Индексът на цените на храните на Организацията по прехраната към

Индексът на цените на храните на Организацията по прехраната към Организация на обединените нации (ФАО) през март записва 12-и следващ месец на спад. Индексът на FAO, който следи цените на най-продаваните храни в международен мащаб, през март доближи равнище от 126.9 пункта по отношение на 129.7 пункта през февруари или спад с 2.8 пункта (2.1%), което е най-ниското му равнище от юли 2021 година, сочат данните на международната организация. Още по тематиката 3 март 2023 За последните 12 месеца от март 2022 година цената на показателя е спаднала с цели 32.8 пункта (20.5 процента). Основният фактор за спада на показателя през март е понижението на цените на зърнените храни, растителните масла и млечните артикули, до момента в който цените на захарта и месото се покачват. Според FAO, поевтиняването се дължи на постоянните доставки, по-слабото търсене и удължаването на договорката за експорт на украинско зърно през Черно море. От организацията на Организация на обединените нации показват, че поевтиняването се дължи на спад на цените на зърнените храни, растителните масла и млечните артикули, което отвърна повишаването на захарта и на месото. " Макар и цените да спадат на световно равнище, те си остават към момента прекомерно високи и не престават да порастват на доста локални пазари, което основава спомагателни проблеми пред хранителната сигурност ", споделя в известие за медиите основният икономист на ФАО Масимо Тореро. " Това се отнася с изключително мощ за разрастващите се страни, чиито валути спадат по отношение на $ и еврото, а задълженията им порастват. " Индексът на FAO за цените на зърнените храни през март пада с 8.2 пункта до 138.5 пункта (5.6 на 100 на месечна база), като пшеницата поевтинява със 7.1 на 100, царевицата - с 4.6 на 100, а оризът - с 3.2 на 100. На годишна база индикаторът се намалява с 31.6 пункта (18.6 процента) по отношение на март 2022 г. Индексът на цените на растителните масла на FAO се намалява с 4.1 пункта (3.0 процента) по отношение на февруари и на годишна база индикаторът спада с 47.7 %. Спадът на този показател е кумулативен резултат от по-ниските цени на соевото, рапичното и слънчогледовото масло, което компенсира нарастването на международните цени на палмовото масло. Индексът на цените на млечните артикули на FAO се намалява с 0.8% на месечна база и с 15.6 пункта или 10.7 на 100 на годишна база. Този спад през март се дължи на по-ниските котировки на сиренето и млякото на прахуляк, до момента в който цените на маслото се покачиха. Понижаването на международните цени на сиренето се дължи на понижаване на покупките от множеството водещи страни вносители в Азия в подтекста на увеличение на експортното предложение, в това число от ресурси, от страна на водещите експортьори. Индексът на цените на месото на FAO леко се покачва с 0.8% по отношение на февруари, само че с 6.3 пункта (5.3 процента) по-нисък от март на предходната година. Цените на говеждото се покачиха през март, водени от по-високите вътрешни цени в Съединени американски щати, където се чака броят на кланиците да намалее през идващите месеци. Цените на свинското месо се покачиха леко, основно заради покачващите се цени в Европа на фона на продължаващите лимитирани доставки и възходящото търсене преди Великден. За разлика от тях, цените на птичето месо не престават да падат за девети следващ месец на фона на слабото търсене на импорт на международните пазари и макар рестриктивните мерки в предлагането заради необятно публикувани огнища на инфлуенца по птиците в редица огромни страни експортьорки. Индексът на цените на захарта на FAO нараства с 1.8 пункта (1.5 процента) и по този начин този индикатор, който продължава да пораства втори следващ месец, доближи най-високата си стойност от октомври 2016 година. Това нарастване на цените беше подбудено основно от опасения по отношение на по-строгите доставки на международните пазари през сезон 2022-2023 година вследствие на влошените вероятности за реколтата в Индия, Тайланд и Китай. В обособен отчет, отдаден на доставките и търсенето на зърнени храни, FAO увеличи прогнозата си за производството през 2023 година със 786 милиона тона, или с 1.3 на 100 под равнищата от 2022 година, което е вторият максимален регистриран годишен размер на производството на зърнени храни. " В Азия се чака засетите площи да са покрай рекордните равнища, само че в това време сушата въздейства зле на реколтата в Северна Америка и Южна Европа ", показват от FAO. Организацията на Организация на обединените нации покачва и прогнозата си за размера на добивите на зърно през 2022 година до 2.777 милиарда тона, или единствено с 1,2 на 100 по-малко от количествата, събрани през 2021 година Очаква се производството на ориз да възлезе на 516 милиона тона, или с 1,6 на 100 под рекордната годишна продукция през сезон 2021/22 година.