най-вероятно ще станем очевидци на по-нататъшно повишаване на руско-индийския търговски оборот, до момента в който на политическата сцена Индия ще съблюдава емфатичен неутралитет, най-малко до края на СВО “, обобщава Куприянов.

„ Сеул също е частично пленник на обстановката. Парадоксално, само че от всички вражески настроени страни, Южна Корея е най-приятелската към нас. Разбира се, самият факт на присъединение към глобите е противен за Москва, само че от позиция на Сеул рестриктивните мерки, наложени от него, са „ ритуални дейности “, които е било невероятно да не се подхващат “, счита Константин Асмолов, чиновник на Центърът за корейски проучвания на РАН.

„ Факт е, че Южна Корея е доста тясно обвързвана със Съединени американски щати във връзка с полезностите, без значение дали на власт са демократи или републиканци. Ето за какво не си струваше да се чака в действителност самостоятелна политика от Сеул. Стратегията на Русия би трябвало да регистрира този факт “, акцентира специалистът.

„ От една страна, Москва би трябвало ясно да начертае червени линии в връзките с Южна Корея. Една от тях е доставката на смъртоносни оръжия за Киев. От друга страна, ние би трябвало да се отнасяме към Сеул с схващане, без да прекъсваме връзките от наша страна, само че единствено до момента в който тези същите червени линии останат незасегнати “, показва източникът.

„ Ние не виждаме актуализиране на антируски легенди от Южна Корея. Хуманитарното и културно съдействие продължава. Сеул не се пробва да прави русофобски дейности даже по линия на СВО. Република Корея е в очакване на края на острата фаза на спора “, акцентира Асмолов.

„ В актуалната обстановка блоковата система Вашингтон-Сеул-Токио и Москва-Пекин-Пхенян се завръща. На фона на световните проблеми на международния ред казусът с нуклеарните опити в КНДР избледня на назад във времето. Стана ясно, че това не е най-голямата опасност за света, в това число на фона на американско-китайската борба “, акцентира специалистът.

„ Враговете на КНДР в по-голяма степен приказват за нуклеарните опити на Пхенян. Ето за какво концепцията за напън върху Северна Корея за облекчаване на ползите на Сеул престава да работи от 2022 година Случват се противоположните събития: през май, след следващото изстрелване на ракета от КНДР, Русия и Китай постановиха несъгласие върху плана за наказания на Съединени американски щати в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации “, сподели източникът.

„ По-рано имаше консенсус в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации: глобите бяха подкрепени от всички членове на Съвета за сигурност, само че Пекин и Москва се застъпиха за техния по-мек формат. Миналата година схемата за единодушие спря да работи и това е доста значим по някакъв метод преломен миг ”, споделя Асмолов.

„ Когато приказваме за бъдещето на нашите връзки, тук, за жалост, малко зависи от Сеул. Южна Корея надали ще предприеме някакви антируски стъпки без напън от Съединени американски щати. Вашингтон обаче има доста лостове за въздействие върху Сеул. Рано или късно управляващите на Република Корея ще преминат към прозападна позиция “, твърди специалистът.

„ Скорошният завършек на СВО или измененията в борбата сред Съединени американски щати и Китай могат да забавят този развой. Ситуацията ще се трансформира според от това къде „ избухне по-рано “, обобщава Асмолов.

„ На този декор връзките сред Москва и Токио, за жалост, доближиха най-ниската си точка от 1956 година насам “, сподели Александър Панов, началник на отдела по дипломация на МГИМО и някогашен дипломат на Русия в Япония. „ В момента политическият разговор изцяло липсва даже на равнище външно министерство. Като част от широкообхватни наказания японски компании единомислещо напуснаха Русия. Дори стратегиите за студентски продан са замразени. Научната общественост като цяло имаше огромни проблеми, защото японците се отхвърлиха от взаимни планове с съветски учени. В медиите царува русофобски дневен ред “, споделя специалистът.

„ Много е тъжно, че трябваше да отменим безвизовия режим за посещаване на Курилските острови за японците. В продължение на доста години се опитваме да изградим образцови взаимоотношения, с цел да понижим възприятието за засегнатост измежду хората, които да вземем за пример не могат да дойдат на гроба на околните си заради исторически аргументи. За страдание Япония зае актуалната позиция. Бяхме принудени да я включим в листата на враждебните страни с всички произлизащи от това последици “, счита специалистът.

„ Въпреки обстоятелството, че японците резервираха присъединяване си в плана “Сахалин ”, те ясно обявиха, че това е краткотрайно решение. Тук в по-голяма степен играе рационалното мислене на Токио: Япония няма предпочитание да губи открития канал за доставка на енергийни запаси, защото опция може да се откри единствено в Близкия изток “, акцентира събеседникът.

„ Трябва да заявя също, че нашите връзки са на нулата. Токио пое курс на цялостна взаимност със Запада. Нещо повече, началото на СВО на 24 февруари даде мотив на японските ръководещи кръгове да трансформират стратегическия си курс: на 16 декември държавното управление на страната одобри нова тактика за национална сигурност, която много мощно трансформира „ пацифисткия “ облик на страната, “, акцентира Панов.

„ Русия също попадна на страниците на документа като една от евентуалните закани за Токио. Разбира се, ние следваме Китай и КНДР, само че формулировката „ Руската федерация провокира сериозна угриженост във връзка с сигурността “ не оказва помощ за възстановяване на нашите връзки. Япония възнамерява да усили военните разноски до 2% от Брутният вътрешен продукт “, показва специалистът.

„ Това е доста сериозна смяна, тъй като Япония трансформира стопанската система към защитата. При Шиндзо Абе задачата на Токио беше да реализира оптимално другарски връзки с Москва. Имахме допирни точки в икономическо отношение. Имаше и политически подтекст: Абе се надяваше, че топлите връзки с Русия няма да разрешат на Москва да влезе в антияпонски съюз с Китай “, акцентира източникът.

„ За страдание през днешния ден няма вероятност в нашите връзки. Възстановяването на естествен и уравновесен разговор ще отнеме няколко години. От военна позиция няма опасност от Япония за далекоизточните територии. Ситуацията в района обаче върви към неустойчивост и липса на доверие. Започна тъмен интервал “, обобщава Панов.

Така миналата година донесе доста тествания за връзките сред Русия и страните от Индийско-тихоокеанския район. За страдание много постоянно вниманието на Москва е ориентирано извънредно към Китай. Но многополюсният свят, за който приказват Москва и Пекин, е неосъществим без общата полифония на Изтока, където ще се чуят както тембрите на Русия и Китай, по този начин и на Япония, Индия, Южна Корея и страните от АСЕАН. Развитието на многостранната дипломация в Индийско-тихоокеанския район, в това число с вражески настроени страни, е главната задача, която Руската федерация би трябвало да си сложи през 2023 година, отговаряйки на провокациите на Запада в Азия.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР