Индийската мисия до Марс цели престиж и победа в азиатската космическа надпревара
Индийската галактическа изследователска организация (Indian Space Research Organisation, ISRO) е в последните стадии от подготовката за изстрелване на автоматизирана станция към Марс. Изстрелването към този момент е планувано за 5 ноември – към една седмица по-късно спрямо в началото плануваното, заради неприятните метеорологични условия в Индийския океан, които заплашват работата на корабите, проследяващи траекторията на полета.
Ракетата – притежател, която ще изведе автоматизираната станция, е позната под абревиатурата PSLV – Polar Satellite Launch Vehicle. Ракетата е извънредно надеждна и неприятни изненади по време на самото изстрелване не се чакат.
Официалното име, което Индия дава за задачата, е “Марсианска Орбитална Мисия ”. Много от медиите употребяват импровизирано името “Мангаляан ”. На Санскрит името се изписва като: मंगलयान. В Джйотиш (Индийската астрология) името “Мангала ” се употребява за Марс, Червената планета – и то дава наименованието “Мангаляан ” – или “към Марс ”.
На фотографията: автоматизираната галактическа станция “Мангаляан ” беше прикачена към четвъртата степен на ракетата PSLV. Photo credit: ISRO
Ако задачата на Индия успее, страната ще се трансформира едвам в 4-тата страна (или обединяване от страни), изучавала Червената планета, след Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и страните от Европейската галактическа организация. Независимо че през днешния ден доста страни развиват космонавтика, Марс постоянно е бил костелив орех и доста от марсианските задачи са се проваляли.
Очевидно е, че с изключение на научни резултати, Индия търси и авторитет и победа в самобитната азиатска галактическа конкуренция. През последните години индийската космонавтика се разви извънредно бързо.
Колкото и да е необичайно за доста от читателите, Индия има галактическа стратегия в продължение на повече от 30 години. Индийската космонавтика обаче в началото е напълно приложна, с цел да оказва помощ на бедното население на страната. Изкуствени спътници, създадени в Индия, спомагат за разпространяването на медицински знания от градовете към бедните региони (чрез телемедицина) и за оценка на земеделските добиви. В продължение на дълъг интервал от време индийската космонавтика не е съществувала по различен метод, с изключение на като приложна, и дълго време Индия не се е осмелявала да стъпи на огромната галактическа сцена и в действителност да огледа към звездите.
През 2008 година Индия разчупи статуквото и изстреля към Луната задача “Чандраян-1 ”. “Чандраян-1 ” навлезе в окололунна орбита и организира свръхуспешна задача – трансформирайки се в първата задача в историята на космонавтиката, която удостовери, че на Луната има дребни ресурси от вода. Този триумф беше извънредно влиятелен за Индия – внезапно страната се трансформира в сериозна галактическа мощ, която не е за занемаряване!
Бъдещите индийски проекти включваха градеж (съвместно с Русия) на спускаем уред и луноход, който да кацне на самата повърхнина на Луната. Индия целеше да изпревари Китай, а китайската космонавтика се развива стремително. Вече е имало две китайски орбитални задачи към Луната, а през декември месец китайски спускаем уред би трябвало да се спусне на повърхността и да достави луноход. Очевидно индийските експерти са се надявали да изпреварят Китай и първи да изпратят луноход, само че съветските отлагания провалили проектите. Затова Индия се отхвърли към този момент от лунно кацане, и се пренасочи към нов, напълно независим план – задачата до Марс.
Няма гаранции, че “Мангаляан ” ще успее. Макар че има шансове – Индия към този момент го е потвърдила с “Чандраян ”.
Космическата ракета PSLV ще изведе сондата в начална елиптична околоземна орбита, с параметри 248 на 23 000 километра. След това “Мангаляан ” ще би трябвало да възпламени моторите си шест пъти, и в случай че всичко е сполучливо, сондата ще се насочи на курс към Марс едновременно с американската задача – MAVEN.
На борда на автоматизираната станция има набор от научни принадлежности, измежду които цветна камера, спектрометри и датчик за метан. Наскоро НАСА оповести, че марсоходът “Кюриосити ” не е съумял да открие съществуването на метан на Марс, въпреки че други задачи са показвали противоположното. Може би индийските учени са тези, които ще разрешат загадката с метана на Червената планета.
По информация от: Universetoday, ISRO, Planetary.org
